1975 Голяма награда на Испания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Испания
Карта на пистата
Монжуик
Дължина писта 3.790 km
Обиколки 75
Състезание 284.250 km
Дата 27 април 1975
Време Слънчево
Победител
Пилот
време
Йохен Мас
42:53.7
Полпозишън
Пилот
време
Ники Лауда
1:23.4
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Марио Андрети
1:25.1 (14)

1975 Голяма награда на Испания е 10-то за Голямата награда на Испания и четвърти кръг от сезон 1975 във Формула 1, провежда се на 27 април 1975 година на пистата Монжуик в Барселона, Испания.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Няколко промени настъпиха след ГП на ЮАР, което се проведе преди два месеца. След като не успя да се класира за състезанието в Киалами, Греъм Хил реши да фокусира вниманието си върху воденето на отбора, заради което неговото му място бе взето от бившия пилот на БРМ, Франсоа Миго, за да си партнира на германеца Ролф Щомелен. В Уилямс, Жак Лафит е в Нюрбургринг за важно състезание за Формула 2 и на мястото на французина дойде 23-годишния англичанин от Дартфорд, Тони Брайз, който доминираше в британските серии на Формула Атлантик. Лидерът в тима, Артуро Мерцарио пък му бе даден новия FW04, за това състезание. Хари Стилър, заедно с 28-годишния австралийски пилот Алън Джоунс правят своя Гран При дебют, след като участваха в Силвърстоун в нешампионатно състезание преди две седмици, докато Инсайн маркират своето завръщане със холандеца Роелоф Вундеринк.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Петък сутринта трасето се събуди без никаква активност. Причината за това е че Асоциацията на Гран При пилотите, воден от Емерсон Фитипалди бойкотираха уикенда, заради неправилно монтирани мантинели около трасето. Така квалификациите са преместени за 16:00 часа, докато срещата между пилотите продължи. Джаки Икс, който не е член на асоциацията и Виторио Брамбила излязоха на трасето, за да направят няколко обиколки. Заради бойкота, Бърни Екълстоун се обади на Гай Тънмър в случай ако един от редовните пилоти реши да не участва, за да му предложи място в Брабам. След планираната сесия за подгряващите от турнира СЕАТ 1800, работниците се опитаха да поправят мантинелите, като механиците от повечето отбори помогнаха, в опит да прекратят патовото положение, но в събота Икс, Боб Еванс и Вундеринк излязоха на трасето, докато останалите са заключени в кемперите си, които се намираха на стадиона, близо до трасето. През това време организаторите заплашиха всички пилоти и отбори със санкции, ако те решат да продължат с бойкота. Накрая шефовете на техните перспективни отбори накараха пилотите от асоциацията да пристигнат на трасето, което пък иронично бе края на шансовете за Тънмър да участва в още едно състезание.

Така сесията започна както бе планирано, но Карлос Ройтеман, Карлос Паче, Мерцарио и Е. Фитипалди записаха слаби резултати в резултат на протест, като Емерсон бе сериозно освиркан от публиката в последната квалификационна сесия. Ники Лауда и Клей Регацони окупираха първата редица, както и се очакваше, макар някои смятаха че времето на швейцареца бе неточно, записано от Лауда. Зад тях обаче, решетката придоби доста смесен вид, като Джеймс Хънт и Марио Андрети са след Ферари-тата на втора редица. Брамбила и Джон Уотсън окупираха третата редица пред Патрик Депайе (който реши да тества бариерите, докосвайки в една от тях в края на последната сесия, което издържа на удара), Том Прайс, Щомелен и Жан-Пиер Жарие.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Голямата новина още преди състезанието, бе че Емерсон Фитипалди реши да се върне в дома си в Швейцария, вместо да се състезава, докато брат му Уилсън и Мерцарио планираха със бавна скорост да карат по трасето, вместо да се борят за позиции. Андрети направи чудесен старт и бе заедно с Ферари-тата, спринтирайки към първия завой, с Брамбила атакувайки от другата страна. От това Лауда заби спирачките прекалено късно и бе пратен към Регацони, след като Андрети не му остави място, докато Уотсън удари Парнели-то и всички около северно-ирландеца.

