Карло Чипола
| Карло Чипола Carlo Maria Cipolla |
|
|---|---|
| италиански икономист | |
| Роден | |
| Починал |
5 септември 2000 г.
|
| Националност |  Италия |
| Научна дейност | |
| Област | Стопанска история |
| Образование | Университет в Павия Сорбона Лондонско училище по икономика |
| Работил в | Калифорнийски университет в Бъркли |
| Публикации | „Щастлив, но не твърде много“ |
| Известен с | теория на глупостта |
| Карло Чипола в Общомедия | |
Карло Мария Чипола (на италиански: Carlo Maria Cipolla) е италиански икономист и един от водещите стопански историци от своето поколение[1], популярен с хумористични есета на икономически и други теми.
Биография и дейност[редактиране | редактиране на кода]
Завършва икономика в родния си град през 1944 година. След това учи в Сорбоната и Лондонското училище по икономика. Международната му кариера започва през 1953 г., когато заминава за Щатите с Фулбрайтова стипендия. От 1959 г. преподава в Бъркли и други учебни заведения по света.
Член на Кралското историческо общество на Великобритания, на Британската академия, на италианската Академия дей Линчеи, на Американската академия за изкуства и науки и на Американското философско дружество, Филаделфия. Награждаван с ред важни международни отличия за приноса си в стопанската историография. Почетен доктор на Университета в Павия (1992).
Принципи на човешката глупост[редактиране | редактиране на кода]
Най-популярното произведение на Чипола е сборникът с есета Allegro ma non troppo ("Щастлив, но не твърде много", като в музиката - „Бързо, но не твърде бързо“).
Първото есе от сборника е „Принципи на човешката глупост“, написано през 1976 г.[2], разглежда противоречивата материя на глупостта. На глупавите хора се гледа като на група много по-могъща от всяка една мафиотска организация или икономическа структура, която при липса на правила, лидери или манифести успява да работи много ефективно и в невероятна координация.
Чипола поделя хората на четири типа според това дали причиняват добро/зло на себе си/другите: умници (принасят полза на себе си и на другите), разбойници (загуби за другите, полза за себе си), балами (полза за другите, загуба за себе си) и глупаци (загуби и за другите, и за себе си).
Петте основни принципа на глупостта:
- Винаги и неизбежно всеки от нас подценява броя глупаци, които се намират в обращение.
- Вероятността някой да се окаже глупав, не зависи от която и да било друга характеристика на личността на този някой.
- Човек е глупав, ако причинява вреда другиму, като от това не извлича полза за себе си или дори сам си причинява вреда.
- Неглупавите хора винаги подценяват вредоносния потенциал на глупавите и постоянно забравят, че по което и да било време, на което и да било място и при каквито и да било обстоятелства общуването или обвързването с глупаци задължително се оказва скъпоструваща грешка.
- Глупакът е най-опасният тип човек, който съществува.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Kathleen Maclay, Некролог на Карло М. Чипола на сайта на университета Бъркли, 13 септември 2000.
- ↑ „Алегро ма нон тропо“ („Ролята на подправките (и в частност на черния пипер) за стопанското развитие през средните векове“ + „Принципи на човешката глупост“) на страницата на българския издател, „Колибри“
|
