1974 Голяма награда на Германия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Германия
Карта на пистата
Нюрбургринг
Дължина писта22,835 km
Обиколки14
Състезание319.690 km
Дата4 август 1974
ВремеОблачно, дъжд
Победител
Пилот
– време
Клей Регацони
1:41:35.0
Полпозишън
Пилот
– време
Ники Лауда
7:00.80
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Джоди Шектър
7:11.10 (11)

1974 Голяма награда на Германия е 22-рото за Голямата награда на Германия и единадесети кръг от сезон 1974 във Формула 1, провежда се на 4 август 1974 година на пистата Нюрбургринг близо до град Нюрбург, Германия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Няколко промени настъпиха след края на ГП на Великобритания. В Исо Марлборо, Жак Лафит, който първоначално е нает от отбора на Токен за участие за ГП на Франция, преди да се оттеглят, е поредното ново попълнение в тима, докато опитният пилот от Формула 5000 Иън Ашли е нает от последния. Крис Еймън и неговият тим се завръщат в колоната след като пропуснаха състезанията от Швеция насам.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Така както е в Брандс, V12 двигателя на Ферари отново имаше чисто превъзходство пред конкуренцията, позволявайки на Ники Лауда да постигне поредната си пол-позиция, със съотборника си Клей Регацони до него на първа редица. Другите претенденти за титлата Емерсон Фитипалди и Джоди Шектър са на втора редица пред Патрик Депайе, Карлос Ройтеман, Дени Хълм, Рони Петерсон (тествайки Лотус 72 с компоненти от 76), Джаки Икс и Йохен Мас. От пилотите, които не успяха да намерят място за състезанието, Ашли се представи добре, като е само на 2.4 секунди и е поставен като първа резерва. Еймън се разболя в петък, след като успя да направи малко обиколки. Той изпрати австралийския състезател от Формула 3, Лари Пъркинс като заместник на новозеландеца, но самият той не се представи убедително. Хоудън Гънли обаче нямаше добър късмет, след като катастрофира Маки-то си на Хатзенбах и в резултат на това той си нарани тежко и двата си крака, макар самия Гънли да излезе от болида си преди да колабира.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки силния дъжд в събота, позната голяма публика отново се събра на трасето за състезанието. След като пилотите се наредиха на своите места, трасето остана сухо, но небето все още е облачно. Самите организатори планираха да спрат състезанието ако дъждът започне в първите обиколки, след което да се направи рестарт след като дъждът спре. Ако дъждът завали между четвъртата и осмата обиколка, всички пилоти трябват незабавно да спрат в бокса за смяна с мокри гуми, но ако дъждът завали след осмата обиколка, състезанието ще продължи както е планирано.

Ролята на Ашли като първа резерва, зае позицията си за състезанието заедно с втората резерва Дерек Бел. Екшънът се разви още на старта, след като Регацони успя да изскочи пред Лауда, докато Фитипалди е изправен от Депайе, заради трудности с превключване на предавка. Съотборникът му Хълм обаче удари Макларън-а на бразилеца, след като е блокиран от също направилия добър старт Икс. Новозеландецът отпадна със счупено окачване, докато Фитипалди продължи с наклонена задна лява гума.

Лауда се свлече до трета позиция, след като е изпреварен от Шектър. Австриецът се опита да си върне позицията си от южно-африканеца на завоя Нордкехр, преди да загуби контрол и да се удари право в мантинелата. В края на първата обиколка Регацони вече водеше с голяма преднина пред втория Шектър. Джон Уотсън напусна надпреварата със счупено окачване, а дебюта на Лафит завърши, след като задната част на болида се повреди. Междувременно Хълм се върна в бокса на Макларън, вземайки резервния болид, преди да бъде дисквалифициран от организаторите две обиколки по-късно. По това време Фитипалди отпадна от състезанието, след като наклонената задна лява гума му повлия негативно върху управлението на неговата машина.

Контактът с Лауда, попречи на Шектър да се доближи до оцелялото Ферари на Регацони, след което е в полезрението на Ройтеман. Мас продължи блестящото си представяне от квалификацията, движейки се четвърти пред Лотус-а на Петерсон, Депайе, Икс, Майк Хейлууд и Артуро Мерцарио. Джеймс Хънт, Жан-Пиер Жарие и Жан-Пиер Белтоаз са следващите, преди БРМ да се откаже в петата обиколка, след като неочаквано двигателя умря, последван от Мерцарио с повреда в дросела и от Верн Шупан, който повреди скоростната си кутия на Инсайн-а.

Тогава част от трасето е засегнато от лекия дъжд, което причини силно усещане за феновете, но организаторите решиха състезанието да продължи. Битката за четвъртата позиция се нажежи след като Петерсон и Икс изпревариха Хейлууд и Мас, докато Депайе се удари в бариерата в шестата обиколка. Шведът скоро загуби позицията си от белгиеца, след което загуби позиции и от Хейлууд и от Мас. Хънт отпадна от осма позиция с повреда по скоростната кутия, давайки позицията си на Жарие.

