1973 Голяма награда на Нидерландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Нидерландия
Карта на пистата
Зандворд
Дължина писта 4.180 km
Обиколки 72
Състезание 304.270 km
Дата 20 юни 1973
Време Сухо
Победител
Пилот
време
Джеки Стюърт
1:39:12.45
Полпозишън
Пилот
време
Рони Петерсон
1:19.47
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Рони Петерсон
1:20.31 (42)
[[commons:Category:1973 Dutch Grand Prix|Гран При на Нидерландия]] в Общомедия

1973 Голяма награда на Нидерландия е 18-то за Голямата награда на Нидерландия и десети кръг от сезон 1973 във Формула 1, провежда се на 20 юни 1973 година на пистата Зандворд близо до град Зандворд, Нидерландия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Предишното издание за ГП на Нидерландия бе отменено, заради лошата инфраструктура на трасето Занворд. Местната автомобилна организация успя с много усилия да подобрят трасето, включвайки нов завой наречен Панорамабохт, намирайки се след завоя Оост Тунел. Но голямата новина е свързана с напускането на Ферари за остатъка от сезона, заради лошите резултати. Носят се и слухове, че Джаки Икс и Артуро Мерцарио са информирани от Скудерията да си намерят друг отбор. Въпреки че Джоди Шектър не бе наказан за инцидента, което довело до спирането на състезанието в Силвърстоун, Макларън реши да дадат почивка на южно-африканеца, за неизвестно време. Като резултат от инцидента в Силвърстоун, Андреа де Адамич обяви своето прекратяване от състезателна дейност, докато Съртис фокусират вниманието си върху болида TS14A. Последната промяна дойде в Уилямс, където Гейс ван Ленеп взе второто пилотско място, редом до Хоудън Гънли.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Квалификацията отново е доминирана от Рони Петерсон с шестата си пол-позиция, с половин секунда по-бърз от Джеки Стюарт и Франсоа Север с Тирел. Дени Хълм и Карлос Ройтеман с Брабам окупират втората редица, а победителя от Силвърстоун, Питър Ревсън остана шести. Джеймс Хънт, Карлос Паче, Жан-Пиер Белтоаз и Джаки Оливър (който успя да намери нужната скорост на своя Шадоу) окупират десятката, а Емерсон Фитипалди остана едва 16-ти, след като претърпя тежък инцидент, в който си контузи глезените си. Разочороващият сезон за Майк Хейлууд продължи, след като поредица от механически проблеми го попречи да запише резултат, но организаторите решават да пуснат англичанина за състезанието.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

По време на неделната тренировка, Инсайн намери сериозен проблем в монтажа на задното окачване, с което разумно решават да се оттеглят от състезанието, нещо което Рики фон Опел не е доволен, след като постига 14-ти резултат в квалификацията. За второ поредно състезание Ники Лауда е ударен от някого още на старта, докато Петерсон направи чудесен старт, за да задържи позицията си от Тирел-ите. Стюарт пое преследването пред Паче и Север, преди да се оформи разлика между французина и намиращия се на пета позиция Марч на Хънт. Оливър се удари в мантинелите във втората обиколка, докато Фитипалди се оттегли малко по-късно, след като болките на глезените му попречи да продължи състезанието. Моменти по-късно Майк Бютлър се присъедини към списъка на отпадналите след повреда в двигателя.

Петерсон продължи да води след петата обиколка пред Стюарт, Паче и Север. След тях е Хънт пред Хълм и Ройтеман, преди да се оформи разлика между аржентинеца и групата водена от Ревсън, Клей Регацони, Белтоаз, Уилсън Фитипалди и ван Ленеп. Обиколка по-късно Север успя да мине пред Паче, но пилота на Съртис остана с двата Тирел-а, докато Лауда изпреварвайки Хейлууд и Крис Еймън, мина и пред Шадоу-а на Джордж Фолмър.

И докато лидерите се надпреварват за лидерството, зад тях се случи трагедия. Роджър Уилямсън, който се движи 13-ти загуби контрол в осмата обиколка, заради спукана гума и се катастрофира на завоя Хонденвлак, удряйки бариерата. Самата мантинела не бе монтирана правилно и вместо да спре Марч-а на англичанина, болида се преобърна, а след това се подпали заради разкъсан резеровар. Дейвид Пърли, който бе непосредствено зад Уилямсън, излезе от болида си в опит да помогне на попадналия в беда съотборник. Пърли се опита да изгаси пожара с пожарогасител, но това не му помогна тъй като маршалите са лошо екипирани или неопитни за такива случаи. Осъзнавайки, че приятеля му вече не вика както и неуспешните опити да преобърне горящия болид сам, Пърли се отдалечи видимо разстроен. Пожарната кола пристига осем минути по-късно, като през това време Уилямсън почина от задушаване. Тялото му е извадено от кокпита като бе покрито, за да не бъде видян от зрителите и от приближаващите състезатели. 24-годишния Уилямсън бе определен като един от младите таланти и потенциални победители, като протежето му Том Уеткрофт планира да участва с него във Формула 1 за следващия сезон.

