Уилямс
Вижте пояснителната страница за други значения на Уилямс.
ROKiT Williams Racing | |
---|---|
База |
Груув, Оксфордшир, ![]() |
Собственик |
![]() ![]() |
Технически директор |
![]() |
Пилоти |
88. ![]() 63. ![]() |
Тестови пилоти |
![]() |
Шаси | FW42 |
Двигател | Мерцедес |
Гуми | Пирели |
Участие във Формула 1 | |
Дебют | 1978 ГН Аржентина |
Състезания | 716 |
Шампион | 9 – 1980, 1981, 1986, 1987, 1992, 1993, 1994, 1996, 1997 |
Шампион при пилотите | 7 – 1980, 1982, 1987, 1992, 1993, 1996, 1997 |
Победи | 114 |
Първи позиции | 128 |
НБО | 133 |
Място за сезон 2019 |
10 (0) *
|
ROKiT Williams Racing в Общомедия |
Уилямс (на английски: Williams) е отбор от Формула 1. Основан е през 1968 г. от сър Франк Уилямс, който е и негов съсобственик. Официалното име на тима е Williams Grand Prix Engineering Ltd.
Уилямс е един от малкото отбори във Формула 1, основан без подкрепата на автомобилен гигант или друг вид фирма, която да му осигури стабилна подкрепа. До 2005 година, тимът се радваше на плодотворното партньорство с германците от БМВ, но германския производител закупи швейцарския тим – Заубер Формула 1 и прекрати сътрудничеството си с Уилямс. За сезон 2006, сър Франк Уилямс осигурява двигатели, произведени от Косуърт.
Благодарение на тази личност, която понякога засенчва славата на пилотите в отбора си, днес Уилямс е това, което е, превъзмогнал най-трудните моменти от дългогодишния си опит по трасетата в цял свят. В това число и катастрофата, която сър Франк преживява през 1986 г. и която го оставя почти изцяло парализиран. Но в Уилямс има още една ключова фигура и това е доскорошния технически директор, настоящ съсобственик – Патрик Хед. Той е свързан с тима и Франк от 1978 г. и неговият дял в създаването на отбора такъв, какъвто е, също е особено значим. Понастоящем той се занимава с ръководството на целия технически екип, където може да бъде извънредно полезен с огромния си опит.
През 2007 година екипът се нарича „АТТ Уилямс Ф1“ заради новия основен спонсор – компанията АТТ. Двигатели доставя японската компания Тойота. През 2008 и 2009 пилоти в отбора са Нико Росберг и Казуки Накаджима, а тестпилот е Нико Хюлкенберг.
История на Уилямс[редактиране | редактиране на кода]
Форд (1976 – 1983)[редактиране | редактиране на кода]
1978[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 1977 отбора дебютира с болида Марч 761 с белгиеца Патрик Нюв участвайки в 11 състезания. Година по-късно Патрик Хед създава Уилямс FW06. Тимът взима австралиеца Алън Джоунс, който е победител в ГП на Австрия преди една година, но като пилот на Шадоу замествайки Том Прайс, който загина в началото на сезона. Първото появяване е за Голямата награда на Аржентина където Джоунс се класира 14-и но отпадна в 36 обиколка поради проблем в горивната система. Уилямс постига и първите точки две състезания по-късно за Голямата награда на ЮАР. Отбора постига и първия си подиум за Голямата награда на САЩ, където Джоунс финищира втори след аржентинеца Карлос Ройтеман от Ферари. Уилямс завършва сезона на 10 място при конструкторите, а Алън завършва 12-и при пилотите.
