1975 Голяма награда на Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
 Гран При на Италия
Карта на пистата
Монца
Дължина писта 5.780 km
Обиколки 52
Състезание 300.560 km
Дата 7 септември 1975
Време Слънчево,сухо
Победител
Пилот
време
Клей Регацони
1:22:42.6
Полпозишън
Пилот
време
Ники Лауда
1:32.24
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Клей Регацони
1:33.10 (47)
[[:commons:Category:1975 Italian Grand Prix|Гран При на Италия]] в Общомедия

1975 Голяма награда на Италия е 26-то за Голямата награда на Италия и 13-ти кръг от сезон 1975 във Формула 1, провежда се на 7 септември 1975 година на пистата Монца в Монца, Италия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Повечето пилоти и отбори пристигнаха в Монца без промяна, с изключение на Лотус които смениха Брайън Хентън с Джим Крауфорд, докато Жак Лафит ще си партнира с италианеца Ренцо Дзордзи в Уилямс, който също така спечели подгряващото състезание за Формула 3 в Монако. Счупената ръка на Уилсън Фитипалди му попречи да участва, заради инцидента си в Йостерайхринг. На мястото на бразилеца дойде бившия пилот на Ферари и на Уилямс, Артуро Мерцарио. Отборът на Пенске отсъства за това състезание, заради кончината на техния им пилот Марк Донъхю два дена след края на предишното състезание, докато Съртис също пропускат това състезание, поради проблеми вътре в тима.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Пилотите на Ферари окупираха първата редица, въпреки че пилотите със двигатели Косуърт останаха на три десети. Ники Лауда победи съотборника си Клей Регацони с половин секунда. Емерсон Фитипалди се класира трети пред четвъртия Джоди Шектър (със секунда по-бавен от Лауда). Йохен Мас е следващият пред видимо в чудесна форма Тони Брайз, със Карлос Ройтеман, Джеймс Хънт, Виторио Брамбила и Карлос Паче. Роелоф Вундеринк остана на три десети от гарантирано място за състезанието, докато Тони Тримър остана този път на две секунди зад Мерцарио.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки променливото време през целия уикенд, времето за неделя бе слънчево. Лауда имаше проблеми на старта заради презавиване на гумите, давайки шанс на Регацони да поеме лидерството. Брамбила изгори съединителя, след като първата му предавка му отказа в сутрешната тренировка и започна състезанието с втора, докато БРМ на Боб Еванс, загуби мощност в двигателя няколко секунди, след началото на състезание. Това принуди Ролф Щомелен да удари Крауфорд докато се опита да избегне удар с Еванс.

Докато Регацони и Лауда се отдалечиха от преследвачите, Шектър изпревари Фитипалди за трета позиция, преди да пропусне точката за спиране на завоя Аскари, предизвиквайки верижна реакция. Рони Петерсон и Марио Андрети отпаднаха заради множеството удари, докато Мас и Брайз си повредиха болидите си, скоро последвани от Щомелен, Крауфорд, Брамбила и Крис Еймън (който още на старта имаше проблеми с двигателя), които влязоха в бокса след края на първата обиколка. Единствено Инсайн-а и Лотус-а се върнаха в състезанието, макар че Мас и Щомелен също се върнаха, преди да се приберат заради щетите получени преди малко.

От целия този хаос, Ройтеман излезе на трета позиция пред Фитипалди, Хънт, Патрик Депайе, Паче, Лафит, Том Прайс, Ханс-Йоахим Щук, Шектър, Харалд Ертъл, Мерцарио, Жан-Пиер Жарие, Брет Лънгър, Дзордзи и Лела Ломбарди. Няколко обиколки по-късно обаче, Паче (дросел) и Лафит (скоростна кутия) напуснаха надпреварата. Депайе успя да изпревари Хънт, преди да се доближи до Макларън-а на Фитипалди. Тази заплаха събуди Емерсон, който изпревари Ройтеман, но нищо не можеше да направи срещу Лауда.

Шансовете на Депайе останаха напразни, след като не успя да вземе добре първия шикан в 15-та обиколка и се свлече до седмата позиция, зад Шадоу-а на Прайс, докато осмия Жарие имаше проблеми със горивната система. Уикенд-ът за Марч не бе добър, най-вече след като и Щук и Ломбарди също напуснаха. Състезанието влезе в интересната си фаза, след като Регацони увеличи преднината си до десет секунди, докато Фитипалди се приближи до Лауда. Хънт се свлече до шеста позиция, след като пропусна шикана, преди да изпревари Прайс за петата позиция. След като Емерсон не намираше начин да изпревари Ферари-то на Лауда, в 46-та обиколка бразилеца най-после мина пред австриеца, но за Лауда това няма никакво значение, тъй като съотборника му води и шансовете за спечелване на титлата стават по-вероятни за Ники.

