1994 Голяма награда на Сан Марино
 Гран При на Сан Марино |
|
|---|---|
 |
|
| Имола | |
| Дължина писта | 4.933 km |
| Обиколки | 58 |
| Състезание | 286.114 km |
| Дата | 1 май 1994 |
| Време | Слънчево |
| Победител | |
|
Пилот – време |
Михаел Шумахер 1:28:28.642 |
| Полпозишън | |
|
Пилот – време |
Айртон Сена 1:21.548 |
| Най-бърза обиколка | |
|
Пилот – време |
Деймън Хил 1:24.335 (10) |
| Гран При на Сан Марино в Общомедия | |
1994 Голяма награда на Сан Марино е 14-о за Голямата награда на Сан Марино и трети кръг от сезон 1994 във Формула 1, провежда се на 1 май 1994 година на пистата Имола близо до град Имола, Италия.
Доклад[редактиране | редактиране на кода]
Целият уикенд в Имола се очерта като едно от най-черните за Гран При състезания със смъртта на австриеца Роланд Ратценбергер в квалификациите и Айртон Сена по време на състезанието. Друг инцидент е на Рубенс Барикело който претърпя тежък инцидент в петък. Михаел Шумахер спечели рестартиралото състезание, но по-време на пресконеференцията той каза че ″не се чувствам доволен или щастлив″ с тази си победа следвано от събитията които се случиха по време на състезанието. Никола Ларини постигна своите първи точки и подиум в кариерата си, а Мика Хакинен финишира на 3-та позиция като това е първо състезание в което е финиширал за този сезон.
Квалификация[редактиране | редактиране на кода]
В петък 29 април по време на първата квалификационна сесия състезателия от Джордан, Рубенс Барикело удари бюрдора на завоя Варианте Баса с 225 км/ч пращайки го към въздуха. Той удари горната част на предпазните гуми и е ударен в безсъзнание. Болида му се превъртя няколко пъти преди да спре с главата надолу. Той е пратен до медицинския център поради този инцидент. На следващия ден той се появи със спучена ръка и нос го принуди да бъде аут за целия уикенд.
В събота започна втората квалификационна сесия като Варианте Баса продължи да притиска няколко пилоти включително Деймън Хил и Ерик Комас. Двайсет минути преди да завърши Роланд Ратценбергер се провали да вземе бързия завой Вилньов като се удари с 306 км/ч със своя Симтек. Макар че оцелявацата клетка остана непокътнат, силата на удара нанесе базална-фрактура на черепа му. По време на същата квалификация той се завъртя на шикана Аква Минерали в предишната си обиколка в чиито удар нанесе поражение на предното крило на Симтек-а. Вместо да се прибере в пит-лейна той остана на трасето за още една обиколка в което част от предното крило се откъсна оставайки в несъстояние да го контролира.
Квалификацията е прекъсната за около 25 минути докато докторите присъстваха до Ратценбергер. Сесията е рестартирана, но повечето отбори като Уилямс и Бенетон не взеха по нататъчно участие. Малко по-късно в болницата австриеца почина поради резултат от многобройните си контузии. Неговата му смърт маркира и първата след смъртта на Рикардо Палети по време на ГП на Канада 1982 и след смъртта на Елио де Анджелис по време на тестове през 1986. Сид Уоткинс главния човек на медицинския екип във Формула 1 си припомни в своите мемоари реакцията на Айртон Сена по новините, казвайки че ″Айртон падна и се разплака до рамото ми.″ Уоткинс се опита да убеди Сена да не се състезава на следващия ден попитайки ″Какво друго трябва да направиш? Ти си трикратен световен шампион, и си наистина най-бързия пилот. Откажи се и нека да отидем на риболов.″ но Айртон е настоятелен, казвайки, ″Сид има някой неща които не можем да контролираме. Не мога да откажа, трябвам да продължа.″
Сена се класира на пол-позиция пред лидера в шампионата Михаел Шумахер. Герхард Бергер се класира 3-ти, а съотборника на Сена, Деймън Хил се класира 4-ти. На трета редица са Джей Джей Лехто (съотборника на Шумахер в Бенетон) и Никола Ларини.
