Ягуар Рейсинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ягуар.

Ягуар Рейсинг
Jaguar R3 2010.JPG
База Бракли
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания
Известни пилоти Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Еди Ървайн
Австралия Марк Уебър
Шаси Ягуар R--
Двигател Форд - Косуърт
Участие във Формула 1
Дебют 2000 ГН Австралия
Активни години 2000-2004
Състезания 85
Шампион -
Шампион при пилотите -
Победи -
Общо точки 49
Първи позиции -
НБО -
Първа победа -
Последна победа -
Последен старт 2004 ГН Бразилия

Ягуар Рейсинг (на английски: Jaguar Racing) е бивш британски тим от Формула 1 (участвал в шампионата Формула 1 на ФИА от 2000 до 2004 година) и настоящ участник във Формула Е.

Екипът е сформиран след закупуването на тима от Формула 1 - Стюарт Гранд При на Джеки Стюарт, от автомобилния гигант „Форд“ през 1999 година. „Форд“ преименува тима на „Ягуар Рейсинг“ в рамките на нова глобална маркетингова политика за увеличаване на продажбите на престижната марка „Ягуар“ от портфолиото на Форд.

Формула 1[редактиране | редактиране на кода]

2000 година[редактиране | редактиране на кода]

За директор на новият тим е назначен Волфганг Рейтзле, който преди това ръководи „Ford's Premier Automotive Group“. Допълнителното финансиране от Форд, оказва влияние върху екипа още същата година. За първи пилот е привлечен Вицешампиона от 1999 година - Еди Ървайн който да си партнира с останалия от Стюарт Гранд при британски пилот - Джони Хърбърт. Поради слабите резултати в края на годината Волфганг Рейтзле е заменен от легендата в американските автомобилни спортове - Боби Рехал (Bobby Rahal).

2001 година[редактиране | редактиране на кода]

2001 година отново не е успешна за Ягуар и в средата на сезона в тима пристига трикратният Световен шампион във Формула 1 - Ники Лауда. Той също не успява да успокои атмосферата и екипа става все по-посредствен. Неуспешният опит да бъде привлечен в екипа, легендарният дизайнер на Макларън Ейдриън Нюи (Adrian Newey), изостря още повече обстановката и споровете между Лауда и Рехал, което води до оставката на втория.

2003 и 2004 година[редактиране | редактиране на кода]

Марк Уебър с „Ягуар“, 2004 година

През 2003 година нещата около отбора започват да се подобряват, благодарение на новият мениджър Джон Хоган, който налага по ефективно използване на ресурсите както на компанията, така и на екипа. Ягуар печели 18 точки през годината, което е почти двойно от предните, но все така крайно незадоволително.

Стабилизиране на резултатите през 2004 година е явно, но екипа все още не успява да бъде в зоната на точките, така както желае управата на Форд.

Вследствие факта че Ягуар поглъща огромни капиталовложения и като продължение на решението на Форд да намали драстично разходите в моторните спортове, Ягуар Рейсинг е обявен за продажба в средата на 2004 година.

През ноември, австрийската компания за производство на тонизиращи напитки Ред Бул официално обявява закопуването на екипа, който е преименуван в Ред Бул Рейсинг и с това име ще участва в Световният шампионат на Формула 1 - 2005 година.

Формула Е[редактиране | редактиране на кода]

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Панасоник Ягуар Рейсинг
Panasonic Jaguar Racing
Mitch Evans (Jaguar Racing) at 2017 Berlin ePrix.jpg
Собственик Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Ягуар
Технически директор Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеймс Баркли
Пилоти Бразилия Нелсиньо Пикет
Нова Зеландия Мич Евънс
Шаси Далара
Двигател Ягуар
Гуми Мишлен
Генерален спонсор Панасоник
Уебсайт jaguar.co.uk/jaguar-racing
Участие във Формула Е
Дебют Хонконг 2016
Активни години 2016 -
Състезания 12
Победи 0
Общо точки 27
Първи позиции 0
НБО 0
[[:commons:Category:Jaguar Racing|Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Панасоник Ягуар Рейсинг
Panasonic Jaguar Racing]]
в Общомедия

През 2016 г. Ягуар Рейсинг заема мястото на отказалия се от Формула Е Трули ГП и така се завръща със заводски отбор в моторните спортове за първи път от 12 години.[1] За тестове са поканени шампионът от А1 ГП за 2009 г. Адам Керъл, победителят в клас LMP2 на 24-те часа на Льо Ман през 2014 г. Хари Тинкнъл и шампионите в ГП3 за 2012 и 2014 г. Мич Евънс и Алекс Лин.

Сезон 2016/17[редактиране | редактиране на кода]

За дебютния си сезон Панасоник Ягуар Рейсинг се спира на Мич Евънс и Адам Керъл за свои пилоти. В дванадесетте старта за сезона двамата пилоти финишират общо шест пъти в зоната на точките, като в Мексико Сити Евънс остава на малко над две секунди от Сам Бърд и третото място, като така Ягуар се разминава с качване на почетната стълбица още в четвъртия си старт във Формула Е. С общо 27 спечелени точки тимът остава на последното десето място в класирането при отборите, а при пилотите Евънс е 14-ти с 22 точки, а Керъл - 21-ви с 5.

Сезон 2017/18[редактиране | редактиране на кода]

През сезон2017/18 на мястото на Адам Керъл идва шампионът от сезон 2014/15 Нелсиньо Пикет.[2]

Пилоти[редактиране | редактиране на кода]

Име Сезони Съст. Поб. ПП НБО Под. Точки
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Адам Керъл 16/17 12 0 0 0 0 5
Нова Зеландия Мич Евънс 16/17- 12 0 0 1 0 22
Бразилия Нелсиньо Пикет 17/18- 0 0 0 0 0 0

Резултати[редактиране | редактиране на кода]


Сезон Болид Гуми Пилоти 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 Т ОТ М
2016/17 Спарк-Ягуар I-Type 1 М ХКГ МАР БУЕ МЕК МОН ПАР БЕР НЙС МРЛ 27 10-то
20 Нова Зеландия Мич Евънс Ret 17 13 4 10 9 Ret 17 Ret Ret 7 12 22
47 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Адам Керъл 12 14 17 8 14 15 14 16 10 11 16 14 5
2017/18 Спарк-Ягуар I-Type 2 М ХКГ МАР САН МЕК СПА РИМ ПАР БЕР ЦЮР НЙС МРЛ
3 Бразилия Нелсиньо Пикет
20 Нова Зеландия Мич Евънс

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]