Регацони пресече финала за своята първа победа за сезона с преднина от 16.6 секунди от втория Фитипалди. Но всички погледи бяха вперени към Лауда, който с третата си позиция си гарантира титлата при пилотите, както и титлата при конструкторите. Ройтеман завърши на четвърто място, въпреки че постигна най-бърза обиколка, най-вече заради атаката на Хънт в последните обиколки. Прайс завърши шести без никакъв шанс да мине пред англичанина, подпомогнато от Хескет-а на Ертъл. Тирел-ите на Депайе и Шектър завършиха съответно седми и осми пред Ертъл, Лънгър, Мерцарио, Еймън, Крауфорд и Зорзи.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 11 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Ферари 52 1:22:42.6 2 9
2 1 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Макларън-Форд 52 + 16.6 3 6
3 12 Flag of Austria.svg Ники Лауда Ферари 52 + 23.2 1 4
4 7 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Брабам-Форд 52 + 55.1 7 3
5 24 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт Хескет-Форд 52 + 57.1 8 2
6 16 Flag of the United Kingdom.svg Том Прайс Шадоу-Форд 52 + 1:15.9 14 1
7 4 Flag of France.svg Патрик Депайе Тирел-Форд 51 + 1 Об. 12  
8 3 ЮАР Джоди Шектър Тирел-Форд 51 + 1 Об. 4  
9 34 Flag of Austria.svg Харалд Ертъл Хескет-Форд 51 + 1 Об. 17  
10 25 Flag of the United States.svg Брет Лънгър Хескет-Форд 50 + 2 Об. 21  
11 30 Flag of Italy.svg Артуро Мерцарио Фитипалди-Форд 48 + 4 Об. 26  
12 32 Flag of New Zealand.svg Крис Еймън Инсайн-Форд 48 + 4 Об. 19  
13 6 Flag of the United Kingdom.svg Джим Крафорд Лотус-Форд 46 + 6 Об. 25  
14 20 Flag of Italy.svg Ренцо Дзордзи Уилямс-Форд 46 + 6 Об. 22  
Отп 17 Flag of France.svg Жан-Пиер Жарие Шадоу-Матра 32 Горивна помпа 13  
Отп 29 Flag of Italy.svg Лела Ломбарди Марч-Форд 21 Катастрофа 24  
Отп 10 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 15 Катастрофа 16  
Отп 21 Flag of France.svg Жак Лафит Уилямс-Форд 7 Ск. кутия 18  
Отп 8 Flag of Brazil.svg Карлос Паче Брабам-Форд 6 Газ 10  
Отп 22 Flag of Germany.svg Ролф Щомелен Хил-Форд 3 Катастрофа 23  
Отп 2 Flag of Germany.svg Йохен Мас Макларън-Форд 2 Катастрофа 5  
Отп 5 Flag of Switzerland.svg Рони Петерсон Лотус-Форд 1 Двигател 11  
Отп 23 Flag of the United Kingdom.svg Тони Брайз Хил-Форд 1 Катастрофа 6  
Отп 27 Flag of the United States.svg Марио Андрети Парнели-Форд 1 Катастрофа 15  
Отп 9 Flag of Italy.svg Виторио Брамбила Марч-Форд 1 Съединител 9  
Отп 14 Flag of the United Kingdom.svg Боб Еванс БРМ 0 Електро 20  
НКв 31 Flag of the Netherlands.svg Роелоф Вундеринк Инсайн-Форд        
НКв 35 Flag of the United Kingdom.svg Тони Тримър Маки-Форд        

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  • Ники Лауда и Ферари спечелиха титлите при пилотите и при отборите състезание преди края на сезона.

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of Austria.svg Ники Лауда 55.5
2 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди 39
3 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман 37
4 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт 30
5 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони 25
6 Flag of Brazil.svg Карлос Паче 24
7 ЮАР Джоди Шектър 19
8 Flag of Germany.svg Йохен Мас 16
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Italy.svg Ферари 63.5
2 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Форд 54 (56)
3 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 47
4 Flag of the United Kingdom.svg Хескет-Форд 30
5 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 24
6 Flag of the United States.svg Шадоу-Форд 9.5
7 Flag of the United Kingdom.svg Марч-Форд 7
8 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 7

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1975 Австрия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1975
Следващо състезание:
1975 САЩ

Предходна година:
1974
Голяма награда на Италия Следваща година:
1976