Карл Анселм фон Турн и Таксис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл Анселм фон Турн и Таксис
4-ти княз на Турн и Таксис
Karl Anselm von Thurn und Taxis.jpg
Карл Анселм фон Турн и Таксис, порцеланов портрет
Лични данни
Управление 17731805
Роден
Починал
13 ноември 1805 г. (72 г.)
Семейство
Баща Александер Фердинанд фон Турн и Таксис
Майка София Христина Луиза фон Бранденбург-Байройт
Бракове Августа Елизабет фон Вюртемберг
Елизабет Хилдебранд фон Трайн
Потомци Мария Терезия, София Фридерика Доротея Хенриета, Франц Йохан Непомук, Хенрика Каролина, Александер Карл, Фридерика Доротея, Карл Александер, Фридрих Йохан Непомук, Николаус Йозеф Карл Август Кранц фон Трайн
Герб Wappen von Thurn und Taxis.jpg
Карл Анселм фон Турн и Таксис в Общомедия
Гробът на Карл Анселм фон Турн и Таксис в базиликаата Св. Емерам Регенсбург

Карл Анселм фон Турн и Таксис (на немски: Karl Anselm von Thurn und Taxis; * 2 юни 1733 във Франкфурт на Майн; † 13 ноември 1805 във Винцер при Регенсбург) е 4. княз на Турн и Таксис (1773 – 1805) и от 1773 г. до смъртта си генерален наследствен пощенски майстер на имперската поща.

Той е най-възрастният син на княз Александер Фердинанд фон Турн и Таксис (1704 -1773) и първата му съпруга маркграфиня София Христина Луиза фон Бранденбург-Байройт (1710 – 1739), дъщеря на маркграф Георг Фридрих Карл фон Бранденбург-Байройт и Доротея фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Бек.[1]

След смъртта на баща му на 17 март 1773 г. той става генерален пощенски майстер на имперската поща.

През 1765 г. той организира в Регенсбург масонската ложа Charles de la Constance. Князът е първият гросмайстер на ложата. Вторият гросмайстер става син му Карл Александер.

Карл Анселм помага на дворцовата музика в лятната резиденция дворец Таксис (Тругенхофен) и в главната резиденция в Регенсбург. Той умира на 13 ноември 1805 г. на 72 години във Винцер при Регенсбург, Бавария.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Карл Анселм се жени на 3 септември 1753 г. в Щутгарт за братовчедката си херцогиня Августа Елизабет фон Вюртемберг (* 30 октомври 1734 в Щутгарт; † 4 юни 1787 в Хорнберг), дъщеря на фелдмаршал херцог Карл Александер фон Вюртемберг (1684 – 1737) и Мария Августа фон Турн и Таксис (1706 – 1756), дъщеря на княз Анселм Франц фон Турн и Таксис. След множество опита за самоубийство на съпругата му Августа Елизабет той е изгонва през януари 1776 г. под строг домашен арест в дворец Тругенхофен при Дишинген (по-късно преименован на дворец Таксис) и след това в дворец Хорнберг в Шварцвалд, където тя умира на 4 юни 1787 г. Двамата имат децата:[2] [3][4]

  • Мария Терезия (1757 – 1776), омъжена на 25 август 1774 в дворец Тругенхофен за княз Крафт Ернст фон Йотинген-Йотинген и Йотинген-Валерщайн (1748 – 1802)
  • София Фридерика Доротея Хенриета (1758 – 1800), омъжена I. на 31 декември 17751 г. в Регенсбург за принц Хироним Винценц Радзивил († 1786), II. ок. 1795 г. за Казановски, III. ок. 1797 г. за граф Остророг
  • Франц Йохан Непомук (1759 – 1760)
  • Хенрика Каролина (1762 – 1784), омъжена на 21 април 1783 г. в Регенсбург за княз Йохан Алоис II фон Йотинген-Йотинген и Йотинген-Шпилберг (1758 – 1797)
  • Александер Карл (1763 – 1763)
  • Фридерика Доротея (1764 – 1764)
  • Карл Александер (1770 – 1827), 5. княз на Турн и Таксис, женен на 25 май 1789 г. в Нойщрелиц за херцогиня Тереза Матилда фон Мекленбург-Щрелиц (1773 – 1839), дъщеря на велик херцог Карл II фон Мекленбург
  • Фридрих Йохан Непомук (1772 – 1805), принц фон Турн и Таксис, неженен

