Китоглава чапла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Китоглава чапла
Entebbe Shoe Bill Stork.jpg
Schoebill-Lake-Albert.jpg
Природозащитен статут
Класификация
[1]
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Pelecaniformes Пеликаноподобни
семейство: Balaenicipitidae Китоглави чапли
род: Balaeniceps
вид: Balaeniceps rex Китоглава чапла
Научно наименование
Уикивидове Balaeniceps rex
Gould, 1850[2][3][4]
китоглава чапла в Общомедия

Китоглава чапла е птица от разред Пеликаноподобни и единствен представител на семейство Китоглави чапли (Balaenicipitidae).

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Китоглавата чапла е много голяма птица. На височина достига до 1,2 m, размахът на крилете е 2,3-2,6 m, а теглото ѝ варира от 4 до 7 kg.[5][6] Клюнът на чаплата прилича на дървен черпак и го прави изкусен ловец на риба. Той обаче го прави строго специализиран в лова и ако плячката, с която се храни намалее, се създава реална опасност от смърт на птицата. За разлика от повечето птици очите са разположени в предната част на черепа и определят бинокулярното и зрение. По време на почивка тежкия клюн се полага върху гърдите на птицата.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Видът е разпространен по протежение на езерата от рифтовата систева в Източна Африка. Съществуват отделни популации в ЦАР, в близост до езерото Чад и в делтата на Окаванго в Ботсвана.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Китоглавата чапла е добре приспособена за живот в блатата. Дългите крака с разперени настрани пръсти позволяват да се движи в меката блатиста почва. Най-голяма активност проявява сутрин при изгрев, но често ловува и се храни през деня. Чаплата старателно обхожда и изследва плаващите над водата растения. Храни се с риба, основно протоптерии, тилапии и сомови риби, ловува и жаби, змии и дори малки костенурки. По време на лов птицата се отличава с огромно търпение, като може дълго време да стои неподвижно в плитката вода без да се движи и дори да мърда главата си в дебене на плячка.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Гнездовият период при китоглавата чапла зависи от региона, който обитава. Например в Судан започва с края на дъждовния период. Няма много сведения за брачното ухажване между партньорите. Наблюдават се потраквания с клюн, изпъване на шията и издаване на глухи звуци.

Гнездото на чаплите представлява широка платформа с диаметър от 2,5 m., изградено е от стъбла на папирус и тръстика. За около пет дни женската снася от 1 до 3 яйца, които често се инкубират от птиците само през нощта. Пиленцата се излюпват след около 30 дни. Грижата се поделя от двамата родители. Първоначално пилетата са покрити с гъст, мек, сив пух. Клюновете им не са големи и имат остър край. Като правило от цялото люпило оцелява само едно. Родителите хранят малките с полупреработена храна. Месец по-късно малките започват да консумират и непреработена храна. Към 4-месечна възраст стават независими и напускат гнездото. Полова зрялост достигат на 3-годишна възраст.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. BirdLife International. Balaeniceps rex. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 18 януари 2011. (на английски)
  2. указано в: IOC World Bird List Version 9.1
  3. указано в: IOC World Bird List Version 8.2
  4. указано в: Clements Checklist of Birds of the World
  5. Shoebill: Balaeniceps rex Gould, 1850. // BioLib.
  6. Les oiseaux „Shoebill“ Прочетено на 18 януари 2011
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.