1972 Голяма награда на ЮАР

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на ЮАР
Карта на пистата
Киалами
Дължина писта 4,104 km
Обиколки 79
Състезание 324.216 km
Време Слънчево
Победител
Пилот
време
Дени Хълм
1:45:49.1
Полпозишън
Пилот
време
Джеки Стюърт
1:17.0
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Майк Хейлууд
1:18.9 (20)

1972 Голяма награда на ЮАР е 9-то за Голямата награда на Южна Африка и втори кръг от сезон 1972 във Формула 1, провежда се на 4 март 1972 година на пистата Киалами, ЮАР.


История на кръга[редактиране | редактиране на кода]

Общо 27 пилоти са записани за участие за 1972 Голяма награда на ЮАР. Въпреки разликата между Аржентинската Гран При и Южна Африка, повечето болиди са транспортиран директно за Киалами от Буенос Айрес и с това доведе и до няколко промени в състава.

След като пропусна състезанието в Аржентина, Жан-Пиер Белтоаз направи така очаквания дебют за БРМ, докато Алекс Соле-Руа и Райн Визел са извадени като предишния е поради липса на средства. Така Хелмут Марко има на разположение два P153 за това състезание. Майк Хейлууд се завърна в отбора на Съртис, след като пропусна началото на сезона поради участие в Тазманските серии, където стана вицешампион. Франк Уилямс има на разположение два Марч-а 721, за Анри Пескароло и за 27-годишния дебютант от Бразилия, Карлос Паче. Ролф Щомелен също се завръща в колоната зад волана на Ейфеланд-Марч, чийто болид се различава от заводските и от частните болиди с изцяло нов кокпит, конструиран от Луиджи Колани. Както винаги за тази ГП, в колоната присъстват и местни състезатели. Дейв Чарлтън (който е един от малкото южно-африканци които се състезават в ГП, различна от местната) е зад волана на Лотус 72, спонсориран от Лъки Страйк, и Тийм Гънстън с пилоти Джон Лов и Уилям Фергюсън, съответно зад болидите на Съртис TS9, и Брабам BT33.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Действащия световен шампион, Джеки Стюарт записа пол-позиция с време 1:17.0, със средна скорост 191.87 км/ч, въпреки че задното крило се извади още в четвъртъчната сесия. Клей Регацони (който заедно със съотборниците си Джаки Икс и Марио Андрети имат изцяло нова предна част на техните Ферари-та) се класира на три десети от времето на Стюарт пред Емерсон Фитипалди. Дени Хълм, Хейлууд, Андрети, Икс, Франсоа Север, Рони Петерсон и Тим Шенкен окупираха топ 10. Фергюсън е принуден да се откаже, след като неговия DFV счупи бутало, като през това време се опита да постигне време с Съртис-а на Лов, но усилията се оказаха напразни.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Близо 80 хиляди зрители присъстват за това състезание, въпреки че в неделя сутрин на трасето заваля дъжд. Макар един от зрителите да реши да пресече трасето, за да мине от другата страна на пътя, старта премина без инциденти като в края на първата обиколка водач е Хълм пред Стюарт, Фитипалди, Хейлууд, Север, Андрети, Петерсон, Белтоаз и Греъм Хил. Чарлтън стана първия отпаднал с повреда по горивната помпа, докато във втората обиколка Стюарт изпревари Хълм, за да отвори разлика от пет секунди пред новозеландеца. Петерсон изпревари Север за пета позиция, докато Белтоаз се движи седми пред Карлос Ройтеман, Регацони (който загуби много позиции само за две обиколки), Крис Еймън, Андрети и Питър Ревсън. Карлос Паче, който има проблем с горивната помпа минути преди състезанието, се върна в състезанието макар с три обиколки назад. Състезанието на Шенкен завърши с пушек от двигателя в девета обиколка, докато Питър Гетин е един от ранните посетители в пит-лейна, за поправяне на електрическите системи на неговия БРМ.

След като се откъсна чуствително, преднината на Стюарт започна да се стопява от групата на Хълм, Фитипалди и Хейлууд. Север спря в бокса за нова запалителна система, което прати Белтоаз за кратко на шеста позиция, преди проблем в един от цилиндрите на V12 двигателя да намали скороста. Болидът на Хълм започна да прегрява, което даде шанс на Фитипалди и Хейлууд да го задминат. Секунди по-късно англичанина изпревари и Лотус-а на Емерсон и в 25-та обиколка е зад Тирел-а на Стюарт. Битката приключи четири обиколки по-късно, след като един от болтовете на задното окачване на Хейлууд се откачи, принуждавайки да излезе от болида си. Стюарт не си взе почивка, след като Фитипалди също започна да притиска шотландеца. Хълм е трети пред Петерсон, докато Еймън и Ревсън вече се намират в топ 6. Хоудън Гънли спря в бокса за проверка на неговия двигател, докато Ройтеман паркира Брабам-а си със счупена горивна система.