Класиране[редактиране | редактиране на кода]
| Поз | No | Пилот | Конструктор | Оби. | Време/Отпадане | Място | Точки |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | 5 |  Михаел Шумахер
|
Бенетон-Форд | 58 | 1:28:28.642 | 2 | 10 |
| 2 | 27 |  Никола Ларини
|
Ферари | 58 | +54.942 | 6 | 6 |
| 3 | 7 |  Мика Хакинен
|
Макларън-Пежо | 58 | +70.679 | 8 | 4 |
| 4 | 29 |  Карл Вендлингер
|
Заубер-Мерцедес | 58 | +73.658 | 10 | 3 |
| 5 | 3 |  Укио Катаяма
|
Тирел-Ямаха | 57 | +1 Об. | 9 | 2 |
| 6 | 0 |  Деймън Хил
|
Уилямс-Рено | 57 | +1 Об. | 4 | 1 |
| 7 | 30 | Хайнц-Харалд Френцен
|
Заубер-Мерцедес | 57 | +1 Об. | 7 | |
| 8 | 8 | Мартин Брандъл
|
Макларън-Пежо | 57 | +1 Об. | 13 | |
| 9 | 4 | Марк Блъндел
|
Тирел-Ямаха | 56 | +2 Об. | 12 | |
| 10 | 12 | Джони Хърбърт
|
Лотус-Муген-Хонда | 56 | +2 Об. | 20 | |
| 11 | 26 |  Оливие Панис
|
Лижие-Рено | 56 | +2 Об. | 19 | |
| 12 | 25 | Ерик Бернард
|
Лижие-Рено | 55 | +3 Об. | 17 | |
| 13 | 9 |  Кристиан Фитипалди
|
Футуърк-Форд | 54 | Завъртане | 16 | |
| Отп | 15 | Андреа де Чезарис
|
Джордан-Харт | 49 | Завъртане | 21 | |
| Отп | 24 | Микеле Алборето
|
Минарди-Форд | 44 | Колело | 15 | |
| Отп | 10 | Джани Морбидели
|
Футуърк-Форд | 40 | Двигател | 11 | |
| Отп | 23 | Пиерлуиджи Мартини
|
Минарди-Форд | 37 | Завъртане | 14 | |
| Отп | 31 |  Дейвид Брабам
|
Симтек-Форд | 27 | Завъртане | 24 | |
| Отп | 34 | Бертран Гашо
|
Пасифик-Илмор | 23 | Двигател | 25 | |
| Отп | 19 |  Оливие Берета
|
Ларус-Форд | 17 | Двигател | 23 | |
| Отп | 28 | Герхард Бергер
|
Ферари | 16 | Окачване | 3 | |
| Отп | 2 | Айртон Сена
|
Уилямс-Рено | 5 | Фатален инцидент | 1 | |
| Отп | 20 | Ерик Комас
|
Ларус-Форд | 5 | Оттегля се | 18 | |
| Отп | 6 | Джей Джей Лехто
|
Бенетон-Форд | 0 | Сблъсък | 5 | |
| Отп | 11 |  Педро Лами
|
Лотус-Муген-Хонда | 0 | Сблъсък | 22 | |
| НСт | 32 | Роланд Ратценбергер
|
Симтек-Форд | Фатален инцидент | |||
| НКв | 33 | Пол Белмондо
|
Пасифик-Илмор | - | |||
| НКв | 14 | Рубенс Барикело
|
Джордан-Харт | Наранен | - |
Класирането след състезанието[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- The Official Formula 1 website. // Посетен на 1 септември 2011.
| Предходно състезание: 1994 Пасифика |
ФИА Формула 1 Световен Шампионат, Сезон 1994 |
Следващо състезание: 1994 Монако |
|
| ||
| Предходна година: 1993 |
Голяма награда на Сан Марино | Следваща година: 1995 |