Картечна кола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Картечна кола в Либерия.

В най-общия случай картечна кола е термин, отнасящ се до импровизирано леко бойно возило. Най-често това е цивилен пикап 4х4 с монтирана картечница или друго подобно автоматично оръжие на задната част от каросерията. Картечните коли почти винаги са част от нередовни военни формирования, и са предпочитано бойно средство на бунтовнически групировки от Сомалия, Ирак, Афганистан, Палестина и други страни от Третия свят.

Произходът на съвременните картечните коли е от Сомалия. С тях сомалийските военни командири демонстрират своята мощ.[1]

Тъй като това возило рядко разполага с броня, основната бойна тактика е стрелба в движение. Картечарят засипва с многобройни неточни изстрели целта (или целите), докато колата се придвижва бързо.

Картечните коли се създават лесно и не изискват почти никакви средства. Това ги прави привлекателни за групировки, планиращи бързи нападения или охрана на даден район. Специалните сили на САЩ използват картечни коли на труднодостъпни места в Афганистан и за охрана на цивилното население. Американската армия е снабдила и иракската полиция с голям брой такива возила.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Картечна кола в Могадишу, 1993 г.

Употребата на импровизирани бойни машини датира още от периода на Втората световна война, но картечната кола в съвременния си вид се появява в края на 70-те години. Те са ефективни в градски бойни действия, както и за изненадващи засади. Липсата на каквато и да било броня обаче ги прави неефективни срещу танкове, БТР-и и други тежки въоръжения.

Чадско-либийски конфликт[редактиране | редактиране на кода]

Може би най-любопитната употреба на картечните коли е при Чадско-либийския конфликт. Добре въоръжената и тренирана либийска армия е отблъсната от нередовни войски на Чад през 1987 г., всички използващи такива возила за нападение и транспорт. В частност, благодарение на тези машини, на либийците е нанесено тежко поражение при гр. Фада. Шофьорите на колите, както картечарите и останалите войници са били доброволци. Липсвали са каквито и да било комуникационни звена между отделните бойни единици, а най-високият чин в тези отряди е бил ефрейторският. Чадските картечни коли проникват до 150 километра на север от границата с Либия. Тези сражения остават в историята като „Войната на тойотите“.[2]

Сомалия[редактиране | редактиране на кода]

Употребата на картечните коли в Сомалия датира от началото на 90-те години. След падането на режима на Сиад Баре отделните кланове и военни командири оборудват с различни въоръжения по-големи цивилни возила, тъй като почти не се намират танкове или БТР-и.

При завземането на Байдоа през 1995 година Мохамед Фаррах Айдид използва 600 бунтовници и 30 картечни коли. [3] През септември 2006 година Алиансът на долината Джуба използва близо 130 такива коли при завземането на Кисмаю. Групировките, подкрепящи етиопските войски срещу Съюзът на ислямските съдилища разполагат с повече от 250 картечни коли. Те са на въоръжение в редовните войски на временното сомалийско правителство. Съюзът на ислямските съдилища се опитва да окаже съпротива на етиопската армия в началото на Войната в Сомалия с такива машини, но те не са ефективни срещу танковете Т-55 и вертолетите Ми-24.

Ирак[редактиране | редактиране на кода]

Известен брой картечни коли бяха използвани от Иракската гвардия и Федаините в началото на Войната в Ирак, но бяха неспособни да окажат съпротива на американските танкове и самолети. [4] Някои терористични групировки използват картечни коли за нападение над иракски полицаи.

Афганистан[редактиране | редактиране на кода]

Картечните коли са една от основните бойни единици при режима на талибаните. [5]

Судан[редактиране | редактиране на кода]

При нападенията над цивилно население в Дарфур бунтовниците Джанджавид използват картечни коли. [6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. United States Psyop in Somalia Хърбърт А. Фридман
  2. The Great Toyota War Time, 24 април 1984
  3. Aideed Forces Seize Somali City of Baidoa Ройтерс, 17 септември, 1995 (от africa.upenn.edu)
  4. How the Pentagon's promise of a quick war ran into the desert sand Архив на оригинала от 2009-08-31 в Wayback Machine. The Guardian, 28 март 2003
  5. The Taleban Response Институт за доклади по войната и мира
  6. Janjaweed ditches horseback to launch attacks from 4x4s The Independent

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]