1983 Голяма награда на Сан Марино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Сан Марино
Карта на пистата
Имола
Дължина писта 5.050 km
Обиколки 60
Състезание 302.400 km
Дата 1 май 1983
Победител
Пилот
време
Патрик Тамбе
1:37:52.460
Полпозишън
Пилот
време
Рене Арну
1:31.238
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Рикардо Патрезе
1:34.437 (47)

1983 Голяма награда на Сан Марино е 3-то за Голямата награда на Сан Марино и четвърти кръг от сезон 1983 във Формула 1, провежда се на 1 май 1983 година на пистата Имола близо до град Имола, Италия.


Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Осела дадоха шанс на Пиеркарло Гинзани да изпробва новия, конструиран от Тони Саутгейт болид FA1E, задвижван с V12 двигател на Алфа Ромео, докато РАМ Марч дойдоха само с Елисео Салазар, след като проблеми със спонсорите принуди Жан-Люис Шлесер да напусне отбора.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Рене Арну донесе радост на местните тифози на Ферари със пол-позиция, побеждавайки времето на втория Нелсън Пикет с почти седем десети. Съотборникът на Арну, Патрик Тамбей се класира трети пред Ален Прост с Рено, Рикардо Патрезе с Брабам и Еди Чийвър с второто Рено. Топ 10 допълват още АТС-а на Манфред Винкелхок, Алфа Ромео-то на Андреа де Чезарис, Лотус-а на Елио де Анджелис и втората Алфа на Мауро Балди. Проблемите върху новия болид на Осела попречиха на Гинзани да намери място на стартовата решетка в утрешното състезание.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Феновете имаха поводи за радост не само заради успешния старт на двете Ферари-та на Арну и Тамбей, но и проблемите на Нелсън Пикет, който спря на място още на старта. За радост никой не удари спрелия Брабам на бразилеца като той се върна в състезанието благодарение от помощта на маршалите. През това време двете Ферари-та, Патрезе и Прост са събрани в група, която бе преследвана от де Чезарис, де Анджелис, Винкелхок и Балди. Чийвър завърши само две обиколки, след повреда по неговия V12 двигател на Рено. След проблемите на Пикет, който си пробиваше напред в колоната единствената надежда на добър резултат бе втория Брабам на Патрезе, който изпревари и двете Ферари-та, за да поведе в 6-та обиколка. Балди изпревари Винкелхок и де Анджелис които започнаха да изпитват проблеми по свойте болиди, преди Кеке Розберг да изпревари и тримата за 6-та позиция.

Патрезе имаше преднина от над секунда пред Арну и на още две пред Тамбей и Прост, които бяха разделени от Ероуз-а на Марк Сюрер. Ники Лауда който стартира 18-ти, отпадна след завъртане последвано от Тирел-а на Микеле Алборето. Винкелхок се свлече до 20-та позиция след смяна гумите, докато Лотус-ите на де Анджелис и Найджъл Менсъл се движеха 8-ми и 11-ти, а Брабам-а на Пикет между тях на 9-та, въпреки че прегря двигателя си при опита си да стартира болида си в старта на състезанието.

Арну бе първият от лидерите който спря за смяна на гуми и зареждане с гориво в 20-та обиколка. Французинът се върна пред Алфа-та на де Чезарис, който го изпревари за половин обиколка, преди Арну да го изпревари. Прост бе следващия в началото на 27-та обиколка, но по-бавния му стоп го изпрати зад Ферари-то на Арну, следван моментално от де Чезарис, който се свлече зад Уилямс-а на Розберг. След стоповете на Менсъл и Розберг, Тамбей бе следващия който да посети бокса на своя тим, връщайки се пред съобортника си Арну за втора позиция. Патрезе спря в началото на 34-та обиколка, но проблем при монтирането на задните гуми, поради прегряване на задните спирачки и с това той даде лидерството на Тамбей. Най-добрите стопове обаче бяха тези на Пикет (11.2 секунди) и на Жак Лафит (14 секунди), докато Балди имаше твърде бавен стоп (24.2 секунда), което го свлече на 12-та обиколка.

Дерек Уорик със своя Толеман се движеше 14-ти, преди да удари предпазните гуми на завоя Риваца, успявайки да постави предната част на болида върху предпазните гуми. 10 обиколки по-късно Дани Съливан (който се движеше също 14-ти след отпадането на Уорик и изпреварвайки Ероуз-а на Чико Сера) също напусна състезанието на съшото място като паркира Тирел-а си в задната част на Толеман-а. де Чезарис бе следващия, който отпадна в 45-та обиколка с повреда в двигателя което прати Пикет на 5-та позиция, преди и той да изчезне от класирането със същия проблем. Жан-Пиер Жарие също се влкючи в списъка с отпадналите след като камък повреди радиатора на неговото Лижие.