Карл Анселм се жени след смъртта на съпругата си втори път през 1787 г. (морганатически) за Елизабет Хилдебранд фон Трайн, направена от курфюрста на 29 юли 1788 г. на Фрау фон Трайн.[5] Тя е от Берхтесгаден, и е била прислужничка в техния двор. По-късно той я изгонва.[6] Те имат един син:

  • Николаус Йозеф Карл Август Кранц фон Трайн (1788 – 1851), офицер и писател (с псевдоним Фридрих фон Глайхен), на 1 август 1814 г. е направекн от баварския крал на господар фон Трайн, женен на 3 юли 1815 г. за Мария Анна Йозефина Хиацинта, фрайин фон Шьонпрун (1793 – 1855)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Wolfgang Behringer: Thurn und Taxis. Die Geschichte ihrer Post und ihrer Unternehmen. Piper, München u. a. 1990 ISBN 3-492-03336-9.
  • Wolfgang Behringer: Im Zeichen des Merkur. Reichspost und Kommunikationsrevolution in der Frühen Neuzeit (= Veröffentlichungen des Max-Planck-Instituts für Geschichte. 189). Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 2003, ISBN 3-525-35187-9 (Zugleich: Bonn, Universität, Habilitations-Schrift, 1997).
  • Martin Dallmeier: Quellen zur Geschichte des europäischen Postwesens 1501 – 1806 (= Thurn-und-Taxis-Studien. 9, ISSN – 4970 0563 – 4970). 3 Bände. Lassleben, Kallmünz 1977 – 1987.
  • Martin Dallmeier, Martha Schad: Das fürstliche Haus Thurn und Taxis. 300 Jahre Geschichte in Bildern. Pustet, Regensburg 1996, ISBN 3-7917-1492-9.
  • Siegfried Grillmeyer: Habsburgs Diener in Post und Politik. Das „Haus“ Thurn und Taxis zwischen 1745 und 1867 (= Veröffentlichungen des Instituts für Europäische Geschichte Mainz. 194 = Historische Beiträge zur Elitenforschung. 4). von Zabern, Mainz 2005, ISBN 3-8053-3566-0 (Zugleich: Regensburg, Universität, Dissertation, 2000).
  • Adolf Layer: Schloß Trugenhofen (= Schloß Taxis) im 18. Jahrhundert. In: Jahrbuch des Historischen Vereins Dillingen an der Donau. Bd. 85, 1983, ISSN – 2699 0073 – 2699, S. 179 – 194.
  • Christoph Meixner: Die Familien Oettingen-Wallerstein und Thurn und Taxis und die Fürstenhochzeit auf Schloß Trugenhofen 1774. Ein Beitrag zur Geschichte der Hofmusik im 18. Jahrhundert. In: Rosetti-Forum. 7, 2006, ISSN – 5556 1615 – 5556, S. 12 – 25.
  • Christoph Meixner: Thurn und Taxis. In: Die Musik in Geschichte und Gegenwart. Supplement. 2., neubearbeitete Ausgabe. Bärenreiter u. a., Kassel u. a. 2008, ISBN 978-3-7618-1139-9, Sp. 942 – 945.
  • Max Piendl: Das fürstliche Haus Thurn und Taxis. Zur Geschichte des Hauses und der Thurn und Taxis-Post. Pustet, Regensburg 1980, ISBN 3-7917-0678-0.
  • Josef Rübsam: Taxis (Thurn und Taxis), Karl Anselm Fürst von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 37, Duncker & Humblot, Leipzig 1894, S. 504 – 507.
  • Detlev Schwennicke: Europäische Stammtafeln. Neue Folge. Band 5: Standesherrliche Häuser. 2. Klostermann, Frankfurt am Main 1988, Tafel 131.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 259.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. V, Tafel 131.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Thurn 4, genealogy.euweb.cz
  2. Württemberg 4, genealogy.euweb.cz
  3. Karl Anselm 4th Fürst von Thurn und Taxis, thepeerage.com
  4. Thurn 5, genealogy.euweb.cz
  5. thesaurus.cerl.org
  6. bavarikon.de, books.google.de

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]