1979[редактиране | редактиране на кода]
Сезон 1979 Уилямс взима швейцареца Клей Регацони като втори пилот за тима. Отбора използва в първите си състезания стария модел на Уилямс, но по-късно се появява и Уилямс FW07. Дизайнер на болида е отново Патрик Хед като за първи път е използван въздушен ефект измислен от Колин Чапман за своя Лотус 79. Първите седем състезания не бяха в точките поради проблем с болидите с номера 27 и 28. В Голямата награда на Монако Клей завършва на втора позиция след южноафриканеца Джоди Шектър от Ферари. Следващия кръг в Дижон бе битката меджу Ферари и Рено и най-вече меджу Жил Вилньов и Рене Арну в битката за втора позиция макар че Жан-Пиер Жабуй спечели домашното си състезание. Джоунс и Регацони финишираха 4-ти и 6-и. Швейцарския пилот на Уилямс печели първата за отбора но и последна в неговата кариера Гран При на Великобритания с преднина от повече на 25 секунди от останалите. Нещата вървят добре за тима в Хокенхаймринг където Алън Джоунс завършва първи, а съотборника му Клей Регацони втори. Третата победа за Уилямс е пак за Джоунс за когото това е втора като пилот за този отбор в Юстерайхринг на повече от половин минута пред втория Жил Вилньов от Ферари. От три последователни победи дойде и четвъртата в Зандвоорт където австралиеца е непобедим преди Джоди Шектър да го направи в Монца и да стане световен шампион. Алън печели петата победа за Уилямс в Канада.
Уилямс завършва сезона на осма позиция с 59 точки при конструкторите. Алън Джоунс е най-близкия от пилотите неподсредствено от дуото на Ферари Вилньов и шампиона Шектър. Австралиеца записа 43 точки при пилотите на трета позиция и 17 след южно африканеца. Съотборника му Регацони завършва на две позиции зад Джоунс и Жак Лафит от Лижие. По-късно швейцареца напуска отбора и на негово място е Карлос Ройтеман за когото през този сезон караше за Лотус.
1980[редактиране | редактиране на кода]
Този сезон е и годината на Уилямс защото съперниците от Ферари имаха голям спад. Джоунс печели първия кръг в Аржентина и останалите състезания в Пол Рикард, Брандс Хетч, Монреал и финалния кръг в Уоткинс Глен. Алън Джоунс става първият пилот от Уилямс който е световен шампион със 17 точки преднина от втория Нелсън Пикет от Брабам. При конструкотрите Уилямс е със 120 точки пред втория Лижие.
1981[редактиране | редактиране на кода]
Дуото спечели четири състезания през сезон 1981. Алън Джоунс печели откритото състезание в Лонг Бийч и последното в Лас Вегас, докато Ройтеман печели в Жакарепагуа и петия кръг в Золдер. Това не спира Нелсън Пикет към първата за него титла във Формула 1.
1982[редактиране | редактиране на кода]
След като Алън Джоунс напусна Формула 1 на негово място идва финландеца Кеке Росберг, който не е записал нито една точка предишния сезон като пилот на Фитипалди Аутомотив. Финландецът спечели шампионата тази година като спечели само едно състезание в Голямата награда на Швейцария. Съотборника му Карлос Ройтеман участва само в две от общо 16 състезания след неразбирателство с Франк Уилямс. На негово място кара Марио Андрети само за състезанието в Лонг Бийч, след което Дерек Дейли го замести в следващите състезания до края на сезона. Уилямс завърши четвърти при отборите 16 точки зад Ферари.
Хонда (1983 – 1987)[редактиране | редактиране на кода]
1983[редактиране | редактиране на кода]
През 1983 шефа на тима Франк Уилямс търси спорозумение с Хонда, които разработват свой V6 турбо-двигател с отбора на Спирит. Най-после спорозумението между Хонда и Уилямс завърши в началото на 1983 и отбора ще използва двигателите през сезон 1984. Междувременно отбора продължи да се състезава с двигателите Форд преди последното състезание в Киалами където отбора използва японските двигатели. Там Росберг финишира пети в последното състезание. Отбора финишира на четвърта позиция при отборите с 36 точки включително и победа за Голямата награда на Монако благодарение на първата позиция на Кеке Росберг.
1984[редактиране | редактиране на кода]
За сезон 1984 Хед създаде тромавия FW09. Единствената победа бе за Голямата награда на Далас постигната от Кеке Росберг и втора позиция в първото състезание за сезона в Бразилия. Съотборника му Жак Лафит завърши 14-и при пилотите със само пет точки. Отбора завърши на шеста позиция с 25.5 точки с осмото място на Кеке Росберг при пилотите.
