Алън Джоунс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алън Джоунс
Alan Jones (racecar driver).jpg
Националност Flag of Australia.svg Австралия
Роден
Кариера във Формула 1
Активни години 1975-1981
1983
1985-1986
Отбори Хари Стийлър Рейсинг,
Хил,
Съртис,
Уилямс,
Ероуз,
Хаас Лола
Състезания 117 (116)
Шампион 1 - 1980
Победи 12
Подиуми 24
Точки 199
Първи позиции 6
НБО 13
Първи старт 1975 ГН Испания
Първа победа 1977 ГН Австрия
Последна победа 1981 ГН Лас Вегас
Последен старт 1986 ГН Австралия
Алън Джоунс в Общомедия

Алън Джоунс (на английски: Alan Jones) е австралийски пилот от Формула 1, роден е на 2 ноември 1946 г. в Мелбърн, Австралия. Той е първият пилот печелейки шампионата на Формула за отбора на Уилямс, както и вторият австралиец, след трикратния световен шампион Джак Брабам. Във своята кариера той участва в 117 Гран При-та, от които постига 12 победи, 24 подиума и 199 точки.

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Алън посет колежа Хавиер в Мелбърн по време на неговите ученически години. Баща му Стан Джоунс е бивш състезател и победител за ГП на Австралия през 1959. Алън от своя страна реши да следва по стъпките на баща си, като дори печели местния шампионат по картинг, когато е на 15 годишна възраст. През 1967 Алън замина на почивка с приятели във Великобритания, за да може да се докаже в мотоспорта. За съжаление Джоунс се завърна в Австралия, след като не можа да си намери място в Формула Форд. Три години по-късно Джоунс отново посети Великобритания, този път със своя приятел Брайън Макгуайър. Двамата заедно купиха и продадоха коли втора употреба и Джоунс успя все пак да си осигури един Лотус 41 от Формула Три, от който го модифицира и да го продаде след като се завърне в Австралия, за да си осигури стабилен бюджет за Формула Три. За съжаление машината бе унищожена в инцидент на трасето Брандс Хетч, от което Джоунс пострада със счупен крак.

Въпреки трудностите с които Джоунс имаше, баща му Стан го подкрепи и в края на 1971 той се премести във Великобритания, за да бъде със сина си. Алън прекара два сезона във Формула Три за Груп Рейсинг Девелъпмент, като най-добрият му сезон бе през 1973, където завърши втори в крайното класиране при пилотите. След това Алън започна 1974 във Формула Атлантик, въпреки че се състезава с аматьорски отбори. Хари Стийлър се срещна с Джоунс, давайки шанс на австралиеца да се докаже в подгряващото състезание за ГП на Великобритания. Неговата доминация там впечатли Стийлър, за да си осигури място на Джоунс във Формула 1.

Кариера във Формула 1[редактиране | редактиране на кода]

1975-1977[редактиране | редактиране на кода]

Първото участие на бъдещия световен шампион бе ГП на Испания през 1975, карайки частния болид на Хескет за Хари Стийлър. Дебютът му обаче бе катастрофален още в третата обиколка след инцидент с управлявания от Марк Донъхю болид на Пенске. Самият уикенд бе запомнен с ужасяващия инцидент на Ролф Щомелен от които петима зрители бяха убити. След още три състезания с малки успехи, отборът с който се състезава Джоунс, не успя да си осигури по-стабилен бюджет. Стийлър в последния момент осигури място на Джоунс в отбора от световния шампион Греъм Хил отбор, за да може австралиеца да продължи кариерата си. Първите състезания за новия му отбор бяха трудни за Алън, преди ГП на Германия, където Джоунс най-после се доказа като състезател, постигайки първите си точки след като завърши на пето място. Това бе и последното му състезания за Джоунс след като, Ролф Щомелен си върна мястото си в отбора на Хил.

Резултатите на Джоунс обаче, принуди още един световен шампион Джон Съртис да го привлече в отбора си за 1976, най-вече благодарение на главния спонсор на тима Дюрекс. Въпреки обещаващия старт на Джоунс след участие на нешампионатно състезание, сезона се оказа труден, донякъде проблематичен. Въпреки това Джоунс завърши пети в Белгия и във Великобритания, преди да постигне четвърто място в последното състезание в Япония. Джоунс завърши сезона на петнайсто място при пилотите със седем точки. Въпреки успешното завършване на сезона, Джоунс се оказа обезверен с отбора на Съртйис и той напусна за да насочи усилията си във Формула 5000 за 1977.

През първите месеци на 1977, Джоунс се завърна в Австралия за да участва в серийте Ротманс Интернешънъл за отбора на Теодор, както и в Американските Кан-Ам серии. След три състезания там, Джоунс получи обаждане от шефа на Шадоу, Джаки Оливър, питайки дали иска той да се състезава за тях за оставащите състезания във Формула 1. Техният им пилот Том Прайс бе убит по време на ГП на ЮАР 1977, и отборът трябваше да намери заместник. Джоунс прие офертата на Оливър, връщайки се във Формула 1 за ГП на САЩ-запад 1977. Болидът на Шадоу DN8, даде шанс на Джоунс да покаже уменията си. Резултатите не закъсняха и Джоунс завърши шести в Монако и пети в Белгия след като бе трети в един момент. Кариерата на Джоунс достигна нови висоти в Австрия, където постигна първата си победа, след убедителен старт и благодарение на мокрото трасе още в първите обиколки. След това последва трето място в Италия, и две четвърти места в Канада и Япония, завършвайки сезона на седмо място с 22 точки.

