Уилямс

Вижте пояснителната страница за други значения на Уилямс.

---

Williams Racing
База	Груув, Оксфордшир, Великобритания
Собственик	Клер Уилямс Патрик Хед
Технически директор	Пат Саймъндс
Пилоти	2. Логън Сарджънт 23. Александър Албън
Тестови пилоти	Ник Де Врис
Шаси	FW44
Двигател	Мерцедес
Гуми	Пирели
Участие във Формула 1
Дебют	1978 ГН Аржентина
Състезания	716
Шампион	9 – 1980, 1981, 1986, 1987, 1992, 1993, 1994, 1996, 1997
Шампион при пилотите	7 – 1980, 1982, 1987, 1992, 1993, 1996, 1997
Победи	114
Първи позиции	128
НБО	133
Място за сезон 2022	10
Williams Racing в Общомедия

Уилямс (на английски: Williams) е отбор от Формула 1. Основан е през 1968 г. от сър Франк Уилямс, който е и негов съсобственик. Официалното име на тима е Williams Grand Prix Engineering Ltd.

Уилямс е един от малкото отбори във Формула 1, основан без подкрепата на автомобилен гигант или друг вид фирма, която да му осигури стабилна подкрепа. До 2005 година, тимът се радваше на плодотворното партньорство с германците от БМВ, но германският производител закупи швейцарския тим – Заубер Формула 1 и прекрати сътрудничеството си с Уилямс. За сезон 2006, сър Франк Уилямс осигурява двигатели, произведени от Косуърт.

Благодарение на тази личност, която понякога засенчва славата на пилотите в отбора си, „Уилямс“ е превъзмогнал много трудности. В това число и катастрофата, която сър Франк преживява през 1986 г. и която го оставя почти изцяло парализиран. Но в Уилямс има още една ключова фигура и това е доскорошния технически директор, настоящ съсобственик – Патрик Хед. Той е свързан с тима и Франк от 1978 г. и неговият дял в създаването на отбора такъв, какъвто е, също е особено значим. Понастоящем той се занимава с ръководството на целия технически екип, където може да бъде извънредно полезен с огромния си опит.

През 2007 година екипът се нарича „АТТ Уилямс Ф1“ заради новия основен спонсор – компанията АТТ. Двигатели доставя японската компания Тойота. През 2008 и 2009 пилоти в отбора са Нико Росберг и Казуки Накаджима, а тест пилот е Нико Хюлкенберг.

История на Уилямс

Форд (1976 – 1983)

1978

Демонстрация на Уилямс FW06 в Силвърстоун 2006

През сезон 1977 отборът дебютира с болида Марч 761 с белгиеца Патрик Нюв, участвайки в 11 състезания. Година по-късно Патрик Хед създава Уилямс FW06. Тимът взима австралиеца Алън Джоунс, който е победител в ГП на Австрия преди една година, но като пилот на Шадоу замествайки Том Прайс, който загива в началото на сезона. Първото появяване е за Голямата награда на Аржентина, където Джоунс се класира 14-и, но отпада в 36 обиколка поради проблем в горивната система. Уилямс постига и първите точки две състезания по-късно за Голямата награда на ЮАР. Отборът постига и първия си подиум за Голямата награда на САЩ, където Джоунс финишира втори след аржентинеца Карлос Ройтеман от Скудерия Ферари. Уилямс завършва сезона на 10 място при конструкторите, а Алън завършва 12-и при пилотите.

1979

Болида FW07 от сезон 1979

Сезон 1979 Уилямс взима швейцареца Клей Регацони като втори пилот за тима. Отборът използва в първите си състезания стария модел на Уилямс, но по-късно се появява и Уилямс FW07. Дизайнер на болида е отново Патрик Хед като за първи път е използван въздушен ефект, измислен от Колин Чапман за неговия Лотус 79. Първите седем състезания не са в точките поради проблем с болидите с номера 27 и 28. В Голямата награда на Монако Клей завършва на втора позиция след южноафриканеца Джоди Шектър от Ферари. Следващият кръг в Дижон е битката между Ферари и Рено и най-вече меджу Жил Вилньов и Рене Арну в битката за втора позиция, макар че Жан-Пиер Жабуй печели домашното си състезание. Джоунс и Регацони финишираха 4-ти и 6-и. Швейцарският пилот на Уилямс печели първата за отбора, но и последна в неговата кариера Гран При на Великобритания с преднина от повече на 25 секунди от останалите. Нещата вървят добре за тима в Хокенхаймринг, където Алън Джоунс завършва първи, а съотборникът му Клей Регацони втори. Третата победа за Уилямс е пак за Джоунс, за когото това е втора като пилот за този отбор в Юстерайхринг на повече от половин минута пред втория Жил Вилньов от Ферари. От три последователни победи дойде и четвъртата в Зандвоорт, където австралиецът е непобедим преди Джоди Шектър да го направи в Монца и да стане световен шампион. Алън печели петата победа за Уилямс в Канада.

