1972 Голяма награда на САЩ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на САЩ
Карта на пистата
Уоткинс Глен
Дължина писта5.435 km
Обиколки59
Състезание320.670 km
Дата8 октомври 1972
ВремеСухо
Победител
Пилот
– време
Джеки Стюърт
1:41:45.354
Полпозишън
Пилот
– време
Джеки Стюърт
1:40.481
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Джеки Стюърт
1:41.644 (33)

1972 Голяма награда на САЩ е 14-о за Голямата награда на САЩ и дванадесети последен кръг от сезон 1972 във Формула 1, провежда се на 8 октомври 1972 година на пистата Уоткинс Глен, Уоткинс Глен, Ню Йорк, САЩ.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Тирел и Макларън предпочетоха да участват с трима пилоти с млади талантливи пилоти, зад волана редом до редовните пилоти. Тирел отново повика Патрик Депайе, който направи добър дебют за отбора в Клермон-Феран, а Макларън даде шанс на 22-годишния южноафриканец Джоди Шектър, който се представя на добро ниво във Формула 3 и 2. Също с три болида са Ферари (като Марио Андрети прави поредното си завръщане) и Лотус като Дейв Уокър кара за последното си състезание за отбора и запазвайки Райн Визел. Жан-Пиер Белтоаз и Брайън Редмън са с новите БРМ Р180, а Съртис са с Майк Хейлууд (както и с новия Съртис TS14, но без Джон Съртис) заедно с Тим Шенкен и Андреа де Адамич, а за четвърти пилот е повикан Сам Поси от Формула Атлантик.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Повечето пилоти записаха времена в петък, след като в събота времето не е благоприятно с времената в съботната сесия по-бавни заради дъжда. Организаторите решиха всички 31 пилоти да стартират в неделя, а най-добър пред всички е Джеки Стюарт с Тирел 005. Шотландецът постига време от 1:40.481, с пет десети по-бърз от времето на Питър Ревсън и Дени Хълм. Франсоа Север продължи с великолепното си представяне с новия Тирел, нареждайки се четвърти пред също великолепния Карлос Ройтеман с Брабам, докато Клей Регацони, Крис Еймън и Шектър окупират трета редица пред Емерсон Фитипалди и Андрети.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

По време на загрявачната сесия която се проведе предимно облачно, Матра-та на Еймън остана с 11 цилиндри и нищо не може да се направи. Вместо да стартира на седмата си позиция новозеландеца предпочете да стартира последен, за да не създаде проблеми на останалите съперници, докато Текно-то на Дерек Бел гръмна двигателя си. Стюарт не даде никакъв шанс на преследвачите си, докато Регацони не спря навреме за подхода към първия завой и се промъкна между Ревсън и Ройтеман. Хълм излезе на втора позиция пред Е. Фитипалди, Шектър, Джаки Икс, Регацони и Андрети, докато Ревсън след инцидента си с Регацони влезе в бокса за смяна на предно крило. След две обиколки разликата между Стюарт и преследвачите е шест секунди, докато новобранеца Шектър изпревари Е. Фитипалди.

Бразилецът не успя дори да контра-атакува младока, а вместо това се свлече зад триото от Ферари, които са преследвани от Север. Французинът не само изпревари червените болиди, но и Лотус-а на Емерсон, който влезе в бокса в петата обиколка с повреда. Новоизбраният световен шампион отново посети бокса два пъти като последния е окончателен, след повреда в окачването в 17-а обиколка, а през това време Съртис-а на Шенкен напусна със същия проблем.

В 23-та обиколка Стюарт вече има двайсет и една секунди пред Макларън-а на Хълм, който вече е в полезрението на втория Тирел управляван от Север, след като изпревари и Шектър за трето място. Пред Икс е Марч-а на Рони Петерсон след лесна атака срещу Андрети, който страдаше от трудно управление на своята машина. Другото Ферари на Регацони също има проблеми, след като Уилсън Фитипалди и Хейлууд (който реши да кара с TS9B, след като не е впечатлен от новия болид) го задминаха. Проблемите на БРМ продължават, след като Хоудън Гънли е ударен от де Адамич, а проблем в газта спряха Белтоаз в 40-а обиколка. Редмън и Питър Гетин отпаднаха с един и същ проблем свързан с V12 двигателя на БРМ последван и от Гънли в 44-та обиколка заедно с Лотус-а на Уокър и Брабам-а на Ройтеман.

