Бенетон (Формула 1)
Вижте пояснителната страница за други значения на Бенетон.
![]() | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: да се приведе в енциклопедичен стил на изказа. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Бенетон Формула 1 | |
---|---|
![]() |
|
База |
Енстоун ![]() |
Основател | Бенетон, Лучано Бенетон |
Директори |
Флавио Бриаторе Роко Бенетон Рос Браун Майк Гаскойн Найджъл Степни Пат Саймъндс Стийв Матчет Дейвид Ричардс Питър Колинс Рори Бърни |
Известни пилоти |
![]() ![]() ![]() ![]() ![]() |
Шаси | Benetton B---, поредни № |
Двигател |
Форд Рено Мегатрон БМВ |
Участие във Формула 1 | |
Дебют | 1986 ГН Бразилия |
Активни години | 1986 – 2001 |
Състезания | 260 |
Шампион | 1 – 1995 |
Шампион при пилотите | 2 – 1994, 1995 |
Победи | 27 |
Общо точки | 861,5 |
Първи позиции | 15 |
НБО | 36 |
Първа победа | 1986 ГН Мексико |
Последна победа | 1997 ГН Германия |
Последен старт | 2001 ГН Япония |
Бенетон Формула 1 в Общомедия |
Бенетон (на английски: Benetton Formula Ltd.) е бивш конструктор от Формула 1. Основан е през 1986 година от италианската дизайнерска компания Бенетон.
През 2001 година тимът става собственост на френския автомобилен концерн – Рено.
„Бенетон Формула 1“ – От Толеман до Рено[редактиране | редактиране на кода]
"От Толеман до Рено“
Екипа на Бенетон Ф1 отдавна го няма.
Няма ги повечето от механиците, инженерите, спонсорите и голяма част от ръководния състав. Сега вместо британско-италиански шефове има изцяло френско ръководство. И един италианец управляващ тази добре смазана и лъщяща като детска играчка машина.
Въпреки традициите на Рено през годините, настоящия тим на френския автомобилен концерн-Рено, обаче се е отправил към Световната титла при конструкторите и пилотите, точно въз основа на този тим. Тима на текстилния гигант – Бенетон. А той започва с една покупка....
Годината е 1985. Тед Толеман изпуска талантливия пилот от Бразилия – Аертон Сена и се разделя с доставчиците на гуми за екипа му от Формула 1 – Толеман. Въобще проблемите са го налегнали отвсякъде и става все по трудно за него да се справя със сложната ситуация в която е изпаднал. Точно тогава пристига и предложението от спонсорите –Бенетон, компания търгуваща с текстил и мода. Да, те наистина можели да спасят тима от фалит, но цената била една – закупуване на тима на 100%. За Тед избора бил двузначен – или да загуби това, на което дал толкова много от себе си или да продаде тима. Така Толеман се превръща във великия Бенетон Ф1.
В началото тима бил сравнително посредствен, понякога печелели пол-позишъни, понякога завършвали в зоната на точките, но все така си били средняшки тим.
Така тима достига до първата си победа в състезание за Голямата Награда на Мексико през 1986 година, когато Герхард Бергер побеждава, и то при факта че в списъка на финиширалите пилоти са Ален Прост със своя Макларън, Сена с Лотус и пилотите на Уилямс!
През следващите години, тима не успява да заеме място по-високо от трето в класирането. Въпреки това болидите на Бенетон са едни от най-добрите, ако не се брои превъзходството през тези години на болидите на сър Франк и на Макларън. Проблемите идвали предимно от двигателите Форд, които все не успявали да направят нещо ново и революционно. А знаменития Косуърт (Cosworth) DFV все повече остарявал и ставал не конкурентоспособен. Въпреки трудностите през 1994 година тима стига до Световна титла на Михаел Шумахер с разработката на точно двигател – Форд – Зетек.
Тогава идва преломния момент за съществуванието на Бенетон!!! Те сключват договор с най-добрия доставчик на двигатели за Формула 1 – Рено.
Производител с традиции в този спорт, Световен шампион от предната година с тима на Уилямс – Рено с готовност решават да доставят двигатели на още един тим участващ в надпреварата от СШ във Формула 1. Бенетон добавя към името на тима и към зелено –белия цвят и синьото лого на Рено.
