Коварство и любов (Фридрих Шилер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коварство и любов
Kabale und Liebe
Friedrich Schiller - Kabale und Liebe 1784.jpg
Информация
Автор Фридрих Шилер
Създадена 1782 г.
Оригинален език немски
Жанр драма
Вид пиеса
Премиера Франкфурт
Коварство и любов в Общомедия

„Коварство и любов“ (на немски: Kabale und Liebe), „Интриги и любов“, „Любов и политика“ или „Луиза Милър“ е пиеса в пет действия написана от немския драматург Фридрих Шилер (1759 – 1805). Това е неговата трета пиеса. Тя показва как интригите унищожават любовта между Фердинанд фон Валтер (благороднически син) и Луиза Милър (дъщеря на музикант от средната класа).

Действащи лица[редактиране | редактиране на кода]

  • Президент фон Валтер
  • Фердинанд – президентският син, майор в армията
  • Маршал фон Калб
  • Лейди Милфорд – любимката на принца
  • Вурм – личният секретар на президента
  • Милър – градски музикант
  • Госпожа Милър
  • Луиза – дъщеря на Милър
  • София – прислужница на лейди Милфорд
  • Прислужникът на принца
  • Няколко второстепенни герои

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Фердинанд е майор от армията и син на президента фон Валтер (с най-висок благороднически ранк в германския кралски двор), докато Луиза Милър е дъщеря на музикант от средната класа. Двамата се влюбват един в друг, но бащите им заповядват да прекратят тази афера. Вместо това, президентът иска да увеличи влиянието си, като ожени сина си Фердинанд за лейди Милфорд, любовницата на херцога. Фердинанд се бунтува срещу плана на баща си и се опитва да убеди Луиза да избяга с него. Президентът и неговия секретар Вурм (съперник на Фердинанд) съчиняват коварен план за арестуването на родителите на Луиза без причина. Луиза пише любовно писмо до Маршал фон Калба, но не по своя воля, а принудена от президента. Това писмо достига до Фердинанд и поражда у него ревност и отчаяние.

Луиза се опитва да се освободи от своята тайна чрез самоубийство, умирайки преди Фердинанд и възстановявайки тяхната невинна любов, но баща и я спира, поставяйки голям морален и религиозен натиск върху девойката. Тя е спасена от тайната чрез смъртта (когато разбира, че нейният любим си е сипал отрова), разкривайки му интригата и прощавайки му. Фердинанд свързва ръката си с тази на баща си в момента на своята смърт, което президентът интерпретира като опрощение от сина си.

В сюжета, лейди Милфорд е поставена в позиция между средната и по-висока класа, влбена във Фердинанд. Тя е съпоставена с чистата любов на Луиза към Фердинанд.

Теми[редактиране | редактиране на кода]

През 1784 г. Шилер публикува теоретичната си работа „Театърът, разглеждан като морална институция“, чиято централна идея е да представи трагедията като средство за теодикация, като мисията на театъра е да покаже възстановяването на божественото правосъдие на сцената. Тази праведност се вижда в „Коварство и любов“, тъй като в крайна сметка нейният последен съд за обжалване не е светска справедливост, а самият Бог. Шилер вижда образованието като друга функция на театъра, за да привлече аудиторията в катарзис, за да завърши образованието им и да направи театъра „морална институция“. Той видял най-важната му функция да посредничи между свободата и необходимостта, показвайки идеализирана версия на борбата и победата над индивидуалните социални, морални и религиозни ограничения на сцената.

„Коварство и любов“ принадлежи към епохата на „Sturm und Drang“ и се категоризира като буржоазна трагедия, жанр, приписван на Готхолд Ефраим Лесинг – Емилия Галоти оказва ключово влияние върху него. Трагедията преди това била ограничена до аристокрацията, чрез „Standeklausel“ или „клауза за имоти“, но жанрът на Лесинг го отворя в света на германската средна класа. „Коварство и любов“ има доминиращ мотив за конфликта между средните класове и аристокрацията, гордостта на средната класа и аристократичните сноби, с всеобщо универсално човечество в центъра, натоварен с отворени политически оплаквания. В него индивидуалните интереси, субективните чувства и търсенето на свобода от ограниченията на обществото, задвижвани от класата са мощни шофьори на героите и в крайна сметка водят до бедствие. Шилер лично осъзнавал болката на любовта в класовете, чрез любовта си към Шарлот фон Волзоген (доведената сестра на Каролин фон Волзоген-Каролина била сестра на Шарлот фон Ленгефелд, която по-късно била съпруга на Шилер).