1985[редактиране | редактиране на кода]
През 1985 Хед създаде FW10 което е и първия болид конструиран от карбонови нишки технология която бе разработена от Макларън. Британския пилот Найджъл Менсъл се приесъедени в отбора заедно с Кеке Росберг като съотборник. Отбора постига четири победи с двете победи на Росберг в Детройт и Алелейд докато Менсъл също постигна две победи в Брандс Хетч и в Киалами. Отбора финишира на трети при конструкторите със 71 точки.
1986[редактиране | редактиране на кода]
В март 1986 Франк Уилямс се бори за своето оцеляване след тежка катастрофа която го остави парализиран за цял живот. Той не се връща в боксовете почти година. Въпреки загубата на присъствие за отбора Уилямс постига 9 победи и титла при конструкторите и са били много близо до спечелване на титлата при пилоти след като Менсъл отпадна поради избухване на задна лява гума за Голямата награда на Австралия, последното състазание за този сезон. Негов съперник и съотборник Нелсън Пикет направи пит-стоп след инцидента на британеца. Това гарантира втора световна титла на Ален Прост карайки за Макларън.
1987[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 1987 Уилямс-Хонда постигна първата и единствена титла при пилотите в лицето на Нелсън Пикет който постигна 76 точки – 73 след като три точки са премахнати във връзка с генералното класиране при пилотите. Той спечели три състезания, докато съотборника му Найджъл Менсъл бе с 15 точки по-малко – 12 поради поправката с 6 победи. Тимът завърши на първа позиция при отборите с общо 137 точки, 61 пред техния близък съперник Макларън. Въпреки този си успех Хонда прекрати свойто сътрудничество с Уилямс в края на годината за сметка на Макларън и Лотус.
Джъд[редактиране | редактиране на кода]
1988[редактиране | редактиране на кода]
Безпомощен да сключи споразумение с друга голяма двигателна компания, Уилямс използва атмосферните двигатели на Джъд за сезон 1988. Това означава че те са изхвърлили значителните резултати сравнява недостига с техните турбо-захраванщите отбори. Пикет се присъедени към Лотус които са запазили двигателите Хонда за 1988 най-вече заради Сатору Накаджима. Уилямс взеха италианеца Рикардо Патрезе за да замести мястото на световния шампион за 1987. Отбора не спечели нито една победа за този сезон и завършиха на 7-о място с 20 точки. Единствените големи представания са вторите места на Найджъл Менсъл в Британската и Испанската ГП. Той трябваше да пропусне две състезания поради заболяване а заместници са били Мартин Брандъл и Жан-Луи Шлесер.
Рено и Мекахром (1989 – 1999)[редактиране | редактиране на кода]
През 1989 Уилямс сключи договор с френската двигателна компания Рено да бъде техен доставчик. Това ще донесе 4 Световни титли при пилотите и 5 при конструкторите преди тяхното отказване пре 1997. Комбинацията от мощните двигатели на Рено и дизанерските идеи на Ейдриън Нюй правят тима доминиращ в средата на 90-те.
1989[редактиране | редактиране на кода]
Ерата на Рено стартира през сезон 1989 с Рикардо Патрезе и Тиери Бутсен в болидите на Уилямс FW12B. В Бразилия Бутсен отпадна от състезанието поради повреда в двигателя а Патрезе напусна надпреварата по късно поради проблем с алтернатора след като водеше пред останалите. Тима обаче си върна формата си с 4-то на Бутсен на Имола. Две състезния по-късно Патрезе донесе и първия подиум на Уилямс с двигатели Рено, като завършва 2-ри след победителя Айртон Сена и пред Тирел-а на Микеле Алборето. След това те постигнаха и първата победа благодарение на Бутсен в Канада при дъждовни условия, както и 1 – 2 място за тима за първи път след последната двойна победа в Мексико през 1987 г. Белгиеца донесе и втората победа на тима с френските двигатели в Австралия. Уилямс финишира сезона на втора позиция при отборите със 77 точки, 64 зад Макларън. Патрезе финишира на трета позиция с 40 точки, 41 зад световния шампион за 1989 Ален Прост. Бутсен завърши на 5-а позиция с 37 точки.
