Бенетон (Формула 1)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бенетон.
| Бенетон Формула 1 | |
 | |
| База | Енстоун  Великобритания |
|---|---|
| Основател | Бенетон, Лучано Бенетон |
| Директори | Флавио Бриаторе Роко Бенетон Рос Браун Майк Гаскойн Найджъл Степни Пат Саймъндс Стийв Матчет Дейвид Ричардс Питър Колинс Рори Бърни |
| Известни пилоти |  Герхард Бергер  Нелсън Пикет  Михаел Шумахер  Джанкарло Фисикела  Жан Алези |
| Шаси | Benetton B---, поредни № |
| Двигател | Форд Рено Мегатрон БМВ |
| Участие във Формула 1 | |
| Дебют | 1986 ГН Бразилия |
| Активност | 1986 – 2001 |
| Състезания | 260 |
| Шампион | 1 – 1995 |
| Шампион при пилотите | 2 – 1994, 1995 |
| Победи | 27 |
| Общо точки | 861,5 |
| Първи позиции | 15 |
| НБО | 36 |
| Първа победа | 1986 ГН Мексико |
| Последна победа | 1997 ГН Германия |
| Последен старт | 2001 ГН Япония |
| Бенетон в Общомедия | |
Бенетон (на английски: Benetton Formula Ltd.) е бивш конструктор от Формула 1. Основан е през 1986 година от италианската дизайнерска компания Бенетон.
През 2001 година тимът става собственост на френския автомобилен концерн – Рено.
От Толеман до Рено
[редактиране | редактиране на кода]През 1985 г., Тед Толеман изпуска талантливия пилот от Бразилия – Аертон Сена и се разделя с доставчиците на гуми за екипа му от Формула 1 – „Толеман“. В този тежък момент пристига предложение за закупуване от Бенетон – компания, търгуваща с текстил и мода. За да не загуби всичко, Тед продава тима и „Толеман“ се превръща във „Бенетон Ф1“. В началото тимът е сравнително посредствен, понякога печели пол-позишън, понякога завършва в зоната на точките.
През 1986 г., Герхард Бергер донася първата победа за тима в състезанието за Голямата награда на Мексико, при това в списъка на финиширалите пилоти са Ален Прост със своя Макларън, Сена с Лотус и пилотите на Уилямс.
През следващите години тимът не успява да заеме място по-високо от трето в класирането. Въпреки това болидите на Бенетон са едни от най-добрите, ако не се брои превъзходството през тези години на болидите на Уилямс и Макларън. Проблемите идват предимно от двигателите „Форд“, които не успяват да направят нещо ново и революционно. А знаменитият Косуърт (Cosworth) DFV все повече остарява и става неконкурентоспособен. Въпреки трудностите, през 1994 година тимът стига до световната титла на Михаел Шумахер с двигател разработка на Форд – Зетек.
Преломният момент за съществуванието на „Бенетон Ф1“ е сключването на договор за доставка на двигатели с Рено. Производител с традиции в този спорт, световен шампион от предната година с тима на Уилям, Рено с готовност решават да доставят двигатели на още един тим, участващ в надпреварата. Бенетон добавя към името на тима и към зелено-белия цвят и синьото лого на Рено.
Успехите, достигнати до обвързването на Бенетон с Рено са свързани с три значими фигури в автомобилния спорт:
- Флавио Бриаторе – дошъл през 1989 година от щатския филиал на Бенетон
- Джон Бърнард – дизайнер на шасита
- Михаел Шумахер – дошъл от Джордан
Решителните ходове Бриаторе предприема през 1991 година, когато тимът вече има успехи – 1989 г. Нанини печели в предпоследния кръг, а дошлият в тима през 1990 година трикратен световен шампион Нелсън Пикет печели още два приза. През 1991 година Пикет застава още веднъж на най-високото стъпало.
