Какво е третото съсловие?

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Какво е третото съсловие?
Qu'est-ce que le tiers-état?
Първа страница от оригиналното издание
Първа страница от оригиналното издание
АвторЕманюел Сийес
Първо издание1789 г.
Франция Франция
Оригинален езикФренски
ЖанрПамфлет

„Какво е третото съсловие?“ (на френски: Qu'est-ce que le tiers-état?) е политически памфлет на френския общественик абат Еманюел Сийес, публикуван през 1789 година.[1]

Издаден анонимно в началото на годината в отговор на инициираната от финансовия министър Жак Некер обществена дискусия за предстоящото свикване на Генералните щати, той защитава тезата за ключовото значение на третото съсловие за обществения живот, икономиката и фиска, съпътствано от пълното му лишаване от политическо влияние. Брошурата се превръща в манифест на привържениците на политически реформи в страната и оказва силно влияние върху началния период на Френската революция.

Памфлетът започва с три основополагащи въпроса и техните отговори:

Какво е третото съсловие? Всичко.
Какво бе то досега в политическия ред? Нищо.
Какво иска то? Да бъде нещо.

Авторът формулира концепцията за нацията като общност от свободни и равни помежду си граждани, които се подчиняват на общи за всички закони и живеят заедно върху една и съща територия. Нацията създава общите ценности в обществото, а от нея произтича всичката власт в държавата. Третото съсловие олицетворява нацията и на практика няма нужда от останалите две съсловия. Благородниците не произхождат от народа, а освен това защитават не общото благо, а собствените си интереси[2]:с. 37.

Памфлетът съдържа искания за промяна в представителността, сред които:

  1. Истинско представителство на населението в Генералните щати на Франция.
  2. Удвояване на броя на представителите от третото съсловие.
  3. Гласуване по единично, а не колективно като съсловие.

Памфлетът предизвиква сензация. През първите няколко седмици са продадени над 30 000 броя и скоро след това се появяват още три издания[2]:с. 37.

С помощта на Некер първите две искания са реализирани и кралският указ от края на януари 1789 г. посочва удвоен брой представители на третото съсловие, което се оказва от решаващо значение за последвалите събития. След като на 5 май Генералните щати се събират във Версай, на 17 юни депутатите на третото съсловие се провъзгласяват за Национално събрание, което няколко седмици по-късно се превръща в първото Учредително събрание, дало началото на Френската революция.

Критиката на Сийес срещу привилегиите на благородниците се превръщат във фокус на заседанията, а не след дълго депутатите се обръщат и срещу духовенството и Църквата. В периода от 4 до 11 август 1789 събранието приема 18 декрета, касаещи отмяната на различни привилегии на духовенството и дворянството, включително сеньориални права.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.histoire-image.org
  2. а б Дейвидсън, Иън. Френската революция. София, Millenium, 2017. ISBN 978-954-515-396-9. с. 315.
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: