1973 Голяма награда на Великобритания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
 Гран При на Великобритания
Карта на пистата
Силвърстоун
Дължина писта 4.7105 km
Обиколки 67
Състезание 315.597 km
Дата 14 юли 1973
Време Сухо
Победител
Пилот
време
Питър Ревсън
1:29:18.5
Полпозишън
Пилот
време
Рони Петерсон
1:16.3
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Джеймс Хънт
1:18.6 (50)

1973 Голяма награда на Великобритания е 24-то за Голямата награда на Великобритания и девети кръг от сезон 1973 във Формула 1, провежда се на 14 юли 1973 година на пистата Силвърстоун близо до град Силвърстоун, Великобритания.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки записаните 30 състезатели за това състезание, организаторите решават да не ограничат стартовите места като всички пилоти си гарантират право на участие. Ферари отново фокусират вниманието си върху Джаки Икс, докато Макларън реши да участват с трима пилоти като голяма заслуга бе представянето на Джоди Шектър в Франция. Освен наличието на трети Брабам BT42 за Андреа де Адамич, отборът продаде стария BT37 на Голди Хексагон за Джон Уотсън, който прави своя Гран При дебют, въпреки че първото му участие в състезание за Формула 1 бе на Брандс Хетч преди година по време на нешампионатно състезание. Съртис също са с трети пилот в лицето на 26-годишния германец Йохен Мас, който е позната фигура във Формула 2 и Три, както и в състезанията за издръжливост.

Марч се раздели с Жан-Пиер Жарие, заради липса на пари отстрана на французина, а на негово място бе нает 25-годишния британец Роджър Уилямсън, който е протеже на Том Уеткрофт. Джеймс Хънт и Дейвид Пърли също са записани за участие, както и завърналия се от контузия Майк Бютлър. Освен и завръщането на Текно с Крис Еймън, Исо Марлборо нае за съотборник на Хоудън Гънли, сънародника му Греъм Макрей, също позната фигура във Формула 2 и Формула 5000.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

След победата си в Пол Рикар, Рони Петерсон продължи страхотната си форма с пета пол-позиция, две десети по-бърз от втория Дени Хълм. Питър Ревсън се нареди трети пред претендентите за титлата Джеки Стюарт и Емерсон Фитипалди. Шектър, Франсоа Север, Карлос Ройтеман, Ники Лауда и Клей Регацони окупираха топ 10. Представянето на Хънт във Формула 1 отново изуми критиците си с 11-ти резултат, докато Икс остана 19-ти.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Колоната бе намалена с един участник, след като Марч-а на Пърли се повреди по време на тренировката преди състезанието. Петерсон поведе колоната след старта, но към Бекетс, Стюарт излезе начело от четвърта позиция. Ройтеман излезе трети пред Шектър, Хълм, Север, Хънт, Ревсън и Регацони. Лауда и Джаки Оливър се удариха от което БРМ-а на австриеца бе леко повреден за разлика от Шадоу-а на британеца, който отпада след този удари. Когато колоната премина завоя Уъдкът за втори път, Шектър загуби контрол върху машината си, след като настъпи тревата. Макларън-ът се удари в стената към боксовете и накрая болидът спря в състезателната линия. Хълм, Север и Хънт успяват да избегнат южно-африканеца, но Ревсън безпомощно удари задното крило на Шектър, от което се образува верижна реакция от приидващите пилоти. Червени знамена са развяти, за да сигнализират спиране на състезанието.

Девет болида са въвлечени в задръстването като де Адамич си счупи глезена, след удар в мантинелите. Въпреки сериозната контузия на италианеца, всички състезатели, замесени в инциденти излизат невредими. Някои от зрителите и членове от тимовете смятат, че Шектър спука гума при преминаването към завоя Уъдкът, но повечето смятат че това е поради липса на концентрация.

Четиридесет минути по-късно е обявено рестартиране на състезанието, без де Адамич, Шектър, Майк Хейлууд, Карлос Паче, Мас, Джордж Фолмър, Уилямсън и Жан-Пиер Белтоаз. Останалите 19 състезатели застават на местата си от първия старт, оставяйки празни места на тези които не стартират. Петерсон отново поведе, но този път Лауда успя да се промъкне зад лидера, пред Стюарт, Фитипалди, Хълм, Ревсън, Север, Регацони, Хънт и Гънли. Макрей отпадна моментално, след като отломки които не са почистени повредиха клапаните в двигателя.

Стюарт успя да изпревари Лауда във втората обиколка и започна да намалява преднината на Петерсон, но когато шотландеца се опита да изпревари Лотус-а в седмата обиколка, той загуби контрол върху Тирел-а след като пропусна да смени предавките, връщайки се на 13-то място. През това време Фитипалди изпревари Лауда за второ място, след което австриеца загуби позиции и от двата Макларън-а, но Север намери Лауда труден за изпреварване. Това даде шанс на Хънт да се доближи до французина. Съотборникът му Стюарт е принуден да спре в бокса, след като предното крило бе на път да се откачи, заради което механиците трябват да наместят крилото обратно към първоначалната си позиция. Докато това се случва, Еймън се присъедини към списъка с отпадналите, след като горивната система го предаде, а Греъм Хил и Уотсън спират за поправка на своите болиди.

Лауда продължи с пропадането, след като Хънт, Север и Ройтеман изпреварват австриеца. Ревсън успя да намери ритъма си и успя да мине пред Емерсон Фитипалди, докато двамата намаляват от разликата на Петерсон. От друга страна Хълм е преследван от Хънт като са зад Стюарт, който е с обиколка назад след спирането му в бокса. Лауда спря в бокса за нови гуми, докато проблем в шасито на Шадоу-а на Хил, означи края на състезанието и за него. В 34-та обиколката разликата между Петерсон, Ревсън и Фитипалди бе две секунди, преди лек дъжд да направи трасето хлъзгаво. Докато всички пилоти се борят да останат на трасето, Фитипалди отпада в 37-та обиколка, след като загуби контрол върху задните си гуми, а Хънт успя да мине пред Хълм. В 39-та обиколка Ревсън успя да изпревари останалия Лотус на Петерсон за да поеме лидерството, оставяйки шведа да се бори срещу Хънт, докато Уилсън Фитипалди напуска пет обиколки по-късно, поради повреда в двигателя. Хълм успя да си върне позицията си от Хънт, след като трасето започва да изсъхва в 56-та обиколка, след което преследва Лотус-а на Петерсон. От своя страна шведа отговори на темпото, зададено от новозеландеца, което помогна да намали преднината на Ревсън, който не е притеснен от ситуацията.

Така американецът пресича финалната права на почти три секунди, за своята първа победа. Петерсон удържа на атаките на Хълм за втора позиция, докато Хънт завърши зад двойката пилоти. Север и Ройтеман заеха последните точки, докато Стюарт завърши 10-ти, но запазвайки водачеството си в класирането при пилотите. Последен завърши Инсайн-а на Рики фон Опел на шест обиколки от победителя.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 8 Flag of the United States.svg Питър Ревсън Макларън-Форд 67 1:29:18.5 3 9
2 2 Flag of Switzerland.svg Рони Петерсон Лотус-Форд 67 + 2.8 1 6
3 7 Flag of New Zealand.svg Дени Хълм Макларън-Форд 67 + 3.0 2 4
4 27 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт Марч-Форд 67 + 3.4 11 3
5 6 Flag of France.svg Франсоа Север Тирел-Форд 67 + 36.6 7 2
6 10 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Брабам-Форд 67 + 44.7 8 1
7 19 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони БРМ 67 + 1:11.7 10  
8 3 Flag of Belgium.svg Джеки Икс Ферари 67 + 1:17.4 19  
9 25 Flag of New Zealand.svg Хоудън Гънли Исо Малборо-Форд 66 + 1 Об. 18  
10 5 Flag of the United Kingdom.svg Джеки Стюарт Тирел-Форд 66 + 1 Об. 4  
11 15 Flag of the United Kingdom.svg Майк Бютлър Марч-Форд 65 + 2 Об. 24  
12 21 Flag of Austria.svg Ники Лауда БРМ 63 + 4 Об. 9  
13 28 Flag of Liechtenstein.svg Рики фон Опел Инсайн-Форд 61 + 6 Об. 21  
Отп 11 Flag of Brazil.svg Уилсън Фитипалди Брабам-Форд 44 Теч-масло 13  
Отп 1 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Лотус-Форд 36 Трансмисия 5  
Отп 29 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Брабам-Форд 36 Горивна система 23  
Отп 12 Flag of the United Kingdom.svg Греъм Хил Шадоу-Форд 24 Шаси 27  
Отп 22 Flag of New Zealand.svg Крис Еймън Техно 6 Горивна система 29  
Отп 30 ЮАР Джоди Шектър Макларън-Форд 0 Сблъсък 6  
Отп 23 Flag of the United Kingdom.svg Майк Хейлууд Съртис-Форд 0 Сблъсък 12  
Отп 31 Flag of Germany.svg Йохен Мас Съртис-Форд 0 Сблъсък 14  
Отп 24 Flag of Brazil.svg Карлос Паче Съртис-Форд 0 Сблъсък 15  
Отп 20 Flag of France.svg Жан-Пиер Белтоаз БРМ 0 Сблъсък 17  
Отп 9 Flag of Italy.svg Андреа де Адамич Брабам-Форд 0 Сблъсък 20  
Отп 14 Flag of the United Kingdom.svg Роджър Уилямсън Марч-Форд 0 Сблъсък 22  
Отп 16 Flag of the United States.svg Джордж Фолмър Шадоу-Форд 0 Сблъсък 25  
Отп 17 Flag of the United Kingdom.svg Джаки Оливър Шадоу-Форд 0 Сблъсък 26  
Отп 26 Flag of New Zealand.svg Греъм Макрей Исо Малборо-Форд 0 Дросел 28  
Отп 18 Flag of the United Kingdom.svg Дейвид Пърли Марч-Форд 0 Завъртане 16  

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of the United Kingdom.svg Джеки Стюарт 42
2 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди 41
3 Flag of France.svg Франсоа Север 33
4 Flag of Switzerland.svg Рони Петерсон 25
5 Flag of New Zealand.svg Дени Хълм 23
6 Flag of the United States.svg Питър Ревсън 20
7 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман 8
8 Flag of Belgium.svg Джаки Икс 8
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 58 (62)
2 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 53 (57)
3 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 35
4 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Форд 12
5 Flag of Italy.svg Ферари 12
6 Flag of the United States.svg Шадоу-Форд 5
7 Flag of the United Kingdom.svg БРМ 5
8 Flag of the United Kingdom.svg Марч-Форд 4

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1973 Франция
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1973
Следващо състезание:
1973 Нидерландия

Предходно състезание:
1972
Голяма награда на Великобритания Следващо състезание:
1974