Амалия Цефирина фон Залм-Кирбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Княгиня Амалия Цефирина фон Залм-Кирбург (1828)
Герб на фамилията Залм
Герб на Хоенцолерните
Дворецът „Зигмаринген“

Амалия Цефирина фон Залм-Кирбург (на немски: Amalia Zephyrina von Salm-Kyrburg; * 6 март 1760 в Париж; † 17 октомври 1841 в „Долния дворец“ в Зигмаринген) е принцеса от Залм-Кирбург и чрез женитба княгиня на Хоенцолерн-Зигмаринген, смятана за „Спасителката на Хоенцолерните“.[1].

Тя е от германска благородническа фамилия, която живее най-вече в и до двора на крал Луи XVI.[2][3] Тя е дъщеря на княз вилд- и рейнграф Филип Йозеф фон Залм-Кирбург (1709 – 1779) и съпругата му принцеса Мария Тереза фон Хорнес (1725 – 1783), дъщеря на княз Максимилиан Емануел де Хорнес (1695 – 1763) и леди Мари Терез Шарлота де ла Пиере ду Фай де Бусиес, баронеса ван Мелсброек (1704 – 1736).[4].

Тя расте в Париж.[3] Сестра е на княз Фридрих III фон Залм-Кирбург (1745 – 1794, гилотиран в Париж), женен на 29 ноември 1781 г. в Страсбург за принцеса Йохана Франциска фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1765 – 1790).

През 1780 г. нейният брат Фридрих III (упр. 1778 – 1794) започва да строи за нея вилд-рейнграфска барок резиденция под замъка на фамилията в Кирн. Резиденцията получава в нейна чест името Дворец Амалиенлуст, който не е завършен, докато тя е жива.[3]

Амалия Цефирина фон Залм-Кирбург е сгодена на 29 ноември 1781 г. в Страсбург и се омъжва на 13 август 1782 г. в дворец Даун, Кирн/Нае, за наследствения принц, бъдещ княз Антон Алойс фон Хоенцолерн-Зигмаринген (* 20 юни 1762, Зигмаринген; † 17 октомври 1831, Зигмаринген), син на княз Карл Фридрих фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1724 – 1785) и графиня Йохана фон Хоенцолерн-Берг (1727 – 1787).[5]

Общата им зима младата двойка живее в Париж. През 1784 г. Амалия Цефирина отива за пръв път в Зигмаринген.[6]. Тогава Зигмаринген има ок. 1000 жители.[2] След една година, десет седмици след раждането на нейния син Карл, тя бяга облечена като мъж в Кирн при брат си Фридрих III фон Залм-Кирбург и съпругата му, сестра на нейния съпруг.[6][7] Тя оставя син си.[8]

Нейният брат строи в Париж от 1782 до 1787 г. палата Hôtel de Salm, в който скоро се среща висшата аристокрация на предреволюционна Франция.

Строежът на Hôtel de Salm, Париж

Амалия Цефирина има връзка с викомт Александър дьо Боарне (* 28 май 1760, Мартиник; † 23 юли 1794, Париж), син на маркиз Франсоа де Бохарне де Ла Фертé-Бохарне (1714 – 1800) и Мари Анне Хенриете Франсоаз Пиварт де Шастулé (1722 – 1766). Той е женен от 13 декември 1779 г. за Жозефин дьо Боарне (1763 – 1814).

Когато избухва Френската революция брат ѝ Фридрих III и любовникаът ѝ Александър дьо Боарне са на страната на революцията. Двамата са затворени и екзекутирани (гилотирани) през 1794 г. Амалия Цефирина купува с таен договор през 1797 г. гробището „Cimetière de Picpus“, където брат ѝ любовникът ѝ са погребани в масов гроб. Тя има добри контакти с влиятелни личности от революцията и с Жозефина, вдовицата на бившия ѝ любовник, която се омъжва през 1796 г. за Наполеон Бонапарт.

