Йохан VII (Насау-Зиген)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йохан VII фон Насау-Зиген
Йохан VII фон Насау-Зиген

Йохан VII фон Насау-Зиген, също Йохан Средни, (на немски: Johann VII. Graf zu Nassau-Siegen, Johann der Mittlere; * 7 юни 1561 в Диленбург; † 27 септември 1623 в Зиген) е граф на Насау-Зиген от 1609 до 1623 г.[1]

Той е вторият син на Йохан VI граф на Насау-Диленбург (1536 – 1606) и Елизабет фон Лойхтенберг (1536/37 – 1579), дъщеря на ландграф Георг III фон Лойхтенберг и принцеса Барбара фон Бранденбург-Ансбах-Кулмбах.

Той е определен за военна кариера. Следва в университета в Хайделберг. С баща си въвежда реформа на войската. В Зиген той основа през 1616 г. военно училище в горния дворец, вероятно най-старата Военна академия на света.[2]

Йохан VII се жени на 9 декември 1581 г. в дворец Диленбург за графиня Магдалена фон Валдек (1558 – 1599), вдовица на граф Филип Лудвиг I фон Ханау-Мюнценберг, дъщеря на граф Филип IV фон Валдек.

След смъртта на първата му съпруга Йохан се жени на 27 август 1603 г. за принцеса Марагрета фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Пльон (1583 – 1658), дъщеря на Йохан Млади фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург, третият син на крал Кристиан III от Дания. Тя е племенница на датския крал.

През 1606 г., при подялбата на бащината собственост, му е обещано частичното графство Насау-Зиген с резиденцията в град Зиген.

През 1607 г. той определя за свой наследник син си Йохан VIII (Йохан Млади), който го последва през 1623 г.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Йохан VII има с Магдалена фон Валдек (* 1558; † 1599) децата:[3]

С Марагрета фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Пльон (* 1583; † 1638) той има децата:[4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Adriaan W. E. Dek: Graf Johann der Mittlere von Nassau-Siegen und seine 25 Kinder. Eigenverlag, Rijswijk 1962.
  • Pierre Even: Dynastie Luxemburg-Nassau. Von den Grafen zu Nassau zu den Großherzögen von Luxemburg. Eine neunhundertjährige Herrschergeschichte in einhundert Biographien. Schortgen, Luxemburg 2000, ISBN 2-87953-600-6, S. 120 – 122.
  • Pierre Even: Das Haus Oranien-Nassau. Bis zu den Königen der Niederlande (= Deutsche Fürstenhäuser. H. 30). Börde-Verlag, Werl 2009, ISBN 978-3-9811993-6-9, S. 22.
  • Werner Hahlweg: Die Heeresreform der Oranier. Das Kriegsbuch des Grafen Johann von Nassau-Siegen, Historischen Kommission für Nassau. Wiesbaden 1973.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/3, Tafel 282.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. I, Tafel 116.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Adolf Müller: Meilensteine aus der Siegerländer Vergangenheit. Siegerländer Heimatkalender. Bd. 41, 1966, ZDB-ID 529717 – 5, S. 98.
  2. Even: Das Haus Oranien-Nassau. 2009, S. 22.
  3. Nassau 11, genealogy.euweb.cz
  4. Johann VII, Prince of Nassau-Siegen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com