Клуб на българските писателки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Клубът на българските писателки (съкратено КБП) е бивша професионална организация, съществувала в периода 1930 – 1944 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Учредяване[редактиране | редактиране на кода]

През 1927 г. Евгения Марс започва инициатива за основаването на Съюз на българките за култура и просвета. За кратък период от време дружеството организира разнообразни литературни събития – чайове, четения в училищата и литературно-музикални срещи, като дори издава известно време в. „Българка“. През 1929 г. сред членовете на този съюз възниква идеята да бъде създадена женска секция към все още недостъпния Съюз на българските писатели. Учредителното събрание на Клуб на българските писателки е в края на януари 1930 г. На него присъстват Елисавета Багряна, Евгения Марс, Л. Касърова, Анна Каменова, Фани Попова-Мутафова, М. Минева, В. Бояджиева, М. Белчева, Е. Димитрова. Скоро след това част от клуба стават и Лидия Шишманова, Калина Малина, Северина и С. Йовчева. На учредителното събрание на клуба е избран секретариат и е приготвен проектоустав. През февруари същата година обаче 25 писатели напускат Съюза на българските писатели, сред които М. Белчева, Дора Габе и Елисавета Багряна.[1]

Това е и причината на 9 февруари 1930 г. организацията да стане подразделение на Дружеството на българките с висше образовани, който подкрепя трудове в областта на науката и изкуството и се стреми към професионално равенство между мъжа и жената. От 1928 г. към дружеството има две секции, като тази на художничките може да бъде модел. Но тъй като членството не дава желаните резултати, Клуб на българските писателки се отделя като самостоятелно юридическо лице (1934).

Според новия устав на клуба неговите цели са сближаване на българските писателки, оказване на морална и материална подкрепа за литературната им дейност и организиране на различни дейности и мероприятие за развитието ѝ. Участничките в клуба биват разделени на благодетелни, почетни, редовни и дописни (от страната и чужбина). Те трябва да се занимават с литература – да имат отпечатано оригинално художествено творчество, двегодишно сътрудничество на периодичния печат, литературно-критична дейност, както и да имат препоръки от 2 от членките и да са получили одобрението на общото събрание.

Биографични данни за членовете на клуба[редактиране | редактиране на кода]

Според биографичните данни членовете на Клуба на българските писателки са на средна възраст от 43 г. и произхождат от големи градове. Родителите на 24% от тях са бежанци от Тракия и Македония, а други са родени в чужбина. Те са част от елита на българската женска интелигенция – 83,4% имат завършено или непълно висше образование, 4,2% полувисше, а 12,5 %, които са част от по-старото поколение, са завършили само средни училища. Над 50% от тях са дипломирани в България като най-вече в Софийския университет. Другите са завършили в Западна Европа – Франция, Германия, Швейцария. Това е предпоставка и 36% от членките на клуба да владеят чужди езици, а много от тях дори и по 2 – 3 такива. Именно затова 1/3 се занимават с превод. Клубът на българските писателки е съставен от 80% домакини по занятие и 20% учителки, музейни уреднички, университетски преподавателки и чиновнички. 

Развитие на Клуб на българските писателки[редактиране | редактиране на кода]

Управляващ орган на клуба е Общото събрание, който гласува бюджета, определя целите и посоката на действие на организацията, контролира Секретариата и приема нови членове. Председател на Клуба е Евгения Марс, а секретар – Яна Язова. След публичния скандал през 1937 г., предизвикан от Ана Карима, по повод на пиршество на клуба, организирано от Марс в деня на опелото на членката на Клуба Лидия Шишманова, и последвалото дело Марс-Карима, Фани Попова-Мутафова напуска клуба.

С времето клубът става една от най-добре управляваните и устойчиви гилдийни организации в страната. Той организира различни по вид литературни мероприятия като е негова заслуга изнасянето на литературните четения от София към провинцията, както и правенето на такива в работническите квартали и училищата. Клубът популяризира женската литература и набира средства за утвърждаването ѝ. Организацията има и своя страница във „Вестник на жената“ след 1933 г. Сътрудничи си със сп. „Мода и култура“ /1942/. Отпечатва два сборника „Сноп“:

(Сноп: [Ч. 1] – 2. София, Клуб на българските писателки, 1934 – 1937.

  • Ч. 1: 1934. – 168 с.: с ил. – Включени авт.: Елисавета Багряна, Бленика, Мара Белчева, Дора Габе, Мария Грубешлиева-Балина, Санда Йовчева, Ана Каменова, Люба Касърова, Калина Малина, Евгения Марс, Магда Петканова, Фани Попова-Мутафова, Северина, Вера Бояджиева-Фол, Лидия Шишманова, Яна Язова и Стела Янева;
  • Ч. 2: София: Вестник на жената, [1937] (София: Стоп. развитие). – 128 с. – Включени авт.: Елисавета Багряна, Дора Габе, Бленика, Санда Йовчева, Мара Белчева, Ана Каменова, Мария Грубешлиева, Калина Малина, Люба Касърова, Евгения Марс, Магда Петканова, Блага Стефанова, Северина, Илина Петрова, Весела Страшимирова, Вера Бояджиева-Фол, Яна Язова и Стела Янева).

Клубът си сътрудничи и с държавните институции, феминистки организации и творчески и културни сдружения. Важно място заемат и отношенията с чуждестранни организации, подобни на клуба. Като резултат от активната дейност през 30-те – 40-те години на XX в. произведенията, написани от българки, започват да се превеждат на чужди езици. Така за първи път се заговаря в чужбина за българската женска литература като част о световната.

Прекъсване на дейността[редактиране | редактиране на кода]

Клубът на българските писателки е унищожен след преврата на 9 септември 1944 г. След промени в неговото управление, както и след ограничаването на дейността му, през 1945 г. той става част от току-що основания Български народен женски съюз, а през 1946 г. официално се слага край на съществуването му – още преди същото да сполети частната собственост, плурализма и свободата на словото.

Възстановяване[редактиране | редактиране на кода]

Клубът на българските писателки е възроден през 2014 г. от Леа Коен, Милена Фучеджиева и Виктория Бисерова.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Жоржета Назърска, „Клубът на българските писателки и професионалното утвърждаване на женския книжовен труд“ 1930 – 1946, Публ.: „Издател“, 2004, № 3, с. 48 – 52.
  2. "Клубът на писателките възроден от Леа Коен и Милена Фучеджиева", публ. „Площад Славейков“, 30.10.2014 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]