Чарлз Юджийн, херцог на Вюртемберг, арестувал Шилер и забранил произведенията му за наказание за неупълномощеното му заминаване, за да присъства на премиерата на пиесата "Крадците”. Така през септември 1782 г. Шилер се откъсва от влиянието на херцога, премества се в Мюнхен и започва работа по „Коварство и любов“ като отговор на тази несправедливост. Това може да се види в някои от темите на пиесата:

Екстравагантът в кралския двор – въпреки, че Вюртемберг е била сравнително бедна страна по времето на Шилер, Чарлз Юджийн живял живота си по подобие на френския кралски дворец във Версай – финансирайки скъпи балове, ловувания и фестивали, като експлоатирал своя народ и продавал населението си като наемници.

Търговията с войници – по времето на Шилер, един от начините за набиране на пари на Чарлс Юджийн е да „продават“ синовете на земеделците, занаятчиите и работниците да работят в чужбина като наемници, като например в Американската революционна война, понякога чрез насилие, наркотици или отвличания.

Метреси – дълго време Чарлз Юджийн ръководи система от любовници, включително Франциска фон Льотум (по-късно официален партньор и съпруга на херцога, и основата за героинята Лейди Милфорд, особено в нейното влияние върху херцога).

Интриги – по времето на Шилер действащият министър на правосъдието във Вюртемберг, смятал, че Самуел Монмартин е довел до падането на съперниците си чрез фалшиви писма и е спечелил изключителното доверие на принца.

Деспотизъм – колко оправдана е критиката на Шилер за управлението на херцога може да се види в отношението на журналиста и поет Кристиан Фридрих Даниел Шубар, който се обидил от ужасните условия на херцогството и бил лишен от свобода без присъдата на съда.

Език[редактиране | редактиране на кода]

Шилер използва висок стил, патос и хиперболи в реда на описване на циничния и студен свят на кралския двор. Интегрираният френски пасаж служи за разкриване на двора с неговите празни и повърхностни разговори. Речта на президента е изискана, обмислена и несъмнено арогантна. Секретарят Вурм може да бъде възприет като негово умалено копие. Речта на Калб е паралелна на тази на Г-жа Милър. Калб говори глуповато и неестествено, често се изразява грешно.

Шилер противопоставя изкуствената реч на двора и директната и често груба реч на женената двойка господин и госпожа Милър. Милър е характеризиран чрез неговия изказ като прост човек. Той подчертава своето мнение с обикновени изрази. Речта на госпожа Милър е свързана със средната класа. Нейното грешно употребяване на чужди думи разкрива това.

Речта на влюбените Лейди Милфорд, Луиза и Фердинанд е поставена на специална позиция. Тяхната употреба на езика обикновено не показва тяхното социално положение.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Композицията на пиесата следва стриктна система, коята може да бъде описана с термина „симетрия“ и „диалектичен принцип“. Сходствата и разликите характеризират съдържанието и стила на пиесата. Това се вижда изключително ясно от редуващите се сцени между средната и благородническата класа. Композицията на съдържанието е също ценен пример за симетрия. Друг пример за това са трите сцени между Фердинанд и Луиза – в началото, средата и края. Първата показва противопоставянето на двамата влюбени, втората – бързо обръща темата в обратна точка, а третата ги довежда до смъртта.

Социални групи[редактиране | редактиране на кода]

В пиесата има две противоположни социални групи – средната класа и аристокрацията.

Средната класа[редактиране | редактиране на кода]

Милър е почтен и искрен музикант, който е дълбоко религиозен и има фиксирана позиция в реда на града. От една страна уверен, безстрашен и честен, а от друга ограничен от границите на суверенитета. Милър стриктно вярва в общото мнение и това оказва влияние върху брака на дъщеря му с благородния Фердинанд. Въпреки това, дава свободата на Луиза да си избере съпруг. Към съпругата си се държи като командващ патриарх. Неговата увереност, като на човек от средната класа, ясно се отразява в аргументацията му с президента. Презирайки неговия респект той му противоречи и настоява за своите граждански права. Вижда перфектно с очите си корумпирания свят на аристокрацията, който стои по-долу и от средната класа. Въпреки това, той не се поддава на изкушението за богатство. Когато Фердинанд му предлага пари за „три месеца дълъг, щастлив живот на неговата дъщеря“ Милър е зашеметен от възможността за такова богатство и се държи вежливо и приятелски към него.

Госпожа Милър държи надеждата за социалното господство относно връзката на Луиза с Фердинанд и тайно окуражава тяхната любовна афера. Освен това, се чувства поласкана от благородния мъж, затава тя отхвърля Вурм. Госпожа Милър е бъбривка и наивно му издава информация за връзката на Фердинанд и Луиза, която той знае как да използва за заговор. Тя трудно се сдържа срещу своя съпруг. Също така е боязлива и покорна в отношение към президента и олицетворява типичния робски дух.

