Йоханес Бобровски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоханес Бобровски
Роден 9 април 1917 г.
Починал 2 септември 1965 г. (48 г.)
Професия поет, белетрист, есеист, преводач
Националност Флаг на Германия Германия
Уебсайт Страница в IMDb
Йоханес Бобровски в Общомедия

Йоханес Бобровски (на немски: Johannes Bobrowski), пълно име Johannes Konrad Bernhard Bobrowski, е немски поет, белетрист, есеист и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йоханес Бобровски е роден в Тилзит, Източна Прусия. Израства в дома на железопътен чиновник, а в 1928 г. семейството се преселва в Кьонигсберг (днес Калининград), града на философа Имануел Кант.

Още от юношеските си години Бобровски развива интерес към историята и изкуството на германските, славянските и прибалтийските народи, увлича се от старинна музика, сам свири на орган и рисува. В 1937 г. започва да следва в Берлин история на изкуството, но е призован във Вермахта. Прекарва цялата Втора световна война на фронта като ефрейтор, воюва в Полша, Франция и на Източния фронт – в Прибалтика и при Новгород, – където създава и първите си стихотворения. В самия край войната Бобровски попада в плен и остава в съветски трудов лагер край Ростов на Дон до 1949 г. След завръщането си в Германия работи до смъртта си като редактор в издателство и в 1955 г. публикува своите „Пруска елегия“ в списание „Зин унд Форм“'.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Под перото на Бобровски излизат четири стихосбирки – „Сарматско време“ (1961), „Реки на сенчестата земя“ (1962), „Знаци на времето“ [1] (1967) и „Сред гъсталаците на вятъра“ (1970) (последните две посмъртно), – в които с неповторима пластичност и изразителност обрисува природата и хората на Прибалтика и северните части на Русия и Германия, където се сблъскват, за да се оплодят взаимно славянската с немската култура. Световна слава му донасят романите „Воденицата на Левин“ (1964) и „Литовски пиана“ (1966), както и сборниците с разкази „Бьолендорф и празникът на мишките“ (1965) и „Предупредителят“ (1967) (посмъртно).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Йоханес Бобровски е смятан за най-значителния немски поет след Втората световна война. Творчеството му се съизмерва с това на френския нобелист Сен-Джон Перс и възпламенява духа с художествената си мощ и замайващото си своеобразие. Книжовното дело на Бобровски е удостоено с много литературни отличия, между които австрийската награда „Алма Йохана Кьониг“ (1962), наградата на Група 47 (1962) (ФРГ), наградата на Берлинската академия на изкустватаХайнрих Ман(1965) и международната награда „Charles Veillon“ (1965).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Който ме вижда с Илзе в тревата“ (1964)
  • Gedichte, 1943/44
  • Sarmatische Zeit, Gedichte, 1961
  • „Das Klavier“, Gedicht, 1961
  • Schattenland Ströme, Gedichte, 1962
  • Wer mich und Ilse sieht im Grase. Deutsche Poeten des 18. Jahrhunderts über die Liebe und das Frauenzimmer, hrsg. und mit einem Nachwort von Johannes Bobrowski, 1964
  • Levins Mühle. 34 Sätze über meinen Großvater, Roman, 1964
  • Boehlendorff und andere, Erzählungen, 1965
  • Mäusefest und andere Erzählungen, 1965
Посмъртни публикации
  • Johannes Bobrowski liest Lyrik und Prosa, Zwei Schallplatten nebst Textbuch, 1966
  • Boehlendorff und Mäusefest, Erzählungen, 1966
  • Litauische Claviere, Roman, 1966
  • Wetterzeichen, Gedichte, 1967
  • Der Mahner, Erzählungen und andere Prosa aus dem Nachlaß, 1967
  • Im Windgesträuch, Gedichte aus dem Nachlaß, 1970
  • Poesiealbum 52, Gedichte, 1972
  • Gesammelte Werke, In 6 Bänden, 1998-1999
  • Im Strom, Gedichte und Prosa gelesen vom Autor, 2001

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стихотворението „Език“ в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]