Филип Вилхелм фон Инхаузен и Книпхаузен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гербът на фамилията цу Ин- и Книпхаузен от 1588
Замъкът Книпхаузен

Филип Вилхелм фон Инхаузен и Книпхаузен (на немски: Philipp Wilhelm von Innhausen und Knyphausen; * 20 март 1591 в дворец Лютетсбург при Норден; † 5 май 1652 в Бремен) от източно-фризийската фамилия на вождовете Инхаузен и Книпхаузен е фрайхер, от 1609 до 1623 г. господар на Инхаузен и Книпхаузен (близо до днешния Вилхелмсхафен).

Той е син на графския съветник Ико фон Инхаузен и Книпхаузен, фрайхер фон Елтер-Фогелзанк-Бастнах (* 12 юни 1555; † 1 декември 1604), и съпругата му Анна Мария Ориана фон Елтер (* 1555; † 7 май 1600), дъщеря на Георг фон Елтер († 1565) и Катарина фон Бронкхорст († март 1602). Внук е на Тидо фон Инхаузен и Книпхаузен (* 1500; † 18 февруари 1565) и Ева фон Рененберг (* 28 февруари 1518; † 8 ноември 1579).

Брат е на Тидо Херман (* 13 септември 1583; † пр. 27 август 1616), господар на Аутел, Щерпених и Фогелзанк.

Филип Вилхелм фон Инхаузен и Книпхаузен наследява през 1609 г. господствата Инхаузен и Книпхаузен близо до днешния Вилхелмсхафен, за които има претенции и граф Антон Гюнтер фон Олденбург, който пуска интриги против Филип Вилхелм при императора.

Тогава императорът разрешава на граф Антон Гюнтер, веднага да вземе наследството на Инхаузен. През 1624 г. Инхаузен, с разрешение на императора, е задължен срещу годишна рента да се откаже от наследството си. През 1648 г. той признава този договор, против волята на фамилията му. Фамилията получава тази рента от управлението на Олденбург до 1964 г.

Инхаузен живее от 1623 г. в азил в Бремен; по-късно и в Щаде, Хамбург и Алтона. От тогава той не упражнява повече военна или политическа служба.

През май 1634 г. княз Лудвиг I фон Анхалт-Кьотен приема Филип Вилхелм фон Инхаузен и Книпхаузен в литературното общество Fruchtbringende Gesellschaft.

Филип Вилхелм фон Инхаузен и Книпхаузен умира на 5 май 1652 г. в Бремен на 61 години.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Филип Вилхелм фон Инхаузен и Книпхаузен се жени на 4 юни 1612 г. за Катарина фон Верзебе († 14 август 1631), дъщеря на Ортгиес фон Верзебе и Хелене Соре де Берлаймонт. Те имат децата:[1][2]

  • Додо Мориц фон Инхаузен и Книпхаузен (* 1626; † 3 септември 1703 в Енерих), фрайхер на Инхаузен и Книпхаузен, женен I. на 26 ноември 1660 г. за графиня Юлиана Валпургис фон Лайнинген-Вестербург (* ок. 1630), II. на 18 май 1687 г. в Грайфенщайн за графиня Луиза Валпурга фон Золмс-Грайфенщайн (* 27 април 1639; † 2 август 1720)
  • Франц Филип фон Инхаузен и Книпхаузен (1629 – 1657)
  • Елеонора Юлиана фон Инхаузен и Книпхаузен
  • Георг Вилхелм фон Инхаузен и Книпхаузен (* 23 декември 1635; † 1707/5 септември 1709), граф фон Инхаузен и Книпхаузен, женен за Анна фон Евзум (* 1640; † 6 ноември 1716)
  • Карл Ико Игнациус цу Аутел и Фогелзанк (* 25 декември 1636; † 29 октомври 1659 при Щетин)
  • Елеонора Юлиана фон Инхаузен и Книпхаузен
  • Юлиус Бойко фон Инхаузен и Книпхаузен (1638 – 1662, Заумур)
  • 4 деца

Филип Вилхелм фон Инхаузен и Книпхаузен се жени втори път на 3 септември 1632 г. за Анна Елизабет фон Врбна († 22 януари 1642). Бракът е бездетен.

Филип Вилхелм фон Инхаузен и Книпхаузен се жени трети път на 25 август 1642 г. за Магдалена фон Насау-Зиген (* 8 август 1596; † 19 декември 1661), вдовица на фрайхер Бернхард Мориц фон Оейнхаузен (* 1602; † 1632), дъщеря на граф Йохан VII фон Насау-Зиген (1561 – 1623) и първата му съпруга Магдалена фон Валдек (1558 – 1599). Бракът е бездетен.[3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • (1767): Deutlicher und respective actenmässiger Beweis, I) daß das, zwischen dem weyland Herrn Grafen Anthon Gunther von Oldenburg und Delmenhorst eines und dem weyl. Freyherr Philipp Wilhelm zu Innhausen und Knyphausen am andern Theile, am 7ten May 1624 beglichenes, auf die Herrlichkeiten Innhausen und Knyphausen haftende erbliche Surrogat-Capital jährlich 3000 Rthlr. Species …: ad causam gedachtes Freyherrn Haro Caspar von Knyphausen & Consorten contra den Herrn Grafen von Bentink, als dermaligen Possessorem derer Herrlichkeiten Innhausen und Knyphausen, itzo auch ermeldtem Freyherrn Carl Philipp zu Innhausen und Knyphausen-Lütetsburg &c. &c.; mit Beylagen sub lit. A. B. C. D. E., Universitätsbibliothek München
  • Günther Möhlmann: Knyphausen, zu Innhausen und (ostfriesische Häuptlings-und Adelsfamilie). In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 12, Duncker & Humblot, Berlin 1980, ISBN 3-428-00193-1, S. 233 f.
  • Robert-Dieter Klee: Das Ende einer Herrlichkeit. Kniphausen und Oldenburg vor 150 Jahren. In: Niedersächsisches Jahrbuch für Landesgeschichte. Bd. 77, 2005, ISSN 0078 – 0561, S. 187 – 226.
  • Walter Ordemann: Die Herrlichkeit und Burg Kniphausen. Brune, Wilhelmshaven 1993
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 74., Vol. XXVI, Tafel 61.
  • Leo van de Pas: Genealogics.org

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Philipp Wilhelm, Herr zu Inn-& Knyphausen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  2. Philipp Wilhelm Baron v. Innhausen u. Knyphausen, ww-person.com
  3. Nassau 11, genealogy.euweb.cz