Уилямс завършва сезона на осма позиция с 59 точки при конструкторите. Алън Джоунс е най-близкият от пилотите неподсредствено от дуото на Ферари Вилньов и шампиона Шектър. Австралиецът записва 43 точки при пилотите на трета позиция и 17 след южноафриканеца. Съотборникът му Регацони завършва на две позиции зад Джоунс и Жак Лафит от Лижие. По-късно швейцарецът напуска отбора и на негово място идва Карлос Ройтеман, който през този сезон кара за Лотус.

1980

Този сезон е и годината на Уилямс, защото съперниците от Ферари имат голям спад. Джоунс печели първия кръг в Аржентина и останалите състезания в Пол Рикард, Брандс Хетч, Монреал и финалния кръг в Уоткинс Глен. Алън Джоунс става първият пилот от Уилямс, който е световен шампион със 17 точки преднина от втория Нелсън Пикет от Брабам. При конструкотрите Уилямс е със 120 точки пред втория Лижие.

1981

Дуото печели четири състезания през сезон 1981. Алън Джоунс печели откритото състезание в Лонг Бийч и последното в Лас Вегас, докато Ройтеман печели в Жакарепагуа и петия кръг в Золдер. Това не спира Нелсън Пикет към първата за него титла във Формула 1.

1982

След като Алън Джоунс напуска Формула 1, на негово място идва финландецът Кеке Росберг, който не е записал нито една точка предишния сезон като пилот на Фитипалди Аутомотив. Финландецът печели шампионата тази година, като спечелва само едно състезание в Голямата награда на Швейцария. Съотборникът му Карлос Ройтеман участва само в две от общо 16 състезания, след неразбирателство с Франк Уилямс. На негово място кара Марио Андрети само за състезанието в Лонг Бийч, след което Дерек Дейли го замества в следващите състезания до края на сезона. Уилямс завършва четвърти при отборите 16 точки зад Ферари.

Хонда (1983 – 1987)

1983

През 1983 шефът на тима Франк Уилямс търси споразумение с Хонда, които разработват свой V6 турбодвигател с отбора на Спирит. Най-после споразумението между Хонда и Уилямс е готово в началото на 1983 и отборът ще използва двигателите през сезон 1984. Междувременно отборът продължава да се състезава с двигателите Форд преди последното състезание в Киалами, където отборът използва японските двигатели. Там Росберг финишира пети в последното състезание. Отборът финишира на четвърта позиция при отборите с 36 точки, включително и победа за Голямата награда на Монако благодарение на първата позиция на Кеке Росберг.

1984

За сезон 1984 Хед създава тромавия FW09. Единствената победа е за Голямата награда на Далас, постигната от Кеке Росберг, и втора позиция в първото състезание за сезона в Бразилия. Съотборникът му Жак Лафит завършва 14-и при пилотите със само пет точки. Отборът завършва на шеста позиция с 25,5 точки, с осмо място на Кеке Росберг при пилотите.

1985

Уилямс FW10, използван за сезон 1985, управляван от Найджъл Менсъл

През 1985 Хед създава FW10, който е и първият болид, конструиран от карбонови нишки – технология, разработена от Макларън. Британският пилот Найджъл Менсъл се приесъедени в отбора заедно с Кеке Росберг като съотборник. Отборът постига четири победи с двете победи на Росберг в Детройт и Алелейд, докато Менсъл също постигна две победи в Брандс Хетч и в Киалами. Отборът финишира на трети при конструкторите със 71 точки.

1986

В март 1986 Франк Уилямс се бори за своето оцеляване след тежка катастрофа която го остави парализиран за цял живот. Той не се връща в боксовете почти година. Въпреки загубата на присъствие за отбора Уилямс постига 9 победи и титла при конструкторите и са били много близо до спечелване на титлата при пилоти след като Менсъл отпадна поради избухване на задна лява гума за Голямата награда на Австралия, последното състазание за този сезон. Негов съперник и съотборник Нелсън Пикет направи пит-стоп след инцидента на британеца. Това гарантира втора световна титла на Ален Прост карайки за Макларън.

1987

Шампионския болид на Нелсън Пикет FW11B за сезон 1987; това е и единствения път който Уилямс печели и при конструкторите с двигатели Хонда.

