1978 Голяма награда на Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
 Гран При на Италия
Карта на пистата
Монца
Дължина писта 5.793 km
Обиколки 43
Състезание 231.72 km
Дата 10 септември 1978
Време Сухо
Победител
Пилот
време
Ники Лауда
1:07:04.54
Полпозишън
Пилот
време
Марио Андрети
1:37.520
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Марио Андрети
1:38.23 (33)
[[:commons:Category:1978 Italian Grand Prix|Гран При на Италия]] в Общомедия

1978 Голяма награда на Италия е 29-то за Голямата награда на Италия и 14-ти кръг от сезон 1978 във Формула 1, провежда се на 10 септември 1978 година на пистата Монца в Монца, Италия.

Хаос и смъртта на Рони Петерсон[редактиране | редактиране на кода]

Марио Андрети започва състезанието от първа позиция. До него е Жил Вилньов който е втори. Жан-Пиер Жабуй е трети, Лауда 4-ти Петерсон пети и Алън Джоунс 6-ти със своя Уилямс.

В началото на старта Джеймс Хънт се удря с Рони Петерсон. Шведа се удря в преградата и със 200 км/ч и болида му е в пламъци. Това педизвиква още 10 пилота в катастрофата като причинителя на това бе Рикардо Патрезе от Ероуз който беше в първата група от 9 болида. Заедно с Патрезе в челото бяха Вилньов, Лауда, Андрети, Лафит, Жабуй, Шектър, Уотсън и Джоунс. Другите нямат такъв късмет с изключение на Емерсон Фитипалди и Нелсън Пикет. Междувременно Ханс-Йоахим Щук е в шок от този инцидент и пада отвъд преградата. Хънт, Регацони и Депайер бягат към горящата кола на Петерсон който се измъква от пламъците като филмова завезда. Той е един от талантливите пилоти харесвани от феновете, но за Стърлинг Мос той никога няма да бъде световен шампион. Настъпва блъсканици на фотограви, журналисти, механици и други за да видят отблизо. Полицията се опитва да отблъсне размириците след този инцидент. Виторио Брамбила беше ударен от летяща гума и бе в бесъзнание със много контузии. Шведа Петерсон е носен на носилка към хеликоптера и откаран в болницата в Милано. След катастрофата от пистата се създава голяма колона. Публиката е тъжна от случилото се. Те със сигурност за взели билети за състезанието. Клей Регацони се разправя със медицинския лекар сър Сит Уоткинс да си върши неговата работа. Официалните лица както и Бърни Екълстоун също са на пистата за да обяснят как се е случило.

След това състезанието е рестартирано след три часа. Вилньов изпреварва Андрети на старта, но след пет обиколки той си връща водачеството. Те завършват 1-ви и 2-ри, но след състезанието са наказани с минута изоставане заради бърз старт. Това означава че Ники Лауда печели състезанието, Джон Уотсън е втори и Карлос Ройтеман от Ферари завършва трети.

След това състезание Рони Петерсон губи живота на болницата в Милано в понеделник поради дебел емболизъм и няколко фрактури.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Flag of Austria.svg Ники Лауда Брабам-Алфа Ромео 40 1:07:04.54 4 9
2 2 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Брабам-Алфа Ромео 40
1.48
7 6
3 11 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Ферари 40
20.47
11 4
4 26 Flag of France.svg Жак Лафит Лижие-Матра 40
37.53
8 3
5 8 Flag of France.svg Патрик Тамбе Макларън-Форд 40
40.39
19 2
6 5 Flag of the United States.svg Марио Андрети Лотус-Форд 40
46.33
1 1
7 12 Flag of Canada.svg Жил Вилньов Ферари 40
48.48
2
8 14 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 40
55.24
13
9 29 Flag of Brazil.svg Нелсън Пикет Макларън-Форд 40
1:06.83
24
10 22 Flag of Ireland.svg Дерек Дейли Инсайн-Форд 40
1:09.11
18
11 4 Flag of France.svg Патрик Депайе Тирел-Форд 40
1:16.57
16
12 20 ЮАР Джоди Шектър Волф-Форд 39
1 Об.
9
13 27 Flag of Australia.svg Алън Джоунс Уилямс-Форд 39
1 Об.
6
14 33 Flag of Italy.svg Бруно Джакомели Макларън-Форд 39
1 Об.
20
НКл 17 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Шадоу-Форд 33
7 Об.
15
Отп 35 Flag of Italy.svg Рикардо Патрезе Ероуз-Форд 28 Двигател 12
Отп 7 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт Макларън-Форд 19 Разпределител 10
Отп 37 Flag of Italy.svg Артуро Мерцарио Мерцарио-Форд 14 Двигател 22
Отп 15 Flag of France.svg Жан-Пиер Жабуй Рено 6 Двигател 3
Отп 6 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон Лотус-Форд 0 Фатален инцидент 5
Отп 3 Flag of France.svg Дидие Пирони Тирел-Форд 0 Катастрофа 14
Отп 16 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Шадоу-Форд 0 Катастрофа 17
Отп 30 Flag of the United States.svg Брет Лънгър Макларън-Форд 0 Катастрофа 21
Отп 19 Flag of Italy.svg Виторио Брамбила Съртис-Форд 0 Катастрофа 23
НКв 25 Flag of Mexico.svg Ектор Ребаке Лотус-Форд
НКв 10 Flag of Austria.svg Харалд Ертъл АТС-Форд
НКв 9 Flag of the Netherlands.svg Михаел Блеекемолен АТС-Форд
НКв 18 Flag of Italy.svg Жимакс Съртис-Форд
DNPQ 23 Flag of Austria.svg Харалд Ертъл Инсайн-Форд
DNPQ 32 Flag of Finland.svg Кеке Розберг Волф-Форд
DNPQ 36 Flag of Germany.svg Ролф Щомелен Ероуз-Форд
DNPQ 38 Flag of Italy.svg Алберто Коломбо Мерцарио-Форд

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  • Пилоти които не взеха участие са:

Алберто Комолбо, Харалд Ертъл, Михаел Блекемонен, Ролф Щомелен, Жимакс, Кеке Розберг и Ектор Ребаке.

  • Харалд Ертъл не се преквалифицира с Инсайн, но замести контузения от АТС Йохен Мас в събота.
  • Състезанието е съкращено от 52 обиколки на 40 поради часовото време.
  • Катастрофата на Петерсон гарантира титлата на Андрети две състезания преди края.

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of the United States.svg Марио Андрети 64
2 Flag of Switzerland.svg Рони Петерсон 51
3 Flag of Austria.svg Ники Лауда 44
4 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман 35
5 Flag of France.svg Патрик Депайе 32
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 86
2 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Алфа Ромео 53
3 Flag of Italy.svg Ферари 40
4 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 36
5 Flag of France.svg Лижие-Матра 19

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Видеоархиви[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1978 Нидерландия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1978
Следващо състезание:
1978 САЩ

Предходна година:
1977
Голяма награда на Италия Следваща година:
1979