Кама (нож)
Тази статия е за вида нож. За типографския знак, напомнящ кама, вижте Обелиск (типография).
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кама.
Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
Камата, наричана още кинжал, е вид нож с две остри страни, използвана за промушване и защита.[1] Острието на камата е сравнително късо и не надминава 50 сантиметра. За първи път се появява още при примитивните сечива и е изработвана от кремък или кост. Металната кама се появява през бронзовата епоха. През средновековието и ренесанса е използвана в комбинация със сабя при дуели.
Ранна история[редактиране | редактиране на кода]
Както брадвите, камите се развили от праисторически сечива.[2][3] По време на неолита, камите били направени от материали като кремък, бивници и кост и били използвани като оръжия от най-ранните периоди на човешката цивилизация. Най-ранните метални ками се появили през бронзовата епоха през третото хилядолетие пр. Хр., предшествайки меча, който по същество се развил от огромни ками. Въпреки че стандартната кама в никакъв случай не е много ефективна срещу брадви, копия, и дори боздугани поради късия си обсег, тя е била важна крачка към развитието на едно по-полезно оръжие за ръкопашен бой – меча.
Все пак, от времето на прединастичен Египет, камите били украсявани като церемониални предмети със златни дръжки, а по-късно дори с по-орнаментирани и разнообразни конструкции. Една ранна сребърна кама е била открита с мотив по средата на острието. Традиционно, някои военни и морски офицери носели церемониални ками като символ на власт, а днешните войници все още са екипирани с бойни ножове и щикове. През втори век пр. Хр. ками с вдлъбнатини са били използвани в Минойския Крит както се вижда от археологическите разкопки в Кносос.
Исторически, ножовете и камите винаги са се считали за вторични или дори третични оръжия. В повечето култури се биели с тояги, мечове и брадви на близко разстояние, ако вече не използвали лъкове, копия, прашки или други далекобойни оръжия.
От 1250 г. насам, надгробни камъни и други съвременни изображения показват рицари с ками или бойни ножове. Дръжките и формата на остриетата започнали да приличат на по-малки варианти на мечове, което довело до предпочитание към орнаментирани ножници[4] и дръжки към края на 15 век.