Рони Петерсон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рони Петерсон
Peterson at 1978 Dutch Grand Prix.jpg
Роден
Йоребру, Швеция
Починал
Националност Flag of Sweden.svg Швеция
Кариера във Формула 1
Активни години 1970 - 1978
Отбори Марч
Тирел
Лотус
Състезания 123
Шампион -
Победи 10
Подиуми 26
Точки 206
Първи позиции 14
НБО 9
Първи старт 1970 ГН Монако
Първа победа 1973 ГН Франция
Последна победа 1978 ГН Австрия
Последен старт 1978 ГН Италия
Рони Петерсон в Общомедия

Бенгт Рони Петерсон (на шведски: Bengt Ronnie Peterson, произнася се: rɔni ˈpɛtɛʂon) е шведски автомобилен състезател, пилот от Формула 1. Един от най-обичаните пилоти от Формула 1 през 70-те години на ХХ век.

Умира на 11 септември 1978 година, когато е на 34-годишна възраст, от тежки наранявания, причинени от състезателен инцидент на пистата Монца, Италия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 февруари 1944 г. е в квартал Алмбю на град Йоребру, Швеция.

Петерсон започва кариерата си в картинг състезания, традиционна дисциплина, където мнозина от пилотите започват кариерата си в моторните спортове. След като спечелва няколко титли по картинг, включително и две шведски титли през 1963 и 1964 г., Рони се премества в по-голямата Формула 3, където печели престижното състезание за Голямата награда на Монако през 1969 година.

По-късно същата година спечелва европейския шампионат – Формула 3, след което получава покана от екипа от Формула 1 – Марч, да се премести във Формула 1, която покана приема веднага.

След като престоява в екипа три години, и спечелва пет подиума, всичките спечелени през 1971 година (включително и подиум за ГП на Германия 1972), Петерсон се присъединява към екипа на Колин Чапман - Лотус през 1973 година, партнирайки си със защитаващия своята шампионска титла бразилски пилот Емерсон Фитипалди. По време на първите си два сезона с екипа на Лотус, шведа спечелва седем победи, постигайки собствен рекорд от спечелени 52 точки в шампионата през 1973 година.

Статуя на рони и неговият болид, Йоребру, Швеция

След много слаб сезон през 1975 година в който шведа не постигна нито една победа или подиум, и след само едно състезание за Лотус в ГП на Бразилия 1976, където не завърши след контакт с Марио Андрети, Рони преминава обратно в Марч, за който печели победа в състезанието за Голямата награда на Италия.

След като прекарва 1977 година във британския тим Тирел, където записа само едно трето място в Золдер, шведа се премества обратно в Лотус, където е „втори пилот“, тъй като в екипа е Андрети, който се подвизава като лидера на отбора.

През 1978 година Петерсон все пак печели две победи през сезона, на пистите Килами в ЮАР и Остеррайхринг в Австрия, но в състезанието за Голямата награда на Италия (през месец септември) загива в катастрофа, случила се малко след старт-финалната права на пистата Монца. Въпреки своята кончина, Рони става вицешампион на Формула 1 - шампионат 1978 година - (посмъртно). На неговото погребение присъстваха Кен Тирел, Колин Чапман, Джеймс Хънт, Джоди Шектър, Джон Уотсън, Емерсон Фитипалди, Гунар Нилсон и Ники Лауда, които носеха ковчега.

Съпругата на Петерсон, Барбро не успя да преодолее смъртта му и тя се самоуби на 19 декември 1987. Тя бе погребана до Рони в гроба на семейство Петерсон в Йоребру. Тя и Рони имат една дъщеря на име Нина Луиз (кръстена на съпругата на Йохен Ринт), която се роди в ноември 1975.

По време на Голямата награда на Монако 2014, шведския пилот Маркус Ериксон направи почит към Петерсон, носейки специален шлем, с който Рони използваше.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Рони Петерсон

Резултати и класиране[редактиране | редактиране на кода]

(Стартове означени с удебелен шрифт, указват Пол-Позишън; състезания означени с италик - НБО)

Година Тим Шаси Двигател 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 Място Точки
1970 Антик Аутомобилс Рейсинг Тим Марч 701 Форд Косуърт ЮАР ИСП МОН
7
БЕЛ
NC
ХОЛ
9
ФРА
Ret
ВБР
9
ГЕР
Ret
АВС ИТА
Ret
КАН
NC
САЩ
11
МЕКС - 0
1971 Марч Марч 711 Косуърт ЮАР
10
ИСП
Ret
МОН
2
ХОЛ
4
ФРА
Ret
ВБР
2
ГЕР
5
АВС
8
ИТА
2
КАН
2
САЩ
3
2 33
1972 Марч Марч 721 Косуърт Арж
6
ЮАР
5
ИСП
Ret
МОН
11
БЕЛ
9
ФРА
5
ВБР
7
ГЕР
3
АБС
12
ИТА
9
КАН
DSQ
САЩ
4
9 12
1973 Лотус Лотус 72 Косуърт АРЖ
Ret
БРА
Ret
ЮАР
11
ИСП
Ret
БЕЛ
Ret
МОН
3
ШВЦ
2
ФРА
1
ВБР
2
ХОЛ
11
ГЕР
Ret
АВС
1
ИТА
1
КАН
Ret
САЩ
1
3 52
1974 Лотус Лотус 72 Косуърт АРЖ
13
БРА
6
МОН
1
ШВЕ
Ret
ХОЛ
8
ФРА
1
ВБР
10
АВС
Ret
ИТА
1
КАН
3
САЩ
Ret
5 35
Лотус 76 Косуърт ЮАР
Ret
ИСП
Ret
БЕЛ
Ret
ГЕР
4
1975 Лотус Лотус 72 Косуърт АРЖ
Ret
БРА
15
ЮАР
10
ИСП
Ret
МОН
4
БЕЛ
Ret
ШВЦ
9
ХОЛ
15
ФРА
10
ВБР
Ret
ГЕР
Ret
АВС
5
ИТА
Ret
САЩ
5
13 6
1976 Лотус Лотус 77 Косуърт БРА
Ret
11 10
Марч Марч 761 Косуърт ЮАР
Ret
САЩ-З
10
ИСП
Ret
БЕЛ
Ret
МОН
Ret
ШВЕ
7
ФРА
19
ВБР
Ret
ХОЛ
Ret
АВС
6
ХОЛ
Ret
ИТА
1
КАН
9
САЩ
Ret
ЯПО
Ret
1977 Тирел Тирел P34 Косуърт АРЖ
Ret
БРА
Ret
ЮАР
Ret
САЩ-З
Ret
ИСП
8
МОН
Ret
БЕЛ
3
ШВЦ
Ret
ФРА
12
ВБР
Ret
ГЕР
9
АВС
5
ХОЛ
Ret
ИТА
6
САЩ
16
КАН
Ret
ЯПО
Ret
14 7
1978 Лотус Лотус 78 Косуърт АРЖ
5
БРА
Ret
ЮАР
1
САЩ-З
4
МОН
Ret
БЕЛ
2
ИТА
Ret
2 51
Лотус 79 Косуърт ИСП
2
ШВЦ
3
ФРА
2
ВБР
Ret
ГЕР
Ret
АВС
1
ХОЛ
2
САЩ
КАН

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]