Джон Уотсън
| Джон Уотсън | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  Великобритания
= Белфаст, Северна Ирландия |
| Кариера | |
| Активност | 1973 – 1983 1985 |
| Отбори | Брабам Съртис Лотус Пенске Макларън |
| Състезания | 154 (152) |
| Шампион | - |
| Победи | 5 |
| Подиуми | 20 |
| Точки | 169 |
| Първи позиции | 2 |
| НБО | 5 |
| Първи старт | 1973 ГН Великобритания |
| Първа победа | 1976 ГН Австрия |
| Последна победа | 1983 ГН САЩ-запад |
| Последен старт | 1985 ГН Европа |
| Джон Уотсън в Общомедия | |
Джон Маршал „Уоти“ Уотсън е пилот от Формула 1 от Северна Ирландия. Състезава се 12 години във Формула 1, след това става журналист и спортен коментатор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 4 май 1946 в Белфаст. През 1973 г. влиза във Формула 1 с частен Брабам на Голди Хексагон Рейсинг. В този първи сезон участва в едва две по-скоро неуспешни състезания, но той не се отказва. Остава в тима и през следващата година и печели първата си точка на Монако. Печели общо 6 точки през този сезон, което си е добро постижение. През 1975 г. отново не записва точка, карайки последователно коли на Съртис, Лотус и Пенске. През 1976 г. остава в Пенске и записва много добър сезон – качва се на подиума на Голяма награда на Франция, а в Австрия постига първата си победа. В резултат на победата се обръсва – резултат от бас с шефа на тима Роджър Пенске. 1977 г. се връща в Брабам и това се оказва грешка. Все пак в Голяма награда на Южна Африка колата издържа цялата дистанция и Уотсън записва точки, а и първата си най-бърза обиколка. Състезанието е белязано от смъртта на Том Прайс. Уотсън печели първия си пол позишън в Монако. Колата е твърде чуплива и не отговаря на скоростта на Уотсън. Завършва в едва 5 от 17 състезания. Най-лошото е във Франция, където води от началото на състезанието и отпада в последната обиколка. 1978 г. е по-успешна, тъй като колата е по-добра, но Уотсън е засенчен от съотборника си – световния шампион Ники Лауда.
През 1978 г. преминава в Макларън – тим, в който ще остане до края на състезателната си кариера. Най-успешна за него е 1982 г., когато завършва трети в крайното класиране, с две победи. Шампион става Кеке Розберг с 1 победа, но по-постоянни класирания. Уотсън остава известен като непредсказуем пилот, често „изплуващ“ от средата на колоната, за да окупира челните места. На градската писта в Детройт през 1982 г. изпреварва 3 коли в 1 обиколка, в тсъстезание, където изпреварването е трудно той стартира 17-и, а печели победа. 1983 г. повтаря подвига си на друга градска писта – в Лонг Бийч, където стартира 22-ри и печели – нещо, което рядко става в днешната Формула 1. В края на сезона има 22 точки срещу 10 на съотборника си – Лауда, но това не пречи именно той да бъде изгонен, когато тима подписва за следващата година с Ален Прост. Решението обаче не е погрешно и на следващата година Лауда печели третата си титла. Година по-късно – на Голяма награда на Европа 1985 г. Лауда е контузен, a Уотсън е поканен да го замести. Завършва 7-и и не печели точки, но по-интересното е, че за първи път след 1975 г. пилот, който не е световен шампион, кара колата с номер 1. С това официалната кариерата на Уотсън във Формула 1 приключва. Става пилот на спортни автомобили, а след отказване от активни състезания става коментатор и основава училище за млади състезатели. Също е и първият пилот, тествал кола на Джордан Гран При за Формула 1.
Класиране във Формула 1
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Джон Уотсън, профил в ESPN F1 // Архивиран от оригинала на 2013-12-17. Посетен на 17 декември 2013.