1987 Голяма награда на Детройт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Детройт
Карта на пистата
Детройт стрийт
Дължина писта 4.023 km
Обиколки 63
Състезание 253.449 km
Дата 21 юни 1987
Време Чисто с вятър
Победител
Пилот
време
Айртон Сена
1:50:16.358
Полпозишън
Пилот
време
Найджъл Менсъл
1:39.264
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Айртон Сена
1:40.464 (39)

1987 Голяма награда на Детройт е 6-то за Голямата награда на Детройт и пети кръг от сезон 1987 във Формула 1, провежда се на 21 юни 1987 година на пистата Детройт (градска писта) в Детройт, Мичиган, САЩ.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Това е втора победа на Айртон Сена за тази ГП както и за болида с активно окачване. Победата в Монако преди три седмици бе доказано за Лотус, че новата система работи, така както е и по улиците на Детройт. Преди състезанието в Детройт състезанието бе преместено като 5-то за сезон 1987 поради работата по новите боксове на пистата Жил Виньов в Канада. Това е за втори път след 1967 когато не се провежда ГП поради реконструкцията на трасето. Това е последна победа за Лотус преди да затвори врати през 1994.

В петък Найджъл Менсъл бе най-бърз и във всичките квалификационни сесии пред Лотус-а на Сена и Уилямс-а на Пикет. В петък валеше вечерта, но в събота сутрин трасето беше сухо. В последната сесия Сена за кратко отне пола но после Менсъл си го върна с време 1:39.264. Тиери Бутсен от Бенетон се класира 4-ти пред действащия шампион Ален Прост който е 5-ти пред Еди Чийвър класирайки 6-ти. Следващата редица е италианска с Алборето и Фаби 7-ми и 8-ми, следвани от Рикардо Патрезе със своя Брабам 9-ти и Дерек Уорик 10-ти. 26-ма състезатели започнаха състезанието с Паскал Фабре стартирайки последен с 14 секудни от времето на Менсъл.

Менсъл поведе след първия завой пред Сена, Пикет, Чийвър който изпревари Прост и Бутсен, Фаби и други. За Сатору Накаджима състезанието не се протече по най-добрия план като остана последен на първия завой след това имаше контакт с Марч-а на Иван Капели преди да отпадне от състезанието поради още един инцидент този път с Минарди-то на Адриан Кампос. В края на първата обиколка класирането бе Менсъл, Сена, Пикет, Чийвър, Фаби, Алборето, Прост и Бутсен. В 3-та обиколка американеца успя да мине пред Уилямс-а след като бразилеца излезе от трасето като донесе и боклуци по болида. Това даде шанс и на Тео Фаби да изпревари Пикел малко по-късно. Нелсън трябваше да спре за да може механиците да почистят болида му, докато Чийвър и Фаби имаха контакт което прати и двамата да посетят механиците си. Италианецът не продължи в надпреварата след този инцидент, докато Алекс Кафи от Осела получи повреда на неговата трансмисия. Това даде шанс на Алборето да мине на 3-та позиция. В 10-та обиколка Менсъл е с пет секундна преднина пред Сена, с Алборето с още 23 секунди на трета позиция. Ероуз-а на Уорик удари стената с задна дясна гума огъната на едната страна поради наклонено задно дясно окачване. Пикет прогресира в колоната като в 17-та обиколка вече бе зад Макларън-а на Йохансон. Шведа имаше проблем с болида си след като намиращия зад Пикет, Брабам на Патрезе също го изпревари. Докато шведа бавно се насочваше към пита, механиците на Закспийд трябваше да угасят пожара излязал от задната част от болида на Мартин Брандъл.