От 1806 г. тя помага по политически причини на брачните връзки на фамилията Хоенцолерн с френската аристокрация. През 1808 г., след 20 годишен живот в Париж, Амалия Цефирина се връща обратно в Хоенцоллерн-Зигмаринген. Тя си прави през 1810 г. свой двор в близкия Инцигкофен. Към Дунав тя прави парк в английски стил и поставя паметник на обичания си брат. По-късно до смъртта си тя живее в двореца в Зигмаринген, който нейният съпруг Алойс строи за нея през 1822 – 1825 г. Инцигкофен служи на нея и внук ѝ наследствения принц Карл Антон като лятна резиденция.

Амалия Цефирина фон Залм-Кирбург умира на 81 години на 17 октомври 1841 г. в „Долния дворец“ („Принценбау“) в Зигмаринген.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Амалия Цефирина и Антон Алойс фон Хоенцолерн-Зигмаринген имат две деца:[9][10]

Белгийският крал Албер I е неин правнук.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Casimir Bumiller: Von Napoleons Gnaden – Die Fürstinnen von Hohenzollern-Sigmaringen und von Fürstenberg wollten 1806 die Souveränität ihrer Herrschaften erhalten. In: Momente. Beiträge zur Landeskunde von Baden-Württemberg. 3, 2006, ISSN – 1609 1619 – 1609.
  • Gunter Haug: Die Schicksalsfürstin. Amalie Zephyrine, die Retterin von Hohenzollern. DRW-Verlag, Leinfelden-Echterdingen 2005, ISBN 3-87181-025-8 (Erzählte Geschichte).
  • Gabriele Loges: Paris, Sigmaringen oder Die Freiheit der Amalie Zephyrine von Hohenzollern, Klöpfer & Meyer, Tübingen 2013, ISBN 978-3-86351-069-5 (Roman)
  • Histoire de la vie de la Princesse Amélie Zéphyrine de Hohenzollern-Sigmaringen, née Princesse de Salm-Kyrburg, ma mère, écrite par elle-même, reçue après sa mort / Lebensgeschichte der Fürstin Amalie Zephyrine von Hohenzollern-Sigmaringen, geborene Prinzessin von Salm-Kyrburg, meiner Mutter, von ihr eigenhändig verfasst, nach ihrem Tod erhalten, 1760 – 1831. Bearb. von Christina Egli ... Hrsg. von Edwin Ernst Weber, Edition Isele, Eggingen 2015, ISBN 978-3-86142-596-0
  • Duco van Krugten: Salm. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 381 – 383
  • Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, S. 300ff.
  • ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. V 189
  • ~Voorouderstafel van Koning Boudewijn tot in de veertiende generatie, Bruxelles, 1991, Lindemans, Leo. 73

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Von Paris nach Krauchenwies – Migration im Dienst der Dynastie am Beispiel von Antoinette Murat. Vortrag von Carmen Ziwes am 25. November 2010 in Krauchenwies
  2. а б Jochen Fischer: Schloss mit Geschichte und Geschichten. In: Stuttgarter Zeitung, 19. August 2009.
  3. а б в Gabriele Loges: Eine Prinzessin sorgt für den Erhalt der hohenzollerischen Fürstentümer. Geschichtsverein wandelt auf den Spuren von Amalie Zephyrine von Hohenzollern-Sigmaringen. In: Schwäbische Zeitung vom 15. Dezember 2010
  4. Salm 5, genealogy.euweb.cz
  5. Fidelis Baur: Geschichte der hohenzollernschen Staaten Hechingen & Sigmaringen von den ältesten Zeiten bis auf unsere Tage, durchaus nach den Quellen bearbeitet. Heft 6. Bucher und Liener, Sigmaringen 1834, S. 57.
  6. а б Hohenzollern hinterlassen Spuren in Paris. In: Schwäbische Zeitung vom 15. April 2010
  7. Vera Romeu (vr): Wie Geschichtsunterricht, nur kurzweiliger. Im Rahmen der Aktion „SZ öffnet Türen“ erleben 50 Leser eine wunderbare Führung. In: Schwäbische Zeitung vom 7. November 2011
  8. Fürstin flieht nach Paris. In: Südwest Press] vom 24. April 2010
  9. Hohenzollern 12, genealogy.euweb.cz
  10. Amalie Prinzessin zu Salm-Kyrburg, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]