1983 Голяма награда на Сан Марино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Сан Марино
Карта на пистата
Имола
Дължина писта5.050 km
Обиколки60
Състезание302.400 km
Дата1 май 1983
Победител
Пилот
– време
Патрик Тамбе
1:37:52.460
Полпозишън
Пилот
– време
Рене Арну
1:31.238
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Рикардо Патрезе
1:34.437 (47)

1983 Голяма награда на Сан Марино е 3-то за Голямата награда на Сан Марино и четвърти кръг от сезон 1983 във Формула 1, провежда се на 1 май 1983 година на пистата Имола близо до град Имола, Италия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Осела дадоха шанс на Пиеркарло Гинзани да изпробва новия, конструиран от Тони Саутгейт болид FA1E, задвижван с V12 двигател на Алфа Ромео, докато РАМ Марч дойдоха само с Елисео Салазар, след като проблеми със спонсорите принуди Жан-Люис Шлесер да напусне отбора.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Рене Арну донесе радост на местните тифози на Ферари с пол-позиция, побеждавайки времето на втория Нелсън Пикет с почти седем десети. Съотборникът на Арну, Патрик Тамбей се класира трети пред Ален Прост с Рено, Рикардо Патрезе с Брабам и Еди Чийвър с второто Рено. Топ 10 допълват още АТС-а на Манфред Винкелхок, Алфа Ромео-то на Андреа де Чезарис, Лотус-а на Елио де Анджелис и втората Алфа на Мауро Балди. Проблемите върху новия болид на Осела попречиха на Гинзани да намери място на стартовата решетка в утрешното състезание.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Феновете имаха поводи за радост не само заради успешния старт на двете Ферари-та на Арну и Тамбей, но и проблемите на Нелсън Пикет, който спря на място още на старта. За радост никой не удари спрелия Брабам на бразилеца като той се върна в състезанието благодарение от помощта на маршалите. През това време двете Ферари-та, Патрезе и Прост са събрани в група, която е преследвана от де Чезарис, де Анджелис, Винкелхок и Балди. Чийвър завърши само две обиколки, след повреда по неговия V12 двигател на Рено. След проблемите на Пикет, който си пробиваше напред в колоната единствената надежда на добър резултат е втория Брабам на Патрезе, който изпревари и двете Ферари-та, за да поведе в 6-а обиколка. Балди изпревари Винкелхок и де Анджелис които започнаха да изпитват проблеми по своите болиди, преди Кеке Розберг да изпревари и тримата за 6-а позиция.

Патрезе имаше преднина от над секунда пред Арну и на още две пред Тамбей и Прост, които бяха разделени от Ероуз-а на Марк Сюрер. Ники Лауда който стартира 18-и, отпадна след завъртане последвано от Тирел-а на Микеле Алборето. Винкелхок се свлече до 20-а позиция след смяна гумите, докато Лотус-ите на де Анджелис и Найджъл Менсъл се движеха 8-и и 11-и, а Брабам-а на Пикет между тях на 9-а, въпреки че прегря двигателя си при опита си да стартира болида си в старта на състезанието.

Арну е първият от лидерите който спря за смяна на гуми и зареждане с гориво в 20-а обиколка. Французинът се върна пред Алфа-та на де Чезарис, който го изпревари за половин обиколка, преди Арну да го изпревари. Прост е следващия в началото на 27-ата обиколка, но по-бавния му стоп го изпрати зад Ферари-то на Арну, следван моментално от де Чезарис, който се свлече зад Уилямс-а на Розберг. След стоповете на Менсъл и Розберг, Тамбей е следващия който да посети бокса на своя тим, връщайки се пред съобортника си Арну за втора позиция. Патрезе спря в началото на 34-та обиколка, но проблем при монтирането на задните гуми, поради прегряване на задните спирачки и с това той даде лидерството на Тамбей. Най-добрите стопове обаче бяха тези на Пикет (11.2 секунди) и на Жак-Анри Лафит (14 секунди), докато Балди имаше твърде бавен стоп (24.2 секунда), което го свлече на 12-а обиколка.