Усиленото каране на Мас приключи в 11-а обиколка, след като двигателя му гръмна, оставяйки Хейлууд да се справи с двата Лотус-а за четвърта позиция, докато Том Прайс (стартирайки от 11-а позиция), лека полека си проби път напред, стигайки до седма позиция пред Марч-а на Ханс-Йоахим Щук и Жарие, докато Ашли спря в бокса за оглед на болида. Най-сериозният инцидент настъпи в обиколка преди финала, след като Хейлууд изчезна от класирането. Причината е че Макларън-а на англичанина се приземи лошо на Пфанцгартен, изстрелвайки се право в мантинелата, от който двата му крака пострадаха тежко от удара.

Регацони пресече финалната линия за втората си победа за сезона, с около петдесет секунди пред втория Шектър. Южно-африканецът успя да изчезне от Ройтеман, след като задното крило на Брабам-а се разпадна, накрая финиширайки на секунда пред Петерсон, който се справи с Икс за четвъртото място. Прайс постигна първата си точка, благодарение най-вече на отпадането на Хейлууд преди това, докато Щук остана без гориво, но завършвайки седми пред Жарие, Греъм Хил, Анри Пескароло, Бел, Карлос Паче и Виторио Брамбила (финиширайки въпреки една от гумите да се разпадне). Накрая затруднените организатори решиха да класират Ашли и Хейлууд 14-и и 15-и, вместо да оправят проблема с резервния пилот при предишния.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 11 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Ферари 14 1:41:35.0 2 9
2 3 Република Южна Африка Джоди Шектър Тирел-Форд 14 + 50.7 4 6
3 7 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Брабам-Форд 14 + 1:23.3 6 4
4 1 Flag of Switzerland.svg Рони Петерсон Лотус-Форд 14 + 1:24.2 8 3
5 2 Flag of Belgium (civil).svg Джаки Икс Лотус-Форд 14 + 1:25.0 9 2
6 16 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Том Прайс Шедоу-Форд 14 + 2:18.1 11 1
7 9 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 14 + 2:58.7 20
8 17 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Жан-Пиер Жарие Шедоу-Форд 14 + 3:25.9 18
9 26 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Греъм Хил Лола-Форд 14 + 3:26.4 19
10 15 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Анри Пескароло БРМ 14 + 4:17.7 24
11 18 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Дерек Бел Съртис-Форд 14 + 5:17.7 25
12 8 Flag of Brazil.svg Карлос Паче Брабам-Форд 14 + 6:26.3 17
13 10 Flag of Italy.svg Виторио Брамбила Марч-Форд 14 + 8:43.1 23
14 32 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Иън Ашли Токен-Форд 13 + 1 Об. 20
15 33 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Майк Хейлууд Макларън-Форд 12 Инцидент 12
Отп 19 Flag of Germany.svg Йохен Мас Съртис-Форд 10 Двигател 13
Отп 24 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Джеймс Хънт Хескет-Форд 10 Ск.кутия 10
Отп 4 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Патрик Депайе Тирел-Форд 5 Инцидент 5
Отп 20 Flag of Italy.svg Артуро Мерцарио Исо Малборо-Форд 5 Дросел 16
Отп 14 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Жан-Пиер Белтоаз БРМ 4 Горивна система 15
Отп 22 Flag of Australia (converted).svg Верн Шупан Инсайн-Форд 4 Ск.кутия 22
Отп 5 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Макларън-Форд 2 Окачване 3
Отп 21 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Жак Лафит Исо Малборо-Форд 2 Окачване 21
Отп 28 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Джон Уотсън Брабам-Форд 1 Окачване 14
Отп 12 Flag of Austria.svg Ники Лауда Ферари 0 Инцидент 1
Отп 6 Flag of New Zealand.svg Дени Хълм Макларън-Форд 0 Инцидент 7
НКв 37 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франсоа Миго БРМ
НКв 23 Flag of Australia (converted).svg Тим Шенкен Троян-Форд
НКв 27 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Гай Едуардс Лола-Форд
НКв 30 Flag of Australia (converted).svg Лари Пъркинс Еймън-Форд
НКв 30 Flag of New Zealand.svg Крис Еймън Еймън-Форд
НКв 25 Flag of New Zealand.svg Хоудън Гънли Маки-Форд

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони 44
2 Република Южна Африка Джоди Шектър 41
3 Flag of Austria.svg Ники Лауда 38
4 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди 37
5 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон 22
6 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман 14
7 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Майк Хейлууд 12
8 Flag of New Zealand.svg Дени Хълм 12
Генерално класиране при констуркторите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Italy.svg Ферари 57
2 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Макларън-Форд 49 (51)
3 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Тирел-Форд 45
4 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Лотус-Форд 29
5 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Брабам-Форд 15
6 Flag of the United Kingdom (3-5).svg БРМ 10
7 Flag of the United States.svg Шадоу-Форд 7
8 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Марч-Форд 5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1974 Великобритания
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1974
Следващо състезание:
1974 Австрия

Предходна година:
1973
Голяма награда на Германия Следваща година:
1975