1986 Голяма награда на Детройт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Детройт
Карта на пистата
Детройт стрийт
Дължина писта 4.120 km
Обиколки 63
Състезание 259.56 km
Дата 22 юни 1986
Време Облачно, топло
Победител
Пилот
време
Айртон Сена
1:51:12.847
Полпозишън
Пилот
време
Айртон Сена
1:38.301
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Нелсън Пикет
1:41.233 (41)
[[:commons:Category:1986 Detroit Grand Prix|Гран При на Детройт]] в Общомедия

1986 Голяма награда на Детройт е 5-то за Голямата награда на Детройт и седми кръг от сезон 1986 във Формула 1, провежда се на 22 юни 1986 година на пистата Детройт (градска писта) в Детройт, Мичиган, САЩ.


Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Както винаги по време на квалификациите в петък всички пилоти изпитваха проблеми с намирането на сцепление. Найджъл Менсъл бе единствения чийто време бе под 1:40 записвайки времето със състезателни гуми. В събота Менсъл и Аертон Сена чакаха до самата половина на квалификацията. Сена записа време от 1:38.301 с квалификационни гуми за да излезе на пол-позиция пред Менсъл, Нелсън Пикет, Рене Арну, Стефан Йохансон, Жак Лафит, Ален Прост и Рикардо Патрезе. Патрик Тамбей присъстваше при пит-уола на своя тим, след тежкия инцидент в Канада преди седмица и бе заменен от американеца Еди Чийвър, за когото това е единственото му състезание за 1986. Преди самия Чийвър да замести Тамбей, от Хаас-Лола се опитаха да привлекат шампиона за 1978 Марио Андрети, но заради войната между ФИЗА и КАРТ, молбата на Андрети за лиценз от ФИЗА бе отхвърлен.