В началото на 1991 година е привлечен един от най-перспективните дизайнери на шасита за Формула 1 – Джон Бърнард. Създаденото от него шаси променя завинаги вида на болидите.
Флавио Бриаторе и шефовете на тима примамват талантливия Михаел Шумахер, пилот на Джордан Гран При, само четири дни след състезанието му в белгийското Гран При. Следват скандали и многобройни и дълги съдебни спорове, но Михаел остава в „Бенетон“. За съекипник на Шумахер е привлечен Мартин Брандъл.
Пред сезон 1993, в тима не достигат пари за закупуването на скъпоструващи електронни компоненти и тимът поизостава не само от пилотите на Уилиамс, но и от Аертон Сена, който предишната година в много случаи изостава от Михаел. Единствената победа на Шумахер идва на Ещорил в Гран При на Португалия.
Така настъпва триумфално-скандалната 1994 година. Срещу тима са заведени три дела от ФИА:
- Първото – За неподчинение на решение на маршалите и неспиране на състезанието при развят черен флаг – Михаел Шумахер – лишаване от състезаване в Гран При на Великобритания;
- Второто – За прекалено износена дъска на пода на болида – Лишаване от участие на Михаел Шумахер в Гран При на Белгия;
- Третото – По подозрения в използване на нелегална електроника в болида на Михаел Шумахер – обвиненията остават недоказани и санкция не последва.
Върхът на всичко обаче е ударът на Михаел Шумахер с Деймън Хил в решителното състезание за Гран При на Австралия, на пистата Аделейд. Все пак Шумахер става шампион.
Следва значително по-спокоен и още по-успешен сезон за тима. Отново не се минава без дисквалификации. След ГПри на Бразилия, пробите с гориво на Михаел Шумахер и Дейвид Култард се оказват различни от заявените преди състезанието и те са дисквалифицирани. Борбата на Шумахер и Хил продължава през цялата година. На два пъти те отново се сблъскват – на Силвърстоун и в Италия, но санкции не последват. Тимът печели и титлата при конструкторите, благодарение на победата на Джони Хърбърт на Силвърстоун. Пилотските качества на Михаел са без конкуренция, но при болидите не е така. Уилямс е най-добрият болид, въпреки проблемите при преминаването от стария наведен нос към повдигнатия – копирано от всички тимове от Бенетон 191.
Тогава се случва вторият преломен момент в тима, от чийто последствия тимът не успява да се отърси. В края на 1995 година Шумахер подписва договор с италианската легенда Ферари, сядайки в болида на френската надежда Жан Алези, който от своя страна преминава в Бенетон-Рено, заедно със съотборника си – австриеца Герхард Бергер, който прави повторно завръщане в Бенетон. Общите им усилия обаче не са достатъчни, за да постигнат това, което постига Михаел. Тимът не печели нито една победа, въпреки че Алези многократно е на крачка да го направи, оставайки трети в класирането при конструкторите.
Трети завършват и следващия сезон, като тимът печели веднъж в Германия. В края на сезона Бергер се пенсионира, Алези също напуска, но в посока Заубер.
Фамилия Бенетон решава да промени нещо и уволнява Бриаторе, замествайки го с човек съвсем нов за Формула 1 – Дейвид Ричардс, мениджър на шампиона от Световния рали шампионат Субару. За пилоти са наети италианският пилот Джанкарло Фисикела и австрийският тест пилот на тима Алекс Вурц. Да обнови шампионския болид е нает Ник Вурт. Сезон 1998 обаче е провал. В края на годината Дейвид Ричардс е уволнен и неговото място заема силната ръка на фамилията – Роко Бенетон. С Дейвид тимът заема пето място, с Роко – шесто. Проблемите вероятно са свързани и с отказването на Рено от Формула 1 и спирането на парите за подобрения на 10-цилиндровия агрегат. Той започва да се произвежда от „Мекакром“, после преминава в „СуперТек“, основано от същия Флавио Бриаторе през 1999 година. Двигателят остарява и не успява да настигне конкуренцията на Ферари и Мерцедес.
