1983 Голяма награда на Сан Марино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
 Гран При на Сан Марино
Карта на пистата
Имола
Дължина писта 5.050 km
Обиколки 60
Състезание 302.400 km
Дата 1 май 1983
Победител
Пилот
време
Патрик Тамбе
1:37:52.460
Полпозишън
Пилот
време
Рене Арну
1:31.238
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Рикардо Патрезе
1:34.437 (47)

1983 Голяма награда на Сан Марино е 3-то за Голямата награда на Сан Марино и четвърти кръг от сезон 1983 във Формула 1, провежда се на 1 май 1983 година на пистата Имола близо до град Имола, Италия.


Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Осела дадоха шанс на Пиеркарло Гинзани да изпробва новия, конструиран от Тони Саутгейт болид FA1E, задвижван с V12 двигател на Алфа Ромео, докато РАМ Марч дойдоха само с Елисео Салазар, след като проблеми със спонсорите принуди Жан-Люис Шлесер да напусне отбора.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Рене Арну донесе радост на местните тифози на Ферари със пол-позиция, побеждавайки времето на втория Нелсън Пикет с почти седем десети. Съотборникът на Арну, Патрик Тамбей се класира трети пред Ален Прост с Рено, Рикардо Патрезе с Брабам и Еди Чийвър с второто Рено. Топ 10 допълват още АТС-а на Манфред Винкелхок, Алфа Ромео-то на Андреа де Чезарис, Лотус-а на Елио де Анджелис и втората Алфа на Мауро Балди. Проблемите върху новия болид на Осела попречиха на Гинзани да намери място на стартовата решетка в утрешното състезание.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Феновете имаха поводи за радост не само заради успешния старт на двете Ферари-та на Арну и Тамбей, но и проблемите на Нелсън Пикет, който спря на място още на старта. За радост никой не удари спрелия Брабам на бразилеца като той се върна в състезанието благодарение от помощта на маршалите. През това време двете Ферари-та, Патрезе и Прост са събрани в група, която бе преследвана от де Чезарис, де Анджелис, Винкелхок и Балди. Чийвър завърши само две обиколки, след повреда по неговия V12 двигател на Рено. След проблемите на Пикет, който си пробиваше напред в колоната единствената надежда на добър резултат бе втория Брабам на Патрезе, който изпревари и двете Ферари-та, за да поведе в 6-та обиколка. Балди изпревари Винкелхок и де Анджелис които започнаха да изпитват проблеми по свойте болиди, преди Кеке Розберг да изпревари и тримата за 6-та позиция.

Патрезе имаше преднина от над секунда пред Арну и на още две пред Тамбей и Прост, които бяха разделени от Ероуз-а на Марк Сюрер. Ники Лауда който стартира 18-ти, отпадна след завъртане последвано от Тирел-а на Микеле Алборето. Винкелхок се свлече до 20-та позиция след смяна гумите, докато Лотус-ите на де Анджелис и Найджъл Менсъл се движеха 8-ми и 11-ти, а Брабам-а на Пикет между тях на 9-та, въпреки че прегря двигателя си при опита си да стартира болида си в старта на състезанието.

Арну бе първият от лидерите който спря за смяна на гуми и зареждане с гориво в 20-та обиколка. Французинът се върна пред Алфа-та на де Чезарис, който го изпревари за половин обиколка, преди Арну да го изпревари. Прост бе следващия в началото на 27-та обиколка, но по-бавния му стоп го изпрати зад Ферари-то на Арну, следван моментално от де Чезарис, който се свлече зад Уилямс-а на Розберг. След стоповете на Менсъл и Розберг, Тамбей бе следващия който да посети бокса на своя тим, връщайки се пред съобортника си Арну за втора позиция. Патрезе спря в началото на 34-та обиколка, но проблем при монтирането на задните гуми, поради прегряване на задните спирачки и с това той даде лидерството на Тамбей. Най-добрите стопове обаче бяха тези на Пикет (11.2 секунди) и на Жак Лафит (14 секунди), докато Балди имаше твърде бавен стоп (24.2 секунда), което го свлече на 12-та обиколка.

Дерек Уорик със своя Толеман се движеше 14-ти, преди да удари предпазните гуми на завоя Риваца, успявайки да постави предната част на болида върху предпазните гуми. 10 обиколки по-късно Дани Съливан (който се движеше също 14-ти след отпадането на Уорик и изпреварвайки Ероуз-а на Чико Сера) също напусна състезанието на съшото място като паркира Тирел-а си в задната част на Толеман-а. де Чезарис бе следващия, който отпадна в 45-та обиколка с повреда в двигателя което прати Пикет на 5-та позиция, преди и той да изчезне от класирането със същия проблем. Жан-Пиер Жарие също се влкючи в списъка с отпадналите след като камък повреди радиатора на неговото Лижие.