1990[редактиране | редактиране на кода]
Уилямс запази техните пилоти Патрезе и Бутсен и за сезон 1990. Въпреки победата на италианеца в Сан Марино и пол-позишъна на Бутсен водейки и до 3-та и последна победа в неговата кариера, тимът завърши 4-ти с 30 точки по-малко от предишния сезон. Бутсен финишира на 6-а позиция с 34 точки, а Патрезе с позиция зад белгиеца с 23 точки.
1991[редактиране | редактиране на кода]

Бутсен напусна Уилямс за да се присъедини към френския тим Лижие. Неговото място е заето от Найджъл Менсъл, като отбора взима и със себе си бъдещия световен шампион за 1996 Деймън Хил като тест-пилот. Уилямс се провали в началния кръг във Финикс поради проблеми със скоростната кутия. Патрезе върна формата на тима в Интерлагос завършейки 2-ри зад победителя Айртон Сена. В Имола и двамата пилоти отпаднаха: Менсъл след инцидент и Патрезе с електрическа повреда след 17 обиколки. В Монако, Менсъл записа първите си точки и подиум завършейки 2-ри на 18 секунди за Сена. В следващото състезание двамата пилоти стартираха на първа редица. Нов провал сполетява и двамата пилоти: Патрезе получи проблеми със скоростната кутия, но завърши 3-ти въпреки това. Менсъл нямаше този късмет, повреда в електрониката провали шансовете за победа. След това британеца спечели 3 последователни състезания във Франция, Великобритания и Германия. Сена спря победния устрем на Уилямс с победа в Унгария. След това Менсъл завърши първи в Италия и Испания, докато Патрезе спечели ГП на Португалия, след като съотборника му бе порутен от скалъпен пит-стоп от което само три болта са били монтирани. Все пак Уилямс завършиха на 2-ра позиция при конструкторите със 125 точки, 14 зад Макларън. Менсъл завърши втори при пилотите със 72 точки, 24 зад Сена.
1992[редактиране | редактиране на кода]
Уилямс направи крачка напред към сезон 1992, като запазва Менсъл и Патрезе в редиците си. Менсъл започна сезона с победа в Южна Африка пред своя съотборник, който завърши на 24 секунди от британеца. След това Менсъл спечели състезанията в Мексико Сити, Интерлагос, Каталуня и Имола. Патрезе финишира втори във всичките състезания без едно от тях след като отпадна в Каталуня след завъртане при лоши условия. Петте поредни победи на Найджъл по това време бе рекорд. В Монако, Сена излезе победител след дълга битка с Менсъл. След това в Монреал и двата Уилямс-а отпаднаха като Менсъл се завъртя в края на първата обиколка, а Патрезе с повреда по скоростната кутия. После Менсъл победи в още четири състезания (включително и ГП на Великобритания). Уилямс грабна титлата при конструкторите със 164 точки, 65 повече от Макларън. Найджъл грабна титлата при пилотите със 108 точки, с Патрезе финиширайки втори с 56 точки. Със своите 9 победи в един сезон, Менсъл постигна нов рекорд, преди то да бъде подобрено от Михаел Шумахер през 2002.
Макар спечелването на титлата, мястото на Менсъл не бе ясно за следващия сезон. Слуховете били са че Ален Прост и Аертон Сена се опитаха да подпишат за Уилямс. Позицията на Патрезе също бе под заплаха и в крайна сметка се присъедени в отбора на Бенетон. Иронично от очакванията единствено Прост се съгласи с правилата с Уилямс за сезон 1993, оставайки празно място от Патрезе в отбора. С назначаването на Прост като пилот на Уилямс, Менсъл напусна тима за да се състезава в сериите КАРТ, вместо да бъде съотборник с французина тъй като нямаха добри взаимоотношения от времето когато бяха съотборници във Ферари.