Със завръщането на Рено във Формула 1 и закупуването на тима от френския производител, в тима се завръща и Флавио Бриаторе. През 2000 г. идва достоен заместник на Джон Бърнард – Майк Гаскойн, който поставя основите за успешното представяне на Рено във Формула 1 през следващите години.[1]
Статистика
[редактиране | редактиране на кода]Световни шампиони при пилотите
[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Пилот | Двигател | Гуми |
|---|---|---|---|
| 1994 | Михаел Шумахер
|
Бенетон-Форд | Гудиър |
| 1995 | Михаел Шумахер
|
Бенетон-Рено | Гудиър |
Световни шампиони при конструкторите
[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Конструктор | Двигател | Гуми |
|---|---|---|---|
| 1995 | Бенетон
|
Рено | Гудиър |
Пилоти участвали за Бенетон
[редактиране | редактиране на кода]| N | Участия | Победи | ПП | НБО | Точки | Подиуми | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 17 | Бенетон
|
260 | 27 | 15 | 36 | 851,5 | 102 |
| N | Пилот | Участия | Победи | ПП | НБО | Точки | Подиуми |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Михаел Шумахер
|
68 | 19 | 10 | 23 | 303 | 38 |
| 2 | Нелсон Пикет
|
32 | 3 | – | – | 70,5 | 7 |
| 3 | Герхард Бергер
|
46 | 2 | 1 | 5 | 65 | 6 |
| 4 | Джони Хърбърт
|
24 | 2 | – | – | 50 | 4 |
| 5 | Алесандро Нанини
|
46 | 1 | – | 2 | 65 | 9 |
| 6 | Тео Фаби
|
32 | – | 2 | 2 | 14 | 1 |
| 7 | Жан Алези
|
33 | – | 1 | 2 | 83 | 13 |
| 8 | Джанкарло Фисикела
|
66 | – | 1 | – | 55 | 7 |
| 9 | Александер Вурц
|
52 | – | – | 1 | 26 | 1 |
| 10 | Роберто Морено
|
13 | – | – | 1 | 14 | 1 |
| 11 |  Тиери Бутсен
|
32 | – | – | – | 43 | 6 |
| 12 | Мартин Брандъл
|
16 | – | – | – | 38 | 5 |
| 13 | Рикардо Патрезе
|
16 | – | – | – | 20 | 2 |
| 14 |  Йос Верстапен
|
10 | – | – | – | 10 | 2 |
| 15 | Емануеле Пиро
|
10 | – | – | – | 2 | - |
| 16 | Дженсън Бътън
|
17 | – | – | – | 2 | - |
| 17 |  Джей Джей Лехто
|
6 | – | – | – | 1 | - |
Двигатели доставяни за Бенетон
[редактиране | редактиране на кода]| N | Участия | Победи | ПП | НБО | Точки | Подиуми | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 |  Форд-Косуърт
|
128 | 14 | 6 | 19 | 481,5 | 60 |
| 2 | Рено
|
67 | 12 | 6 | 13 | 282 | 34 |
| 3 | БМВ
|
16 | 1 | 2 | 3 | 19 | 2 |
| 4 | Плейлайф
|
49 | – | 1 | 1 | 69 | 6 |
Гуми доставяни за Бенетон
[редактиране | редактиране на кода]| N | Гуми | Участия | Победи | ПП | НБО | Точки | Подиуми |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Гудиър
|
25 | 12 | 31 | 90 | ||
| 2 | Пирели
|
2 | 2 | 4 | 5 | ||
| 3 |  Бриджстоун
|
– | 2 | 1 | 6 | ||
| 4 | Мишлен
|
– | – | – | 1 |
Победи на Бенетон във Формула 1
[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бисер Тодоров – „От Толеман до Рено“, 2003 година, за Club F1
| |||||
| ||||||||||||||
.svg){kind=small}