С почти супер-човешки рефлекси Хънт прескочи бъркотията, за да поведе пред Андрети (който от инцидента си повреди предното крило, както и задното окачване, но изненадващо Парнели-то на американеца запази баланс и той продължи), Уотсън, Щомелен, Брамбила, Паче и Рони Петерсон. Лауда отпадна от състезанието, докато Депайе влезе с бавна скорост в бокса на Тирел, с разбито предно окачване, а Регацони влезе при бокса на Ферари за поправяне на щетите по болидите. В края на първата обиколка, както и се очакваше Мерцарио и Уилсън Фитипалди напуснаха състезанието.

Две обиколки по-късно и втория Тирел, управляван от Джоди Шектър отпадна с повреден двигател. Маслото разлято от Тирел-а на Шектър, прати Джоунс и Марк Донъхю в мантинелите, докато Ройтеман оцеля в опита самия аржентинец да отпадне в състезанието, въпреки че Брабам-а беше в контакт с Инсайн-а на Вундеринк. Пенске-то на Донъхю трябваше да бъде премахнато от маршалите, за да се предотврати още инциденти, но в шестата обиколка Хънт също се заби в мантинелата от маслото залято от Шектър, пращайки Андрети на първа позиция пред атакуващия го Уотсън, преди сериозно да износи една от гумите си и да влезе в бокса заради това в 11-та обиколка, където механиците на Съртис разкриха проблема. По това време БРМ-а на Еванс напусна с проблем в горивната система, оставайки само 18 състезатели в състезанието, включително Регацони който се върна на трасето с четири обиколки назад.

Щомелен вече се намира втори пред Паче и Петерсон, докато Брамбила спря в бокса за оглед по управлението на болида заедно с Жарие за смяна на спукана гума. Няколко обиколки по-късно, Щомелен поведе в състезанието, след като задното повредено окачване на Андрети накрая не издържа на напрежението. Германецът вече имаше зад себе си Паче, Петерсон преди да се оформи разлика шведа и следващия го Йохен Мас, Икс, Ройтеман и Жарие. Зад тях Прайс и Брайз се наслаждават на солидна битка заедно с Миго, преди да повреди болида си и в резултат на това, той спря в бокса, след което в 23-та обиколка битката между двамата британци завърши, след като и двамата се удариха, от което Прайс стана следващата жертва с повреда по предната част на болида.

В 24-та обиколка водещата група застигна Миго; Щомелен и Паче успяха без проблеми да изпреварят Хил-а на французина, но за Петерсон нямаше достатъчно и той бе принуден да удари Миго и в мантинелата. Две обиколки по-късно удари и трагедията. Щомелен задържаше Паче, преди задното крило на германеца без предупреждение да се откачи, изкачвайки се към хълма. Болидът се вряза право в мантинелата с висока скорост, след което бе пратен отново на трасето, удряйки Брабам-а на Паче, преди накрая на разруши дясната бариера и да се приземи към зрителите, сваляйки улична лампа. От инцидента, маршал и четирима зрители, от които един от тях бе фотограф бяха убити, докато Щомелен оцеля със счупен крак и китка.

Поради факта че хълма и бариерите, където се намират близо до мястото на инцидента са прекалено опасни за преминаване, организаторите решиха да спрат състезанието. Мас пое водачеството през това време, преди да бъде изпреварен от Икс в 28-та обиколка, но германеца си върна позицията на следващата обиколка, и той пръв видя карирания флаг пред Лотус-а и Жарие. Организаторите се чудеха дали да рестартират състезанието, но със само десетима оцелели пилота и колко още пострадали от инцидента на Щомелен и лошата атмосфера на целия уикенд бе решено състезанието да бъде окончателно прекратено след 29 от общо планираните 75. Имайки в предвид че по-малко от 75% бяха преполовени, половината точки са наградени за първите шестима.

