Мориц (Хесен-Касел)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мориц фон Хесен-Касел, от Theatrum Europaeum, 1662

Мориц, наричан „Учения“ (на немски: Moritz von Hessen-Kassel, „der Gelehrte“, * 25 май 1572 в Касел, † 15 март 1632 в Ешвеге) от Дом Хесен е от 1592 до 1627 г. ландграф на Хесен-Касел.

Той е син на ландграф Вилхелм IV и съпругата му херцогиня Сабина от Вюртемберг (1549–1581), дъщеря на херцог Христоф от Вюртемберг (1515–1568) и принцеса Анна Мария от Бранденбург-Ансбах (1526–1589).

Мориц говори осем езика и се интересува от алхимия. Той се интересува от рицарски игри и алегория и построява първия първия тетър на немска територия, Отонеум в Касел. Той е музикант и композитор.

Мориц се жени на 23 септември 1593 г. за 15 годишната Агнес, графиня на Солмс-Мюнценберг (1578–1602). Тя умира на 23 ноември 1602 г. Те имат една дъщеря и два сина, между тях по-късния ландграф Вилхелм V. След шест месеца той се жени на 22 май 1603 г. за графиня Юлиана от Насау-Диленбург, с която има 14 деца.

През 1605 г. Мориц става калвинист. През 1623 г. той е приет чрез княз Лудвиг I от Анхалт-Кьотен в литературното общество Fruchtbringende Gesellschaft. Мориц получава името „der Wohlgenannte“ и девиза „in fleißiger Übung“.

Мориц се отказва от управлението през 1627 г. и се оттегля първо в дворец Мелзунген, след това във Франкфурт и по-късно в дворец Ешвеге. Горен Хесен е даден на Хесен-Дармщат. Мориц рисува в dvorec Мелзунген повече от четистотин рисунки, скици, планове. Освен това той се занимава с предсказване на бъдещето и да търси „камъка на знанието“.

Ландграф Мориц умира на 60 години на 15 март 1632 г. в Ешвеге. В негова чест е отпечатан Monumentum Sepulcrale, в който го прославят като ландграф и особено като учен. Последван е от син му Вилхелм V от първия му брак. Вдовицата му Юлиана отива да живее 1629 г. с децата си в дворец Ротенбург в Ротенбург на Фулда, където умира 1643 г.

Деца[редактиране | edit source]

Мориц се жени 1593 г. за Агнес цу Солмс-Лаубах (1578–1602), дъщеря на граф Йохан Георг от Солмс-Лаубах (1546–1600) и Маргарета (1554–1606) от Шьонбург-Глаухау. Те имат децата

  • Ото (1594–1617)
∞ 1613 Катарина Урсула от Баден-Дурлах (1593–1615)
∞ 1617 Агнес Магдалена от Анхалт-Десау (1590–1626)
Юлиана от Насау-Диленбург

След смъртта на Агнес той се жени 1603 за Юлиана от Насау-Диленбург (1587–1643), дъщеря на граф Йохан VII от Насау-Зиген (1561–1623) и Магдалена от Валдек (1558–1599). С нея има седем сина и седем дъщери:

∞ 1633 София Юлиана от Валдек (1607–1637)
∞ 1642 Кунигунда Юлиана от Анхалт-Десау (1608–1683)
  • Юлиана (1608–1628)
  • Сабина (1610–1620)
  • Магдалена (1611–1671) ∞ 1646 старграф Ерих Адолф цу Салм-Райфершайд (1619–1673)
  • Мориц (1614–1633)
  • Софи (1615–1670) ∞ 1644 граф Филип цу Шаумбург-Липе (1601–1681)
  • Фридрих (1617–1655), ландграф на Хесен-Ешвеге, убит при Позен
∞ 1646 пфалцграфиня Елеонора Катарина от Цвайбрюкен (1626–1692)
  • Християн (1622–1640), шведски полковник, умира след сбиване с генерал Банéр и други офицери, вероятно от потравяне. [1]
  • Ернст (1623–1693), ландграф на Хесен-Рейнфелс-Ротенбург
∞ 1647 графиня Мариа Елеонора цу Солмс-Лих (1632–1689)
∞ 1690 Александрина от Дюрницл († 1754)
  • Христина (1625–1626)
  • Филип (1626–1629)
  • Елизабет (1628–1633)

Произведения[редактиране | edit source]

  • Davidis regis prophetae psalterium (1593)
  • Encyclopaedia (1597)
  • Poetices methodices conformatae (1598)
  • Мартин Лутер: Christliches Gesangbuch von allerhand geistlichen Gesängen und Liedern. – Cassel: Mencke, 1631 (узвучено от ландграф Мориц)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. SCHLOTTER, Acta, S. 327 – също: warlich.net

Източници[редактиране | edit source]

  • Ludwig Armbrust: Geschichte der Stadt Melsungen. Im Kommissionsverlage Georg Dufayel, Kassel 1905, S. 40 ff.
  • Heiner Borggrefe (Hrsg.): Moritz der Gelehrte. Ein Renaissancefürst in Europa. Edition Minerva, Eurasburg 1997, ISBN 3-932353-04-8
  • Hans Hartleb: Deutschlands erster Theaterbau. Eine Geschichte des Theaterlebens und der englischen Komödianten unter Landgraf Moritz des Gelehrten von Hessen-Kassel. De Gruyter, Berlin 1936.
  • T. Hartwig: Die Hofschule zu Cassel unter Landgraf Moritz des Gelehrten. Dissertation, Universität Marburg 1864.
  • Margret Lemberg: Juliane Landgräfin zu Hessen (1587–1643). (= Quellen und Forschungen zur hessischen Geschichte; Bd. 90). Darmstadt und Marburg 1994.
  • Max Lenz: Moritz der Gelehrte, Landgraf von Hessen. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 22, Duncker & Humblot, Leipzig 1885, S. 268–283.
  • Gerhard Menk (Hrsg.): Landgraf Moritz der Gelehrte. Ein Kalvinist zwischen Wissenschaft und Politik. Trautvetter & Fischer, Marburg 2000, ISBN 3-87822-112-6

Външни препратки[редактиране | edit source]

Пример: