1972 Голяма награда на Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Италия
Карта на пистата
Монца
Дължина писта 5.775 km
Обиколки 55
Състезание 317.625 km
Дата 10 септември 1972
Време Слънчево, сухо
Победител
Пилот
време
Емерсон Фитипалди
1:29:58.4
Полпозишън
Пилот
време
Джеки Икс
1:35.65
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Джеки Икс
1:36.3 (44)

1972 Голяма награда на Италия е 23-то за Голямата награда на Италия и десети кръг от сезон 1972 във Формула 1, провежда се на 10 септември 1972 година на пистата Монца близо до град Монца, Италия.


Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

След миналогодишното състезание, което бе регистрираното като най-бързото в историята на Формула 1 със средна скорост от 242.615 км/ч, за тазгодишното състезание са поставени два шикана, за съоражение на сигурност. И докато промените по трасето бе леко неудобрено за производители на спирачки и двигатели, Лотус претърпяха тежък инцидент, след като един от болидите, предназначен за Дейв Уокър бе сериозно повреден, както и този на Емерсон Фитипалди. Накрая отборът се появи само с Фитипалди и няколко механика, състезавайки се под банера Уърлд Уайд Рейсинг така както бе през миналата година.

Ферари обявиха, че ще продължат с Джаки Икс за следващия сезон въпреки финансовите проблеми, които компанията има. Освободен от услугите си в Американската състезателна организация, Марио Андрети прави своето завръщане, редом до Икс и Клей Регацони (който подписа с БРМ за 1973). Съртис са с новия TS14, като болидът отново е предназначен за собственика на отбора Джон Съртис, докато отборът на Франк Уилямс, Политойс реконструираха болида си, след проблемите в Брандс Хач. Специално за това състезание Текно участва и с двамата си пилоти Нани Гали и Дерек Бел, докато Райн Визел отново бе повикан от БРМ, този път без спешни мерки, които бяха направени в предишното състезание. Поради финансови проблеми отборите на Коню и Ейфеланд Марч не присъстват на Монца.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Благодарение на новите промени по пистата, цялата квалификация бе съпътствана от използване на спирачки, и честото използване на зоните за сигурност. Накрая Джаки Икс постигна пол-позиция която е с почти 12 секунди по-бавен от миналогодишното издание за ГП на Италия. Крис Еймън с Матра се нареди втори, пред Джеки Стюарт с Тирел, Регацони, Дени Хълм с Макларън, Е. Фитипалди, Андрети, Питър Ревсън, Майк Хейлууд и Визел (правейки една от най-добрите квалификации с 10-то време). От общо 27 участника, Анри Пескароло и Бел не намериха място за неделното състезание.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Организаторите решиха всички 25 стартирали да пропуснат първия шикан, за да се предотвартят сериозни инциденти. Това обаче не важеше за Стюарт, чийто болид се повреди няколко метра след старта, което означи края за някакви шансове острана на шотландеца да запази титлата си. Всички останали пилоти преминаха без сериозни проблеми, с изключение на Ники Лауда който влезе в бокса, след края на първата обиколка за да бъде изчистен болида от прахта.

Икс отвори разлика пред преследвачите си, като шиканите играяха голяма роля на разпределението на позициите, вместо да се водят няколко борби между състезателите. Е. Фитипалди се придвижи на трета позиция, пред Андрети, Еймън, Хейлууд, Хълм, Карлос Ройтеман, Ревсън, Греъм Хил, Визел и Питър Гетин. Във края на втората обиколка Ревсън изпревари Брабам-а на Ройтеман, а Хейлууд мина пред Еймън, обиколка по-късно. Лауда се върна в състезанието, точно когато неговият му съотборник Рони Петерсон влезе, за да бъде оправен управлението на неговия Марч, докато Гали регистрира поредното отпадане с повреда в двигателя в шестата обиколка.

Крахът на Тирел бе пълен, след като и Франсоа Север също напусна със същия проблем какъвто има Гали, докато Икс пусна Регацони напред. Лидерството на швейцареца продължи три обиколки, преди да разруши задното-ляво окачване в опита да изпревари частния Марч на Карлос Паче, който се възстанови от завъртане. Това прати Икс обратно на лидерска позиция пред Е. Фитипалди, докато Еймън си върна позицията си от Хейлууд, след което англичанина загуби мощност, след като въздушната кутия се откачи от неговия Съртис, две обиколки по-късно.

Тим Шенкен бе следващия който бе сполетян от проблеми, повреждайки окачването си в 21-та обиколка докато Ройтеман и Уилсън Фитипалди отпаднаха със същия проблем, а Джон Съртис прибра новия болид с проблем в горивната система. Хил се изкачи до шестото място пред двата БРМ на Гетин и Жан-Пиер Белтоаз. Двата Макларън-а имаха един и същ проблем с използването на зоната за сигурност. Състезанието за Еймън приключи с повреда на един от спирачните дискове в 38-та обиколка. Фитипалди преследваше Икс като разликата се запазваше между двамата, преди това да се промени в 46-та когато когато белгиеца спря с повреда в електрото което изключи напълно двигателя. Това прати Фитипалди начело пред Хейлууд, който си пазеше спирачките на своя болид и двата Макларън-а като Ревсън изпревари Хил в заключителната фаза в състезанието.

Това обаче не притесни Емерсон, който с петата си победа за сезона и благодарение на отпадането на Стюарт си гарантира първата световна титла, на само 25 годишна възраст. Второто място на Хейлууд бе ключов за отбора като това бе най-доброто класиране за бивш мотоциклетист и за отбора, воден от неговия създател. Макларън-ите на Хълм и Ревсън завършиха трети и четвърти пред Хил, който имаше проблеми със спирачките в последните обиколки. Последната позиция даващо право за точки бе на миналогодишния победител Гетин, който бе и последния пилот завършил заедно с победителя.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 6 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Лотус-Форд 55 1:29:58.4 6 9
2 10 Flag of the United Kingdom.svg Майк Хейлууд Съртис-Форд 55 + 14.5 9 6
3 14 Flag of New Zealand.svg Дени Хълм Макларън-Форд 55 + 23.8 5 4
4 15 Flag of the United States.svg Питър Ревсън Макларън-Форд 55 + 35.7 8 3
5 28 Flag of the United Kingdom.svg Греъм Хил Брабам-Форд 55 + 1:05.6 13 2
6 23 Flag of the United Kingdom.svg Питър Гетин БРМ 55 + 1:21.9 12 1
7 3 Flag of the United States.svg Марио Андрети Ферари 54 + 1 Об. 7  
8 21 Flag of France.svg Жан-Пиер Белтоаз БРМ 54 + 1 Об. 16  
9 19 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон Марч-Форд 54 + 1 Об. 24  
10 16 Flag of the United Kingdom.svg Майк Бютлър Марч-Форд 54 + 1 Об. 25  
11 22 Flag of New Zealand.svg Хоудън Гънли БРМ 52 + 3 Об. 17  
12 24 Flag of Sweden.svg Райн Визел БРМ 51 + 4 Об. 10  
13 18 Flag of Austria.svg Ники Лауда Марч-Форд 50 + 5 Об. 20  
Отп 4 Flag of Belgium.svg Джеки Икс Ферари 46 Електро 1  
Отп 20 Flag of New Zealand.svg Крис Еймън Матра 38 Спирачки 2  
Отп 9 Flag of Italy.svg Андреа де Адамич Съртис-Форд 33 Спирачки 21  
Отп 29 Flag of Brazil.svg Уилсън Фитипалди Брабам-Форд 20 Окачване 19  
Отп 7 Flag of the United Kingdom.svg Джон Съртис Съртис-Форд 20 Горивна с-ма 22  
Отп 8 Flag of Australia.svg Тим Шенкен Съртис-Форд 20 Завъртане 15  
Отп 5 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Ферари 16 Сблъсък 4  
Отп 26 Flag of Brazil.svg Карлос Паче Марч-Форд 15 Сблъсък 18  
Отп 30 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Брабам-Форд 14 Окачване 11  
Отп 2 Flag of France.svg Франсоа Север Тирел-Форд 14 Двигател 14  
Отп 11 Flag of Italy.svg Нани Гали Текно 6 Двигател 23  
Отп 1 Flag of the United Kingdom.svg Джеки Стюарт Тирел-Форд 0 Съединител 3  
НКв 25 Flag of France.svg Анри Пескароло Марч-Форд    
НКв 12 Flag of the United Kingdom.svg Дерек Бел Текно        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди 61
2 Flag of New Zealand.svg Денис Хълм 31
3 Flag of the United Kingdom.svg Джеки Стюарт 27
4 Flag of Belgium.svg Джаки Икс 25
5 Flag of the United States.svg Питър Ревсън 17
6 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони 13
7 Flag of the United Kingdom.svg Майк Хейлууд 13
8 Flag of New Zealand.svg Крис Еймън 11
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 61
2 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 39
3 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 33
4 Flag of Italy.svg Ферари 29
5 Flag of the United Kingdom.svg Съртис-Форд 18
6 Flag of the United Kingdom.svg БРМ 14
7 Flag of the United Kingdom.svg Марч-Форд 12
8 Flag of France.svg Матра 11

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1972 Австрия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1972
Следващо състезание:
1972 Канада

Предходна година:
1971
Голяма награда на Италия Следваща година:
1973