1977 Голяма награда на Австрия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
 Гран При на Австрия
Карта на пистата
Йостерайхринг
Дължина писта 5,942 km
Обиколки 54
Състезание 320,868 km
Дата 14 август 1977
Време Мокро
Победител
Пилот
време
Алън Джоунс
1:37:16.49
Полпозишън
Пилот
време
Ники Лауда
1:39.32
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Джон Уотсън
1:40.96 (52)

1977 Голяма награда на Австрия е 9-то за Голямата награда на Австрия и дванадесети кръг от сезон 1977 във Формула 1, провежда се на 14 август 1977 година на пистата Йостерайхринг близо до Шпийлберг, Австрия.

История на кръга[редактиране | редактиране на кода]

Спонсорски проблеми принуди Франко Амброзио да се оттегли от отбора на Шадоу заедно с протежето му Рикардо Патрезе. Вместо това отборът повика Артуро Мерцарио като съотборник на Алън Джоунс. АТС са отново с двама пилоти като този път Ханс Биндер е нает да кара за тима редом до Жан-Пиер Жарие, докато Хескет назначи Иън Ашли, за да партнира на Рупърт Кийгън и Хектор Ребак. Единствено отборите на БРМ и РАМ Рейсинг пропускат това състезание.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Ники Лауда постига пол-позиция с десета по-бърз от Джеймс Хънт, а въпреки проблемите на Лотус на трасето Йостерайхринг, Марио Андрети записа трето време. Ханс-Йоахим Щук за първи път побеждава съотборника си Джон Уотсън (оставайки едва 12-ти) в квалификацията, класирайки се четвърти. Карлос Ройтеман, Жак Лафит, Патрик Тамбей, Джоди Шектър, Йохен Мас и Патрик Депайе са останалите пилоти, които постигат времена в топ 10. За първи път в своята кариера след ГП на Испания 1977 Емилио де Вильота се класира за Гран При за разлика от Брайън Хентън, Ашли, Ребак и Алекс Рибейро.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Почти голяма част от пилотите започват състезанието с гуми за мокър асфалт след пресипалия се дъжд в неделя сутринта. Лауда успя да се защити от успешния старт на Хънт, преди Андрети да изпревари и двамата пилоти в първия завой, след което отвори преднина пред останалите. Зад тях Клей Регацони и Виторио Брамбила излязоха от трасето като последния успя да се върне на трасето с две обиколки закъснение. След края на втората обиколка Хънт изпревари Лауда, следван от Шектър и Нилсон, който пък изпревари както Волф-а така и Макларън-а за две обиколки. Мерцарио също мина пред трудното за управление Ферари за шеста позиция, но трасето изсъхва. Иън Шектър се завърта след като премина през мокра част от трасето, но той избегна удар с приидващите пилоти, докато Лафит влезе в бокса със проблеми по управлението на неговото Лижие.

В 10-та обиколка спря в бокса за смяна на мокри със сухи гуми, връщайки се на 13-та позиция пред Кийгън. Ферари-тата на Лауда и Ройтеман продължават да вървят назад в колоната, докато Алън Джоунс взе петата позиция от Мерцарио, след като италианеца също спря в бокса в 11-та обиколка. Обиколка по-късно Андрети отпадна след като двигателя му го предаде, давайки лидерството на Хънт, който е преследван от Шектър, Джоунс и Щук. Съотборникът на Джеймс, Мас спря в бокса със съмнение за проблем в двигателя. Германецът се върна на 14-та позиция, докато Лауда изпревари Инсайн-а на Тамбей. В 16-та обиколка Джоунс взе второто място от Шектър, след като се справи с Брабам-а на Щук.

Нилсон продължи с прогреса си, стигайки до третата позиция в 33-та обиколка, преди двигателя му да гръмне пет обиколки по-късно. Хънт увеличи преднината си на 22 секунди пред Джоунс, Лауда, Шектър, Щук и Рони Петерсон, докато останалите са затворени с една обиколка. Тамбей бе на седмата позиция преди двигателя му да се повреди в 42-та обиколка, но голямата драма дойде две обиколки по-късно, когато Хънт спря болида си извън трасето с два повредени цилиндъра. Така Джоунс поведе в състезанието пред Лауда и Щук, докато Шектър също напусна надпреварата излизайки от трасето, две обиколки след отпадането на Хънт.