Патрезе се доближи до Ферари-то на Тамбей, намаляйки преднината до половин секунда в 52-та обиколка. Две обиколки по-късно италианеца изпревари Тамбей, но лидерството му бе отнето секунди по-късно след като се вряза в предпазните гуми на завоя Аква Минерале, което зарадва "тифозите". Тамбей, не вярвайки на късмета си запази водачеството си до финала и завърши на почти минута пред Прост. Арну завърши трети, поставейки двете Ферари-та на подиума, въпреки че се завъртя на завоя където Патрезе отпадна. Розберг, Макларън-а на Джон Уотсън (който стартира 24-ти спечели много позиции благодарение да отпаданията на една трета от пилотите) и Сюрер завършиха в зоната на точките. 6-то място можеше да бъде притежание на Мауро Балди преди повреда по двигателя, четири обиколки до финала да го ограби от тази позиция.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 27 Flag of France.svg Патрик Тамбе Ферари 60 1:37:52.460 3 9
2 15 Flag of France.svg Ален Прост Рено 60 + 48.781 4 6
3 28 Flag of France.svg Рене Арну Ферари 59 + 1 Об. 1 4
4 1 Flag of Finland.svg Кеке Розберг Уилямс-Форд 59 + 1 Об. 11 3
5 7 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Макларън-Форд 59 + 1 Об. 24 2
6 29 Flag of Switzerland.svg Марк Сюрер Ероуз-Форд 59 + 1 Об. 12 1
7 2 Flag of France.svg Жак Лафит Уилямс-Форд 59 + 1 Об. 16  
8 30 Flag of Brazil.svg Чико Сера Ероуз-Форд 58 + 2 Об. 20  
9 26 Flag of Brazil.svg Раул Боесел Лижие-Форд 58 + 2 Об. 25  
10 23 Flag of Italy.svg Мауро Балди Алфа Ромео 57 Двигател 10  
11 9 Flag of Germany.svg Манфред Винкелхок АТС-БМВ 57 + 3 Об. 7  
12 12 Flag of the United Kingdom.svg Найджъл Менсъл Лотус-Форд 56 Завъртане 15  
Отп 6 Flag of Italy.svg Рикардо Патрезе Брабам-БМВ 54 Завъртане 5  
Отп 22 Flag of Italy.svg Андреа де Чезарис Алфа Ромео 45 Възпламаняване 8  
Отп 11 Flag of Italy.svg Елио де Анджелис Лотус-Рено 43 Управление 9  
Отп 5 Flag of Brazil.svg Нелсън Пикет Брабам-БМВ 41 Двигател 2  
Отп 25 Flag of France.svg Жан-Пиер Жарие Лижие-Форд 39 Радиатор 19  
Отп 4 Flag of the United States.svg Дани Съливан Тирел-Форд 37 Инцидент 22  
Отп 35 Flag of the United Kingdom.svg Дерек Уорик Толеман-Харт 27 Завъртане 14  
Отп 31 Flag of Italy.svg Корадо Фаби Осела-Форд 20 Завъртане 26  
Отп 36 Flag of Italy.svg Бруно Джакомели Толеман-Харт 20 Окачване 17  
Отп 8 Flag of Austria.svg Ники Лауда Макларън-Форд 11 Завъртане 18  
Отп 34 Flag of Venezuela.svg Джони Чекото Теодор-Форд 11 Завъртане 23  
Отп 3 Flag of Italy.svg Микеле Алборето Тирел-Форд 10 Инцидент 13  
Отп 33 Flag of Colombia.svg Роберто Гереро Теодор-Форд 3 Завъртане 21  
Отп 16 Flag of the United States.svg Еди Чийвър Рено 1 Турбо 6  
НКв 17 Flag of Chile.svg Елисео Салазар РАМ-Форд    
НКв 32 Flag of Italy.svg Пиеркарло Гинзани Осела-Форд        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of France.svg Ален Прост 15
2 Flag of Brazil.svg Нелсон Пикет 15
3 Flag of France.svg Патрик Тамбе 14
4 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън 11
5 Flag of Austria.svg Ники Лауда 10
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Italy.svg Ферари 22
2 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 21
3 Flag of France.svg Рено 19
4 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-БМВ 15
5 Flag of the United Kingdom.svg Уилямс-Форд 12

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1983 Франция
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1983
Следващо състезание:
1983 Монако

Предходно състезание:
1982
Голяма награда на Сан Марино Следващо състезание:
1984