1982 Голяма награда на Детройт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Детройт
Карта на пистата
Детройт стрийт
Дължина писта 4.168 km
Обиколки 62
Състезание 258.428 km
Дата 6 юни 1982
Време Слънчево, горещо
Победител
Пилот
време
Джон Уотсън
1:58:41.043
Полпозишън
Пилот
време
Ален Прост
1:48.537
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Ален Прост
1:50.438 (45)

1982 Голяма награда на Детройт е 1-то за Голямата награда на Детройт и седми кръг от сезон 1982 във Формула 1, провежда се на 6 юни 1982 година на пистата Детройт (градска писта) в Детройт, Мичиган, САЩ.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Поради проблеми с огранизирането на състезанието, допълнителна сесия в четвъртък бе прекратена и петъчната квалификацията трябваше да бъде прекъсната. Това означава че в петък бе направена сесията докато двете квалификационни части се проведоха в събота с два часа прекъсване между двете части. Квалификациите се проведоха на дъжд което направи карането на пистата още по-опасно поради бетонните стени разположени до трасето. Голямата изненада бе отпадането на действащия шампион Нелсън Пикет след като проблем с неговия Брабам управляващ с БМВ попречи да участва за състезанието. Ферари отново са с един болид след като стана ясно че заместващия мястото на Жил Вилньов, Патрик Тамбей не се появи в Детройт и първото му участие за скудерията се отлага до Гп на Холандия по-късно.

След края на квалификациите, Ален Прост от Рено е за шести път от пол-позиция следван от Андреа де Чезарис от Алфа Ромео след неприятния късмет последвало италианеца в Монако. На втора редица са Розберг от Уилямс и Дидие Пирони от Ферари, следвани от АТС-а на Винкелхок, Алфа-та на Джакомели и Лотус-ите на Менсъл и де Анджелис. Джон Уотсън се отзова 17-ти.

За жалост на феновете в Детройт състезанието бе прекратено поради инцидента на Рикардо Патрезе и неговия Брабам по време на 7-та обиколка като удари болида на Гереро след като имаше проблеми с Лотус-а на де Анджелис. След това задната част на Брабам-а избухна с малки пламъци, което доведе до неразбирателство на маршалите. Те успяха да загасят пожара, но поради опасността на пилотите бе показан червен флаг за спиране на състезанието. По това време Прост водеше с около 3 секунди пред Розберг. Мауро Балди от Ероуз пък отпадна след като той също имаше инцидент както и стартиралия на пета позиция Манфред Винкелхок от АТС. Други пилоти като Алборето, Жарие, де Чезарис и Боесел също напуснаха състезанието. Час по-късно състезанието бе преполовено със само 18 коли застанали за старта като продължава с времената взети от 6-та обиколка за останалите 56 обиколки. Прост отново поведе пред Розберг, докато Пирони, Бруно Джакомели и Еди Чийвър си оспорваха за 3-та позиция. Французина след това имаше проблеми с горивото на автомобила си довеждейки Розберг да го изпревари в 23-та обиколка, докато Уотсън направи добър прогрес от 19-та позиция до 13-та позиция, макар контакт между него и Джакомели доведе и втората Алфа да отпадне от състезанието 22 обиколки до финала. След това той изпревари група от пилоти между които са съотборника му Ники Лауда, Лижие-то на Чийвър и Ферари-то на Пирони. Той обаче знае че единствения болид пред него е именно Уилямс-а на Розберг, който започна да изпита същите проблеми каквито сполетя Прост, макар че бе не класиран след състезанието. Това даде шанс на северно-ирландеца да го изпревари и да вземе водачеството. Той остана на същата позиция до финала печелейки сензационна победа след като стартира на 19-та позиция. Проблемите на Розберг го пратиха пети на трасето но четвърти по допълнителното време зад Чийвър и Пирони. Останалите пилоти които взеха точки са Дерек Дейли и Жак Лафит.


Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джон Уотсън Макларън-Форд 62 1:58:41.043 17 9
2 25 Съединени американски щати Еди Чийвър Лижие-Матра 62 + 15.726 9 6
3 28 Франция Дидие Пирони Ферари 62 + 28.077 4 4
4 6 Финландия Кеке Розберг Уилямс-Форд 62 + 1:11.976 3 3
5 5 Република Ирландия Дерек Дейли Уилямс-Форд 62 + 1:23.757 12 2
6 26 Франция Жак Лафит Лижие-Матра 61 + 1 Об. 13 1
7 17 Германия Йохен Мас Марч-Форд 61 + 1 Об. 18  
8 29 Швейцария Марк Сюрер Ероуз-Форд 61 + 1 Об. 19  
9 4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брайън Хентън Тирел-Форд 60 + 2 Об. 20  
10 16 Франция Рене Арну Рено 59 + 3 Об. 15  
11 20 Бразилия Чико Сера Фитипалди-Форд 59 + 3 Об. 26  
НКл 15 Франция Ален Прост Рено 54 Не е класиран 1  
Отп 12 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Найджъл Менсъл Лотус-Форд 44 Двигател 7  
Отп 8 Австрия Ники Лауда Макларън-Форд 40 Сблъсък 10  
Отп 3 Италия Микеле Алборето Тирел-Форд 40 Завъртане 16  
Отп 23 Италия Бруно Джакомели Алфа Ромео 30 Сблъсък 6  
Отп 11 Италия Елио де Анджелис Лотус-Форд 17 Ск.кутия 8  
Отп 10 Чили Елисео Салазар АТС-Форд 13 Завъртане 25  
Отп 14 Колумбия Роберто Гереро Инсайн-Форд 6 Сблъсък 11  
Отп 2 Италия Рикардо Патрезе Брабам-Форд 6 Сблъсък 14  
Отп 22 Италия Андреа де Чезарис Алфа Ромео 2 Трансмисия 2  
Отп 31 Франция Жан-Пиер Жарие Осела-Форд 2 Запалване 22  
Отп 9 Германия Манфред Винкелхок АТС-Форд 1 Завъртане 5  
Отп 18 Бразилия Раул Боесел Марч-Форд 0 Сблъсък 21  
Отп 30 Италия Мауро Балди Ероуз-Форд 0 Сблъсък 24  
Отп 32 Италия Рикардо Палети Осела-Форд 0 Сблъсък 23  
НКв 19 Испания Емилио де Вильота Марч-Форд      
НКв 1 Бразилия Нелсон Пикет Брабам-БМВ      
НКв 33 Нидерландия Ян Ламерс Теодор-Форд      

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джон Уотсън 26
2 Франция Дидие Пирони 20
3 Франция Ален Прост 18
4 Финландия Кеке Розберг 17
5 Италия Рикардо Патрезе 13
6 Австрия Ники Лауда 12
7 Съединени американски щати Еди Чийвър 10
8 Италия Микеле Алборето 10
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Форд 38
2 Италия Ферари 26
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Уилямс-Форд 26
4 Франция Рено 22
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Форд 14
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брабам-Форд 13
7 Франция Лижие-Матра 11
8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Форд 10

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1982 Монако
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1982
Следващо състезание:
1982 Канада

Предходно състезание:
няма
Голяма награда на Детройт Следващо състезание:
1983