1994 Голяма награда на Сан Марино
 Гран При на Сан Марино |
|
|---|---|
 |
|
| Имола | |
| Дължина писта | 4.933 km |
| Обиколки | 58 |
| Състезание | 286.114 km |
| Дата | 1 май 1994 |
| Време | Слънчево |
| Победител | |
|
Пилот време |
Михаел Шумахер 1:28:28.642 |
| Полпозишън | |
|
Пилот време |
Айртон Сена 1:21.548 |
| Най-бърза обиколка | |
|
Пилот време |
Деймън Хил 1:24.335 (10) |
| Гран При на Сан Марино в Общомедия | |
1994 Голяма награда на Сан Марино е 14-то за Голямата награда на Сан Марино и трети кръг от сезон 1994 във Формула 1, провежда се на 1 май 1994 година на пистата Имола близо до град Имола, Италия.
Доклад[редактиране | редактиране на кода]
Целият уикенд в Имола се очерта като едно от най-черните за Гран При състезания със смъртта на австриеца Роланд Ратценбергер в квалификациите и Айртон Сена по време на състезанието. Друг инцидент бе на Рубенс Барикело който претърпя тежък инцидент в петък. Михаел Шумахер спечели рестартиралото състезание, но по-време на пресконеференцията той каза че ″не се чувствам доволен или щастлив″ с тази си победа следвано от събитията които се случиха по време на състезанието. Никола Ларини постигна своите първи точки и подиум в кариерата си, а Мика Хакинен финишира на 3-та позиция като това е първо състезание в което е финиширал за този сезон.
Квалификация[редактиране | редактиране на кода]
В петък 29 април по време на първата квалификационна сесия състезателия от Джордан, Рубенс Барикело удари бюрдора на завоя Варианте Баса със 225 км/ч пращайки го към въздуха. Той удари горната част на предпазните гуми и бе ударен в безсъзнание. Болида му се превъртя няколко пъти преди да спре с главата надолу. Той бе пратен до медицинския център поради този инцидент. На следващия ден той се появи със спучена ръка и нос го принуди да бъде аут за целия уикенд.
В събота започна втората квалификационна сесия като Варианте Баса продължи да притиска няколко пилоти включително Деймън Хил и Ерик Комас. Двайсет минути преди да завърши Роланд Ратценбергер се провали да вземе бързия завой Вилньов като се удари с 306 км/ч със своя Симтек. Макар че оцелявацата клетка остана непокътнат, силата на удара нанесе базална-фрактура на черепа му. По време на същата квалификация той се завъртя на шикана Аква Минерали в предишната си обиколка в чиито удар нанесе поражение на предното крило на Симтек-а. Вместо да се прибере в пит-лейна той остана на трасето за още една обиколка в което част от предното крило се откъсна оставайки в несъстояние да го контролира.
Квалификацията бе прекъсната за около 25 минути докато докторите присъстваха до Ратценбергер. Сесията бе рестартирана, но повечето отбори като Уилямс и Бенетон не взеха по нататъчно участие. Малко по-късно в болницата австриеца почина поради резултат от многобройните си контузии. Неговата му смърт маркира и първата след смъртта на Рикардо Палети по време на ГП на Канада 1982 и след смъртта на Елио де Анджелис по време на тестове през 1986. Сид Уоткинс главния човек на медицинския екип във Формула 1 си припомни в своите мемоари реакцията на Айртон Сена по новините, казвайки че ″Айртон падна и се разплака до рамото ми.″ Уоткинс се опита да убеди Сена да не се състезава на следващия ден попитайки ″Какво друго трябва да направиш? Ти си трикратен световен шампион, и си наистина най-бързия пилот. Откажи се и нека да отидем на риболов.″ но Айртон бе настоятелен, казвайки, ″Сид има някой неща които не можем да контролираме. Не мога да откажа, трябвам да продължа.″
Сена се класира на пол-позиция пред лидера в шампионата Михаел Шумахер. Герхард Бергер се класира 3-ти, а съотборника на Сена, Деймън Хил се класира 4-ти. На трета редица са Джей Джей Лехто (съотборника на Шумахер в Бенетон) и Никола Ларини.
