Кито Лоренц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кито Лоренц
Kito Lorenc
Kito Lorenc.JPG
Кито Лоренц (2013)
Роден 4 март 1938 г. (79 г.)
Професия писател, поет, драматург, сценарист
Националност Флаг на Германия Германия
Кито Лоренц в Общомедия

Кито Лоренц (на горнолужишки: Kito Lorenc) е лужишки и немски писател, поет, драматург, автор на книги за деца и филмови сценарии. Съставител е на много сборници с произведения на лужишките класици и на съвременни автори. Превежда славянски поети на немски. Внук е на видния лужишки писател и културен деец Якуб Лоренц-Залески, който го подтиква към творчество.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Кито Лоренц е роден в отчасти асимилирано от немската среда семейство, научава горнолужишки език едва в гимназията в Котбус (луж. Хошебуз) през 1952-1956 г. От 1956 до 1961 г. следва славянска филология и педагогика в Лайпциг (луж. Липск). Единадесет години е асистент в Института по лужишка етнология в Бауцен (луж. Будишин). По-късно работи като драматург на Лужишкия народен ансамбъл, няколко години е ръководител на Клуба на младите лужишки писатели. Член е на Саксонската академия на изкуствата и на ПЕН-центъра на ФРГ.

Поетът се установява да живее във Вуишке край Хохкирх, Саксония.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първата публикация на Кито Лоренц е цикълът стихотворения „Бригадирски записки“ (1959) в един лужишки вестник. Още първата му стихосбирка „Нови времена – нови пиршества“ (1961) му създава известност. Съставя антология на лужишката поезия „Светлина, правда, свобода“ (1963). Поетическият цикъл на Лоренц „Струга. Картини от нашия край“ (1967) издава влияния на Йоханес Бобровски, а стихосбирката „Прочистване на лъките“ (1973) в дълги поетически текстове с богат вътрешен ритъм обрисува неизследвани области от съвременната действителност.

Творбите на Лоренц носят неповторим аромат на древната лужишка земя, на традиционните за нея фолклорни сюжети и мотиви.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Автор[редактиране | редактиране на кода]

  • „Нови времена – нови пиршества“ – стихотворения на горнолужишки („Nowe časy – nowe kwasy“, 1961, преиздадена през 1962)
  • „Струга – картини от нашия край“ – стихотворения на горнолужишки и на немски („Struga – wobrazy našeje krajiny“ – „Struga – Bilder einer Landschaft“, 1967)
  • „Ключове и пътища“ – на горнолужишки („Kluče a puće“, 1971)
  • „Прочистване на лъките“ – на немски („Flurbereinigung“, 1973, преиздадена 1988)
  • Избрани стихотворения в поредицата „Лужишка поезия“ („Serbska poezija“, 1979, 1982)
  • „Страна на думите“ – на немски („Wortland“, 1984)
  • „Ти до мен“ – любовни стихотворения на горнолужишки („Ty porno mi“, 1988)
  • „Срещу голямото плашило“ – стихотворения на немски („Gegen den grossen Popanz“, 1990)
  • „Terra budissinensis“ – в съавторство с Рудолф Хартмец и Ханс Мирчин (Rudolf Hartmetz, Hans Mirtschin, Kito Lorenc „Terra budissinensis“, 1997)
„Неподходящи цветове“ (2004)
  • „В една красиво обрисувана неделя: Стихотворения за стихотворения“ – на немски („An einem schönbemalten Sonntag: Gedichte zu Gedichten“, 2000)
  • „Осемнадесет стихотворения от годините 1990–2002“ – на немски („Achtzehn Gedichte der Jahre 1990–2002“, 2002)
  • „Незначителността на Берлин“ – на немски („Die Unerheblichket Berlins“, 2000–2002)
  • „Листа като езици“ [1] – на немски („Zungenblätter“, 2002)
  • „Неподходящи цветове“ – на горнолужишки и немски („kapsy-barby“ – „Fehlfarben“, 2004)
  • „Лужишкото корабоплаване“ („Die wendische Schiffahrt“, 2004)
  • „Спомен за една нощ на открито“ – стихотворения на немски („Erinnerung an eine Nacht im Freien“, 2009)
  • „Одежда. Поезия и други творби от дванадесет години“ – на горнолужишки („Podomk. Basnje a druha nadoba z dwanatka lět“, 2010)
  • „Nach Morau, nach Krokau“. Gereimtes und Ungereimtes für Kinder und Enkel, 2011
  • „Gedichte“. Ausgewählt und mit einem Vorwort versehen von Peter Handke, 2013

Съставител и редактор[редактиране | редактиране на кода]

  • „Светлина, правда, свобода“ – антология на лужишката поезия („Swĕtło, prawda, swobodnosć“, 1963)
  • Мина Виткойц, „Пътищата на една журналистка“ – превод (Mina Witkojc „Po pućach časnikarki“, 1964)
  • Хандрий Зейлер, „Лужишки разкази“ – превод (Handrij Zejler „Serbske fabule“, 1966)
  • Хандрий Зейлер, „Магарето с галони“ – разкази („Der betresste Esel“, Fabeln von Handrij Zejler, 1969, преиздадена 2004)
  • Юрий Хежка, „Земята от сънищата“ (Jurij Chĕžka „Die Erde aus dem Traum“, 2002)
  • „Морето Островът Корабът“ – антология на лужишката поезия от началата до съвременността („Das Meer Die Insel Das Schiff – Sorbische Dichtung von den Anfängen bis zur Gegenwart“ (herausgegeben von Kito Lorenc), 2004)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Литературна награда на лужишката академия'
  • Домовина – 1962, 1968
  • Награда на Министерството на културата на ГДР Хайнрих Хайне – 1974
  • Награда „Якуб Барт-Чишински“
  • Награда Хайнрих Ман – 1991
  • Литературна награда „Кунстпрайз Берлин“ – 1991
  • Награда за литературно творчество на немската фондация Шилер – 1995
  • Стипендия '„Херман Хесе – 1997

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия включва материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]