Патрезе се доближи до Ферари-то на Тамбей, намаляйки преднината до половин секунда в 52-та обиколка. Две обиколки по-късно италианеца изпревари Тамбей, но лидерството му бе отнето секунди по-късно след като се вряза в предпазните гуми на завоя Аква Минерале, което зарадва "тифозите". Тамбей, не вярвайки на късмета си запази водачеството си до финала и завърши на почти минута пред Прост. Арну завърши трети, поставейки двете Ферари-та на подиума, въпреки че се завъртя на завоя където Патрезе отпадна. Розберг, Макларън-а на Джон Уотсън (който стартира 24-ти спечели много позиции благодарение да отпаданията на една трета от пилотите) и Сюрер завършиха в зоната на точките. 6-то място можеше да бъде притежание на Мауро Балди преди повреда по двигателя, четири обиколки до финала да го ограби от тази позиция.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 27 Flag of France.svg Патрик Тамбе Ферари 60 1:37:52.460 3 9
2 15 Flag of France.svg Ален Прост Рено 60 + 48.781 4 6
3 28 Flag of France.svg Рене Арну Ферари 59 + 1 Об. 1 4
4 1 Flag of Finland.svg Кеке Розберг Уилямс-Форд 59 + 1 Об. 11 3
5 7 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Макларън-Форд 59 + 1 Об. 24 2
6 29 Flag of Switzerland.svg Марк Сюрер Ероуз-Форд 59 + 1 Об. 12 1
7 2 Flag of France.svg Жак Лафит Уилямс-Форд 59 + 1 Об. 16  
8 30 Flag of Brazil.svg Чико Сера Ероуз-Форд 58 + 2 Об. 20  
9 26 Flag of Brazil.svg Раул Боесел Лижие-Форд 58 + 2 Об. 25  
10 23 Flag of Italy.svg Мауро Балди Алфа Ромео 57 Двигател 10  
11 9 Flag of Germany.svg Манфред Винкелхок АТС-БМВ 57 + 3 Об. 7  
12 12 Flag of the United Kingdom.svg Найджъл Менсъл Лотус-Форд 56 Завъртане 15  
Отп 6 Flag of Italy.svg Рикардо Патрезе Брабам-БМВ 54 Завъртане 5  
Отп 22 Flag of Italy.svg Андреа де Чезарис Алфа Ромео 45 Възпламаняване 8  
Отп 11 Flag of Italy.svg Елио де Анджелис Лотус-Рено 43 Управление 9  
Отп 5 Flag of Brazil.svg Нелсън Пикет Брабам-БМВ 41 Двигател 2  
Отп 25 Flag of France.svg Жан-Пиер Жарие Лижие-Форд 39 Радиатор 19  
Отп 4 Flag of the United States.svg Дани Съливан Тирел-Форд 37 Инцидент 22  
Отп 35 Flag of the United Kingdom.svg Дерек Уорик Толеман-Харт 27 Завъртане 14  
Отп 31 Flag of Italy.svg Корадо Фаби Осела-Форд 20 Завъртане 26  
Отп 36 Flag of Italy.svg Бруно Джакомели Толеман-Харт 20 Окачване 17  
Отп 8 Flag of Austria.svg Ники Лауда Макларън-Форд 11 Завъртане 18  
Отп 34 Flag of Venezuela.svg Джони Чекото Теодор-Форд 11 Завъртане 23  
Отп 3 Flag of Italy.svg Микеле Алборето Тирел-Форд 10 Инцидент 13  
Отп 33 Flag of Colombia.svg Роберто Гереро Теодор-Форд 3 Завъртане 21  
Отп 16 Flag of the United States.svg Еди Чийвър Рено 1 Турбо 6  
НКв 17 Flag of Chile.svg Елисео Салазар РАМ-Форд    
НКв 32 Flag of Italy.svg Пиеркарло Гинзани Осела-Форд        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of France.svg Ален Прост 15
2 Flag of Brazil.svg Нелсон Пикет 15
3 Flag of France.svg Патрик Тамбе 14
4 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън 11
5 Flag of Austria.svg Ники Лауда 10
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Italy.svg Ферари 22
2 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 21
3 Flag of France.svg Рено 19
4 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-БМВ 15
5 Flag of the United Kingdom.svg Уилямс-Форд 12

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1983 Франция
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1983
Следващо състезание:
1983 Монако

Предходно състезание:
1982
Голяма награда на Сан Марино Следващо състезание:
1984