След преполовяването на половината дистанция, Север се справи и с Хълм, за да оформи първо-второ място за отбора на Кен Тирел. Шектър продължава да се движи четвърти, докато Петерсон се справи и с Икс за петата позиция. Времето продължи да бъде сухо последвано от лек дъжд, който се усили и направи трасето хлъзгаво към първия завой. Шектър, Греъм Хил и Майк Бютлър са хванати неподготвени като последните двама продължиха, а Джоди получи подкрепа от маршалите, което е подминато от организаторите и се върна на 15-а позиция, две обиколки зад Стюарт. Това прати за кратко У. Фитипалди на шесто място, преди повреда в двигателя да провали шансовете на бразилеца да постигне първите си точки, пращайки Хейлууд с позиция напред. Пред тях Икс си върна позицията си срещу Петерсон, докато Андрети намери управлението на неговото Ферари по-добро при хлъзгаво трасе.

Стюарт увеличи преднината си на почти минута пред своя съотборник Север, разлика чиято стана на трийсет и две, след като шотландеца намали темпото си в последните обиколки, за да поднесе двойна победа за Тирел, слагайки край на един доста труден сезон за тях. Хълм завърши трети, докато Петерсон отново изпревари Икс, чието Ферари получи проблем с разхлабен ауспух. Андрети взе последната точка, преполовявайки пълната дистанция, макар официалното класиране да показва да е на обиколка зад победителя. Ревсън междувременно напусна с проблем в електрото, докато Хейлууд повреди задното си окачване след завъртане и от последвания удар с Ники Лауда (който остана не-класиран на десет обиколки назад) и Бютлър.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Джеки Стюарт Тирел-Форд 59 1:41:45.354 1 9
2 2 Франсоа Север Тирел-Форд 59 + 32.268 4 6
3 19 Дени Хълм Макларън-Форд 59 + 37.528 3 4
4 4 Рони Петерсон Марч-Форд 59 + 1:22.516 26 3
5 7 Джеки Икс Ферари 59 + 1:23.119 12 2
6 9 Марио Андрети Ферари 58 + 1 Об. 10 1
7 3 Патрик Депайе Тирел-Форд 58 + 1 Об. 11
8 8 Клей Регацони Ферари 58 + 1 Об. 6
9 21 Република Южна Африка Джоди Шектър Макларън-Форд 58 + 1 Об. 8
10 12 Райн Визел Лотус-Форд 57 + 2 Об. 16
11 28 Греъм Хил Брабам-Форд 57 + 2 Об. 27
12 34 Сам Поси Съртис-Форд 57 + 2 Об. 22
13 6 Майк Бютлър Марч-Форд 57 + 2 Об. 20
14 26 Анри Пескароло Марч-Форд 57 + 2 Об. 21
15 18 Крис Еймън Матра 57 + 2 Об. 7
16 33 Скип Барбър Марч-Форд 57 + 2 Об. 20
17 23 Майк Хейлууд Съртис-Форд 56 Сблъсък 14
18 20 Питър Ревсън Макларън-Форд 54 Електро 2
НКл 5 Ники Лауда Марч-Форд 49 Не е класиран 25
Отп 27 Карлос Паче Марч-Форд 48 Горивна система 15
Отп 14 Питър Гетин БРМ 47 Двигател 28
Отп 16 Хоудън Гънли БРМ 44 Двигател 17
Отп 11 Дейв Уокър Лотус-Форд 44 Двигател 30
Отп 30 Уилсън Фитипалди Брабам-Форд 43 Двигател 13
Отп 17 Жан-Пиер Белтоаз БРМ 40 Запалване 18
Отп 15 Брайън Редмън БРМ 34 Двигател 24
Отп 29 Карлос Ройтеман Брабам-Форд 31 Двигател 5
Отп 25 Андреа де Адамич Съртис-Форд 25 Сблъсък 19
Отп 24 Тим Шенкен Съртис-Форд 22 Окачване 31
Отп 10 Емерсон Фитипалди Лотус-Форд 17 Окачване 9
Отп 31 Дерек Бел Текно 8 Двигател 29

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Емерсон Фитипалди 61
2 Джеки Стюарт 45
3 Денис Хълм 37
4 Джаки Икс 27
5 Питър Ревсън 23
6 Клей Регацони 15
7 Франсоа Север 15
8 Майк Хейлууд 13
9 Рони Петерсон 12
10 Крис Еймън 12
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Лотус-Форд 61
2 Тирел-Форд 51
3 Макларън-Форд 47 (49)
4 Ферари 33
5 Съртис-Форд 18
6 Марч-Форд 15
7 БРМ 14
8 Матра 12
9 Брабам-Форд 7

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1972 Канада
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1972
Следващо състезание:
1973 Аржентина

Предходна година:
1971
Голяма награда на САЩ Следваща година:
1973