Така Йохен Мас стана първия германец, след Волфганг фон Трипс да печели Гран При, докато Икс постигна първите точки за Лотус за този сезон. Жарие трябваше да бъде трети, но бе наказан с минута към времето му, след като се оказа че французина изпревари състезател под жълти флагове. Така Ройтеман му бе дадено третата позиция, докато Брамбила финишира пети пред Лела Ломбарди, която стана първата жена във Формула 1, която постига точки в шампионатен кръг. Брайз завърши седми пред Уотсън, докато Регацони и Миго не бяха класирани.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 2 Германия Йохен Мас Макларън-Форд 29 42:53.7 11 4.5
2 6 Белгия Джеки Икс Лотус-Форд 29 + 1.1 16 3
3 7 Аржентина Карлос Ройтеман Брабам-Форд 28 + 1 Об. 15 2
4 17 Франция Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд 28 + 1 Об. 10 1.5
5 9 Италия Виторио Брамбила Марч-Форд 28 + 1 Об. 5 1
6 10 Италия Лела Ломбарди Марч-Форд 27 + 2 Об. 24 0.5
7 21 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тони Брайс Уилямс-Форд 27 + 2 Об. 18  
8 18 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джон Уотсън Съртис-Форд 26 + 3 Об. 6  
НКл 11 Швейцария Клей Регацони Ферари 25 Не се класира 2  
Отп 22 Германия Ролф Щомелен Лола-Форд 25 Инцидент 9  
Отп 8 Бразилия Карлос Паче Брабам-Форд 25 Инцидент 14  
Отп 16 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Том Прайс Шадоу-Форд 23 Инцидент 8  
Отп 5 Швейцария Рони Петерсон Лотус-Форд 23 Окачване 12  
Отп 31 Нидерландия Роелоф Вундеринк Инсайн-Форд 20 Трансмисия 19  
НКв 23 Франция Франсоа Миго Лола-Форд 18 Не се квалифицира 22  
Отп 27 Съединени американски щати Марио Андрети Парнели-Форд 16 Окачване 4  
Отп 14 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Боб Еванс БРМ 7 Горивна с-ма 23  
Отп 24 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеймс Хънт Хескет-Форд 6 Инцидент 3  
Отп 3 Република Южна Африка Джоди Шектър Тирел-Форд 3 Двигател 13  
Отп 28 Съединени американски щати Марк Донъхю Пенске-Форд 3 Инцидент 17  
Отп 25 Австралия Алън Джоунс Хескет-Форд 3 Инцидент 20  
Отп 4 Франция Патрик Депайе Тирел-Форд 1 Инцидент 7  
Отп 30 Бразилия Уилсън Фитипалди Фитипалди-Форд 1 Оттегля се 21  
Отп 20 Италия Артуро Мерцарио Уилямс-Форд 1 Оттегля се 25  
Отп 12 Австрия Ники Лауда Ферари 0 Инцидент 1  
НСт 1 Бразилия Емерсон Фитипалди Макларън-Форд 0 Не стартира 26  

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Бразилия Емерсон Фитипалди 15
2 Бразилия Карлос Паче 12
3 Аржентина Карлос Ройтеман 12
4 Германия Йохен Мас 9.5
5 Република Южна Африка Джоди Шектър 9
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеймс Хънт 7
7 Франция Патрик Депайе 6
8 Швейцария Клей Регацони 6
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брабам-Форд 21
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Форд 20.5
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Форд 11
4 Италия Ферари 8
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Хескет-Форд 7
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Форд 3
7 Съединени американски щати Шадоу-Форд 1.5
8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Марч-Форд 1.5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1975 ЮАР
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1975
Следващо състезание:
1975 Монако

Предходна година:
1974
Голяма награда на Испания Следваща година:
1976