1974 Голяма награда на Великобритания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Великобритания
Карта на пистата
Брандс Хач
Дължина писта 4.206 km
Обиколки 75
Състезание 315.450 km
Дата 20 юли 1974
Време Слънчево, сухо
Победител
Пилот
време
Джоди Шектър
1:43:02.2
Полпозишън
Пилот
време
Ники Лауда
1:19.7
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Ники Лауда
1:21.1 (25)
[[commons:Category:1974 British Grand Prix|Гран При на Великобритания]] в Общомедия

1974 Голяма награда на Великобритания е 25-то за Голямата награда на Великобритания и десети кръг от сезон 1974 във Формула 1, провежда се на 20 юли 1974 година на пистата Брандс Хач в област Кент, Великобритания.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Общо 34 състезатели са записани за участие за ГП на Великобритания, като само най-бързите 25 имат право за участие за самото състезание. Джон Никълсън и неговия Линкар правят своя дебют, докато Токен и Троян са обратно в колоната като при предишния Дейвид Пърли е зад волана на RJ02. Лела Ломбарди, участник във Формула 5000 също прави своя дебют зад волана на миналогодишния Брабам BT42 (като номера на болида ѝ дойде качо част от сделката с Радио Люксембург), както и Майк Уайлдс, използвайки миналогодишния Марч използван от Хескет. Заедно с Лео Кинунен са и японския отбор Маки, които правят дългоочаквания си дебют след неуспешния опит да участват в Монако. Болидът F101 е пилотиран от новозеландеца Хоудън Гънли, макар че болида претърпя големи промени по дизайна преди това.

Въпреки отпадането в Дижон, Карлос Паче бе повикан от заводския отбор на Брабам за заместник на Рики фон Опел, поради слабите резултати отстрана на лихтенщайнеца, което преля чашата на Бърни Екълстоун. Преди бразилецът да бъде нает от британския отбор те потърсиха Крис Еймън за заместник на фон Опел, но новозеландеца отказа поканата и вместо това си фокусира вниманието си върху своя отбор (които отново пропускат състезание). В Съртис, Йохен Мас отново е с различен съотборник, този път в лицето на британеца Дерек Бел. Франк Уилямс отново се обърна към Том Белсьо за втората кола на Исо Марлборо редом до Артуро Мерцарио, докато Гай Едуардс имаше тежък инцидент по време на състезание във Ф5000, като Питър Гетин зае мястото на сънародника си в отбора на Греъм Хил. Скудерия Финото планираха да участват с Анди Сътклиф, но накрая отбора реши да пропусне състезанието.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Ники Лауда отново бе най-бърз в квалификациите, но само защото той постави най-добро време преди Рони Петерсон, който отново бе в добра форма зад волана на Лотус 72. Джоди Шектър бе с четири десети зад тях, но с малко пред Брабам-а на Карлос Ройтеман - връщайки се в позната си форма в първите няколко състезания. Отличното представяне на Том Прайс зад волана на Шадоу продължи с пето време, като преди това той бе най-бърз в четвъртък сутринта (от което уелсеца получи награда от около сто бутилки със шампанско с учтивост от "Вечерни новини"), с Джеймс Хънт до него на шеста позиция (като двамата бяха въвлечени в инциденти за последните два старта). Клей Регацони е седми пред Емерсон Фитипалди, Ханс-Йоахим Щук и Патрик Депайе. Пърли заедно с Бел останаха на три десети от място за състезанието и те заедно с Белсьо, Ломбарди, Верн Шупан, Никълсън, Гънли, Уайлдс и Кинунен са пилотите които отпадат от по-нататъшно участие.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Лауда отново направи най-добрия старт, като този път Петерсон остана неподготвен, от което Регацони и Шектър се възползваха. Южно-африканецът след това успя да изпревари Регацони, който вече бе преследван от Петерсон. Зад топ 4 са Ройтеман, Фитипалди, Прайс, Щук, Джаки Икс, Майк Хейлууд и Хънт. Първият отпаднал бе Гетин, който използва резервния болид на Лола предназначен за Хил, след като неговия му гръмна двигателя и му отне обиколка, за да разбере обаче, че кокпита му не пасва на физиката му.

Хънт бе следващият отпаднал в третата обиколка, след като част от задното му окачване се счупи на завоя Саут Бенк и Хескет-а загуби контрол. Лауда продължи да увеличи преднината си пред втория Шектър въпреки опитите на южно-африканеца да се доближи до Ферари-то, докато през това време Икс и Хейлууд спореха заедно с Щук за осмата позиция, а Мас задържаше пред себе си групата от пилоти водени от Мерцарио, преди Виторио Брамбила да изчезне с повреда в горивната система в 17-та обиколка, скоро последван от сънародника си Мерцарио в 25-та с проблеми в двигателя и Депайе със същия проблем, десет обиколки по-късно.

Но по-значимото отпадане бе това на Щук, който удари силно Марч-а си в 36-та обиколка, оставяйки парчета отломки по трасето. Няколко пилота в това число Регацони и Петерсон трябваше да спрат за смяна на нови гуми, след като преминаха покрай части от Марч-а. Непознат проблем бе разкрит и при двата Шадоу-а, след като долната част на шаситата бяха леко пропукани, заради характеристиката на Брандс. Жан-Пиер Жарие отпадна с повредено окачване в 45-та обиколка, докато Прайс използваше четвърта и пета предавка, за да остане в надпреварата. Хейлууд междувременно използваше по-горни предавки, за да не прегрее двигателя и все още се бореше с Икс, преди да се завърти на 360 градуса и извън състезанието.

