Монца (писта)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Аутодромо Национале Ди Монца, наричана за краткост „Монца“, е писта за автомобилни състезания в затворен маршрут край град Монца, провинция Монца и Брианца, регион Ломбардия, Италия.

Сред най-известните писти за „Формула 1“ в света, тя е домакин на състезанието за Голямата награда на Италия от 1950 година.

Старт-финалната права на пистата

История[редактиране | редактиране на кода]

В дългогодишната си история е била свидетел на почти всичко, случило се в международния автомобилен спорт. Олицетворява истинската романтика, скрита в иначе доста грубите автомобили. „Монца“ е била сцена на истински епични битки, в които дори повече от 2 коли са се борили до самия финал за победата.

Пистата е построена в парка „Royal Villa of Monza“ в гориста местност. Съоръжението включва три писти - 5,793-километровата (3,6 мили) писта за Гран При; 2,4-километровата (1,449 мили) джуниър писта, и 4,25-километрова (2,641 мили) високоскоростна овална писта, която дълги години не се използва до възстановяването през 2010 г. Основната Гран При писта включва завоите Curva Grande, Curva di Lesmo, Variante Ascari и Curva Parabolica.

Първият вариант на пистата се строи в периода май – юли 1922 г. от 3500 строителни работници. Проектът е финансиран от „Milan Automobile Club“. По-късно компанията е преименувана на „Società Incremento Automobilismo e Sport“ (SIAS), която продължава да стопанисва съоражението. През 1954 г. започва основна реконструкция на пистата. Тогава са построени и високоскоростните овали.

Построена през 1922 г., старата ѝ конфигурация е използвана за последен път през 1961 г. Разположена е в Кралския парк на град Монца (североизточно от Милано).

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Модерната конфигурация на Монца е чудесна комбинация от дълги прави и бързи завои. Широката права пред боксовете извежда на шикана Ретифилио, където често стават мелета след старта. Завоите Лесно са стеснени и заострени, но все още са сред големите предизвикателства. Най-хубав от всички завои е Параболика – последният, който извежда обратно на старт-финалната права.

Трасето е най-бързото в календара на „Формула 1“, често го сравняват с Хокенхаймринг. За да успее кола на тази писта, е необходимо да има мощен двигател и безотказни спирачки. Това е сред най-тежките трасета за спирачните апарати през годината.

Пистата „Монца“

„Монца“ е най-големият спортен комплекс в Италия за мотоциклетен и автомобилен спорт.

В зависимост от провежданото състезание, пистата е обособена в 3 варианта:

  • Гранд При – дължина 5793 м
  • Джуниър – дължина 2405 м
  • Овал – дължина 4250 м

Инциденти[редактиране | редактиране на кода]

Любима на много от пилотите и феновете, Аутодромо Национале ди Монца е легенда в надпреварите в моторните спортове и в частност на „Формула 1“. Най-известните опасни участъци от пистата са завоите Параболика и Де Ла Роджия, развиваните скорости там са ненадминати в шампионата. „Монца“ притежава славата на писта, не прощаваща грешки и не търпяща компромиси със сигурността. Там са и някои от най-страшните мигове в този спорт.

Алберто Аскари[редактиране | редактиране на кода]

През 1955 година на тестове в Монца се разделя с живота си последният италиански световен шампион от Формула 1Алберто Аскари. Едва е навършил 7 години, когато на 26 юли 1925 година, на френското Гран При, провеждано в Монтлери, загива зад волана на своята Алфа Ромео неговият баща Антонио Аскари. 10 години след тази трагедия Аскари става пилот и като всички, които се състезават в тогавашния кошмар, наречен автомобилен спорт, се научава да забравя за опасността, която го грози във всеки момент от тренировките и състезанията. Като много пилоти е силно суеверен. Например никога не сяда зад волана на 26-о число от календара – датата, в която загива баща му. На 26 май 1955 година Алберто, едва възстановил се от страшната катострофа на пистата в Монако, завършила със скок в залива, тръгва към „Монца“, където Скудерията тества новия болид на Ферари. На този болид след седмица ще се състезава заедно с Еудженио Кастелоти в състезанието „Супер кортемаджоре“. Противно на неговите страхове да кара в този ден, той решава да тества в няколко обиколки прекрасната червена кола. Махайки весело с ръка на присъстващите, Алберто излиза на пистата. Когато напуска бокса, механиците споменават за страховете му, свързани с тази дата и изказват учудването си, че е решил да кара в този ден. Аскари така и не се завръща. Откриват преобърнатата машина на завоя "Curva del Vialone", където днес се намира S-образният завой, носещ неговото име. Алберто вече е мъртъв. Така и не е установена причината за инцидента.