1993[редактиране | редактиране на кода]
С пристигането на Ален Прост в отбора, и решението на Менсъл да напусне Уилямс за да се състезава в КАРТ, даде шанс на тест-пилота на тима, Деймън Хил на заеме мястото на сънародника си.
Уилямс FW15C бе доминираща кола, с активно окачване и тракшън контрол. Прост в своето първо състезание в отбора финишира първи в Южна Африка, и също като Менсъл доминираше в квалификациите и в състезанието, с около близо минута пред Сена. Следващото състезание в Бразилия бе катастрофално за Прост като се удари с Минарди-то на Кристиан Фитипалди в дъжда на 29 обиколка, докато Хил постигна своя първи подиум за сезона с 16 секунди зад победителя Сена. Прост печели 3 от следващите четири кръга за Уилямс, докато Сена печели в Донингтон. После Прост и Хил постигнаха двойна победа във Франция, което бе единствената двойна победа този сезон. Французина взе следващите в Силвърстоун и Хокенхаимринг където Хил имаше възможност на спечели и двете ако не бяха повреди по неговия болид. Междувременно Хил постигна първата си победа в Унгария, следвайки победи и в Белгия и Италия. След Италия тимът не е печелил нито едно гран при, но бе достатъчно на Прост да спечели четвъртата световна титла в Ещорил финиширайки втори а Шумахер бе победител там. В последните две победите бяха за Сена. Уилямс печели титлата при конструкторите с 84 пред втория Макларън.
1993 маркира и последната година с който Канон и Камел са спонсори на Уилямс.
1994[редактиране | редактиране на кода]

По време на сезон 1994, Уилямс използва болида FW16(разработен преди началото на сезона) и B версията. След като Канон напуска тима, Уилямс подписва договор с Ротманс Интернашинъл, като спонсор на отбора до 1997 г. Цветовете на болидите им вече са синьо и бяла.
Уилямс успяха да привлекат Аертон Сена за 1994 г., причинявайки Прост да прекрати своята състезателна кариера вместо да бъдат съотборници. Сена се счита като фаворит за титлата, след като се присъедини в отбор, който е печелил титли при конструкторите и имат надеждни коли, с Деймън Хил вече в тима за втора поредна година. Между тях Прост, Сена и Хил са спечелили всикчките състезания през 1993, с изключение на едно благодарение на Михаел Шумахер.
Пред-сезонните тестове показаха че FW16 е бърза кола но трудна за управление. Това става факт след като ФИА забрани електрическите устройства като активно окачване, тракшън контрол и ABS системи, за да могат да направят спорта „по-човешки“. Именно тези устройства донесоха на Уилямс титлите при конструкторите. С тяхното премахване колата не бе добра за управление най-вече в задната част. Сена обясни че колата има още какво да се работи по нея за да бъде в перфектна кондиция. Това е нормално тъй като FW16 не е на нивото на предишните си болиди FW15C и FW14B. Изненадата в пред-сезонните тестове бяха Бенетон-Форд който са бавни, но по-добри.