Лауда имаше около 20 секунди пред втория Шектър, но с 20 обиколки преди финала, австриеца усети че една от гумите бе засегната от отломките които Щук остави. Лауда прецени да остане на трасето и продължи да натиска, което се оказа твърде оптимистично и Шектър скоро го изпревари пет обиколки до финала. Обиколка по-късно Фитипалди също мина през Ферари-то на Лауда, от което гумата започна да се разпада и австриеца реши да спре в бокса.

Механиците на Ферари показаха тяхната запазена марка със бързата смяна на гуми и Лауда излезе от бокса на пета позиция, преди да види че изхода е блокиран от Форд Кортина, както и няколко официални лица, готвейки се за финала на състезанието. Комисарите отказаха да помръднат и Лауда, виждайки че няма друг изход реши да излезе от болида си и да се върне в бокса на своя тим, видимо със сълзи в очите. Макар това да бе грешно решение на Лауда да остане на пистата, това бе чиста несправедливост за това, че бе задържан от официалните лица, но нищо не можеше да се направи по този въпрос и австриеца бе класиран девети.

Така Шектър записа втората си победа благодарение на това което се случи с Лауда, с Фитипалди на втора позиция която го запази в битката за титлата. Икс завърши четвърти пред Регацони. Макар Лауда да бъде класиран девети все пак той бе класиран пети, след като тима протестира пред организаторите за ситуацията която се случи в бокса. Ройтеман взе последната точка пред Хълм, докато Прайс пресече финала осми за първото финиширано състезание, след три отпадания. Паче заедно с Петерсон, Джон Уотсън, Жан-Пиер Белтоаз, Хил и Мас бяха останалите финиширали надпреварата, докато Франсоа Миго остана на 12 обиколки назад след дълъг стоп.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 3 Република Южна Африка Джоди Шектър Тирел-Форд 75 1:43:02.2 3 9
2 5 Бразилия Емерсон Фитипалди Макларън-Форд 75 + 15.3 8 6
3 2 Белгия Джаки Икс Лотус-Форд 75 + 1:01.5 12 4
4 11 Швейцария Клей Регацони Ферари 75 + 1:07.2 7 3
5 12 Австрия Ники Лауда Ферари 74 + 1 Об. 1 2
6 7 Аржентина Карлос Ройтеман Брабам-Форд 74 + 1 Об. 4 1
7 6 Нова Зеландия Дени Хълм Макларън-Форд 74 + 1 Об. 19  
8 16 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Том Прайс Шедоу-Форд 74 + 1 Об. 5  
9 8 Бразилия Карлос Паче Брабам-Форд 74 + 1 Об. 20  
10 1 Швейцария Рони Петерсон Лотус-Форд 73 + 2 Об. 2  
11 28 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джон Уотсън Брабам-Форд 73 + 2 Об. 13  
12 14 Франция Жан-Пиер Белтоаз БРМ 72 + 3 Об. 23  
13 26 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Греъм Хил Лола-Форд 69 + 6 Об. 22  
14 19 Германия Йохен Мас Съртис-Форд 68 + 7 Об. 17  
Отп 15 Франция Анри Пескароло БРМ 64 Двигател 24  
НКл 37 Франция Франсоа Миго БРМ 62 Не е класиран 14  
Отп 33 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Майк Хейлууд Макларън-Форд 57 Завъртане 11  
Отп 17 Франция Жан-Пиер Жарие Шедоу-Форд 45 Окачване 16  
Отп 9 Германия Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 36 Инцидент 9  
Отп 4 Франция Патрик Депайе Тирел-Форд 35 Двигател 10  
Отп 20 Италия Артуро Мерцарио Исо Малборо-Форд 25 Двигател 15  
Отп 10 Италия Виторио Брамбила Марч-Форд 17 Горивна с-ма 16  
Отп 23 Австралия Тим Шенкен Троян-Форд 6 Окачване 25  
Отп 24 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеймс Хънт Хескет-Форд 2 Окачване 6  
Отп 27 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Питър Гетин Лола-Форд 0 Физически 21  
НКв 42 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дейвид Пърли Токен-Форд        
НКв 18 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дерек Бел Съртис-Форд        
НКв 21 Дания Том Белсьо Исо Малборо-Форд        
НКв 208 Италия Лела Ломбарди Брабам-Форд        
НКв 22 Австралия Верн Шупан Инсайн-Форд        
НКв 29 Нова Зеландия Джон Никълсън Линкар-Форд        
НКв 25 Нова Зеландия Хоудън Гънли Маки-Форд        
НКв 35 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Майк Уайлдс Марч-Форд        
НКв 43 Финландия Лео Кинунен Съртис-Форд        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Австрия Ники Лауда 38
2 Бразилия Емерсон Фитипалди 37
3 Република Южна Африка Джоди Шектър 35
4 Швейцария Клей Регацони 35
5 Швеция Рони Петерсон 19
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Майк Хейлууд 12
7 Нова Зеландия Дени Хълм 12
8 Франция Патрик Депайе 11
Генерално класиране при констуркторите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Форд 49 (51)
2 Италия Ферари 48
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Форд 39
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Форд 26
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брабам-Форд 11
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия БРМ 10
7 Съединени американски щати Шадоу-Форд 6
8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Марч-Форд 5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1974 Франция
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1974
Следващо състезание:
1974 Германия

Предходно състезание:
1973
Голяма награда на Великобритания Следващо състезание:
1975