Сезон 1987 Уилямс-Хонда постигна първата и единствена титла при пилотите в лицето на Нелсън Пикет който постигна 76 точки – 73 след като три точки са премахнати във връзка с генералното класиране при пилотите. Той спечели три състезания, докато съотборника му Найджъл Менсъл бе с 15 точки по-малко – 12 поради поправката с 6 победи. Тимът завърши на първа позиция при отборите с общо 137 точки, 61 пред техния близък съперник Макларън. Въпреки този си успех Хонда прекрати свойто сътрудничество с Уилямс в края на годината за сметка на Макларън и Лотус.

Джъд

1988

Безпомощен да сключи споразумение с друга голяма двигателна компания, Уилямс използва атмосферните двигатели на Джъд за сезон 1988. Това означава че те са изхвърлили значителните резултати сравнява недостига с техните турбо-захраванщите отбори. Пикет се присъедени към Лотус които са запазили двигателите Хонда за 1988 най-вече заради Сатору Накаджима. Уилямс взеха италианеца Рикардо Патрезе за да замести мястото на световния шампион за 1987. Отбора не спечели нито една победа за този сезон и завършиха на 7-о място с 20 точки. Единствените големи представания са вторите места на Найджъл Менсъл в Британската и Испанската ГП. Той трябваше да пропусне две състезания поради заболяване а заместници са били Мартин Брандъл и Жан-Луи Шлесер.

Рено и Мекахром (1989 – 1999)

През 1989 Уилямс сключи договор с френската двигателна компания Рено да бъде техен доставчик. Това ще донесе 4 Световни титли при пилотите и 5 при конструкторите преди тяхното отказване пре 1997. Комбинацията от мощните двигатели на Рено и дизанерските идеи на Ейдриън Нюй правят тима доминиращ в средата на 90-те.

1989

Ерата на Рено стартира през сезон 1989 с Рикардо Патрезе и Тиери Бутсен в болидите на Уилямс FW12B. В Бразилия Бутсен отпадна от състезанието поради повреда в двигателя а Патрезе напусна надпреварата по късно поради проблем с алтернатора след като водеше пред останалите. Тима обаче си върна формата си с 4-то на Бутсен на Имола. Две състезния по-късно Патрезе донесе и първия подиум на Уилямс с двигатели Рено, като завършва 2-ри след победителя Айртон Сена и пред Тирел-а на Микеле Алборето. След това те постигнаха и първата победа благодарение на Бутсен в Канада при дъждовни условия, както и 1 – 2 място за тима за първи път след последната двойна победа в Мексико през 1987 г. Белгиеца донесе и втората победа на тима с френските двигатели в Австралия. Уилямс финишира сезона на втора позиция при отборите със 77 точки, 64 зад Макларън. Патрезе финишира на трета позиция с 40 точки, 41 зад световния шампион за 1989 Ален Прост. Бутсен завърши на 5-а позиция с 37 точки.

1990

Уилямс запази техните пилоти Патрезе и Бутсен и за сезон 1990. Въпреки победата на италианеца в Сан Марино и пол-позишъна на Бутсен водейки и до 3-та и последна победа в неговата кариера, тимът завърши 4-ти с 30 точки по-малко от предишния сезон. Бутсен финишира на 6-а позиция с 34 точки, а Патрезе с позиция зад белгиеца с 23 точки.

1991

1991 Голяма награда на ВеликобританияНайджъл Менсъл дава на Айртон Сена място обратно към падока на Силвърстоун. Сена отпадна поради липса на гориво, а Менсъл печели състезанието.

Бутсен напусна Уилямс за да се присъедини към френския тим Лижие. Неговото място е заето от Найджъл Менсъл, като отбора взима и със себе си бъдещия световен шампион за 1996 Деймън Хил като тест-пилот. Уилямс се провали в началния кръг във Финикс поради проблеми със скоростната кутия. Патрезе върна формата на тима в Интерлагос завършейки 2-ри зад победителя Айртон Сена. В Имола и двамата пилоти отпаднаха: Менсъл след инцидент и Патрезе с електрическа повреда след 17 обиколки. В Монако, Менсъл записа първите си точки и подиум завършейки 2-ри на 18 секунди за Сена. В следващото състезание двамата пилоти стартираха на първа редица. Нов провал сполетява и двамата пилоти: Патрезе получи проблеми със скоростната кутия, но завърши 3-ти въпреки това. Менсъл нямаше този късмет, повреда в електрониката провали шансовете за победа. След това британеца спечели 3 последователни състезания във Франция, Великобритания и Германия. Сена спря победния устрем на Уилямс с победа в Унгария. След това Менсъл завърши първи в Италия и Испания, докато Патрезе спечели ГП на Португалия, след като съотборника му бе порутен от скалъпен пит-стоп от което само три болта са били монтирани. Все пак Уилямс завършиха на 2-ра позиция при конструкторите със 125 точки, 14 зад Макларън. Менсъл завърши втори при пилотите със 72 точки, 24 зад Сена.

