Кирстен Флагстад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кирстен Флагстад
норвежка певица
Родена
Починала
7 декември 1962 г. (67 г.)
ПогребанаНорвегия
Музикална кариера
Стилкласическа музика
Глассопран
Активностот 1913 г.

Уебсайт
Кирстен Флагстад в Общомедия

Кирстен Малфрид Флагстад (на норвежки: Kirsten Malfrid Flagstad) е норвежка оперна певица, високо ценена като Вагнерово (драматично) сопрано.

Тя се нарежда сред най-великите певци на 20 век и много оперни критици я наричат „гласът на века“. Десмънд Шоо-Тейлър пише за нея в New Grove Dictionary of Opera: „Никой в рамките на живата памет не може да я надмине по плътност на линията и тона“.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Флагстад е родена на 12 юли 1895 г. в Хамар, Норвегия. Израснала е в Осло в музикално семейство. Баща ѝ е диригент, а майка ѝ – пианистка.

Ранното си музикално образование получава в Осло. Нейният сценичен дебют е в Националната опера в Осло. Първите ѝ записи са от 1913 и 1915 г. По-късно учи в Стокхолм при д-р Гилис Брат и решава да се отдаде на оперна кариера в Норвегия. През 1919 г. се омъжва за първи път и година по-късно ражда дъщеря.

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

По-късно същата 1919 година започва работа в новосъздадената Opera Comique в Осло под ръководството на Александер Варнай (баща на известното сопрано Астрид Варнай) и Бенно Сингер. Способността ѝ да учи ролите си бързо е забелязана, тъй като често това ѝ отнема само няколко дни. Тя пее Дездемона, Мини, Амелия и други по-малки роли в Opera Comique.

Между 1928 и 1934 Флагстад пее в Stora Theater в Гьотеборг, Швеция. През 1930 се омъжва за втори път за норвежкия индустриалец и търговец на дървен материал Хенри Йохансен, който впоследствие ѝ помага да разшири кариерата си. През 1932 тя прави своя дебют в „Роделинда“ от Георг Фридрих Хендел.

След като играе повече от 10 години в оперетни и лирични роли, Флагстад решава да опита с по-тежки оперни роли като „Тоска“ и „Аида“, която ѝ помага да разгърне драматичния си талант. През 1932 г. поема ролята на Изолда в „Тристан и Изолда“ на Рихард Вагнер и така открива своя истински глас. След прослушване за фестивала в Байройт тя пее през 1933 някои малки роли, но през следващия сезон на 1934 получава ролите на Зиглинде във „Валкюра“ и Гутруне в „Залезът на боговете“.

Метрополитън опера[редактиране | редактиране на кода]

Флагстад е забелязана първо от Ото Херман Кан, тогава в борда на директорите на Метрополитън опера, в едно негово пътуване до Скандинавия през 1929 г. Скоро след това той се опитва да се свърже с нея, но по семейни и други причини Флагстад се съгласява на прослушване едва през 1934 г. и веднага е наета.

Дебютът на Флагстад в Метрополитън в ролята на Зиглинде във „Валкюра“ през 1935 г. е сензация. Представлението е предавано и по радиото и водещата емоционално заявява, че една нова звезда се е родила. Скоро след това Флагстад изпълнява ролите на Изолда в „Тристан и Изолда“ и Брюнхилде във „Валкюра“ и „Залезът на боговете“. В същия сезон тя пее Елза в „Лоенгрин“, Елизабет в „Танхойзер“ и Кундри в „Парсифал“. Почти за една нощ тя се утвърждава като най-изтъкнатото Вагнерово сопрано на епохата. Според по-голямата част от критиката тя остава най-великото записано Вагнерово драматично сопрано заради уникалния си глас. Тя участва и в постановките на опери в Сан Франциско и в Чикаго. Става изключително популярна в САЩ. През 1936 и 1937 изпълнява ролите на Изолда, Брюнхилде и Сента в Ковънт Гардън под диригентсвото на Сър Томас Бийчъм, Фриц Райнер и Вилхелм Фуртвенглер, където също получава огромни овации. През 1938 прави турне и в Австралия.

Прави и няколко концерта в Холивуд, където получава звезда в „Алеята на славата“.

През 1941 г. Флагстад се връща по семейни причини в Норвегия. Тогава страната е окупирана от Германия и това създава на певицата известни проблеми от политически характер.

През 1947 г. Флагстад пее в Ковънт Гардън, като в периода 1948 – 1952 тя пее във всички свои Вагнерови роли. През 1948 прави турне в Южна Америка.

През 1950 – 1951 тя се завръща в Метрополитън опера. Въпреки че е вече над 50-годишна, тя е в забележителна форма като Изолда, Брюнхилде и Леонора. По това време тя решава да приключи с оперната си кариерата. Прощалното ѝ участие в Метрополитън е в Алцеста от Кристоф Глук. В Лондон тя се появява в ролята на Дидона в „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел.

В следвоенните години Флагстад е избрана от Рихард Щраус за премиерата на неговите „Четири последни песни“. За диригент Щраус избира Вилхелм Фуртвенглер. Щраус не доживява до приемиерата, която е 22 май 1950 г. Флагстад тогава е на 55 години.

След оттеглянето си от сцената Кирстен Флагстад продължава да дава концерти и да прави записи. Тя даже успява да направи и стереофоничен запис на откъси от Вагнер с Ханс Кнапертсбуш и сър Джордж Шолти с Виенската филхармония. През 1958 г. тя изпълнява ролята на Фрика в „Рейнско злато“ под диригентството на Шолти. Операта се записва и се пуска на LP от „Дека“. „Дека“ издава целия цикъл „Пръстенът на Нибелунга“ под диригентството на Шолти. Флагстад води и майсторски класове. От 1958 до 1960 Флагстад е първият директор на Норвежката национална опера.

Между 1952 и до нейната смърт след 10 години, здравето на певицата се влошава. Многократно влиза в болница. През 1958 е диагностицирана с рак на костите. На 7 декември 1958 г. тя умира и е погребана в Осло.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kirsten Flagstad в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​