Карл Лудвиг фон Хоенлое-Вайкерсхайм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Карл Лудвиг фон Хоенлое-Вайкерсхайм (на немски: Karl Ludwig von Hohenlohe-Weikersheim; * 23 септември 1674 в Ордруф; † 5 май 1756 във Вайкерсхайм) е граф на Хоенлое-Глайхен-Вайкерсхайм.

Той е третият син на граф Йохан Фридрих I фон Хоенлое-(Нойенщайн)-Йоринген (1617 – 1702) и съпругата херцогиня Луиза Амьона фон Шлезвиг-Холщайн-Норбург (1642 – 1685), дъщеря на херцог Фридрих фон Шлезвиг-Холщайн-Норбург (1581 – 1658) и втората му съпруга принцеса Елеонора фон Анхалт-Цербст (1608 – 1681).[1] По баща е внук е на граф Крафт VII фон Хоенлое-Нойенщайн-Вайкерсхайм (1582 – 1641) и пфалцграфиня София фон Цвайбрюкен-Биркенфелд.

Брат е на Фридрих Крафт фон Хоенлое-Йоринген (1667 – 1709), Йохан Ернст фон Хоенлое-Йоринген (1670 – 1702) и Йохан Фридрих фон Хоенлое-Нойенщайн-Йоринген (1683 – 1765).

През 1677 г. резиденция става град Йоринген в Баден-Вюртемберг. През 1698 г. фамилията Хоенлое наследява линията Хоенлое-Нойенщайн. През 1702 г. Карл Лудвиг Йохан Фридрих II управлява заедно с брат си Йохан Фридрих. През 1708 г. наследството е разделено на Хоенлое-Нойенщайн-Йоринген и Хоенлое-Вайкерсхайм (само една генерация 1708 – 1756 при граф Карл Лудвиг).

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Карл Лудвиг се жени на 7 август 1711 г. в замък Веферлинген за маркграфиня Доротея Шарлота фон Бранденбург-Кулмбах (* 15 март 1691; † 18 март 1712), дъщеря на маркграф Христиан Хайнрих фон Бранденбург-Кулмбах и графиня София Кристиана фон Волфщайн. Те нямат деца.

Карл Лудвиг се жени втори път на 11 ноември 1713 г. в Йотинген за графиня Елизабет Фридерика София фон Йотинген-Йотинген (* 14 март 1691; † 14 май 1758), дъщеря на княз Албрехт Ернст II фон Йотинген-Йотинген (1669 – 1731) и ландграфиня София Луиза фон Хесен-Дармщат (1670 – 1758). Те имат две деца: [2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: Hohenlohe, altes Herrengeschlecht in Franken. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof– und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 200 f.
  • Karl Schumm: Hohenlohe, zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
  • Alma Hannig, Martina Winkelhofer-Thyri: Die Familie Hohenlohe. Eine europäische Dynastie im 19. und 20. Jahrhundert, Verlag Böhlau, Köln 2013, ISBN 978-3-41222201-7.
  • Gerhard Taddey, „Wie die Hohenloher Grafen wurden“, in: Beiträge zur Landeskunde. Regelmäßige Beilage zum Staatsanzeiger für Baden-Württemberg. Nr. 5 (1976), S. 1−9.

Източници[редактиране | редактиране на кода]