Кванмьон

Кванмьон (на корейски: 광명망 или 光明網, „мрежа на светлината“, „мрежа на просвещението“) е националната вътрешна компютърна мрежа (интранет) на КНДР. Създадена е през 2000 г.^[1] по инициатива на правителството на КНДР в качество на местен заместител на глобалната мрежа интернет. Това е една от най-големите изолирани от интернет компютърни мрежи.

Съдържа основно материали с комунистическо-пропагандно съдържание, а също и неутрални в идеологически план материали (технически, естествено-научни текстове, сайтове на висши учебни заведения и т.н.). Разполага с вътрешна търсачка, социална мрежа (близка до Facebook), електронна поща. Към 2014 г. наброява, по различни оценки, между 1000 и 5500 сайта^[2], като половината от тях са на учебни заведения и други организации. Използва собствен DNS.

От август 2016 г. е пусната услугата за видео стрийминг „Manbang“, използваща връзка с Кванмьон през Wi-Fi и тунер; може да бъде достъпна и чрез севернокорейските смартфони и таблети.^[3]^[4]

Кванмьон е единствената компютърна мрежа, до която повечето севернокорейци имат достъп. Услугата е безплатна за публично ползване и е достъпна само на територията на КНДР.

Използване

Използването на интранета става чрез официалния (и единствения) браузър – Naenara, който идва с Red Star OS и със севернокорейската версия на Windows XP. Naenara е модифицирана версия на Mozilla Firefox.

Източници

↑ Andrew Jacobs. Google Chief Urges North Korea to Embrace Web // The New York Times, 2013-01-10. Посетен на 2013-01-10.
↑ Eric Talmadge. North Korea: Where the Internet has just 5,500 sites // Toronto Star, 23 февруари 2014. Посетен на 28 август 2016.
↑ Williams, Martyn. How the Internet Works (“Works”) in North Korea // 2016-11-28. Архивиран от оригинала на 2021-03-06. Посетен на 2021-03-31.
↑ Inc, IBP. Korea North Telecom Laws and Regulations Handbook Volume 1 Strategic Information and Laws Affecting Telecom Sector and Foreign Investments. Lulu Press. ISBN 978-1-4330-8202-3. с. 39. Источник // Архивиран от оригинала на 2021-08-17. Посетен на 2021-08-17.

[NYT011013-1] Andrew Jacobs. Google Chief Urges North Korea to Embrace Web // The New York Times, 2013-01-10. Посетен на 2013-01-10.

[ts-20140223-2] Eric Talmadge. North Korea: Where the Internet has just 5,500 sites // Toronto Star, 23 февруари 2014. Посетен на 28 август 2016.

[:12-3] Williams, Martyn. How the Internet Works (“Works”) in North Korea // 2016-11-28. Архивиран от оригинала на 2021-03-06. Посетен на 2021-03-31.

[:9-4] Inc, IBP. Korea North Telecom Laws and Regulations Handbook Volume 1 Strategic Information and Laws Affecting Telecom Sector and Foreign Investments. Lulu Press. ISBN 978-1-4330-8202-3. с. 39. Источник // Архивиран от оригинала на 2021-08-17. Посетен на 2021-08-17.

[1]

[2]

[3]

[4]