Успехите, достигнати до обвързването на Бенетон с Рено са свързани с три значими фигури в автомобилния спорт:
- Флавио Бриаторе – дошъл през 1989 година от щатския филиал на Бенетон;
- Джон Бърнард – дизайнер на шасита;
- Михаел Шумахер – германски пилот, дошъл от Джордан;
Решителните ходове, Бриаторе предприема през 1991 година, когато тима вече има успехи – 1989 г. Нанини печели в предпоследния кръг, а дошлия в тима през 1990 година, трикратен световен шампион Нелсън Пикет печели още два приза.
През 1991 година Пикет застава още веднъж на най-високото стъпало.
В началото на 1991 година е привлечен един от най-перспективните дизайнери на шасита за Формула 1 – Джон Бърнард. Създаденото от него шаси променя завинаги вида на болидите.
Флавио Бриаторе и шефовете на тима примамват таланта от Германия – Михаел Шумахер, пилот на Джордан Гранд При, само четири дни след състезанието на Михаел в Белгийското Гранд При. Следват скандали и многобройни и дълги съдебни спорове, но Михаел остава в „Бенетон“. За съекипник на Шумахер е привлечен Мартин Брандъл.
Пред сезон 1993, в тима не достигат пари за закупуването на скъпоструващи електронни компоненти и тима поизостава не само от пилотите на Уилиамс, но и от Аертон Сена, който предишната година в много случаи изоставал от Михаел. Единствената победа на Шумахер идва на Ещорил в Гранд При на Португалия.
Така настъпва триумфално-скандалната 1994 година.
Срещу тима са заведени три дела от ФИА!!!
- Първото – За неподчинение на решение на Маршалите и не спиране на състезанието при развят черен флаг – /Михаел Шумахер-лишаване от състезаване в Гранд При на Великобритания/;
- Второто – За прекалено износена дъска на пода на болида /Лишаване от участие на Михаел Шумахер в Гранд При на Белгия;
- Третото – По подозрения в използване на нелегална електроника в болида на Михаел Шумахер /обвиненията остават недоказани и санкция не последва/;
Върхът на всичко обаче е удара на Михаел Шумахер с Деймън Хил в решителното състезание за Гранд При на Австралия, на пистата Аделаида. Шампион все пак става Михаел!!! Впрочем това би бил най-достойния завършек на може би най-скандалния и трагичен сезон в историята на Формула 1.
Следва значително по-спокоен и още по-успешен сезон за тима. Разбира се и тук не минава без дисквалификации! След ГПри на Бразилия, пробите с гориво на Михаел Шумахер и Дейвид Култард се оказват различни от заявените преди състезанието и те са дисквалифицирани.
Борбата на Шумахер и Хил продължават през цялата година. На два пъти те отново се сблъскват – на Силвърстоун и в Италия но санкции не последват.
Тима печели и титлата при конструкторите, благодарение на победата на Джони Хърбърт на Силвърстоун.
Ако трябва да се говори за пилотски качества през тези две години, то е явно че Михаел няма конкуренция! Но при болидите не е така. Уилиамс е най-добрия болид, въпреки проблемите при преминаването от стария наведен нос, към повдигнатия, нещо копирано от всички тимове от Бенетон 191.
Многото грешки на Хил и Култард ги лишават от титла при конструкторите.
Тогава се случва втория преломен момент в тима, от чийто последствия тима не успява да се излекува до края на съществуването му! В края на 1995 година Шумахер подписва договор с италианската легенда Ферари, сядайки в болида на френската надежда Жан Алези, който от своя страна преминава в Бенетон-Рено, заедно в пакет със съотборника си – австриеца Герхард Бергер, който прави повторно завръщане в Бенетон.
Общите им усилия обаче не са достатъчни за да постигнат това което постигна Михаел.
Тима не печели нито една победа, въпреки че Алези многократно е на крачка да го направи, и остава трети в класирането за титлата при конструкторите.
Трети завършват и следващия сезон, тима печели веднъж в Германия! В края на сезона Бергер се пенсионира, Алези също напуска, но не в пенсия а в посока Заубер.
Тима тотално започва да се завръща там от където тръгва – към посредствеността! Тук фамилия Бенетон решава да промени нещо и уволнява Бриаторе, замествайки го с човек съвсем нов за Формула 1, Дейвид Ричардс – мениджър на СШ от СвРали шампионат – Субару. За пилоти са наети италианския пилот Джанкарло Фисикела и австрийския тест пилот на тима – Алекс Вурц.
