Кама (нож)
Тази статия е за вида нож. За типографския знак, напомнящ кама, вижте Обелиск (типография).
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кама.
 | Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
Камата, наричана още кинжал, е вид нож с две остри страни, използвана за промушване и защита.[1] Острието на камата е сравнително късо и не надминава 50 сантиметра. За първи път се появява още при примитивните сечива и е изработвана от кремък или кост. Металната кама се появява през бронзовата епоха. През средновековието и ренесанса е използвана в комбинация със сабя при дуели.
Ранна история[редактиране | редактиране на кода]
Както брадвите, камите се развили от праисторически сечива.[2][3] По време на неолита, камите били направени от материали като кремък, бивници и кост и били използвани като оръжия от най-ранните периоди на човешката цивилизация. Най-ранните метални ками се появили през бронзовата епоха през третото хилядолетие пр. Хр., предшествайки меча, който по същество се развил от огромни ками. Въпреки че стандартната кама в никакъв случай не е много ефективна срещу брадви, копия, и дори боздугани поради късия си обсег, тя е била важна крачка към развитието на едно по-полезно оръжие за ръкопашен бой – меча.
Все пак, от времето на прединастичен Египет, камите били украсявани като церемониални предмети със златни дръжки, а по-късно дори с по-орнаментирани и разнообразни конструкции. Една ранна сребърна кама е била открита с мотив по средата на острието. Традиционно, някои военни и морски офицери носели церемониални ками като символ на власт, а днешните войници все още са екипирани с бойни ножове и щикове. През втори век пр. Хр. ками с вдлъбнатини са били използвани в Минойския Крит както се вижда от археологическите разкопки в Кносос.
Исторически, ножовете и камите винаги са се считали за вторични или дори третични оръжия. В повечето култури се биели с тояги, мечове и брадви на близко разстояние, ако вече не използвали лъкове, копия, прашки или други далекобойни оръжия.
От 1250 г. насам, надгробни камъни и други съвременни изображения показват рицари с ками или бойни ножове. Дръжките и формата на остриетата започнали да приличат на по-малки варианти на мечове, което довело до предпочитание към орнаментирани ножници[4] и дръжки към края на 15 век.