Състезанието продължи въпреки неприятната участ като единствено Хълм бе крайно недоволен от маршалите и тези около боксовете, които виждат черен дим от другата страна на пистата като инцидента стана на няколко метри от мястото, където Пиърс Къредж загуби живота си три години по-рано. Ройтеман спря болида си на завоя Тарзан, поради несвързана повреда в неговия Брабам, докато Хълм бе застигнат от Ревсън, Регацони и Белтоаз. Паче е изпреварен от Хънт и Хълм след като проблем в една от гумите принуди бразилеца да спре в бокса в 19-та обиколка. Скоро след това Еймън напуска с повреда в горивната система.

Петерсон удържа все още водачеството си пред двата Тирел-а, Хънт, Хълм, Ревсън и трите БРМ-а, след като Лауда мина и пред Уилсън Фитипалди като самия бразилец катастрофира в 27-та обиколка. Промени в класирането не настъпват, преди Хълм да се оттегли в 31-та обиколка с повреден двигател. В 40-та обиколка разликата която Петерсон има пред Стюарт и Север започва да намалява, докато Регацони спря в бокса за смяна на гуми, а съотборника му Лауда бе съпътстван с проблем в горивната помпа, отпадайки в 52-та обиколка. През това време Хейлууд също напуска надпреварата с електрически проблеми в неговия Съртис. Проблем в скоростната кутия е причината Петерсон да бъде застигнат от Стюарт и Север, които изпреварват шведа в 64-та обиколка, преди Рони да се прибере в бокса окончателно.

Това даде шанс на Стюарт да постигне 26-та победа, която го прати пред легендарния Джим Кларк по брой победи. Север завърши зад съотборника си с пето поредно второ място, а Хънт финишира трети, постигайки първия си подиум, след като се движи по-голямата част от състезанието без съединител. Ревсън завърши четвърти пред Белтоаз и ван Ленеп, който взе последната точка, както и първа за конструктор воден от Франк Уилямс. Паче, Регацони, Лауда и Фолмър са останалите финиширали, докато Греъм Хил остана на 16 обиколки зад победителя, след теч във водния резервоар. След състезанието опитите на Пърли за спасяване на неговия приятел са възнаградени с медал Джордж, а дни след надпреварата той бе интервюиран от журналист на мястото, където почина Уилямсън.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеки Стюарт Тирел-Форд 72 1:39:12.45 2 9
2 6 Франция Франсоа Север Тирел-Форд 72 + 15.83 3 6
3 27 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеймс Хънт Марч-Форд 72 + 1:03.01 7 4
4 8 Съединени американски щати Питър Ревсън Макларън-Форд 72 + 1:09.13 6 3
5 20 Франция Жан-Пиер Белтоаз БРМ 72 + 1:13.37 9 2
6 26 Нидерландия Гейс ван Ленеп Исо Малборо-Форд 70 + 2 Об. 20 1
7 24 Бразилия Карлос Паче Съртис-Форд 69 + 3 Об. 8  
8 19 Швейцария Клей Регацони БРМ 68 + 4 Об. 12  
9 25 Нова Зеландия Хоудън Гънли Исо Малборо-Форд 68 + 4 Об. 15  
10 16 Съединени американски щати Джордж Фолмър Шадоу-Форд 67 + 5 Об. 22  
11 2 Швеция Рони Петерсон Лотус-Форд 66 Двигател 1  
НКл 12 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Греъм Хил Шадоу-Форд 56 Не е класиран 17  
Отп 21 Австрия Ники Лауда БРМ 52 Горивна помпа 11  
Отп 23 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Майк Хейлууд Съртис-Форд 52 Електро 24  
Отп 7 Нова Зеландия Дени Хълм Макларън-Форд 31 Двигател 4  
Отп 11 Бразилия Уилсън Фитипалди Брабам-Форд 27 Инцидент 13  
Отп 22 Нова Зеландия Крис Еймън Текно 22 Горивна система 19  
Отп 10 Аржентина Карлос Ройтеман Брабам-Форд 9 Tyre 5  
Отп 18 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дейвид Пърли Марч-Форд 8 Оттегля се 21  
Отп 14 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Роджър Уилиямсън Марч-Форд 7 Фатален инцидент 18  
Отп 1 Бразилия Емерсон Фитипалди Лотус-Форд 2 Физически 16  
Отп 15 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Майк Бютлър Марч-Форд 2 Електро 23  
Отп 17 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джаки Оливър Шадоу-Форд 1 Инцидент 10  
НСт 28 Лихтенщайн Рики фон Опел Инсайн-Форд 0 Не стартира 14  

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеки Стюарт 51
2 Бразилия Емерсон Фитипалди 41
3 Франция Франсоа Север 39
4 Швейцария Рони Петерсон 25
5 Съединени американски щати Питър Ревсън 23
6 Нова Зеландия Дени Хълм 23
7 Аржентина Карлос Ройтеман 8
8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеймс Хънт 8
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Форд 62 (66)
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Форд 58 (62)
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Форд 38
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брабам-Форд 12
5 Италия Ферари 12
6 Съединени американски щати Шадоу-Форд 5
7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия БРМ 5
8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Марч-Форд 1

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1973 Великобритания
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1973
Следващо състезание:
1973 Германия

Предходна година:
1971
Голяма награда на Нидерландия Следваща година:
1974