След преполовената дистанция, Фитипалди натисн в опит да принуди Стюарт да сгреши, докато Еймън мина четвърти пред Марч-а на Петерсон. В 45-та обиколка краят за Стюарт настъпи с повреда по скоростната кутия, което прати Фитипалди на първа позиция пред Хълм. Петерсон си върна позицията си от Еймън, преди задното крило да създаде проблеми, което го прати зад Ревсън. Съотборникът му Хълм, чиято водна температура вече не създава проблеми, догони Лотус-а на Фитипалди, който изпитва проблеми по управлението на своя болид. В 55-та обиколка новозеландеца е точно зад бразилеца, а три по-късно вече поведе благодарение на трафика, с който Фитипалди има проблеми. Ревсън изпревари Петерсон за четвърта позиция в 59-та обиколка, докато Белтоаз излезе от болида си, след като ситуацията с двигателя се оказа още по-лоша. Еймън е сигурен за третото място, но неприятния му късмет го посети отново, след като усети силни вибрации по неговата Матра, чийто проблеми не бяха оправени и напусна състезанието, а Лов заби тежко своя Съртис шест обиколки до финала.

Хълм финишира на 14 секунди пред Фитипалди и Ревсън на оше 12.7 от победителя, постигайки първите си точки. Победителя от ГП на ЮАР за 1971 - Андрети, изпревари Петерсон за четвърто място в последните няколко обиколки, а Хил задържа втория Марч на Ники Лауда за шеста позиция. Зад тях са Икс, Север, Дейв Уокър, Пескароло, Регацони, Щомелен, Марко, Еймън и Паче. Победата на Хълм даде преднина от шест точки пред основните си конкуренти в класирането при пилотите.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 12 Нова Зеландия Дени Хълм Макларън-Форд 79 1:45:49.1 5 9
2 8 Бразилия Емерсон Фитипалди Лотус-Форд 79 + 14.1 3 6
3 14 Съединени американски щати Питър Ревсън Макларън-Форд 79 + 25.8 12 4
4 7 Съединени американски щати Марио Андрети Ферари 79 + 38.5 6 3
5 3 Швейцария Рони Петерсон Марч-Форд 79 + 49.0 9 2
6 19 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Греъм Хил Брабам-Форд 78 + 1 Об. 14 1
7 4 Австрия Ники Лауда Марч-Форд 78 + 1 Об. 21  
8 5 Белгия Джеки Икс Ферари 78 + 1 Об. 7  
9 2 Франция Франсоа Север Тирел-Форд 78 + 1 Об. 8  
10 9 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дейв Уокър Лотус-Форд 78 + 1 Об. 19  
11 21 Франция Анри Пескароло Марч-Форд 78 + 1 Об. 22  
12 6 Швейцария Клей Регацони Ферари 77 + 2 Об. 2  
13 25 Германия Ролф Щомелен Марч-Форд 77 + 2 Об. 25  
14 24 Австрия Хелмут Марко БРМ 76 + 3 Об. 23  
15 15 Нова Зеландия Крис Еймън Матра 76 + 3 Об. 13  
16 27 Southern Rhodesia Джон Лов Съртис-Форд 73 Завъртане 26  
17 22 Бразилия Карлос Паче Марч-Форд 73 + 6 Об. 24  
НКл 23 Нова Зеландия Хоудън Гънли БРМ 70 Не е класиран 16  
НКл 18 Италия Андреа де Адамич Съртис-Форд 69 Не е класиран 20  
НКл 11 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Питър Гетин БРМ 65 Не е класиран 18  
Отп 10 Франция Жан-Пиер Белтоаз БРМ 61 Двигател 11  
Отп 1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеки Стюърт Тирел-Форд 45 Ск.кутия 1  
Отп 17 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Майк Хейлууд Съртис-Форд 28 Окачване 4  
Отп 20 Аржентина Карлос Ройтеман Брабам-Форд 27 Горивна с-ма 15  
Отп 16 Австралия Тим Шенкен Съртис-Форд 9 Двигател 10  
Отп 26 Република Южна Африка Дейв Чарлтън Лотус-Форд 2 Горивна помпа 17  
НСт 28 Република Южна Африка Уилям Фергюсън Брабам-Форд

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Нова Зеландия Дени Хълм 15
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеки Стюърт 9
3 Бразилия Емерсон Фитипалди 6
4 Белгия Джаки Икс 4
5 Съединени американски щати Питър Ревсън 4
6 Швейцария Клей Регацони 3
7 Съединени американски щати Марио Андрети 3
8 Швейцария Рони Петерсон 3
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Форд 15
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Форд 9
3 Италия Ферари 7
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Форд 6
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Марч-Форд 3
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Съртис-Форд 2
7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брабам-Форд 1

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1972 Аржентина
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1972
Следващо състезание:
1972 Испания

Предходна година:
1971
Голяма награда на ЮАР Следваща година:
1973