1992

Уилямс FW14B на Найджъл Менсъл с когото той и тимът му грабна титилите при пилотите и конструкторите.

Уилямс направи крачка напред към сезон 1992, като запазва Менсъл и Патрезе в редиците си. Менсъл започна сезона с победа в Южна Африка пред своя съотборник, който завърши на 24 секунди от британеца. След това Менсъл спечели състезанията в Мексико Сити, Интерлагос, Каталуня и Имола. Патрезе финишира втори във всичките състезания без едно от тях след като отпадна в Каталуня след завъртане при лоши условия. Петте поредни победи на Найджъл по това време бе рекорд. В Монако, Сена излезе победител след дълга битка с Менсъл. След това в Монреал и двата Уилямс-а отпаднаха като Менсъл се завъртя в края на първата обиколка, а Патрезе с повреда по скоростната кутия. После Менсъл победи в още четири състезания (включително и ГП на Великобритания). Уилямс грабна титлата при конструкторите със 164 точки, 65 повече от Макларън. Найджъл грабна титлата при пилотите със 108 точки, с Патрезе финиширайки втори с 56 точки. Със своите 9 победи в един сезон, Менсъл постигна нов рекорд, преди то да бъде подобрено от Михаел Шумахер през 2002.

Макар спечелването на титлата, мястото на Менсъл не бе ясно за следващия сезон. Слуховете били са че Ален Прост и Аертон Сена се опитаха да подпишат за Уилямс. Позицията на Патрезе също бе под заплаха и в крайна сметка се присъедени в отбора на Бенетон. Иронично от очакванията единствено Прост се съгласи с правилата с Уилямс за сезон 1993, оставайки празно място от Патрезе в отбора. С назначаването на Прост като пилот на Уилямс, Менсъл напусна тима за да се състезава в сериите КАРТ, вместо да бъде съотборник с французина тъй като нямаха добри взаимоотношения от времето когато бяха съотборници във Ферари.

1993

С пристигането на Ален Прост в отбора, и решението на Менсъл да напусне Уилямс за да се състезава в КАРТ, даде шанс на тест-пилота на тима, Деймън Хил на заеме мястото на сънародника си.

Уилямс FW15C бе доминираща кола, с активно окачване и тракшън контрол. Прост в своето първо състезание в отбора финишира първи в Южна Африка, и също като Менсъл доминираше в квалификациите и в състезанието, с около близо минута пред Сена. Следващото състезание в Бразилия бе катастрофално за Прост като се удари с Минарди-то на Кристиан Фитипалди в дъжда на 29 обиколка, докато Хил постигна своя първи подиум за сезона с 16 секунди зад победителя Сена. Прост печели 3 от следващите четири кръга за Уилямс, докато Сена печели в Донингтон. После Прост и Хил постигнаха двойна победа във Франция, което бе единствената двойна победа този сезон. Французина взе следващите в Силвърстоун и Хокенхаимринг където Хил имаше възможност на спечели и двете ако не бяха повреди по неговия болид. Междувременно Хил постигна първата си победа в Унгария, следвайки победи и в Белгия и Италия. След Италия тимът не е печелил нито едно гран при, но бе достатъчно на Прост да спечели четвъртата световна титла в Ещорил финиширайки втори а Шумахер бе победител там. В последните две победите бяха за Сена. Уилямс печели титлата при конструкторите с 84 пред втория Макларън.

1993 маркира и последната година с който Канон и Камел са спонсори на Уилямс.

1994

Уилямс FW16B, използвайки през втората част на сезон 1994. Това е и първия сезон с който Уилямс върви със спонсора Ротманс.

По време на сезон 1994, Уилямс използва болида FW16(разработен преди началото на сезона) и B версията. След като Канон напуска тима, Уилямс подписва договор с Ротманс Интернашинъл, като спонсор на отбора до 1997 г. Цветовете на болидите им вече са синьо и бяла.

Уилямс успяха да привлекат Аертон Сена за 1994 г., причинявайки Прост да прекрати своята състезателна кариера вместо да бъдат съотборници. Сена се счита като фаворит за титлата, след като се присъедини в отбор, който е печелил титли при конструкторите и имат надеждни коли, с Деймън Хил вече в тима за втора поредна година. Между тях Прост, Сена и Хил са спечелили всикчките състезания през 1993, с изключение на едно благодарение на Михаел Шумахер.