Джоунс пресече финалната линия на 20 секунди пред Лауда, за да донесе за отбора на Шадоу първата победа и първа за австралиеца. Това се оказа много важна за тях след трагичните сцени в Киалами в началото на сезона, които отнеха живота на Том Прайс, както и с финансовите проблеми вътре в тима. Лауда остана втори, но с отпаданията на Шектър и Андрети австриеца увеличи преднината си в класирането при пилотите, а Щук успя да удържи третата позиция от Ройтеман за своя втори последователен подиум. Петерсон завърши пети, след като съотборника му в Тирел, Депайе се свлече назад в колоната заради спукана гума. Извън точките са Кийгън, който загуби позиция от Мас след отпадането на Шектър, а Уотсън изпревари Патрик Нев за осма позиция. Самият белгиец бе критикуван от отбора на Волф, макар повечето да смятат че вината е изцяло на Шектър. Брет Лънгър, Емерсон Фитипалди, Биндер, Депайе, Жарие, Брамбила и Верн Шупан са останалите финиширали състезанието. Последен бе класиран де Вильота, въпреки че испанеца катастрофира няколко обиколки до финала.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 17 Flag of Australia.svg Алън Джоунс Шадоу-Форд 54 1:37:16.49 14 9
2 11 Flag of Austria.svg Ники Лауда Ферари 54 +20.13 1 6
3 8 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Брабам-Алфа Ромео 54 +34.5 4 4
4 12 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман Ферари 54 +34.75 5 3
5 3 Flag of Sweden.svg Рони Петерсон Тирел-Форд 54 +72.09 15 2
6 2 Flag of Germany.svg Йохен Мас Макларън-Форд 53 +1 Об. 9 1
7 24 Flag of the United Kingdom.svg Рупърт Кийгън Хескет-Форд 53 +1 Об. 20
8 7 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Брабам-Алфа Ромео 53 +1 Об. 12
9 27 Flag of Belgium.svg Патрик Нев Марч-Форд 53 +1 Об. 22
10 30 Flag of the United States.svg Брет Лънгър Макларън-Форд 53 +1 Об. 17
11 28 Flag of Brazil.svg Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 53 +1 Об. 23
12 33 Flag of Austria.svg Ханс Биндер Пенске-Форд 53 +1 Об. 19
13 4 Flag of France.svg Патрик Депайе Тирел-Форд 53 +1 Об. 10
14 34 Flag of France.svg Жан-Пиер Жарие Пенске-Форд 52 +2 Об. 18
15 19 Flag of Italy.svg Виторио Брамбила Съртис-Форд 52 +2 Об. 13
16 18 Flag of Australia.svg Верн Шупан Съртис-Форд 52 +2 Об. 25
17 36 Испания Емилио де Вильота Макларън-Форд 50 Катастрофа 26
Отп 20 ЮАР Джоди Шектър Волф-Форд 45 Завъртане 8
Отп 1 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт Макларън-Форд 43 Двигател 2
Отп 23 Flag of France.svg Патрик Тамбе Инсайн-Форд 41 Двигател 7
Отп 6 Flag of Sweden.svg Гунар Нилсон Лотус-Форд 38 Двигател 16
Отп 16 Flag of Italy.svg Артуро Мерцарио Шадоу-Форд 29 Ск.кутия 21
Отп 26 Flag of France.svg Жак Лафит Лижие-Матра 21 Горивна попма 6
Отп 5 Flag of the United States.svg Марио Андрети Лотус-Форд 11 Двигател 3
Отп 10 ЮАР Иън Шектър Марч-Форд 2 Инцидент 24
Отп 22 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Инсайн-Форд 0 Инцидент 11
НКв 38 Flag of the United Kingdom.svg Брайън Хентън Марч-Форд
НКв 39 Flag of the United Kingdom.svg Иън Ашли Хескет-Форд
НКв 25 Flag of Mexico.svg Ектор Ребаке Хескет-Форд
НКв 9 Flag of Brazil.svg Алекс Рибейро Марч-Форд

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of Austria.svg Ники Лауда 54
2 ЮАР Джоди Шектър 38
3 Flag of Argentina.svg Карлос Ройтеман 34
4 Flag of the United States.svg Марио Андрети 32
5 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт 22
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of Italy.svg Ферари 73
2 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 47
3 Flag of Canada.svg Волф-Форд 38
4 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 35
5 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Алфа Ромео 27
  • Бележка: И в двете класирания са показани само първите пет отбора.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1977 Германия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1977
Следващо състезание:
1977 Нидерландия

Предходна година:
1976
Голяма награда на Австрия Следваща година:
1978