Капка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Капчици на листо и формираща се капка.
Водна капка падаща от кран.

Капката е много малка частица от течност, която има закръглена, сферична форма.

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

Най-простият начин за образуване на капка е бавно стичане на течност от долния край на вертикална тръбичка с малък диаметър. Когато висящата капка превиши определен размер, тя се откъсва и пада. Капки могат да се образуват от кондензация на преохладена пара или атомизация на по-голямо количество течност. Тежестта на най-голямата капка която може да виси от края на тръбичка с радиус „a“ е приблизително

mg=2πaλ cos α

където λ е повърхностното напрежение на течността, а α е ъгълът на контакт с тръбичката. Това равенство е основа на практичен метод за измерване на повърхностното напрежение.

Форма[редактиране | редактиране на кода]

Капки падащи от борово дърво.

Естествената сферична форма на капката се наблюдава при безтегловност или при свободно падане във вакуум. Под действието на гравитацията се получава деформация, ако движението на капката е възпрепятствано от твърдо тяло или друга течност с по-голяма плътност. При свободно падане, с увеличаване на скоростта, съпротивлението на въздуха (или на друг флуид) нараства и формата става все по-удължена и заострена в горния край. Такава форма се нарича капковидна, има добри аеродинамични свойства и не позволява образуването на турбуленция. Точната зависимост между скоростта на движение и формата е функция от вискозитета на течността и плътността на флуида в който се движи.

Оптика[редактиране | редактиране на кода]

Поради различния коефициент на пречупване на водата и въздуха, пречупването и отразяването на светлината по повърхността на дъждовните капки водят до образуването на дъга.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Думата капка е ономатопея, т.е. е образувана по звукоподражателен път, тъй като когато пада на различни повърхности, се чува звук, подобен на „кап“.