Клане в Кафр Касем

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Клане в Кафр Касем
Част от Суецката криза
Мемориална плоча на събитието
МястоКафр Касем, Израел
Дата29 октомври 1956 г.;
преди 67 години (1956-10-29)
Целцивилни палестински граждани
Тип на атакатаклане
Жертви49 (вкл. неродено дете)
ИзвършителИзраелска гранична армия
Клане в Кафр Касем в Общомедия

Клането в Кафр Касем е въоръжен акт на насилие, извършен от израелската гранична армия на 29 октомври 1956 г. срещу невъоръжени палестински граждани в село Кафр Касем, при което биват убити 49 цивилни, като двадесет и три от тях са лица под осемнадесетгодишна възраст. Правителството, ръководено от Давид Бен-Гурион, се опитва да прикрие клането и да предотврати публикуването му.[1]

Граничните, участвали в стрелбата, са изправени пред съда и осъдени на затвор, но всички са помилвани и освободени в рамките на една година. Командирът на бригадата е осъден да плати символична глоба. Израелският съд установява, че заповедта за убиване на цивилни е „явно незаконна“.[2]

Исахар Шадми – най-високопоставеният служител, преследван за клането – заявява малко преди смъртта си, че смята, че процесът му е организиран, за да защити членовете на политическия и военен елит на Израел, включително премиера Бен-Гурион, от поемане на отговорност за клането.[3][4]

През декември 2007 г. израелският президент Шимон Перес поднася официално извинение за клането.[5]

История и времева линия на събитието[редактиране | редактиране на кода]

Клането се случва в първия ден от Суецката криза, след национализирането на Суецкия канал от Египет под ръководството на Гамал Абдел Насър. В дните на военно управление, което Израел налага на арабските граждани, ръководството на израелската армия, разположена на израелско-йорданската граница, обявява на 29 октомври 1956 г. полицейски час в населените с араби погранични села на Израел, които са Кафр Касим, Ал-Тира, Кафр Бара, Джаджулия, Ал-Тайбех, Калансува, Бир ал-Сика и Ибтан, в очакване на предстояща битка на йорданската граница. Според факти, разкрити по-късно, клането в Кафр Касим е извършено като част от план (наречен „Халед“), насочен към депортиране на палестинците от района на „граничния триъгълник“ (между 1948 г. Палестина и Западния бряг, който тогава е бил част от Йордания), в който градът на Кафр Касим е локализиран, чрез сплашване на жителите му.[6][7][8]:с. 656[9]

Клането се случва вечерта на 29 октомври 1956 г.,[10][11] след като ръководството на израелската гранична армия решава да наложи полицейски час (от 17:00 часа до 6:00 часа) на жителите на Кафр Касем и други арабски села, съседни на границата с Йордания по това време, като подготвителни стъпки за водене на война с Египет. Командирът на Централния район, Цви Цур, предаде заповедите на полевите офицери и бригади и получи задачата да ги изпълни. Комендантски час на частта за гранична охрана, ръководена от майор Шмуел Мелинки и под прякото командване на командира от армейския батальон, разположен на границата, Исахар Шадми.[ неясно? ][12]

Израелски служители и ръководители, свързани със събитието[редактиране | редактиране на кода]

  • Давид Бен-Гурион, министър-председател на Израел и министър на отбраната.[8]:с. 656[13]
  • Моше Даян, началник-щаб на израелските отбранителни сили.
  • Цви Цур, командир на Централния регион и военен служител, отговарящ за района на Триъгълника, който се простира от Ум ал-Фахм на север до Кафр Касем на юг.
  • подполковник Исахар Шадми, командир на армейската бригада в граничния район и този, който дава заповедите да бъде извъшена стрелба при неподчинение.
  • Шмуел Малинке, командир на дивизията за гранична охрана, която е включена в армейската бригада под командването на Исахар Шадми.
  • Габриел Дахан, командир на ротата, отговорна за Кафр Касем.
  • Шалом Офер, лидерът на групата, която е разположена на западния вход на селото, където биват убити голяма част от цивилните.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Bilsky, p. 310.
  2. ↑ Ronnie May Olesker, Fletcher School of Law and Diplomacy (Tufts University). International Law and Organization. The value of security vs. the security of values: The relationship between the rights of the minority and the security of the majority in Israel. 2007. p. 318.
  3. ↑ President Peres apologizes for Kafr Qasem massacre of 1956 Архив на оригинала от 2009-08-05 в Wayback Machine. Haaretz, 21 December 2007
  4. ↑ Ofer Aderet. Sealed Protocols From 1956 Kafr Qasem Massacre to Be Published // Haaretz, May 30, 2022.
  5. ↑ Noa Shpigel, 'Israel Shoots Down Bill to Officially Recognize 1956 Massacre of Arab Citizens ,' Архив на оригинала от 2021-10-27 в Wayback Machine. Haaretz 27 October 2021.
  6. ↑ Hajjar, Lisa. Zionist Politics and the Law: The Meaning of the Green Line // The Arab Studies Journal 2 (1). 1994. с. 44–50.
  7. ↑ Arab Palestinian Resistance. 2007.
  8. ↑ а б Bergsmo, Morten, Buis, Emiliano J. Philosophical Foundations of International Criminal Law: Correlating Thinkers. Torkel Opsahl Academic EPublisher, 2018-11-30. ISBN 978-82-8348-118-1.
  9. ↑ הטבח בכפר קאסם: אנחנו לא ירינ // Haaretz. 5 October 2008. Посетен на 2023-09-16.
  10. ↑ Kafr Qasem Memorial Exhibition 1956[неблагонадежден източник]
  11. ↑ Palestinians Under Military Rule in Israel // Посетен на 2022-11-14.
  12. ↑ Tapper, Aaron J. Hahn. Judaisms: A Twenty-First-Century Introduction to Jews and Jewish Identities. Univ of California Press, 2016-06-07. ISBN 978-0-520-28134-9.
  13. ↑ הטבח בכפר קאסם: אנחנו לא ירינ // Haaretz. 5 October 2008. Посетен на 2023-09-16.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Клане_в_Кафр_Касем&oldid=12148354“.