Волфганг Берге Фон Трипс[редактиране | редактиране на кода]

През 1961 година Волфганг е много близо до спечелването на първата шампионска титла за Германия във „Формула 1“. 2 старта преди края на шампионата води в класирането. Преднината пред неговия най-сериозен съперник и съотборник – американеца Фил Хил, е доста солидна. Стартирайки от пол-позишън в състезанието на 10 септември, Фон Трипс изпуска водачеството, надминат от Фил Хил. Още във втората обиколка става катастрофа, превърнала се в най-голямата трагедия в историята на пистата „Монца“. Ферарито на Трипс се сблъсква с Лотуса на Джим Кларк и излита в трибуните, като убива на място 14 зрители, над 200 други са с тежки наранявания. Граф Фон Трипс умира на път за болницата, без да дойде в съзнание. Няколко часа по-късно на летището „Щанън“ пада самолет. В пламъците загиват всички пътници и екипажът. В списъка на пътниците е вписано и името на граф Фон Трипс. В този страшен ден – 10 септември, американецът Фил Хил става световен шампион от Формула 1. „Ферари“ се отказва от състезанията до края на шампионата.

Йохен Ринт[редактиране | редактиране на кода]

Йохен Ринт също както Трипс е германец, но се състезава за Австрия. През 1970 г. няма равен на пистата в шампионата на „Формула 1“. В първите 9 състезания има 5 победи. Идва време за любимото му състезание за Голямата награда на Италия на „Монца“. В състезанието обаче не стартира. На съботните тренировки, при навлизането в легендарната „Параболика“, неговият Лотус излиза от треакторията на най-бързия завой в шампионата и се удря с висока скорост в предпазната ограда. Ринт умира слад няколко часа в болницата в Милано. След месец посмъртно става световен шампион от Формула 1.

Рони Петерсон[редактиране | редактиране на кода]

Отново е 10 септември, но 1978 г. Преди състезанието за Голямата награда на Италия с шансове за шампионска титла във Ф1 са 2 пилоти – Марио Андрети и Рони Петерсон. На двамата си пилоти Лотус предоставя 2 различни модификации на болида. Рони кара модел 78, а Марио – усъвършенствания 79. Както се оказва по-късно, това е причината за гибелта на шведа. Петерсон стартира от 5-а позиция а Марио Андрети печели пол-позишън. Рони е бесен. Още в първата обиколка попада в масова катастрофа, предизвикана от младия пилот Рикардо Патрезе на „Ероуз“. Катастрофата е зловеща, Рони е с натрошени крака, но в съзнание. Откаран е в болницата в Милано, където на следващата сутрин умира от мозъчна емболия.

Герхард Бергер[редактиране | редактиране на кода]

Пак на 10 септември, вече 1995 година, инцидент за малко да отнеме живота и Герхард Бергер – пак пилот, състезаващ се за Австрия. При пит-стопа на Жан Алези механик без да иска удря камерата на Ферарито на Алези, деформирайки окачването ѝ. След няколко обиколки тя се откъсва и на завоя Де ла Роджия удря другия болид на Ферари, този на Герхард Бергер, разбивайки въздушните кутии. „Ако с тази скорост камерата бе ме ударила, със сигурност щеше да ме убие“ – спомня си австриецът.