Луиза Милър е 16 годишната дъщеря на Милър и е представена като най-красивата, която може да стои наравно до красавиците от кралския двор. Тя е дълбоко вкоренена в нейното семейство и споделя особено близка връзка с баща си. Тази връзка между баща и дъщера се дължи на това, че тя е единствено дете. Луиза пораства защитена и въведена в християнството. Нейните мисли и действия са породени от нейната вяра и непристойният живот в двора я отвращава. Срещата и с Фердинанд създава конфликт между любовта към Фердинанд и очакванията на баща и. В този ред на мисли е опозицията на Емануел Кант за дълга и влечението. Луиза осъзнава действителността.

Вурм е секретар и довереник на президента. Драматургично погледнат той е страхлив интригант, който ще направи всичко за богатство и престиж. Той е източникът на интригите, от които очаква брак с неговата тъй желана Луиза. Изкачва се по социалната стълба чрез измами и подмазване. Любовта му към Луиза и желанието да се ожени за нея го принуждава да поддържа тази интрига.

Аристокрацията[редактиране | редактиране на кода]

Невидим, но също така и изпъкващ на заден план е Принцът, като абсолютен владетел, който не се грижи за благополучието на своите подчинени. Той не присъства персонално, но неговите сватбени планове, животът му в двора и неговото управление оказва влияние върху живота на героите.

Президент фон Валтер – бащата на Фердинанд, получава своята позиция убивайки предшественика си. Неговото поведение е типично, за да стабилизира позицията си в двора и да я разшири. Той упражнява сила върху други хора чрез ценности и чувства, вижда любовта като безсмислено увлечение, бракът трябва да носи могъщество и политически намерения. До смъртта и опрощаването от Фердинанд той не осъзнава голямата си грешка. Тогава осзнава, че хората не могат да бъдат управлявани като шахматни фигури. Чувствата, които го гризът го довеждат до правосъдието и това прекратява неговата кариера.

Фердинанд е типичен представител на „Sturm und Drang“, страстен и темпераментен. Обикновено Луиза, принадлежаща към средната класа, е считана за неподходяща годеница за сина на президента, но Фердинанд не се интересува от социалната класа, а от същността на хората. Той се оплаква от несправедливостта, жестокостта и неморалното. Обсебен от безусловната любов, влиза в ролята на отмъстител и убива невинен.

Лейди Милфорд – е любовницата на принца и заема средна позиция между двора и средната класа, сираче, което бяга от Англия в Германия. Тя използва любовта на принца и става негова любовница. Тази позиция и дава възможност да бъде част от обществото на аристократите и задоволява нейните амбиции. Сватбените планове с Фердинанд са скалъпени от нея, не от президента. Тя копнее за истинска любов и иска да напусне страната с Фердинанд и да започне отначало. Когато той отхвърля любовта и, тя са опитва да го принуди с всички налични средства, знаейки, че не може да се бори с неговото сърце. Страхувайки се от възможно унижение, лейди Милфорд не е склонна да се оттегли. Заплашвайки и давайки обещания, тя се опитва да накара Луиза да се откаже от Фердинанд, но нейната маска пада. Разкрита от добродетелите на Луиза, прекратява аферата си с принца и напуска страната. Появава се, като жена, желаеща добро, но пропада сред разточителството и хитростите на двора. Преследването на сила хвърля сянка върху нейната човечност и поведение.

Маршал фон Калб – страхлив и бъбрив, зависим от президента фон Валтер, олицетворява дворцовия живот. Като човек без особени качества, той знае, че трябва да превърне себе си в инструмент, за да постигне целите си.

История[редактиране | редактиране на кода]

Шилер поставя пиесата през 1782 г. Оригиналното име е „Луиза Милър“, което е сменено по предложение на актьора Август Вилхелм Ифланд. Първото представление е на 13 април 1784 г. във Франкфурт и два дни по-късно на 15 април 1784 г. в Националния театър в Мюнхен в присъствието на Шилер. Пиесата има огромен успех, преминава през Берлин и Щутгард. Излиза за печат през 1784 г. в Мюнхен.

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Първият английски превод е направен през 1795 г., а френската версия през 1799 г. Модерният английски превод със заглавие „Любов и политика“ на Кристфър Уебер излиза в Лондон през 1989 г., „Интриги и любов“ на Даниел Милър през 2010 и „Луиза Милър“ на Майк Полтън на 30 юли 2011 г.

Опера[редактиране | редактиране на кода]

Операта на Джузепе Верди базирана на пиесата е наименувана „Луиза Милър“. Автор на либретото е Салваторе Камарано и премиерата е на 8 декември 1849 г. Друга опера на Готфрид фон Ейнем използва оригиналното заглавие на Шилер – „Коварство и любов“ и излиза през декември 1976 г.

Телевизия[редактиране | редактиране на кода]

Има създадени 12 филма по пиесата на Фридрих Шилер. Първият излиза през 1913 г. под името „Коварство и любов“. Следват различни немски екранизации през 1913 г., 1922 г., 1955 г., 1959 г. – 2, 1967 г., 1980 г., 1982 г., 2001 г., 2005 г., 2009 г. и една австрийска през 1965 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Intrigue and Love“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.