Да обнови шампионския болид е нает Ник Вурт. Сезон 1998 обаче е провален.
В Края на годината Дейвид Ричардс е уволнен и неговото място застава силната ръка на фамилията – Роко Бенетон.
С Дейвид тима заема пето място, с Роко шесто! Проблемите може и да са били свързани с отказването на Рено от Формула 1 и спирането на парите за подобрения на 10 цилиндровия агрегат. Той започва да се произвежда от Мекакром, последвало преминава в СуперТек, основано от....Флавио Бриаторе през 1999 година.
Двигателя остарява и не успява да настигне конкуренцията на Ферари и Мерцедес.
Леда около тима се разтопява със завръщането на Рено във формула 1 и закупуването на тима от френския производител. В тима на бял кон се завръща Флавио Бриаторе и по свой тертип започна да изгражда това което е Рено сега! През 2000 г. идва достоен заместник на Джон Бърнард – Майк Гаскойн започва да поставя основите а Рено обещава революционен двигател. Всичко започва да идва на мястото си! И то отново, по стария, добре познат път, този път от края на 80-те.....[1]
Статистика[редактиране | редактиране на кода]
Световни шампиони при пилотите[редактиране | редактиране на кода]
Година | Пилот | Двигател | Гуми |
---|---|---|---|
1994 | ![]() |
Бенетон-Форд | Гудиър |
1995 | ![]() |
Бенетон-Рено | Гудиър |
Световни шампиони при конструкторите[редактиране | редактиране на кода]
Година | Конструктор | Двигател | Гуми |
---|---|---|---|
1995 | ![]() |
Рено | Гудиър |
Пилоти участвали за Бенетон[редактиране | редактиране на кода]
N | Участия | Победи | ПП | НБО | Точки | Подиуми | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
17 | ![]() |
260 | 27 | 15 | 36 | 851,5 | 102 |
N | Пилот | Участия | Победи | ПП | НБО | Точки | Подиуми |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1 | ![]() |
68 | 19 | 10 | 23 | 303 | 38 |
2 | ![]() |
32 | 3 | – | – | 70,5 | 7 |
3 | ![]() |
46 | 2 | 1 | 5 | 65 | 6 |
4 | ![]() |
24 | 2 | – | – | 50 | 4 |
5 | ![]() |
46 | 1 | – | 2 | 65 | 9 |
6 | ![]() |
32 | – | 2 | 2 | 14 | 1 |
7 | ![]() |
33 | – | 1 | 2 | 83 | 13 |
8 | ![]() |
66 | – | 1 | – | 55 | 7 |
9 | ![]() |
52 | – | – | 1 | 26 | 1 |
10 | ![]() |
13 | – | – | 1 | 14 | 1 |
11 | ![]() |
32 | – | – | – | 43 | 6 |
12 | ![]() |
16 | – | – | – | 38 | 5 |
13 | ![]() |
16 | – | – | – | 20 | 2 |
14 | ![]() |
10 | – | – | – | 10 | 2 |
15 | ![]() |
10 | – | – | – | 2 | - |
16 | ![]() |
17 | – | – | – | 2 | - |
17 | ![]() |
6 | – | – | – | 1 | - |
Двигатели доставяни за Бенетон[редактиране | редактиране на кода]
N | Участия | Победи | ПП | НБО | Точки | Подиуми | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1 | ![]() |
128 | 14 | 6 | 19 | 481,5 | 60 |
2 | ![]() |
67 | 12 | 6 | 13 | 282 | 34 |
3 | ![]() |
16 | 1 | 2 | 3 | 19 | 2 |
4 | ![]() |
49 | – | 1 | 1 | 69 | 6 |
Гуми доставяни за Бенетон[редактиране | редактиране на кода]
N | Гуми | Участия | Победи | ПП | НБО | Точки | Подиуми |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1 | ![]() |
25 | 12 | 31 | 90 | ||
2 | ![]() |
2 | 2 | 4 | 5 | ||
3 | ![]() |
– | 2 | 1 | 6 | ||
4 | ![]() |
– | – | – | 1 |
Победи на Бенетон във Формула 1[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бисер Тодоров – „От Толеман до Рено“, 2003 година, за Club F1
|
|