Пред-сезонните тестове показаха че FW16 е бърза кола но трудна за управление. Това става факт след като ФИА забрани електрическите устройства като активно окачване, тракшън контрол и ABS системи, за да могат да направят спорта „по-човешки“. Именно тези устройства донесоха на Уилямс титлите при конструкторите. С тяхното премахване колата не бе добра за управление най-вече в задната част. Сена обясни че колата има още какво да се работи по нея за да бъде в перфектна кондиция. Това е нормално тъй като FW16 не е на нивото на предишните си болиди FW15C и FW14B. Изненадата в пред-сезонните тестове бяха Бенетон-Форд който са бавни, но по-добри.

Статистика

Световни шампиони при пилотите

„Уилямс FW12“

Година	Пилот	Двигател	Гуми
1980	Алън Джоунс	Уилямс-Форд	Гудиър
1982	Кеке Розберг	Уилямс-Форд	Гудиър
1987	Нелсон Пикет	Уилямс-Хонда	Гудиър
1992	Найджъл Менсъл	Уилямс-Рено	Гудиър
1993	Ален Прост	Уилямс-Рено	Гудиър
1996	Деймън Хил	Уилямс-Рено	Гудиър
1997	Жак Вилньов	Уилямс-Рено	Гудиър

Световни шампиони при конструкторите

Година	Конструктор	Двигател	Гуми
1980	Уилямс	Форд	Гудиър
1981	Уилямс	Форд	Гудиър
1986	Уилямс	Хонда	Гудиър
1987	Уилямс	Хонда	Гудиър
1992	Уилямс	Рено	Гудиър
1993	Уилямс	Рено	Гудиър
1994	Уилямс	Рено	Гудиър
1996	Уилямс	Рено	Гудиър
1997	Уилямс	Рено	Гудиър

Пилоти участвали за Уилямс

Брой Пилоти		Участия	Победи	ПП	НБО	Точки	Подиуми
55	Уилямс	716	114	128	133	3554	296

N	Пилот	Участия	Победи	ПП	НБО	Точки	Подиуми
1	Найджъл Менсъл	95	28	28	23	369	43
2	Деймън Хил	65	21	20	19	326	40
3	Жак Вилньов	49	11	13	9	180	21
4	Алън Джоунс	60	11	6	13	171	22
5	Ален Прост	16	7	13	6	99	12
6	Нелсън Пикет	31	7	6	11	145	21
7	Ралф Шумахер	94	6	5	7	232	21
8	Кеке Росберг	62	5	4	3	131,5	15
9	Хуан Пабло Монтоя	68	4	11	11	221	23
10	Рикардо Патрезе	81	4	6	10	180	24
11	Карлос Ройтеман	31	3	2	3	104	16
12	Тиери Бутсен	32	3	1	1	71	8
13	Дейвид Култард	25	1	5	4	63	9
14	Хайнц-Харалд Френцен	33	1	1	6	59	8
15	Клей Регацони	15	1	–	2	32	5
16	Айртон Сена	3	–	3	1	–	-
17	Ник Хайдфелд	13	–	1	–	28	3
18	Нико Росберг	70	–	–	2	75,5	2
19	Жак Лафит	39	–	–	–	22	1
20	Марк Уебър	36	–	–	–	43	1
21	Дженсън Бътън	17	–	–	–	12	-
22	Алесандро Нанини	16	–	–	–	–	-
23	Александер Вурц	16	–	–	–	13	1
24	Дерек Дейли	12	–	–	–	8	-
25	Артуро Мерцарио	11	–	–	–	–	-

Двигатели доставяни за Уилямс

N	Двигател	Участия	Победи	ПП	НБО	Точки	Подиуми
1	Рено	181	64	80	70	1196	142
2	Хонда	65	23	19	22	376,5	47
3	Форд Косуърт	114	17	10	18	401	52
4	БМВ	103	10	17	17	506	45
5	Тойота	52	–	–	1	93,5	3
6	Косуърт	56	–	1	1	85	-
7	Джъд	16	–	–	1	20	2
8	Мекахром	16	–	–	–	38	3
9	Супертек	16	–	–	1	35	3

• Stats F1. // Посетен на 25 октомври 2013.

Гуми, доставяни за Уилямс

N	Гуми	Участия	Победи	ПП	НБО	Точки	Подиуми
1	Гудиър		100	107	106		234
2	Мишлен		13	18	21		53
3	Пирели		1	–	–
4	Бриджстоун		–	–	3		9

Победи на Уилямс във Формула 1

• Stats F1. // Посетен на 25 октомври 2015.