Дерек Уорик със своя Толеман се движеше 14-и, преди да удари предпазните гуми на завоя Риваца, успявайки да постави предната част на болида върху предпазните гуми. 10 обиколки по-късно Дани Съливан (който се движеше също 14-и след отпадането на Уорик и изпреварвайки Ероуз-а на Чико Сера) също напусна състезанието на същото място като паркира Тирел-а си в задната част на Толеман-а. де Чезарис е следващия, който отпадна в 45-а обиколка с повреда в двигателя което прати Пикет на 5-а позиция, преди и той да изчезне от класирането със същия проблем. Жан-Пиер Жарие също се влкючи в списъка с отпадналите след като камък повреди радиатора на неговото Лижие.

Патрезе се доближи до Ферари-то на Тамбей, намаляйки преднината до половин секунда в 52-рата обиколка. Две обиколки по-късно италианеца изпревари Тамбей, но лидерството му е отнето секунди по-късно след като се вряза в предпазните гуми на завоя Аква Минерале, което зарадва „тифозите“. Тамбей, не вярвайки на късмета си запази водачеството си до финала и завърши на почти минута пред Прост. Арну завърши трети, поставейки двете Ферари-та на подиума, въпреки че се завъртя на завоя където Патрезе отпадна. Розберг, Макларън-а на Джон Уотсън (който стартира 24-ти спечели много позиции благодарение да отпаданията на една трета от пилотите) и Сюрер завършиха в зоната на точките. 6-о място можеше да бъде притежание на Мауро Балди преди повреда по двигателя, четири обиколки до финала да го ограби от тази позиция.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 27 Патрик Тамбе Ферари 60 1:37:52.460 3 9
2 15 Ален Прост Рено 60 + 48.781 4 6
3 28 Рене Арну Ферари 59 + 1 Об. 1 4
4 1 Кеке Розберг Уилямс-Форд 59 + 1 Об. 11 3
5 7 Джон Уотсън Макларън-Форд 59 + 1 Об. 24 2
6 29 Марк Сюрер Ероуз-Форд 59 + 1 Об. 12 1
7 2 Жак-Анри Лафит Уилямс-Форд 59 + 1 Об. 16
8 30 Чико Сера Ероуз-Форд 58 + 2 Об. 20
9 26 Раул Боесел Лижие-Форд 58 + 2 Об. 25
10 23 Мауро Балди Алфа Ромео 57 Двигател 10
11 9 Манфред Винкелхок АТС-БМВ 57 + 3 Об. 7
12 12 Найджъл Менсъл Лотус-Форд 56 Завъртане 15
Отп 6 Рикардо Патрезе Брабам-БМВ 54 Завъртане 5
Отп 22 Андреа де Чезарис Алфа Ромео 45 Възпламаняване 8
Отп 11 Елио де Анджелис Лотус-Рено 43 Управление 9
Отп 5 Нелсън Пикет Брабам-БМВ 41 Двигател 2
Отп 25 Жан-Пиер Жарие Лижие-Форд 39 Радиатор 19
Отп 4 Дани Съливан Тирел-Форд 37 Инцидент 22
Отп 35 Дерек Уорик Толеман-Харт 27 Завъртане 14
Отп 31 Корадо Фаби Осела-Форд 20 Завъртане 26
Отп 36 Бруно Джакомели Толеман-Харт 20 Окачване 17
Отп 8 Ники Лауда Макларън-Форд 11 Завъртане 18
Отп 34 Джони Чекото Теодор-Форд 11 Завъртане 23
Отп 3 Микеле Алборето Тирел-Форд 10 Инцидент 13
Отп 33 Роберто Гереро Теодор-Форд 3 Завъртане 21
Отп 16 Еди Чийвър Рено 1 Турбо 6
НКв 17 Елисео Салазар РАМ-Форд
НКв 32 Пиеркарло Гинзани Осела-Форд

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Ален Прост 15
2 Нелсон Пикет 15
3 Патрик Тамбе 14
4 Джон Уотсън 11
5 Ники Лауда 10
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Ферари 22
2 Макларън-Форд 21
3 Рено 19
4 Брабам-БМВ 15
5 Уилямс-Форд 12

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1983 Франция
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1983
Следващо състезание:
1983 Монако

Предходно състезание:
1982
Голяма награда на Сан Марино Следващо състезание:
1984