Герхард Бергер
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 2022-08-31. |
Герхард Бергер Gerhard Berger | |
Роден | Вьоргел, Австрия |
---|---|
Националност | Австрия |
Кариера | |
Активност | 1984 - 1997 |
Отбори | АТС, Макларън, Бенетон, Ферари |
Състезания | 210 |
Шампион | - |
Победи | 10 |
Подиуми | 48 |
Точки | 385 |
Първи позиции | 12 |
НБО | 21 |
Първи старт | 1984 ГН Австрия |
Първа победа | 1986 ГН Мексико |
Последна победа | 1997 ГН Германия |
Последен старт | 1997 ГН Европа |
Герхард Бергер в Общомедия |
Герхард Бергер (на немски: Gerhard Berger) е бивш пилот от Формула 1. Роден е на 27 август 1959 г. във Вьоргел, Тирол, Австрия. Отличен пилот и спортсмен, след приключването на активна състезателна кариера става спортен директор на BMW Моторспорт. Записва общо 218 старта, 48 подиума, 12 пол-позиции 21 най-бързи обиколки и 10 победи. В актива си той има общо 385 точки участвайки в 14 сезона. Състезавал за АТС, Ероуз, Бенетон, Ферари и Макларън. Дебютира през 1984 в Гран при на Австрия(домашното му състезание) за тима на ATS. През сезона печели 6 място в Италия, но не спечели точки, тъй като той кара втория болид на тима, а те стартираха само с техния редовен пилот Манфред Винкелхок за целия сезон.
През следващата година преминава в Ероуз и там печели 3 точки в последните 2 състезания. През 1986 кара за Бенетон и печели 1 победа. Завършва 7 в генералното класиране със 17 точки. През 1987 отново преминава в друг отбор - Ферари. Прави добър сезон с 2 победи в последните 2 състезания. Завършва на 5 място с 36 точки.
През 1988 Бергер бе единственият победител различен от пилотите на Макларън, след като спечели инфарктно ГП на Италия, след като Ален Прост отпадна с повреда в двигателя, а Аертон Сена напусна надпревара в последните обиколки след контакт с Уилямс-а на Жан-Люис Шлесер (който заместваше по това време разболелия от пилешка шарка, Найджъл Менсъл). Тази победа всъщност бе двойна след като неговият съотборник Микеле Алборето финишира непосредствено зад австриеца. Бергер имаше възможност да победи в последния кръг в Аделейд, преди да удари Лижие-то на Рене Арну, който му се изпречи на пътя. За следващия сезон той имаше за съотборник Найджъл Менсъл. Болидът на Ферари, 640 е бърз но често създава проблеми, най-вече по полуавтоматичната скоростна кутия, която по това време бе иновация за света на Формула 1. В Бразилия той отпадна твърде рано след сблъсък с Макларън-а на Сена. Австриеца обаче имаше голям късмет да оцелее жив, тъй като в следващия кръг в Имола, той се удари в предпазната стена със скорост 290 км-ч на завоя Тамбурело. Заради силата на удара, неговият болид се запали и отне на маршалите 16 секунди да стигнат то разрушеното Ферари и да потушат огъня. Бергер имаше само няколко контузии, няколко счупени ребра, и изгорели ръце. Той трябваше да пропусне следващият кръг в Монако преди да се върне на кокпита за състезанието в Мексико. Първите точки бяха в Монца (където завърши втори), а след това дойде и победата в Ещорил, където неговият съотборник бе дисквалифициран, и втори в Херес. В останалите състезание той често не завършваше.
През 2005 година, съвместно с австрийската компания за тонизиращи напитки Ред Бул, закупуват бившият екип на Минарди и създават свой собствен тим наречен Скудерия Торо Росо с който участват в Световния шампионат на Формула 1.
Резултати от Формула 1
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Герхард Бергер, профил в ESPN F1 // Архивиран от оригинала на 2013-12-02. Посетен на 24 ноември 2013.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
|