1988 Голяма награда на Детройт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Детройт
Карта на пистата
Детройт стрийт
Дължина писта 4.023 km
Обиколки 63
Състезание 253.449 km
Дата 19 юни 1988
Време Слънчево, горещо
Победител
Пилот
време
Айртон Сена
1:54:56.035
Полпозишън
Пилот
време
Айртон Сена
1:40.606
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Ален Прост
1:44.836 (4)

1988 Голяма награда на Детройт е 7-то за Голямата награда на Детройт и шести кръг от сезон 1988 във Формула 1, провежда се на 19 юни 1988 година на пистата Детройт (градска писта) в Детройт, Мичиган, САЩ.


Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Трасето в Детройт което включва 90-градусови завои, дава шанс на отборите задвижвани с атмосферни двигатели. Времето е горещо, с 33,3 градуса по Целзий. Самият асфалт започва да се разпада, като първите признаци за това са в подгряващите серии Транс-Ам, с признаци за разпадане по време на състезанието за пилотите от Формула 1. Пиерлуиджи Мартини се завръща в Минарди, за да смени напусналия Адриан Кампос. Макларън са пред всички като Аертон Сена взима пола с време 1:40.606. След него обаче са двете Ферари-та на Герхард Бергер и Микеле Алборето. Ален Прост стартира 4-ти а след тях са Тиери Бутсен с Бенетон, Найджъл Менсъл с Уилямс, Алесандро Нанини, Нелсън Пикет, Дерек Уорик и Рикардо Патрезе. От 26 стартирали само Иван Капели не стартира тъй като е контузен. Той първоначално се класира за състезанието с 4.9 секунди изоставане, което го нарежда на 21-ва позиция. Това дава шанс на Никола Ларини с Осела (който е 27-ми в квалификацията) да вземе участие, заемайки последната позиция на стартовата решетка.

