Карло Чипола

Карло Чипола Carlo Maria Cipolla
италиански икономист
Роден	15 август 1922 г. Павия, Италия
Починал	5 септември 2000 г. Павия, Италия
Националност	Италия
Учил в	Павийски университет Парижки хуманитарен факултет Парижки университет
Награди	Награди Балзан (1995)
Научна дейност
Област	Стопанска история
Работил в	Калифорнийски университет в Бъркли
Публикации	„Щастлив, но не твърде много“
Известен с	теория на глупостта
Карло Чипола в Общомедия

Карло Мария Чипола (на италиански: Carlo Maria Cipolla) е италиански икономист, сред водещите стопански историци от своето поколение. Известен е с хумористични есета на икономически и други теми.

Биография и дейност

Завършва среден лицей в родния си град през 1944 година. След това учи в Сорбоната и Лондонското училище по икономика. Международната му кариера започва през 1953 г., когато заминава за Съединените щати с Фулбрайтова стипендия. От 1959 г. преподава в Бъркли и други учебни заведения по света.

Член на Кралското историческо общество на Великобритания, на Британската академия, на италианската Академия дей Линчеи, на Американската академия за изкуства и науки и на Американското философско дружество, Филаделфия. Награждаван с ред важни международни отличия за приноса си в стопанската историография. Почетен доктор на Университета в Павия (1992).

Принципи на човешката глупост

Най-популярното произведение на Чипола е сборникът с есета Allegro ma non troppo („Щастлив, но не твърде много“, като в музиката – „Бързо, но не твърде бързо“).

Първото есе от сборника е „Принципи на човешката глупост“, написано през 1976 г., разглежда противоречивата материя на глупостта. На глупавите хора се гледа като на група много по-могъща от всяка една мафиотска организация или икономическа структура, която при липса на правила, лидери или манифести успява да работи много ефективно и в невероятна координация.

Чипола поделя хората на четири типа според това дали причиняват добро/зло на себе си/другите: умници (принасят полза на себе си и на другите), разбойници (загуби за другите, полза за себе си), балами (полза за другите, загуба за себе си) и глупаци (загуби и за другите, и за себе си).

Петте основни принципа на глупостта:

1. Винаги и неизбежно всеки от нас подценява броя глупаци, които се намират в обращение.
2. Вероятността някой да се окаже глупав не зависи от която и да било друга характеристика на личността на този някой.
3. Човек е глупав, ако причинява вреда другиму, като от това не извлича полза за себе си или дори сам си причинява вреда.
4. Неглупавите хора винаги подценяват вредоносния потенциал на глупавите и постоянно забравят, че по което и да било време, на което и да било място и при каквито и да било обстоятелства общуването или обвързването с глупаци задължително се оказва скъпоструваща грешка.
5. Глупакът е най-опасният тип човек, който съществува.