1972 Голяма награда на Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Италия
Карта на пистата
Монца
Дължина писта 5.775 km
Обиколки 55
Състезание 317.625 km
Дата 10 септември 1972
Време Слънчево, сухо
Победител
Пилот
време
Емерсон Фитипалди
1:29:58.4
Полпозишън
Пилот
време
Джеки Икс
1:35.65
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Джеки Икс
1:36.3 (44)

1972 Голяма награда на Италия е 23-то за Голямата награда на Италия и десети кръг от сезон 1972 във Формула 1, провежда се на 10 септември 1972 година на пистата Монца близо до град Монца, Италия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

След състезанието в Монца от 1971, което бе регистрирано като най-бързото в историята на Формула 1 със средна скорост от 242.615 км/ч, за тазгодишното състезание са поставени два шикана за съоръжение на сигурност. И докато промените по трасето бе леко неодобрено за производители на спирачки и двигатели, Лотус претърпя тежък инцидент, след като един от болидите предназначен за Дейв Уокър бе сериозно повреден, както и този на Емерсон Фитипалди. Накрая отборът се появи само с Фитипалди и няколко механика, състезавайки се под банера Уърлд Уайд Рейсинг така както бе през миналата година.

Ферари обяви, че ще продължат с Джаки Икс за следващия сезон въпреки финансовите проблеми, които компанията има. Освободен от услугите си в Американската състезателна организация, Марио Андрети прави своето завръщане редом до Икс и Клей Регацони (който подписа с БРМ за 1973). Съртис са с новия TS14, като болидът отново е предназначен за собственика на отбора Джон Съртис, докато отборът на Франк Уилямс, Политойс реконструира болида си, след проблемите в Брандс Хач. Специално за това състезание Текно участва и с двамата си пилоти Нани Гали и Дерек Бел, докато Райн Визел отново бе повикан от БРМ, този път без спешни мерки, които отбора направи в Австрия. Поради финансови проблеми отборите на Коню и Ейфеланд Марч не присъстват на Монца.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Благодарение на новите промени по пистата, цялата квалификация бе съпътствана от използване на спирачки и честото използване на зоните за сигурност. Накрая Джаки Икс постига пол-позиция, която е с почти 12 секунди по-бавен от миналогодишното издание за ГП на Италия. Крис Еймън с Матра се нареди втори пред Джеки Стюарт с Тирел, Регацони, Дени Хълм с Макларън, Е. Фитипалди, Андрети, Питър Ревсън, Майк Хейлууд и Визел (правейки една от най-добрите си квалификации с 10-то време). От общо 27 участника, Анри Пескароло и Бел не намериха място за неделното състезание.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Организаторите решиха всички 25 стартирали да пропуснат първия шикан, за да се предотвратят сериозни инциденти. Това обаче не важи за Стюарт, чийто болид се повреди няколко метра след старта, което означи края за някакви шансове отстрана на шотландеца да запази титлата си. Всички останали пилоти преминаха без сериозни проблеми с изключение на Ники Лауда, който влезе в бокса след края на първата обиколка за да бъде изчистен болида от прахта.

Икс отвори разлика пред преследвачите си, като шиканите играят голяма роля на разпределението на позициите, вместо да се водят няколко борби между състезателите. Е. Фитипалди се придвижи на трета позиция, пред Андрети, Еймън, Хейлууд, Хълм, Карлос Ройтеман, Ревсън, Греъм Хил, Визел и Питър Гетин. В края на втората обиколка Ревсън изпревари Брабам-а на Ройтеман, а Хейлууд мина пред Еймън, обиколка по-късно. Лауда се върна в състезанието, точно когато неговият му съотборник Рони Петерсон влезе, за да бъде оправен управлението на неговия Марч, докато Гали регистрира поредното отпадане с повреда в двигателя в шестата обиколка.

Крахът на Тирел бе пълен, след като и Франсоа Север също напусна със същия проблем какъвто има Гали, докато Икс пусна Регацони напред. Лидерството на швейцареца продължи три обиколки, преди да разруши задното-ляво окачване в опита да изпревари частния Марч на Карлос Паче, който се върна в състезанието след завъртане. Това прати Икс обратно на лидерска позиция пред Е. Фитипалди, докато Еймън си върна позицията си от Хейлууд, след което англичанина загуби мощност заради откачена въздушна кутия на неговия Съртис, две обиколки по-късно.