Преди самото състезание да започне, болидът на Менсъл е паркиран по време на загрявачната обиколка. Той се върна благодарение на Еди Чийвър от Ероуз който му помага да се върне обратно в бокса да вземе резервния болид. Бергер прави чудесен старт както и Сена, но бразилецът затваря вратата към подхода за първия завой. Стефан Йохансон е първият отпаднал от състезанието с прегряване на задвижвания от Лижие двигател Джъд. Нанини изпреварва Менсъл за шеста позиция още в началната фаза на състезанието. Прост преследва двете Ферари-та, като в петата обиколка изпреварва Алборето за трето място и Бергер за второ, обиколка по-късно. След шест обиколки класирането е Сена, Прост, Бергер, Алборето, Бутсен, Нанини, Менсъл, Уорик, Патрезе и Пикет. Маурисио Гужелмин който кара с монтирана на неговия Марч камера се намира на 15-та позиция. Алборето изпреваржа Бергер в началото на седмата обиколка, преди австриеца да напусне надпреварата със спукана гума. Бутсен пък изпреваржа единственото Ферари за трето място в осмата обиколка, а по-късно италианецът се завърта след контакт с втория Бенетон на Нанини. Това дажа шанс на Менсъл и Патрезе да влезнат в точките. Нелсън Пикет е 10-ти, макар да е изпреварен от Риал-ът на Андреа де Чезарис и АГС-а на Филип Стрейф, и е въвлечен в борба със сънародника си Гужелмин. Скоро Гужелмин го изпреваржа както и Пиерлуиджи Мартини и Далара-та на Алекс Кафи. Нанини отпада с повреда по окачването, което праща де Чезарис в точките. Проблемите на Уилямс продължават, като Менсъл отпада с прегрял двигател в 19-та обиколка, а осем по-късно и Патрезе също преустановшжа своето участие, като паркира на метри до болида на своя съотборник. Де Чезарис, Гужелмин и Мартини влизат в топ 6 след отпаданията на няколко пилоти, включително и трикратния шампион Нелсън Пикет, който се завърта в началото на 27-та обиколка. За съжаление състезанието на Гужелмин също приключва с повреда по неговия Джъд, след като се движи на пета позиция. Пилотите на Макларън спират в бокса, като първи е Прост в 39-та обиколка, а след това Сена, но разликата се запазва от порядъка на 5-6 секунди. Микеле Алборето който се движи 8-ми, след контакта с Нанини, скоро отпада от състезанието в 45-та обиколка. С многото отпаднали поради механически повреди или завъртания само деветима пилоти завършват като Джулиан Бейли е класиран последен след като се завърта в 59-та обиколка. Макларън отново са непобедими като Сена за трети път печели ГП на Детройт. Самият бразилец намалява скоростта на болида си в последните обиколки, след като по неговите думи, той казва че трасето е започнало да се разпада и че трудно се кара. Много от пилотите също са недоволни от състоянието на асфалта, което води и премахването на трасето като домакин на Гран При от следващия сезон. Също така още една причина което води до изваждането на това ГП е че пит-лейнът не среща нужните изисквания. От следващият сезон състезанието се премества от Детройт до Финикс, Аризона като носи името Голяма награда на САЩ.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 12 Бразилия Айртон Сена Макларън-Хонда 63 1:54:56.035 1 9
2 11 Франция Ален Прост Макларън-Хонда 63 + 38.713 4 6
3 20 Белгия Тиери Бутсен Бенетон-Форд 62 + 1 Об. 5 4
4 22 Италия Андреа де Чезарис Риал-Форд 62 + 1 Об. 12 3
5 3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джонатан Палмър Тирел-Форд 62 + 1 Об. 17 2
6 23 Италия Пиерлуиджи Мартини Минарди-Форд 62 + 1 Об. 16 1
7 29 Франция Яник Далмас Ларус-Форд 61 + 2 Об. 24  
8 36 Италия Алекс Кафи Далара-Форд 61 + 2 Об. 21  
9 4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джулиън Бейли Тирел-Форд 59 Завъртане 22  
Отп 24 Испания Луис Перес-Сала Минарди-Форд 54 Ск.кутия 25  
Отп 30 Франция Филип Алио Ларус-Форд 46 Полуоска 14  
Отп 33 Италия Стефано Модена ЕуроБрун-Форд 46 Завъртане 19  
Отп 27 Италия Микеле Алборето Ферари 45 Сблъсък 3  
Отп 25 Франция Рене Арну Лижие-Джъд 45 Прегряване 20  
Отп 15 Бразилия Маурисио Гужелмин Марч-Джъд 34 Двигател 13  
Отп 6 Италия Рикардо Патрезе Уилямс-Джъд 26 Електро 10  
Отп 1 Бразилия Нелсон Пикет Лотус-Хонда 26 Завъртане 8  
Отп 32 Аржентина Оскар Лараури ЕуроБрун-Форд 26 Ск.кутия 23  
Отп 17 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дерек Уорик Ероуз-Мегатрон 24 Завъртане 9  
Отп 5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл Уилямс-Джъд 18 Двигател 6  
Отп 14 Франция Филип Стрейф АГС-Форд 15 Окачване 11  
Отп 19 Италия Алесандро Нанини Бенетон-Форд 14 Окачване 7  
Отп 18 Съединени американски щати Еди Чийвър Ероуз-Мегатрон 14 Електро 15  
Отп 21 Италия Никола Ларини Осела 7 Двигател 26  
Отп 28 Австрия Герхард Бергер Ферари 6 Спукана гума 2  
Отп 26 Швеция Стефан Йохансон Лижие-Джъд 2 Прегряване 18  
НСт 16 Италия Иван Капели Марч-Джъд 0 Ранен 0  
НКв 2 Япония Сатору Накаджима Лотус-Хонда     0  
НКв 10 Германия Бернд Шнайдер Закспийд     0  
НКв 9 Италия Пиеркарло Гинзани Закспийд     0  
НКв 31 Италия Габриеле Таркини Колони-Форд     0  

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Франция Ален Прост 45
2 Бразилия Айртон Сена 33
3 Австрия Герхард Бергер 18
4 Белгия Тиери Бутсен 11
5 Бразилия Нелсон Пикет 11
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Хонда 78
2 Италия Ферари 27
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Бенетон-Форд 12
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Хонда 12
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Ероуз-Мегатрон 9

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1988 Монако
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1988
Следващо състезание:
1988 Франция

Предходно състезание:
1987
Голяма награда на Детройт Следващо състезание:
няма