Китайски воден дракон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Китайски воден дракон
Wasseragame.jpg
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Агамови (Agamidae)
род:Водни дракони (Physignathus)
вид:Китайски воден дракон (P. cocincinus)
Научно наименование
Cuvier, 1829 г.
Китайски воден дракон в Общомедия
[ редактиране ]

Китайският воден дракон (Physignathus cocincinus) е вид гущер от семейство Агамови, който естествено обитава Китай и Индокитай. Известен и под названия като „азиатски воден дракон“, „тайландски воден дракон“ и „зелен воден дракон“.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Китайските водни дракони могат на дължина да достигнат до 1 метър, включително с опашката, и могат да живеят от 10 до 15 години. Оцветяването им варира от тъмнозелено до светлозелено. По тялото се забелязват диагонални ивици в зелено или тюркоазено, докато опашката от средата до края е опръстенена в зелено и тъмнокафяво. В областта на корема оцветяването варира от бяло, през цвят „слонова кост“, много бледо зелено, до бледо жълто. В областта на гърлото китайските водни дракони са с по-ярко изразени цветове: бяло и синьо или прасковено; някои са в един цвят, а други – на ивици. Възрастните мъжки като цяло са по-едри и имат по-големи и по-триъгълни като форма глави от женските, и развиват по-големи гребени на главата, врата и опашката. Опашката, която заема малко повече от две-трети от общата дължина на тялото, може да се ползва от гущера като оръжие, за запазване на равновесието, както и му помага при плуване.

Както при други влечуги, китайският воден дракон притежава малко, иризиращо, светлочувствително петно между очите, което се смята, че помага за терморегулацията на тялото, като долавя разлики в осветлението и помага на гущера да се ориентира къде да се препича на слънце, и къде да търси убежище след залез слънце. Фоточувствителността на тъканите на това място помагат на гущера също така да избягва хищни птици и други заплахи, които дебнат от височина, тъй като регистрират дори и слаби промени в осветеността, дължащи се на преминаващи сянки.

Местообитание и поведение[редактиране | редактиране на кода]

Китайският воден дракон се среща ниските и високите горски територии на южен Китай и югоизточна Азия (Тайланд, Виетнам, Лаос, Камбоджа и Бурма), а като инвазивен вид се среща на установени популации в Хонг Конг, вероятно вследствие на изоставени сред природата екземпляри – домашни любимци. Най-често обитава брегове на сладководни езера и потоци. Той е дневно животно и по-голямата част от времето си прекарва върху дървета и растения. Когато се почувства застрашен, гущерът се хвърля във водата и може или да остане под вода до 25 минути без прекъсване, или да плува и така да осигури своята безопасност. Водните дракони обитават райони със средни нива на влажност на въздуха от 40–80% и температури в диапазона 26–32 °C.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че могат да се хранят и с растителност, диетата на водните дракони се състои основно от насекоми, по-рядко допълвана от дребни рибки, бозайници или други влечуги.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Physignathus cocincinus (Cuvier, 1829). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 13 юли 2020 г. (на английски)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Chinese water dragon“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.