Хюб Ротенгатер имаше проблеми в загрявачната обиколка и отпадна преди самия старт. Сена поведе пред Менсъл на първия завой с Рене Арну минавайки 3-ти пред Пикет. След Пикет са Йохансон, Прост, Лафит, Чийвър, Кеке Розберг и Микеле Алборето. В началото на третата обиколка Сена пропусна предавка на завой едно което даде шанс на Менсъл да го изпревари. Към петата обиколка Менсъл вече имаше преднина от 4.3 секунди, и се запази така след като задните спирачки на Уилямс-а са били студени. Към 7-та обиколка Сена вече се намираше до скоростната кутия на Менсъл и към следващата обиколка бразилеца изпревари британеца, който пък бе изпреварен и от Арну. Герхард Бергер получи повреда на неговия Бенетон-БМВ и отпадна от състезанието, паркирайки болида си на един от изходите на пистата. Към 14-та обиколка Сена имаше около 6.5 секунди пред Арну преди бразилеца да спре в бокса за смяна на гуми. Макар бързия пит-стоп на механиците от Лотус, Сена излезе на 8-ма позиция. Арну задържа лидерството си за три обиколки преди съотборника му от Лижие, Лафит да го изпревари на Ларнет Стрийт. Камерите след това се прехвърлиха на Мартин Брандъл ходейки до пита на своя отбор, след като проблем в електрото на неговия болид попречи на британеца да завърши състезанието. Към 24-та обиколка Сена постави най-добра обиколка с време 1:43.284 и се доближаваше до групата на лидерите водени от Арну. По това време Сена вече е изпреварил Алборето в 15-та и Йохансон две обиколки по-късно. Арну спря в 18-та обиколка за спиране на пит-лейна, следвайки от Прост в 28-ма и Менсъл в 31-ва. След като и Лафит спря в същата обиколка както и Менсъл, Нелсън Пикет поведе пред Сена с 1.7 между двамата бразилци. След осем обиколки и Нелсън трябваше да спре, давайки лидерството обратно към Сена. 18.4 секунди на Пикет бе дори по-бавно от това на съотборника си Менсъл. Връщайки се на трасето той постави най-бърза обиколка в 41-ва, но с 10 секунди по-бърз от времето на Пикет, Сена запази лидерството си. В 42-ра обиколка Пикет натисна твърде много и се удари тежко на 17-тия завой. Той излезе от болида си невредим, но паркирайки на опасно място. Арну който за момент бе втори след отпадането на Пикет, повтори същия случай в който бе въвлечен бразилеца след удар с Ероуз-а на Тиери Бутсен. Интерестното е че само Пикет, Арну и Бутсен са единствените отпаднали като причина за това е удар в предпазните огради. Междувременно Лафит започна да притиска Прост за втора позиция в 55-та обиколка. Сена затвори всикчки останали в състезанието пилоти до Прост като четвърти е Найджъл Менсъл. Менсъл след малко загуби позицията си поради завъртане в края на Ландер Стрийт давайки шанс на Алборето с единственото Ферари на трасето да го изпревари. Никакви проблеми имаше Аертон Сена като това е първата победа в Детройт и единствена за френската компания за двигатели Рено при това двойна включейки второто място на Лижие-ра на Жак Лафит. Ален Прост завърши трети с Алборето, Менсъл, Патрезе, Джони Дъмфрийс (като това е първо завършено състезание за британеца), Джонатан Палмър, Филип Стрейф и Дерек Уорик.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби Време/Отпадане Място Точки
1 12 Бразилия Айртон Сена Лотус-Рено 63 1:51:12.847 1 9
2 26 Франция Жак Лафит Лижие-Рено 63 + 31.017 6 6
3 1 Франция Ален Прост Макларън-ТАГ-Порше 63 + 31.824 7 4
4 27 Италия Микеле Алборето Ферари 63 + 1:30.936 11 3
5 5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл Уилямс-Хонда 62 + 1 Об. 2 2
6 7 Италия Рикардо Патрезе Брабам-БМВ 62 + 1 Об. 8 1
7 11 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джони Дъмфрийс Лотус-Рено 61 + 2 Об. 14  
8 14 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джонатан Палмър Закспийд 61 + 2 Об. 20  
9 4 Франция Филип Стрейф Тирел-Рено 61 + 2 Об. 18  
10 8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дерек Уорик Брабам-БМВ 60 + 3 Об. 15  
Отп 17 Германия Кристиан Данер Ероуз-БМВ 51 Електро 19  
Отп 25 Франция Рене Арну Лижие-Рено 46 Катастрофа 4  
Отп 18 Белгия Тиери Бутсен Ероуз-БМВ 44 Катастрофа 13  
Отп 23 Италия Андреа де Чезарис Минарди-Мотори Модерни 43 Ск.кутия 23  
Отп 6 Бразилия Нелсън Пикет Уилямс-Хонда 41 Катастрофа 3  
Отп 28 Швеция Стефан Йохансон Ферари 40 Електро 5  
Отп 19 Италия Тео Фаби Бенетон-БМВ 38 Ск.кутия 17  
Отп 16 Съединени американски щати Еди Чийвър Лола-Форд 37 Кормило 10  
Отп 15 Австралия Алън Джоунс Лола-Форд 33 Кормило 21  
Отп 22 Канада Ален Берг Осела-Алфа Ромео 28 Електро 25  
Отп 3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Мартин Брандъл Тирел-Рено 15 Електро 16  
Отп 21 Италия Пиеркарло Гинзани Осела-Алфа Ромео 14 Турбо 22  
Отп 2 Финландия Кеке Розберг Макларън-ТАГ-Порше 12 Трансмисия 9  
Отп 20 Австрия Герхард Бергер Бенетон-БМВ 8 Двигател 12  
Отп 24 Италия Алесандро Нанини Минарди-Мотори Модерни 3 Турбо 24  
Отп 29 Нидерландия Хуб Ротенгатер Закспийд 0 Електро 26  

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Бразилия Айртон Сена 36
2 Франция Ален Прост 33
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл 29
4 Бразилия Нелсон Пикет 19
5 Финландия Кеке Розберг 14
6 Франция Жак Лафит 13
7 Швейцария Стефан Йохансон 7
8 Франция Рене Арну 6
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Уилямс-Хонда 48
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-ТАГ-Порше 47
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Рено 36
4 Франция Лижие-Рено 19
5 Италия Ферари 13
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Бенетон-БМВ 8
7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брабам-БМВ 2
8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Рено 2

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  • Първо състезание за: Ален Берг
  • Патрик Тамбей бе заменен от Еди Чийвър в отбора на Хаас Лола заради катастрофата в ГП на Канада.
  • Хюг Ротенгартен не се състезава в състезанието заради проблем с електрониката получена още в загрявачната обиколка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1986 Канада
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1986
Следващо състезание:
1986 Франция

Предходно състезание:
1985
Голяма награда на Детройт Следващо състезание:
1987