Карл (Хоенцолерн-Зигмаринген)
| Карл Karl von Hohenzollern-Sigmaringen | |
 Княз Карл фон Хоенцолерн-Зигмаринген | |
| Роден |
20 февруари 1785 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | католицизъм |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Антон Алойс (Хоенцолерн-Зигмаринген) |
| Майка | Амалия Цефирина фон Залм-Кирбург |
| Съпруга | Мария Антуанет Мюра (4 февруари 1808 – 19 януари 1847) Катарина фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (14 март 1848 – 11 март 1853) |
| Деца | Амалия фон Хоенцолерн-Зигмаринген Карл-Антон Хоенцолерн-Зигмаринген Каролина фон Хоенцолерн-Зигмаринген Фридерика фон Хоенцолерн-Зигмаринген |
| Карл в Общомедия | |
Карл Антон Фридрих Майнрад Фиделис фон Хоенцолерн-Зигмаринген (на немски: Karl Anton Friedrich Meinrad Fidelis von Hohenzollern-Sigmaringen; * 20 февруари 1785 в Зигмаринген; † 11 март 1853 в Болоня) е от 17 октомври 1831 г. до 27 август 1848 г. княз на Хоенцолерн-Зигмаринген.
Той е син на княз Антон Алойс фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1762 – 1831) и съпругата му принцеса Амалия Цефирина фон Залм-Кирбург (1760 – 1841), дъщеря на княз Филип Йозеф фон Залм-Кирбург и Мария Тереза фон Хорнес. Внук е на граф Карл Фридрих фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1724 – 1785) и графиня Йохана фон Хоенцолерн-Берг (1727 – 1787).
Майка му оставя Карл на десет седмици в Зигмаринген и живее голяма част от живота си в Париж. Тя урежда също брака на Карл с племенница на Наполеононовата най-малка сестра Каролина Бонапарт.
Карл участва в походите на френската войска и често е на лична служба на Наполеон, но през 1813 г. е на страната на Алианса.
Той основава окръжна болница и сграда за управлението в Зигмаринген. Карл премахва робството.[1] Той е смятан за учен и си кореспондира с Александър фон Хумболт.[2]
По време на революцията в Зигмаринген (1848) Карл абдикира на 27 август 1848 г. в полза на син му Карл Антон фон Хоенцолерн-Зигмаринген.
Той умира на 11 март 1853 г. на 68 години в Болоня по време на пътуване до Рим.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Карл фон Хоенцолерн-Зигмаринген се жени на 4 февруари 1808 г. в Париж за френската принцеса Мария Антуанет Мюра (* 5 януари 1793, Лабастиде-Мурат, Лот; † 19 януари 1847, Зигмаринген), дъщеря на Пиер Мюра (1748 – 1792) и Луиза (1762 – 1793). Тя е племенница на Жоашен Мюра (1767 – 1815), крал на Неапол (1808 – 1815), който е женен за Каролина Бонапарт, сестра на Наполеон I. Те имат децата:[3][4][5]
- Анунциата Каролина Йоахима Антоанета Амалия фон Хоенцолерн-Зигмаринген (* 6 юни 1810, Зигмаринген; † 21 юни 1885, Зигмаринген; † 1885), омъжена I. на 7 януари 1839 г. в Зигмаринген за граф Фридрих Франц Антон фон Хоенцолерн-Хехинген (1790 – 1847), II. на 2 февруари 1850 г. в манастир Лихтентал за Йохан Щегер фон Валдбург (1822 – 1882)
- Карл Антон Йоахим Цефиринус Фридрих Майнрад (* 7 септември 1811 в Краухенвиз близо до Зигмаринген; † 2 юни 1885 в Зигмаринген), последният княз на Хоенцолерн-Зигмаринген (от 27 август 1848 до 7 декември 1849), глава на целия дом Хоенцолерн (1869 – 1885), от 1858 до 1862 г. пруски министър-председател, женен на 31 октомври 1834 г. в Карлсруе за принцеса Жозефина Фредерика Луиза фон Баден (1813 – 1900)
- Амалия Антоанета Каролина Адриена (* 30 април 1815 в Зигмаринген; † 14 януари 1841 в Зигмаринген), омъжена на 25 юли 1835 г. в Зигмаринген за принц Едуард фон Саксония-Алтенбург (1804 – 1852)
- Фридерика Вилхелмина (* 24 март 1820 в Зигмаринген; † 7 септември 1906, Форли в Италия), омъжена на 5 декември 1844 г. за маркиз Джоаккино Наполеоне Пеполи (1825 – 1881)
Карл фон Хоенцолерн-Зигмаринген се жени втори път на 14 март 1848 г. в Купферцел за принцеса Катарина фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (* 19 януари 1817, Щутгарт; † 15 февруари 1893, Фрайбург), вдовица на граф Франц Ервин фон Ингелхайм († 6 юли 1845), дъщеря на принц Карл Албрехт III фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (1776 – 1843) и втората му съпруга принцеса Леополдина фон Фюрстенберг (1791 – 1844).[6] Бракът е бездетен.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, S. 300ff.
- Heinrich August Pierer: Pierer's Universal-Lexikon der Vergangenheit und Gegenwart: oder, Neuestes encyclopädisches Wörterbuch der Wissenschaften, Künste und Gewerbe, Band 9, 1860, S. 315.
- Otto Hintze: Die Hohenzollern und ihr Werk 1415 – 1915. Verlag A. Steiger, Solingen 1982, ISBN 3-921564-18-2.
- Michel Huberty, Alain Giraud, L'Allemagne dynastique, Tome V Hohenzollern, Waldeck, p. 223
- ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 1.1:124
- ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1959
- ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. V 207
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Georg von Viebahn: Erinnerungen aus Hohenzollern, Ueberblick des Gebietes, der Landesgeschichte, der Wohnplaẗze, der Industrie und Verwaltung. Decker, Berlin 1853, S. 35.
- ↑ Von Paris nach Krauchenwies – Migration im Dienst der Dynastie am Beispiel von Antoinette Murat. Vortrag von Carmen Ziwes am 25. November 2010 in Krauchenwies
- ↑ Hohenzollern 12, genealogy.euweb.cz
- ↑ Karl Anton Friedrich Fürst von Hohenzollern-Sigmaringen, thepeerage.com
- ↑ Karl Anton Fürst von Hohenzollern-Sigmaringen, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
- ↑ Hohenlohe 8, genealogy.euweb.cz
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Karl! (III) Anton Friedrich Meinrad Fürst zu Hohenzollern-Sigmaringen, ww-person.com
- deutschemonarchie.de
- Der Stammbaum. Unternehmensgruppe Fürst von Hohenzollern
- Paul Theroff: Hohenzollern, angelfire.com
- Hohenzollern-Sigmaringen Архив на оригинала от 2008-10-19 в Wayback Machine., royaltyguide.nl