Тим Шенкен е следващия който бе сполетян от проблеми, повреждайки окачването си в 21-та обиколка, докато Ройтеман и Уилсън Фитипалди отпаднаха със същия проблем, а Джон Съртис прибра новия болид с проблем в горивната система. Хил се изкачи до шестото място пред двата БРМ-а на Гетин и Жан-Пиер Белтоаз. Двата Макларън-а имат един и същ проблем с използването на зоната за сигурност. Състезанието за Еймън приключи с повреда на един от спирачните дискове в 38-та обиколка. Фитипалди преследва Икс като разликата се запази между двамата, преди това да се промени в 46-та когато белгиеца спря с повреда в електрото, което изключи напълно двигателя. Това прати Фитипалди начело пред Хейлууд, който си пази спирачките на своя болид и двата Макларън-а като Ревсън изпревари Хил в заключителната фаза в състезанието.

Това обаче не притесни Емерсон, който с петата си победа за сезона и благодарение на отпадането на Стюарт си гарантира първата световна титла, на само 25 годишна възраст. Второто място на Хейлууд бе ключов за отбора като това е най-доброто класиране за бивш мотоциклетист и за отбора, воден от неговия създател. Макларън-ите на Хълм и Ревсън завършиха трети и четвърти пред Хил, който има проблеми със спирачките в последните обиколки. Победителят от Монца 1971 Гетин завърши на последното място даващо право за точки

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 6 Бразилия Емерсон Фитипалди Лотус-Форд 55 1:29:58.4 6 9
2 10 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Майк Хейлууд Съртис-Форд 55 + 14.5 9 6
3 14 Нова Зеландия Дени Хълм Макларън-Форд 55 + 23.8 5 4
4 15 Съединени американски щати Питър Ревсън Макларън-Форд 55 + 35.7 8 3
5 28 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Греъм Хил Брабам-Форд 55 + 1:05.6 13 2
6 23 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Питър Гетин БРМ 55 + 1:21.9 12 1
7 3 Съединени американски щати Марио Андрети Ферари 54 + 1 Об. 7  
8 21 Франция Жан-Пиер Белтоаз БРМ 54 + 1 Об. 16  
9 19 Швеция Рони Петерсон Марч-Форд 54 + 1 Об. 24  
10 16 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Майк Бютлър Марч-Форд 54 + 1 Об. 25  
11 22 Нова Зеландия Хоудън Гънли БРМ 52 + 3 Об. 17  
12 24 Швеция Райн Визел БРМ 51 + 4 Об. 10  
13 18 Австрия Ники Лауда Марч-Форд 50 + 5 Об. 20  
Отп 4 Белгия Джеки Икс Ферари 46 Електро 1  
Отп 20 Нова Зеландия Крис Еймън Матра 38 Спирачки 2  
Отп 9 Италия Андреа де Адамич Съртис-Форд 33 Спирачки 21  
Отп 29 Бразилия Уилсън Фитипалди Брабам-Форд 20 Окачване 19  
Отп 7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джон Съртис Съртис-Форд 20 Горивна с-ма 22  
Отп 8 Австралия Тим Шенкен Съртис-Форд 20 Завъртане 15  
Отп 5 Швейцария Клей Регацони Ферари 16 Сблъсък 4  
Отп 26 Бразилия Карлос Паче Марч-Форд 15 Сблъсък 18  
Отп 30 Аржентина Карлос Ройтеман Брабам-Форд 14 Окачване 11  
Отп 2 Франция Франсоа Север Тирел-Форд 14 Двигател 14  
Отп 11 Италия Нани Гали Текно 6 Двигател 23  
Отп 1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеки Стюарт Тирел-Форд 0 Съединител 3  
НКв 25 Франция Анри Пескароло Марч-Форд    
НКв 12 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дерек Бел Текно        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Бразилия Емерсон Фитипалди 61
2 Нова Зеландия Денис Хълм 31
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеки Стюарт 27
4 Белгия Джаки Икс 25
5 Съединени американски щати Питър Ревсън 17
6 Швейцария Клей Регацони 13
7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Майк Хейлууд 13
8 Нова Зеландия Крис Еймън 11
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Лотус-Форд 61
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Форд 39
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тирел-Форд 33
4 Италия Ферари 29
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Съртис-Форд 18
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия БРМ 14
7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Марч-Форд 12
8 Франция Матра 11

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1972 Австрия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1972
Следващо състезание:
1972 Канада

Предходна година:
1971
Голяма награда на Италия Следваща година:
1973