1978-1981[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1977, репутацията на Джоунс се увеличи чуствително, като дори бе близо до участие с отбора на Скудерия Ферари за сезон 1978. Договорът така и не бе факт, след като от Ферари избраха Жил Вилньов. Франк Уилямс обаче следеше Джоунс изкъсо през сезон 1977, и накрая го привлече в новосвормирания отбор на Уилямс за 1978. Още в третото състезание в Киалами, Джоунс завърши четвърти след като започна състезанието от 18-та позиция. Следващото му влизане в точките дойде в Пол Рикар, където завърши пети. Следващите състезания обаче бяха разочороващи. В Брандс Хетч и Хокенхаимринг, Джоунс имаше възможност да завърши в точките след успешни квалификации, но механически повреди и в двете състезания го попречиха. В Йостерайхринг, Джоунс стана жертва на задръстване, а в Зандвоорт отново механическа повреда, помрачи шансовете на австралиеца. В Уоткинс Глен, Джоунс завърши втори което бе най-доброто му класиране за сезона. Въпреки това Джоунс завърши годината на 11-та позиция, най-вече поради механическите повреди на Уилямс FW06.

Уилямс FW07 с който Джоунс печели шампионата през 1980.

През следващия сезон, Джоунс бе присъединен от най-опитния състезател Клей Регацони. Самият отбор започна сезон 1979 с FW06, след като FW07, не бе готов навреме за началото на сезона. Алън завърши трети в Лонг Бийч, преди където Уилямс представи ГП на Испания 1979 новия болид. Дебютът на новия болид се оказа проблематичен като Джоунс и Регацони се класираха в средата на колоната, преди да отпаднат с механически повреди. FW07 показа истинските умения и Джоунс успя да постигне така очакваните резултати, завършвайки четвърти в Дижон. След разочоровашия уикенд на Силвърстоун, Хокенхаимринг се оказа трасето за Уилямс и Джоунс донесе първата победа за Уилямс, следвано от още две победи на Йостерайхринг и Зандвоорт. Самият Джоунс обаче не бе заплаха за Джоди Шектър за титлата след като австралиеца завърши девети, а южно-африканеца завърши първи и печелейки титлата в Монца. Уилямс показаха че е отборът, който има интерес за титлата през следващия сезон.

Джоунс постигна седем победи през 1980, като само пет от тях важиха за шампионата. Това е благодарение на болида на Уилямс FW07B, който доминираше в ръцете на австралиеца и на съотборника си Карлос Ройтеман. В края на сезона Джоунс победи главния си съперник, Нелсън Пикет с 13 точки в класирането при пилотите, ставайки първият австралиец достигнал върха на Формула 1 след сънародника си Джак Брабам. Той имаше шанса да го повтори още през следващия сезон, но приятелството между Джоунс и Ройтеман доведе до вражда между двамата което коства шанс за титлата и за двамата. Джоунс финишира на четири точки зад Пикет за шампионата и три зад Ройтеман.

1982-1986[редактиране | редактиране на кода]

Джоунс обяви края на своята кариера във Формула 1 след състезанието в Лас Вегас. Неговото отказване се оказа изненадващо както в падока така и за отбора на Уилямс. Причините са че Джоунс стана баща още през 1979, както и отправи остри критики относно "граунд-ефект" болидите като, екстремно неудобни за каране както и прекалено опасни. Въпреки това обаче в средата на сезон 1982, Джоунс обмисли да се завърне във Формула 1 с отбора на Ферари. След смъртта на Жил Вилньов в Золдер и катастрофата в Хокенхаймринг, която принуди Дидие Пирони да прекрати кариерата си, Ферари остана без действащ номер 1 в отбора. Ферари се настъпиха към Джоунс с интерес дали да кара за тях за Гран При на Италия 1982. Самият Джоунс бе колеблив относно решението си, най-вече от решението на Ферари, които отхвърлиха услугите на австралиеца през 1978. Накрая Джоунс отказа предложението, което го накара да съжали за решението си след силните резултати на Марио Андрети от който Скудерията са обърнали към него след отказа на Джоунс.

Интересът му от Ферари, принуди Алън да се върне от отказване. Още повече "граунд-ефект" болидите бяха премахнати за сезон 1983. Джаки Оливър се обърна към стария си приятел Джоунс за да принуди австралиеца да кара за Ероуз още за ГП на САЩ-запад 1983, макар отборът му да има финансови проблеми и трябваше да разчита изцяло на платени пилоти. Джоунс се надяваше, че неговото му завръщане ще донесе интерес на няколко спонсори, за да подсилят Ероуз. В Лонг Бийч, Алън се класира на добрата 12-та позиция преди да отпадне след 58 навъртяни обиколки. Седмица по-късно той пак кара за тях в нешампионатно състезание на Брандс Хетч, където се класира и финишира трети зад Кеке Розберг от Уилямс и Дани Съливан от Тирел. За съжаление това се оказа последното състезание за Джоунс с тима, след като финансовите трудности на тима и липса на спонсори принудиха да заменят Джоунс с Чико Сера, друг платен пилот.


Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]