Статистика[редактиране | редактиране на кода]
Световни шампиони при пилотите[редактиране | редактиране на кода]
Година | Пилот | Двигател | Гуми |
---|---|---|---|
1980 | ![]() |
Уилямс-Форд | Гудиър |
1982 | ![]() |
Уилямс-Форд | Гудиър |
1987 | ![]() |
Уилямс-Хонда | Гудиър |
1992 | ![]() |
Уилямс-Рено | Гудиър |
1993 | ![]() |
Уилямс-Рено | Гудиър |
1996 | ![]() |
Уилямс-Рено | Гудиър |
1997 | ![]() |
Уилямс-Рено | Гудиър |
Световни шампиони при конструкторите[редактиране | редактиране на кода]
Година | Конструктор | Двигател | Гуми |
---|---|---|---|
1980 | ![]() |
Форд | Гудиър |
1981 | ![]() |
Форд | Гудиър |
1986 | ![]() |
Хонда | Гудиър |
1987 | ![]() |
Хонда | Гудиър |
1992 | ![]() |
Рено | Гудиър |
1993 | ![]() |
Рено | Гудиър |
1994 | ![]() |
Рено | Гудиър |
1996 | ![]() |
Рено | Гудиър |
1997 | ![]() |
Рено | Гудиър |
Пилоти участвали за Уилямс[редактиране | редактиране на кода]
Брой Пилоти |
Участия | Победи | ПП | НБО | Точки | Подиуми | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
55 | ![]() |
716 | 114 | 128 | 133 | 3554 | 296 |
N | Пилот | Участия | Победи | ПП | НБО | Точки | Подиуми |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1 | ![]() |
95 | 28 | 28 | 23 | 369 | 43 |
2 | ![]() |
65 | 21 | 20 | 19 | 326 | 40 |
3 | ![]() |
49 | 11 | 13 | 9 | 180 | 21 |
4 | ![]() |
60 | 11 | 6 | 13 | 171 | 22 |
5 | ![]() |
16 | 7 | 13 | 6 | 99 | 12 |
6 | ![]() |
31 | 7 | 6 | 11 | 145 | 21 |
7 | ![]() |
94 | 6 | 5 | 7 | 232 | 21 |
8 | ![]() |
62 | 5 | 4 | 3 | 131,5 | 15 |
9 | ![]() |
68 | 4 | 11 | 11 | 221 | 23 |
10 | ![]() |
81 | 4 | 6 | 10 | 180 | 24 |
11 | ![]() |
31 | 3 | 2 | 3 | 104 | 16 |
12 | ![]() |
32 | 3 | 1 | 1 | 71 | 8 |
13 | ![]() |
25 | 1 | 5 | 4 | 63 | 9 |
14 | ![]() |
33 | 1 | 1 | 6 | 59 | 8 |
15 | ![]() |
15 | 1 | – | 2 | 32 | 5 |
16 | ![]() |
3 | – | 3 | 1 | – | - |
17 | ![]() |
13 | – | 1 | – | 28 | 3 |
18 | ![]() |
70 | – | – | 2 | 75,5 | 2 |
19 | ![]() |
39 | – | – | – | 22 | 1 |
20 | ![]() |
36 | – | – | – | 43 | 1 |
21 | ![]() |
17 | – | – | – | 12 | - |
22 | ![]() |
16 | – | – | – | – | - |
23 | ![]() |
16 | – | – | – | 13 | 1 |
24 | ![]() |
12 | – | – | – | 8 | - |
25 | ![]() |
11 | – | – | – | – | - |
Двигатели доставяни за Уилямс[редактиране | редактиране на кода]
N | Двигател | Участия | Победи | ПП | НБО | Точки | Подиуми |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1 | ![]() |
181 | 64 | 80 | 70 | 1196 | 142 |
2 | ![]() |
65 | 23 | 19 | 22 | 376,5 | 47 |
3 | ![]() |
114 | 17 | 10 | 18 | 401 | 52 |
4 | ![]() |
103 | 10 | 17 | 17 | 506 | 45 |
5 | ![]() |
52 | – | – | 1 | 93,5 | 3 |
6 | ![]() |
56 | – | 1 | 1 | 85 | - |
7 | ![]() |
16 | – | – | 1 | 20 | 2 |
8 | ![]() |
16 | – | – | – | 38 | 3 |
9 | ![]() |
16 | – | – | 1 | 35 | 3 |
- Stats F1. // Посетен на 25 октомври 2013.
Гуми, доставяни за Уилямс[редактиране | редактиране на кода]
N | Гуми | Участия | Победи | ПП | НБО | Точки | Подиуми |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1 | ![]() |
100 | 107 | 106 | 234 | ||
2 | ![]() |
13 | 18 | 21 | 53 | ||
3 | ![]() |
1 | – | – | |||
4 | ![]() |
– | – | 3 | 9 |
Победи на Уилямс във Формула 1[редактиране | редактиране на кода]
- Stats F1. // Посетен на 25 октомври 2015.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
|
|