Карл (Хоенцолерн-Зигмаринген)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Княз Карл фон Хоенцолерн-Зигмаринген
Карл фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1852)

Карл Антон Фридрих Майнрад Фиделис фон Хоенцолерн-Зигмаринген (на немски: Karl Anton Friedrich Meinrad Fidelis von Hohenzollern-Sigmaringen; * 20 февруари 1785 в Зигмаринген; † 11 март 1853 в Болоня) е от 17 октомври 1831 г. до 27 август 1848 г. княз на Хоенцолерн-Зигмаринген.

Той е син на княз Антон Алойс фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1762 – 1831) и съпругата му принцеса Амалия Цефирина фон Залм-Кирбург (1760 – 1841), дъщеря на княз Филип Йозеф фон Залм-Кирбург и Мария Тереза фон Хорнес. Внук е на граф Карл Фридрих фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1724 – 1785) и графиня Йохана фон Хоенцолерн-Берг (1727 – 1787).

Майка му оставя Карл на десет седмици в Зигмаринген и живее голяма част от живота си в Париж. Тя урежда също брака на Карл с племенница на Наполеононовата най-малка сестра Каролина Бонапарт.

Карл участва в походите на френската войска и често е на лична служба на Наполеон, но през 1813 г. е на страната на Алианса.

Той основава окръжна болница и сграда за управлението в Зигмаринген. Карл премахва робството.[1] Той е смятан за учен и си кореспондира с Александър фон Хумболт.[2]

По време на революцията в Зигмаринген (1848) Карл абдикира на 27 август 1848 г. в полза на син му Карл Антон фон Хоенцолерн-Зигмаринген.

Той умира на 11 март 1853 г. на 68 години в Болоня по време на пътуване до Рим.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Карл фон Хоенцолерн-Зигмаринген се жени на 4 февруари 1808 г. в Париж за френската принцеса Мария Антуанет Мюра (* 5 януари 1793, Лабастиде-Мурат, Лот; † 19 януари 1847, Зигмаринген), дъщеря на Пиер Мюра (1748 – 1792) и Луиза (1762 – 1793). Тя е племенница на Жоашен Мюра (1767 – 1815), крал на Неапол (1808 – 1815), който е женен за Каролина Бонапарт, сестра на Наполеон I. Те имат децата:[3][4][5]

Карл фон Хоенцолерн-Зигмаринген се жени втори път на 14 март 1848 г. в Купферцел за принцеса Катарина фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (* 19 януари 1817, Щутгарт; † 15 февруари 1893, Фрайбург), вдовица на граф Франц Ервин фон Ингелхайм († 6 юли 1845), дъщеря на принц Карл Албрехт III фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (1776 – 1843) и втората му съпруга принцеса Леополдина фон Фюрстенберг (1791 – 1844).[6] Бракът ебездетен.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, S. 300ff.
  • Heinrich August Pierer: Pierer's Universal-Lexikon der Vergangenheit und Gegenwart: oder, Neuestes encyclopädisches Wörterbuch der Wissenschaften, Künste und Gewerbe, Band 9, 1860, S. 315.
  • Otto Hintze: Die Hohenzollern und ihr Werk 1415 – 1915. Verlag A. Steiger, Solingen 1982, ISBN 3-921564-18-2.
  • Michel Huberty, Alain Giraud, L'Allemagne dynastique, Tome V Hohenzollern, Waldeck, p. 223
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 1.1:124
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1959
  • ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. V 207

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Georg von Viebahn: Erinnerungen aus Hohenzollern, Ueberblick des Gebietes, der Landesgeschichte, der Wohnplaẗze, der Industrie und Verwaltung. Decker, Berlin 1853, S. 35.
  2. Von Paris nach Krauchenwies – Migration im Dienst der Dynastie am Beispiel von Antoinette Murat. Vortrag von Carmen Ziwes am 25. November 2010 in Krauchenwies
  3. Hohenzollern 12, genealogy.euweb.cz
  4. Karl Anton Friedrich Fürst von Hohenzollern-Sigmaringen, thepeerage.com
  5. Karl Anton Fürst von Hohenzollern-Sigmaringen, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
  6. Hohenlohe 8, genealogy.euweb.cz

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]