Класиране[редактиране | редактиране на кода]
| Поз | No | Пилот | Конструктор | Оби. | Време/Отпадане | Място | Точки |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | 5 |  Михаел Шумахер
|
Бенетон-Форд | 58 | 1:28:28.642 | 2 | 10 |
| 2 | 27 |  Никола Ларини
|
Ферари | 58 | +54.942 | 6 | 6 |
| 3 | 7 |  Мика Хакинен
|
Макларън-Пежо | 58 | +70.679 | 8 | 4 |
| 4 | 29 |  Карл Вендлингер
|
Заубер-Мерцедес | 58 | +73.658 | 10 | 3 |
| 5 | 3 |  Укио Катаяма
|
Тирел-Ямаха | 57 | +1 Об. | 9 | 2 |
| 6 | 0 |  Деймън Хил
|
Уилямс-Рено | 57 | +1 Об. | 4 | 1 |
| 7 | 30 | Хайнц-Харалд Френцен
|
Заубер-Мерцедес | 57 | +1 Об. | 7 | |
| 8 | 8 | Мартин Брандъл
|
Макларън-Пежо | 57 | +1 Об. | 13 | |
| 9 | 4 | Марк Блъндел
|
Тирел-Ямаха | 56 | +2 Об. | 12 | |
| 10 | 12 | Джони Хърбърт
|
Лотус-Муген-Хонда | 56 | +2 Об. | 20 | |
| 11 | 26 |  Оливие Панис
|
Лижие-Рено | 56 | +2 Об. | 19 | |
| 12 | 25 | Ерик Бернард
|
Лижие-Рено | 55 | +3 Об. | 17 | |
| 13 | 9 |  Кристиан Фитипалди
|
Футуърк-Форд | 54 | Завъртане | 16 | |
| Отп | 15 | Андреа де Чезарис
|
Джордан-Харт | 49 | Завъртане | 21 | |
| Отп | 24 | Микеле Алборето
|
Минарди-Форд | 44 | Колело | 15 | |
| Отп | 10 | Джани Морбидели
|
Футуърк-Форд | 40 | Двигател | 11 | |
| Отп | 23 | Пиерлуиджи Мартини
|
Минарди-Форд | 37 | Завъртане | 14 | |
| Отп | 31 |  Дейвид Брабам
|
Симтек-Форд | 27 | Завъртане | 24 | |
| Отп | 34 | Бертран Гашо
|
Пасифик-Илмор | 23 | Двигател | 25 | |
| Отп | 19 |  Оливие Берета
|
Ларус-Форд | 17 | Двигател | 23 | |
| Отп | 28 | Герхард Бергер
|
Ферари | 16 | Окачване | 3 | |
| Отп | 2 | Айртон Сена
|
Уилямс-Рено | 5 | Фатален инцидент | 1 | |
| Отп | 20 | Ерик Комас
|
Ларус-Форд | 5 | Оттегля се | 18 | |
| Отп | 6 | Джей Джей Лехто
|
Бенетон-Форд | 0 | Сблъсък | 5 | |
| Отп | 11 |  Педро Лами
|
Лотус-Муген-Хонда | 0 | Сблъсък | 22 | |
| НСт | 32 | Роланд Ратценбергер
|
Симтек-Форд | Фатален инцидент | |||
| НКв | 33 | Пол Белмондо
|
Пасифик-Илмор | - | |||
| НКв | 14 | Рубенс Барикело
|
Джордан-Харт | Наранен | - |
Класирането след състезанието[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- The Official Formula 1 website. // Посетен на 1 септември 2011.
| Предходно състезание: 1994 Пасифика |
ФИА Формула 1 Световен Шампионат, Сезон 1994 |
Следващо състезание: 1994 Монако |
|
| ||
| Предходна година: 1993 |
Голяма награда на Сан Марино | Следваща година: 1995 |
