Колин Чапман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Колин Чапман
Colin Chapman 1971.jpg
Колин Чапман през 1971 г.
Националност Флаг на Англия Англия,
Флаг на Великобритания Великобритания
Роден
Починал
Кариера във Формула 1
Активни години 1956 г.
Отбори Вануол
Първи старт 1956 Голяма награда на Франция
Последен старт 1956 Голяма награда на Франция
Колин Чапман в Общомедия

Антъни Колин Брус Чапман автомобилен конструктор.

Негово дело е легендарният болид – John Player Team Lotus, който му носи три пъти Световната титла при конструкторите във Формула 1. Създател на компанията Лотус в Хетел, Англия през 1952 година. Във формула 1 има само едно състезание като пилот (за Вануол), но бързо разбира, че талантът му не е да управлява коли, а да ги създава. Революционен иноватор, Ф1 дължи днешния си облик до голяма степен на него, тъй като много от нововъведенията в този спорт са именно негово дело – за пръв път той въвежда спонсорството (чрез Gold Leaf), монокока, престилката, активното окачване и др. Известен е със своята надменност, но и с неоспоримия си гений. Създаденият от Чапман тим Лотус бързо запада след неговата смърт, но компанията за производство на автомобили се развива и съществува и до днес. След смъртта му плъзват слухове, че всъщност се е укрил някъде, за да не присъства на срива на тима Лотус, но остават непотвърдени.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Антъни Колин Брус Чапман е роден в Съри, Англия през 1928 г.

За краткия си живот той променя света на Формула 1, а много нововъведения, използвани и до днес, са именно негово дело – формата на задното окачване с подпори и до днес е на негово име, монокока, за пръв път използва карбон за шаситата на колите си, активното окачване, двойното шаси и може би най-голямото от всички нововъведения – престилката, създаваща т.нар Граунд Ефект – са все негово дело.

Едва дипломирал се инженер и пилот на самолет, любовта към бързите коли и мотоспорта го кара да създаде Лотус Карс през 1952 г. Компанията създава коли за различни серии, а скоро започва да участва и във формула 2. Чапман се пробва и като пилот във Формула 1 за тима на Вануол (интересен отбор. Тони Вендервел след спор с Енцо Ферари казва, че ще създаде по-добра кола от неговата и през 1958 г. Вануол става първият шампион при конструкторите във Формула 1. След това Вендервел оттегля отбора си и повече никога не се връща на пистата), но бързо разбира, че силата му е в управлението на отбор. През 1958 г. Лотус дебютира във Формула 1 с пилоти Греъм Хил и Клиф Алисън, а за да се издържа продава шасита и на други. Именно с частен Лотус Стърлинг Мос печели първата победа с подобна кола. Година след това „заводският“ Лотус печели също победа с Инес Айърланд.

През 1963 г. в тима идва Джим Кларк и започва най-славната част от историята на тима. За 10 години тимът печели 6 конструкторски титли. Още 1963 Кларк прави уникален рекорд по онова време, печелейки 7 състезания. Двамата с Колин се сближават доста, винаги преди състезание спят в 1 стая (тогава се е пестяло), разбирали са се с поглед. Често Кларк в интервюта споменава как по време на състезание се чуди колко ли му е разликата с някой пилот или дали колата е наред и още същото преминаване на старт-финалната права виждал Чапман с таблото с нужната информация, въпреки че дори не е изричал на глас мислите си. Затова когато през 1968 г. Кларк загива в състезание от Формула 2, Чапман на 1 дъх прелита от Англия в Германия и непрекъснато крещи „Идиоти!!! Какво направихте с моя пилот!!!“. Мисълта на Чапман е дори по-бърза от колите му, а едно от нещата, които не понася са глупаците – тях той поставя на място, което не рядко води до скандали.

Биографите на Чапман разделят живота му на 2 етапа – преди и след смъртта на Джим Кларк. След 1968 г. Лотус все още има златни мигове, но никога не постига серия от няколко години. Причината – Чапман не се интересува от бавния, но постепенен възход. Винаги търси и намира начин да надхитри и изиграе съперниците с някоя иновация. Затова пък например побеснява на Fan-car-а на Брабам от 1978 г. – кола с вентилатор отзад, която всмуква въздуха и създава граунд ефект. Според мнозина Чапман е не толкова противник на идеята, а по-скоро го е било яд, че не се е сетил пръв.

