Капсаицин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Химическа структура на капсаициноида

Капсаицинът (химическо наименование: 8-метил-N-ванилил-6-ноненамид) е активното вещество на лютите чушки, растения от род Capsicum. Той има дразнещо действие у бозайниците, в това число хората, и създава парливо усещане в тъканите, с които влезе в контакт, особено лигавицата. Капсаицинът и няколкото свързани химически вещества наречени капсаициноиди, принадлежат към семейството на ванилоидите и се произвеждат в лютите чушки като вторични метаболити, вероятно като защитен механизъм срещу определени животни и гъби.[1] Чистият капсаицин е безцветно, хидрофобно, остро на мирис вещество.

Капсаицинът се намира в най-големи количества в плацентната тъкан на лютите чушки – ципите във вътрешността им, за които се крепят семенцата, и в по-малка степен в месестата част на чушките. Самите семенца не съдържат никакъв капсаицин.[2]

Семенцата на растенията от род Capsicum биват разпростанявани в природата основно от птици, тъй като у птиците липсва чувствителност към капсаицина и свързаните с него капсаициноиди, каквато чувствителност е характерна за бозайниците. Също така, семенцата преминават през храносмилателния тракт на птиците без да бъдат механично увредени, за разлика от бозайниците, които могат да ги сдъвчат със зъбите си. Смята се, че естественият отбор е довел до повишаване производството на капсаицин у лютите чушки като механизъм, който предпазва да ги консумират животни, които не спомагат за възпроизвеждането на растението.[3] Има доказателства и, че капсаицинът може да се е развил като противогъбичен агент: патогенът по гъбите Fusarium, който поразява дивите люти чушки и оттам намалява жизнеспособността на растението, има непоносимост към капсаицин, с което се ограничава тази форма на увреждане на семената, предхождаща момента на разпространението им.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Кулинария

Заради парливото усещане, което капсаицинът предизвиква при допир с лигавицата, той обичайно се използва в хранителната индустрия, за да придаде пикантен вкус на различни храни. Във високи концентрации, капсаицинът предизвика парене и на други чувствителни части от тялото като кожа и очи. Степента на лютивина на храната често се измерва по т.нар. Скала на Сковил.

Медицина

Капсаицинът се използва като аналгетик в различни мазила, спрейове за нос и кожни пластири (например „Капсипласт“), типично в концентрации между 0,025% и 0,1%.[4] Може да се прилага като крем за временно облекчаване на болки в мускулите и ставите, свързани с артрит, болки в гърба, навяхвания и изкълчвания. Използва се и да облекчи симптовите на периферна невропатия.

Недостатъчни са клиничните доказателства за ролята на консумацията на капсаицина при множество нарушения при хората, включително затлъстяване, диабет, рак и сърдечно-съдови заболявания.

Самозащита и защита от вредители

Капсаицинът е активната съставка на различни люти спрейове, използвани за самозащита и контролиране на масовите безредици. Когато попадне в досег с кожата, и особено лигавицата и очите, спреят провокира болка, сълзене, затруднения в дишането.

Веществото се използва и в защитата от бозайници-вредители като полевки, елени, зайци, катерици, мечки, насекоми, агресивни кучета.[5] В Африка организацията Elephant Pepper Development Trust се занимава с развиването на базирани на капсаицин средства за защита на посевите и насажденията в селските райони, където проблем представляват слоновете, които обаче са защитен вид и забранени за отстрел. Доклад, публикуван в Journal of Environmental Science and Health през 2006 година обаче твърде, че „въпреки че извлекът от люти чушки е широкоразпространена съставка на домакинските и градинските средства за борба с вредителите, не е ясно дали капсаициноидите в извлеците са отговорни за ефективността на тази защита“.[6]

Конни спортове

Капсаицинът е забранено вещество в конните спортове, заради хиперсензитизиращия и болкоуспокоителния му ефект. По време на Летните олимпийски игри през 2008 година, четири коня се оказват с положителни тестове за капсаицин и биват дисквалифицирани от състезанието.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. What Made Chili Peppers So Spicy? . Talk of the Nation, 15 August 2008.
  2. New Mexico State University – College of Agriculture and Home Economics (2005). "The Chile Pepper Institute". Архивирано от оригинала на 4 май 2007. Посетен на 17 май 2007.
  3. Tewksbury, J. J.; Nabhan, G. P. (2001). „Seed dispersal. Directed deterrence by capsaicin in chilies“. Nature. 412 (6845): 403 – 404. doi:10.1038/35086653. PMID 11473305.
  4. Fattori, V; Hohmann, M. S.; Rossaneis, A. C.; Pinho-Ribeiro, F. A.; Verri, W. A. (2016). "Capsaicin: Current Understanding of Its Mechanisms and Therapy of Pain and Other Pre-Clinical and Clinical Uses". Molecules. 21 (7): 844. doi:10.3390/molecules21070844. PMID 27367653.
  5. "R.E.D. Facts for Capsaicin" (PDF). United States Environmental Protection Agency. Архивирано от оригинала (PDF) на 24 октомври 2012. Посетен на 13 ноември 2012.
  6. Antonious GF, Meyer JE, Snyder JC (2006). „Toxicity and repellency of hot pepper extracts to spider mite, Tetranychus urticae Koch“. J Environ Sci Health B. 41 (8): 1383 – 91. doi:10.1080/0360123060096419. PMID 17090499.
  7. "Olympic horses fail drugs tests". BBC News. 21 August 2008. Посетен на 1 април 2010.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Capsaicin“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.