N		Пилот	Двигател	Г	Голяма награда	Писта	Статистика
1	1979	Клей Регацони	Уилямс-Форд-Косуърт	Г	Великобритания	Силвърстоун	Статистика
2	1979	Алън Джоунс	Уилямс-Форд-Косуърт	Г	ГП Германия	Хокенхаймринг	Статистика
3	1979	Алън Джоунс	Уилямс-Форд-Косуърт	Г	ГП Австрия	Йостерайхринг	Статистика
4	1979	Алън Джоунс	Уилямс-Форд-Косуърт	Г	ГП Нидерландия	Зандворд	Статистика
5	1979	Алън Джоунс	Уилямс-Форд-Косуърт	Г	ГП Канада	Монреал	Статистика
6	1980	Алън Джоунс	Уилямс-Форд-Косуърт	Г	ГП Аржентина	Оскар Галвес	Статистика
7	1980	Карлос Ройтеман	Уилямс-Форд-Косуърт	Г	ГП Монако	Монте Карло	Статистика
8	1980	Алън Джоунс	Уилямс-Форд-Косуърт	Г	ГП Франция	Пол Рикар	Статистика
9	1980	Алън Джоунс	Уилямс-Форд-Косуърт	Г	Великобритания	Брандс Хетч	Статистика
10	1980	Алън Джоунс	Уилямс-Форд-Косуърт	Г	ГП Канада	Монреал	Статистика
11	1980	Алън Джоунс	Уилямс-Форд-Косуърт	Г	ГП САЩ	Уоткинс Глен	Статистика
12	1981	Алън Джоунс	Уилямс-Форд-Косуърт	М	ГП САЩ-запад	Лонг Бийч	Статистика
13	1981	Карлос Ройтеман	Уилямс-Форд-Косуърт	М	ГП Бразилия	Жакарепагуа	Статистика
14	1981	Карлос Ройтеман	Уилямс-Форд-Косуърт	М	ГП Белгия	Золдер	Статистика
15	1981	Алън Джоунс	Уилямс-Форд-Косуърт	Г	ГП Лас Вегас	Сизарс Палас	Статистика
16	1982	Кеке Росберг	Уилямс-Форд-Косуърт	Г	ГП Швейцария	Дижон-Преноа	Статистика
17	1983	Кеке Росберг	Уилямс-Форд-Косуърт	Г	ГП Монако	Монте Карло	Статистика
18	1984	Кеке Росберг	Уилямс-Хонда	Г	ГП Далас	Феър парк	Статистика
19	1985	Кеке Росберг	Уилямс-Хонда	Г	ГП Детройт	Детройт	Статистика
20	1985	Найджъл Менсъл	Уилямс-Хонда	Г	ГП Европа	Брандс Хетч	Статистика
21	1985	Найджъл Менсъл	Уилямс-Хонда	Г	ГП ЮАР	Киалами	Статистика
22	1985	Кеке Росберг	Уилямс-Хонда	Г	ГП Австралия	Аделаида	Статистика
23	1986	Нелсън Пикет	Уилямс-Хонда	Г	ГП Бразилия	Жакарепагуа	Статистика
24	1986	Найджъл Менсъл	Уилямс-Хонда	Г	ГП Белгия	Спа	Статистика
25	1986	Найджъл Менсъл	Уилямс-Хонда	Г	ГП Канада	Монреал	Статистика
26	1986	Найджъл Менсъл	Уилямс-Хонда	Г	ГП Франция	Пол Рикар	Статистика
27	1986	Найджъл Менсъл	Уилямс-Хонда	Г	Великобритания	Брандс Хетч	Статистика
28	1986	Нелсън Пикет	Уилямс-Хонда	Г	ГП Германия	Хокенхаймринг	Статистика
29	1986	Нелсън Пикет	Уилямс-Хонда	Г	ГП Унгария	Хунгароринг	Статистика
30	1986	Нелсън Пикет	Уилямс-Хонда	Г	ГП Италия	Монца	Статистика
31	1986	Найджъл Менсъл	Уилямс-Хонда	Г	ГП Португалия	Ещорил	Статистика
32	1987	Найджъл Менсъл	Уилямс-Хонда	Г	ГП Сан Марино	Имола	Статистика
33	1987	Найджъл Менсъл	Уилямс-Хонда	Г	ГП Франция	Пол Рикар	Статистика
34	1987	Найджъл Менсъл	Уилямс-Хонда	Г	Великобритания	Силвърстоун	Статистика
35	1987	Нелсън Пикет	Уилямс-Хонда	Г	ГП Германия	Хокенхаймринг	Статистика
36	1987	Нелсън Пикет	Уилямс-Хонда	Г	ГП Унгария	Хунгароринг	Статистика