В средата на 60-те години производителите на коли виждат, че Ф1 е все по-скъпа и безсмислена забава и се оттеглят. Предстоят 20-на години на хегемония на малки частни английски тимове като Брабам, Купър, Лотус, Макларън и Уилямс. За целта обаче трябват пари. Малко са милионерите като лорд Хескет, които да имат бездънен джоб, а и да има – и те привършват парите си. Необходима е революция и тя е дело на Колин Чапман. Допреди това колите са били в цветовете на държавата си. Така италианските коли (алфа ромео, ферари и др) са били червени, френските – сини, холандските – оранжеви, британските – зелени. Колин Чапман решава да промени това и изпраща стотици писма, получавайки само 1 положителен отговор – от цигарената компания Gold Leaf. Така спонсорите, в частност цигарените компании, навлизат в света на Формула 1, а от следващия сезон Лотусите стават червени.

Най-запомнящи обаче са Лотусите от 1972 до 1986 г. – черните „John Player Special“. Според мнозина Чапман се интересува все повече от комерсиалната част и става разсеян. Случва се на коктейл със спонсора Тисо той да отиде с часовник Ролекс и едва на входа да се сети да го махне. Тогава той открива последния пилот, към който се привързва – леко закъснелият с началото на кариерата си Найджъл Менсъл. Малко преди смъртта си Чапман му удължава договора с 3 години.

В края на 1981 г. се появява Лотус 88 – последният модел, дело на Чапман. Блестящият гений и тук си проличава – прави двойно шаси, въвежда активното окачване. Всъщност модел 88 е и първият с шаси от карбон. Колата е толкова сполучлива, че мачка на тестове конкуренцията с над 2 секунди. ФИА веднага се намесва и забранява колата (затова днес за първата кола с шаси от въглеродни нишки се счита МР4/1 на Макларън). Чапман побеснява, изпокарва се с всички и се зарича повече да не стъпи на пистата. Малко по-късно през една декемврийска вечер прелита над Ламанша със своя самолет в страхотна буря. През нощта умира от инфаркт, едва 54-годишен. Из падока плъзва слух, че Чапман просто се е скрил в Южна Америка, за да не гледа пропадането на Лотус и само чака благоприятен момент да се върне. Това не е от неуважение към него, просто никой не иска да повярва, че този гений е загинал.

От там нататък историята на Лотус е трагична и върви към бавна, но сигурна смърт. Питър Уор застава начело в отбора. Нито Найджъл Менсъл, нито талантливия Елио де Анджелис не могат да възродят тима. През 1985 година е взет младия Сена и още във второто състезание той постига победа – първа за Лотус от кончината на Чапман. Всъщност Сена печели и последната победа за тима през 1987 г. След това, разочарован, че от тима не му осигуряват кола, с която реално да има шанс за титлата, той напуска. На негово място за сезон '88 идва действащият шампион – Нелсън Пикет, и това е последната година, в която славния тим е с номера 1 и 2. Малко след това Питър Уор напуска, а с това и последните надежди за възраждане. Тимът става посредствен играч в шампионата и се задоволява с не повече от 20-на точки на сезон. Компанията майка – „Лотус Карс“ е в дълбока финансова криза и в резултат на това 1994 г. е последна за тима. През 1996 г. компанията за спортни автомобили Лотус Карс е закупена от малаизийската компания „Протон“ [1].

През 2010 г. очакванията на феновете на Ф1 за евентуално завръщане на славния отбор на стартовата решетка, в крайна сметка се оправдават. Новото начало обаче е съпътствано от съдебни спорове във връзка с употребата на наименованието „Тийм Лотус“ (виж Лотус_(Формула_1)#Завръщане във Формула 1 и спорове). Въпреки противоречията около съвременния отбор Лотус, едноименният „класически“ тим, създаден и развиван от Колин Чапман, остава в историята на Ф1 като един от най-иновативните и легендарни екипи. За тима са карали велики пилоти като Греъм Хил, Джим Кларк, Йохен Ринт, Емерсон Фитипалди, Марио Андрети, Найджъл Менсъл, Айртон Сена, Нелсон Пикет и Мика Хакинен, а щрихите от гениалните решения на Чапман могат да бъдат открити и в съвременния болид от Формула 1.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]