Кадъкьой (дем Орестиада)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кадъкьой.
| Кадъкьой Δίκαια | |
| — село — | |
  Кадъкьой  Кадъкьой  Кадъкьой | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Орестиада |
| Географска област | Западна Тракия |
| Площ | 61,136 km² |
| Надм. височина | 57 m |
| Население | 1177 души (2001) |
Кадъкьой (на гръцки: Δίκαια) е село в Западна Тракия, Гърция, дем Орестиада с 1177 жители (2001).
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Кадъкьой е българско село в Чирменската кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кадъкьой (Cadikeui) има 45 домакинства и 196 българи.[1]
През октомври 1887 година българската общност в Кадъкьой отправя молба към властите в Цариград за разрешение за строеж на църква. Жителите посочват, че в селото има гръцка църква - „Свети Димитър“ със свой свещеник, а българите нямат такава. Разрешителното е издадено на 26 април 1888 година.[2]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 62 български екзархийски семейства или 368 души.[3]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Кадъкьой
Никола Андреев (1876 – 1912), български военен деец, капитан
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 19.
- ↑ Димитров, Стефан. Документи и архитектурни планове на църкви от края на XIX - началото на XX в,, съхранявани в Османския архив в Истанбул, в: Българските земи в архивите и документите от XVIII – XIX век: модерност и традиция, София 2022, с. 291.
- ↑ Милетичъ, Л. Разорението на тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година. София, Българска академия на наукитѣ. Държавна печатница, 1918. с. 298.