37	1987	Найджъл Менсъл	Уилямс-Хонда	Г	ГП Австрия	Йостерайхринг	Статистика
38	1987	Нелсън Пикет	Уилямс-Хонда	Г	ГП Италия	Монца	Статистика
39	1987	Найджъл Менсъл	Уилямс-Хонда	Г	ГП Испания	Херес	Статистика
40	1987	Найджъл Менсъл	Уилямс-Хонда	Г	ГП Мексико	Ерманос Родригес	Статистика
41	1989	Тиери Бутсен	Уилямс-Рено	Г	ГП Канада	Жил Вилньов	Статистика
42	1989	Тиери Бутсен	Уилямс-Рено	Г	ГП Австралия	Аделаида	Статистика
43	1990	Рикардо Патрезе	Уилямс-Рено	Г	ГП Сан Марино	Имола	Статистика
44	1990	Тиери Бутсен	Уилямс-Рено	Г	ГП Унгария	Хунгароринг	Статистика
45	1991	Рикардо Патрезе	Уилямс-Рено	Г	ГП Мексико	Ерманос Родригес	Статистика
46	1991	Найджъл Менсъл	Уилямс-Рено	Г	ГП Франция	Маникур	Статистика
47	1991	Найджъл Менсъл	Уилямс-Рено	Г	Великобритания	Силвърстоун	Статистика
48	1991	Найджъл Менсъл	Уилямс-Рено	Г	ГП Германия	Хокенхаймринг	Статистика
49	1991	Найджъл Менсъл	Уилямс-Рено	Г	ГП Италия	Монца	Статистика
50	1991	Рикардо Патрезе	Уилямс-Рено	Г	ГП Португалия	Ещорил	Статистика
51	1991	Найджъл Менсъл	Уилямс-Рено	Г	ГП Испания	Каталуня	Статистика
52	1992	Найджъл Менсъл	Уилямс-Рено	Г	ГП ЮАР	Киалами	Статистика
53	1992	Найджъл Менсъл	Уилямс-Рено	Г	ГП Мексико	Ерманос Родригес	Статистика
54	1992	Найджъл Менсъл	Уилямс-Рено	Г	ГП Бразилия	Интерлагос	Статистика
55	1992	Найджъл Менсъл	Уилямс-Рено	Г	ГП Испания	Каталуня	Статистика
56	1992	Найджъл Менсъл	Уилямс-Рено	Г	ГП Сан Марино	Имола	Статистика
57	1992	Найджъл Менсъл	Уилямс-Рено	Г	ГП Франция	Маникур	Статистика
58	1992	Найджъл Менсъл	Уилямс-Рено	Г	Великобритания	Силвърстоун	Статистика
59	1992	Найджъл Менсъл	Уилямс-Рено	Г	ГП Германия	Хокенхаймринг	Статистика
60	1992	Найджъл Менсъл	Уилямс-Рено	Г	ГП Унгария	Хунгароринг	Статистика
61	1992	Найджъл Менсъл	Уилямс-Рено	Г	ГП Португалия	Ещорил	Статистика
62	1992	Рикардо Патрезе	Уилямс-Рено	Г	ГП Япония	Судзука	Статистика
63	1993	Ален Прост	Уилямс-Рено	Г	ГП ЮАР	Киалами	Статистика
64	1993	Ален Прост	Уилямс-Рено	Г	ГП Сан Марино	Имола	Статистика
65	1993	Ален Прост	Уилямс-Рено	Г	ГП Испания	Каталуня	Статистика
66	1993	Ален Прост	Уилямс-Рено	Г	ГП Канада	Жил Вилньов	Статистика
67	1993	Ален Прост	Уилямс-Рено	Г	ГП Франция	Маникур	Статистика
68	1993	Ален Прост	Уилямс-Рено	Г	Великобритания	Силвърстоун	Статистика
68	1993	Ален Прост	Уилямс-Рено	Г	ГП Германия	Хокенхаймринг	Статистика
69	1993	Деймън Хил	Уилямс-Рено	Г	ГП Унгария	Хунгароринг	Статистика
70	1993	Деймън Хил	Уилямс-Рено	Г	ГП Белгия	Спа	Статистика
71	1993	Деймън Хил	Уилямс-Рено	Г	ГП Италия	Монца	Статистика
72	1994	Деймън Хил	Уилямс-Рено	Г	ГП Испания	Каталуня	Статистика
73	1994	Деймън Хил	Уилямс-Рено	Г	Великобритания	Силвърстоун	Статистика
74	1994	Деймън Хил	Уилямс-Рено	Г	ГП Белгия	Спа	Статистика
75	1994	Деймън Хил	Уилямс-Рено	Г	ГП Италия	Монца	Статистика