Победители във Формула 1[редактиране | редактиране на кода]

Година Пилот Конструктор Статистика
2013 Flag of Germany.svg Себастиан Фетел Ред Бул-Рено Статистика
2012 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Луис Хамилтън Макларън-Мерцедес Статистика
2011 Flag of Germany.svg Себастиан Фетел Ред Бул-Рено Статистика
2010 Flag of Spain.svg Фернандо Алонсо Ферари Статистика
2009 Flag of Brazil.svg Рубенс Барикело Браун-Мерцедес Статистика
2008 Flag of Germany.svg Себастиан Фетел Торо Росо-Ферари Статистика
2007 Flag of Spain.svg Фернандо Алонсо Макларън-Мерцедес Статистика
2006 Flag of Germany.svg Михаел Шумахер Ферари Статистика
2005 Flag of Colombia.svg Хуан Пабло Монтоя Макларън-Мерцедес Статистика
2004 Flag of Brazil.svg Рубенс Барикело Ферари Статистика
2003 Flag of Germany.svg Михаел Шумахер Ферари Статистика
2002 Flag of Brazil.svg Рубенс Барикело Ферари Статистика
2001 Flag of Colombia.svg Хуан Пабло Монтоя Уилямс-БМВ Статистика
2000 Flag of Germany.svg Михаел Шумахер Ферари Статистика
1999 Flag of Germany.svg Хайнц-Харалд Френцен Джордан-Муген-Хонда Статистика
1998 Flag of Germany.svg Михаел Шумахер Ферари Статистика
1997 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Дейвид Култард Макларън-Мерцедес Статистика
1996 Flag of Germany.svg Михаел Шумахер Ферари Статистика
1995 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Джони Хърбърт Бенетон-Рено Статистика
1994 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Деймън Хил Уилямс-Рено Статистика
1993 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Деймън Хил Уилямс-Рено Статистика
1992 Flag of Brazil.svg Айртон Сена Макларън-Хонда Статистика
1991 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Статистика
1990 Flag of Brazil.svg Айртон Сена Макларън-Хонда Статистика
1989 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Ален Прост Макларън-Хонда Статистика
1988 Flag of Austria.svg Герхард Бергер Ферари Статистика
1987 Flag of Brazil.svg Нелсън Пикет Уилямс-Хонда Статистика
1986 Flag of Brazil.svg Нелсън Пикет Уилямс-Хонда Статистика
1985 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Ален Прост Макларън-ТАГ-Порше Статистика
1984 Flag of Austria.svg Ники Лауда Макларън-ТАГ-Порше Статистика
1983 Flag of Brazil.svg Нелсън Пикет Брабам-БМВ Статистика
1982 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Рене Арну Рено Статистика
1981 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Ален Прост Рено Статистика
1979 Република Южна Африка Джоди Шектър Ферари Статистика
1978 Flag of Austria.svg Ники Лауда Брабам-Алфа Ромео Статистика
1977 Flag of the United States.svg Марио Андрети Лотус-Форд Статистика
1976 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон Марч-Форд Статистика
1975 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Ферари Статистика
1974 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон Лотус-Форд Статистика
1973 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон Лотус-Форд Статистика
1972 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Лотус-Форд Статистика
1971 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Питър Гетин БРМ Статистика
1970 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Ферари Статистика
1969 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Джеки Стюърт Матра-Форд Статистика
1968 Flag of New Zealand.svg Денис Хълм Макларън-Форд Статистика
1967 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Джон Съртис Хонда Статистика
1966 Flag of Italy.svg Людовико Скарфиоти Ферари Статистика
1965 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Джеки Стюърт БРМ Статистика
1964 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Джон Съртис Ферари Статистика
1963 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Джим Кларк Лотус-Клаймакс Статистика
1962 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Греъм Хил БРМ Статистика
1961 Flag of the United States.svg Фил Хил Ферари Статистика
1960 Flag of the United States.svg Фил Хил Ферари Статистика
1959 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Стърлинг Мос Купър-Клаймакс Статистика
1958 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Тони Брукс Вануол Статистика
1957 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Стърлинг Мос Вануол Статистика
1956 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Стърлинг Мос Мазерати Статистика
1955 Flag of Argentina.svg Хуан Мануел Фанджо Мерцедес-Бенц Статистика
1954 Flag of Argentina.svg Хуан Мануел Фанджо Мерцедес-Бенц Статистика
1953 Flag of Argentina.svg Хуан Мануел Фанджо Мазерати Статистика
1952 Flag of Italy.svg Алберто Аскари Ферари Статистика
1951 Flag of Italy.svg Алберто Аскари Ферари Статистика
1950 Flag of Italy.svg Джузепе Фарина Алфа Ромео Статистика

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]