Менсъл вече е 18.8 секунди пред Сена но започна да изпитва проблеми с десния си крак. Микеле Алборето също един от претендендите за подиум получи повреда в скоростната кутия след като Прост и съотборника му Бергер го изпревариха. Найджъл посети механиците но 18 секунди бе ужасяващо, след като задна дясна гума не можеше да влезе правилно. Това даде шанс на Сена да излезе начело с най-добра обиколка с време 1:40.464. Усещайки, че е бърз със старите си гуми от останалите които са с нови гуми бразилеца реши да завърши състезанието без да спира в бокса. Механиците на Лотус чакаха да дойде водача в състезанието но не дойде, след като Сена вече имаше почти половин минута преднина пред втория Прост. По това време Менсъл вече изпитваше признаци на изтощение, като главата му се върти от едната на другата страна в кокпита. След състезанието той потвърди че всеки път когато минава през пита, той си мислеше че спира. Междувременно драма се случи на старт-финалната права като задната дясна гума на Тирел-а управляван от Филип Стрейф се откачи. За щастие гумата нямаше контакт с останали пилоти приизждващи към тази секция. Менсъл продължаваше да изостава като Пикет, Прост и Бергер последователно го изпревариха и затворен с обиколка от лидера Сена. Все пак успя да финишира 5-ти зад Чийвър който бе на две обиколки зад британеца. Със Сена на първа позиция нищо не го заплашва към своята 6-та победа 3 обиколки преди финала, със вероятност за дъдж което се случи след края на състезанието. Това е и последна победа за Лотус преди да се разпадне в края на сезон 1994. Сена обясни че гумите му са издържали цялата дистанция поради две причини: обиколките които той намалявал скороста за да охлади спирачките и чудесното каране благодарение на активното окачване.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 12 Бразилия Айртон Сена Лотус-Хонда 63 1:50:16.358 2 9
2 6 Бразилия Нелсън Пикет Уилямс-Хонда 63 + 33.819 3 6
3 1 Франция Ален Прост Макларън-ТАГ-Порше 63 + 45.327 5 4
4 28 Австрия Герхард Бергер Ферари 63 + 1:02.601 12 3
5 5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл Уилямс-Хонда 62 + 1 Об. 1 2
6 18 Съединени американски щати Еди Чийвър Ероуз-Мегатрон 60 + 3 Об. 6 1
7 2 Швеция Стефан Йохансон Макларън-ТАГ-Порше 60 + 3 Об. 11  
8 10 Германия Кристиан Данер Закспийд 60 + 3 Об. 16  
9 7 Италия Рикардо Патрезе Брабам-БМВ 60 + 3 Об. 9  
10 25 Франция Рене Арну Лижие-Мегатрон 60 + 3 Об. 21  
11 (1) 3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джонатан Палмър Тирел-Форд 60 + 3 Об. 13  
12 (2) 14 Франция Паскал Фабре АГС-Форд 58 + 5 Об. 26  
Отп 20 Белгия Тиери Бутсен Бенетон-Форд 52 Спирачки 4  
Отп 26 Италия Пиеркарло Гинзани Лижие-Мегатрон 51 Съединител 23  
Отп 4 Франция Филип Стрейф Тирел-Форд 44 Колело 14  
Отп 30 Франция Филип Алио Ларус-Форд 38 Инцидент 20  
Отп 27 Италия Микеле Алборето Ферари 25 Ск.кутия 7  
Отп 24 Италия Алесандро Нанини Минарди-Мотори Модерни 22 Ск.кутия 18  
Отп 9 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Мартин Брандъл Закспийд 16 Турбо 15  
Отп 17 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дерек Уорик Ероуз-Мегатрон 12 Инцидент 10  
Отп 16 Италия Иван Капели Марч-Форд 9 Електро 22  
Отп 19 Италия Тео Фаби Бенетон-Форд 6 Инцидент 8  
Отп 21 Италия Алекс Кафи Осела-Алфа Ромео 3 Трансмисия 19  
Отп 8 Италия Андреа де Чезарис Брабам-БМВ 2 Ск.кутия 17  
Отп 23 Испания Адриан Кампос Минарди-Мотори Модерни 1 Инцидент 25  
Отп 11 Япония Сатору Накаджима Лотус-Хонда 0 Инцидент 24  
  • Номерата в скоби са местата за естествено пълени двигатели за трофея Джим Кларк.

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Бразилия Айртон Сена 24
2 Франция Ален Прост 22
3 Бразилия Нелсон Пикет 18
4 Швейцария Стефан Йохансон 13
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл 12
6 Австрия Герхард Бергер 9
7 Италия Микеле Алборето 8
8 Италия Андреа де Чезарис 4
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-ТАГ-Порше 35
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Уилямс-Хонда 30
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Хонда 27
4 Италия Ферари 17
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брабам-БМВ 4
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Ероуз-Мегатрон 4
7 Германия Закспийд 2
8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Форд 2

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1987 Монако
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1987
Следващо състезание:
1987 Франция

Предходно състезание:
1986
Голяма награда на Детройт Следващо състезание:
1988