76	1994	Деймън Хил	Уилямс-Рено	Г	ГП Португалия	Ещорил	Статистика
77	1994	Деймън Хил	Уилямс-Рено	Г	ГП Япония	Судзука	Статистика
78	1994	Найджъл Менсъл	Уилямс-Рено	Г	ГП Австралия	Аделаида	Статистика
79	1995	Деймън Хил	Уилямс-Рено	Г	ГП Аржентина	Оскар Галвес	Статистика
80	1995	Деймън Хил	Уилямс-Рено	Г	ГП Сан Марино	Имола	Статистика
81	1995	Деймън Хил	Уилямс-Рено	Г	ГП Унгария	Хунгароринг	Статистика
82	1995	Дейвид Култард	Уилямс-Рено	Г	ГП Португалия	Ещорил	Статистика
83	1995	Деймън Хил	Уилямс-Рено	Г	ГП Австралия	Аделаида	Статистика
84	1996	Деймън Хил	Уилямс-Рено	Г	ГП Австралия	Мелбърн	Статистика
85	1996	Деймън Хил	Уилямс-Рено	Г	ГП Бразилия	Интерлагос	Статистика
86	1996	Деймън Хил	Уилямс-Рено	Г	ГП Аржентина	Буенос Айрес	Статистика
87	1996	Жак Вилньов	Уилямс-Рено	Г	ГП Европа	Нюрбургринг	Статистика
88	1996	Деймън Хил	Уилямс-Рено	Г	ГП Сан Марино	Имола	Статистика
89	1996	Деймън Хил	Уилямс-Рено	Г	ГП Канада	Монреал	Статистика
90	1996	Деймън Хил	Уилямс-Рено	Г	ГП Франция	Маникур	Статистика
91	1996	Жак Вилньов	Уилямс-Рено	Г	Великобритания	Силвърстоун	Статистика
92	1996	Деймън Хил	Уилямс-Рено	Г	ГП Германия	Хокенхаймринг	Статистика
93	1996	Жак Вилньов	Уилямс-Рено	Г	ГП Унгария	Хунгароринг	Статистика
94	1996	Жак Вилньов	Уилямс-Рено	Г	ГП Португалия	Ещорил	Статистика
95	1996	Деймън Хил	Уилямс-Рено	Г	ГП Япония	Судзука	Статистика
96	1997	Жак Вилньов	Уилямс-Рено	Г	ГП Бразилия	Интерлагос	Статистика
97	1997	Жак Вилньов	Уилямс-Рено	Г	ГП Аржентина	Буенос Айрес	Статистика
98	1997	Хайнц-Харалд Френцен	Уилямс-Рено	Г	ГП Сан Марино	Имола	Статистика
99	1997	Жак Вилньов	Уилямс-Рено	Г	ГП Испания	Каталуня	Статистика
100	1997	Жак Вилньов	Уилямс-Рено	Г	Великобритания	Силвърстоун	Статистика
101	1997	Жак Вилньов	Уилямс-Рено	Г	ГП Унгария	Хунгароринг	Статистика
102	1997	Жак Вилньов	Уилямс-Рено	Г	ГП Австрия	А1 Ринг	Статистика
103	1997	Жак Вилньов	Уилямс-Рено	Г	ГП Люксембург	Нюрбургринг	Статистика
104	2001	Ралф Шумахер	Уилямс-БМВ	М	ГП Сан Марино	Имола	Статистика
105	2001	Ралф Шумахер	Уилямс-БМВ	М	ГП Канада	Жил Вилньов	Статистика
106	2001	Ралф Шумахер	Уилямс-БМВ	М	ГП Германия	Хокенхаймринг	Статистика
107	2001	Хуан Пабло Монтоя	Уилямс-БМВ	М	ГП Италия	Монца	Статистика
108	2002	Ралф Шумахер	Уилямс-БМВ	М	ГП Малайзия	Сепанг	Статистика
109	2003	Хуан Пабло Монтоя	Уилямс-БМВ	М	ГП Монако	Монте Карло	Статистика
110	2003	Ралф Шумахер	Уилямс-БМВ	М	ГП Европа	Нюрбургринг	Статистика
111	2003	Ралф Шумахер	Уилямс-БМВ	М	ГП Франция	Маникур	Статистика
112	2003	Хуан Пабло Монтоя	Уилямс-БМВ	М	ГП Германия	Хокенхаймринг	Статистика
113	2004	Хуан Пабло Монтоя	Уилямс-БМВ	М	ГП Бразилия	Интерлагос	Статистика
114	2012	Пастор Малдонадо	Уилямс-Рено	П	ГП Испания	Каталуня	Статистика

Външни препратки

• Официален сайт на отбора
• Новини на български език за „Уилямс“