1977 Голяма награда на Нидерландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Нидерландия
Карта на пистата
Зандворд
Дължина писта 2.642 km
Обиколки 75
Състезание 318.900 km
Дата 28 август 1977
Време Сухо
Победител
Пилот
време
Ники Лауда
1:41:45.93
Полпозишън
Пилот
време
Марио Андрети
1:18.65
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Ники Лауда
1:19.99 (72)
[[commons:Category:1977 Dutch Grand Prix|Гран При на Нидерландия]] в Общомедия

1977 Голяма награда на Нидерландия е 22-то за Голямата награда на Нидерландия и тринадесети кръг от сезон 1977 във Формула 1, провежда се на 28 август 1977 година на пистата Зандворд близо до град Зандворд, Нидерландия.

История на кръга[редактиране | редактиране на кода]

След победата на Алън Джоунс в Йостерайхринг, Шадоу успя да принуди Франко Амброзио и спонсорите да останат като с това Рикардо Патрезе се завръща за сметка на Артуро Мерцарио, който пък е отново със своя Марч. Връщайки се в колоната са отбора на Рено с Жан-Пиер Жабуй, докато РАМ Рейсинг участват с изцяло холандски състав с Бой Хайе и Михаел Блеекемонен. Боро също се завръщат в колоната с болида на Инсайн от сезон 1975, а зад волана е нает Брайън Хентън.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Холандската автомобилна федерация планира да се проведе пре-квалификационна сесия, с която да елиминира петима от деветимата пилоти, чийто отбори не са членове на ФОКА. Мерцарио остана видимо ядосан и бойкотира сесията в четвъртък, след което се стигна до споразумение с организаторите и всички пилоти са допуснати в главната квалификация в петък и събота. Това не помогна много на италианеца, който остана втория най-бавен от пилотите недопуснати за участие в състезанието, зад белгиеца Патрик Неве.

Марио Андрети продължи с чудесното си представяне, записвайки пол-позиция с шест десети по-бърз от втория най-бърз в квалификацията Жак Лафит. Джеймс Хънт остана трети пред Ники Лауда, Гунар Нилсон и Карлос Ройтеман. Останалите пилоти в топ 10 са Рони Петерсон, Джон Уотсън, Клей Регацони и Жабуй, докато Джоди Шектър остана едва 15-ти.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Андрети превъртя гумите си на старта, което позволи на Лафит да поеме водачеството към първия завой. Хънт също се възползва от грешката на американеца в опит да го изпревари, правейки го на завоя Тарзан. Зад тях Уотсън спука резервоар, след като Ройтеман го избута към бордюра, докато контакт между Джоунс и Йохен Мас изпрати Макларън-а извън трасето и до отпадане. След края на първата обиколка Хънт пое лидерството от Лафит, Андрети, Лауда, Ройтеман, Уотсън, Петерсон, Регацони, Патрик Тамбей и Патрик Депайе. В четвъртата обиколка Андрети настигна Хънт, след като изпревари Лижие-то на Лафит във втората обиколка. Англичанинът успя да отрази атаката на Лотус-а на завоя Тарзан, преди Марио да се пробва отново. Два завоя по-късно обаче, двамата се изравняват и предната гума на Лотус да удари една от задните гуми на Макларън-а, пращайки във въздуха Хънт. От удара болида на Джеймс повреди задното окачване и той отпадна от надпреварата, докато Андрети продължи четвърти.

Зад всичко това Жан-Пиер Жарие спря АТС-Пенске-то си с повреда в запалителя, докато Шектър се изкачи до 11-та позиция пред Рено-то на Жабуй. В 10-та обиколка Андрети застигна водещото трио, изпреварвайки Ройтеман. Лауда се оказа труден за изпреварване и в 13-та обиколка австриеца запази позицията си, след като повреда в двигателя попари шансовете на Андрети за победа. Това изкачи съотборника му Нилсон с позиция напред, а преди това той изпревари сънародника си Петерсон. В 22-та обиколка Лауда настигна и изпревари Лафит, за да поеме лидерството, след което се откъсна напред. Състезанието за Петерсон бе преполовено с проблем в запалителя, а съотборника му в Тирел, Депайе спука предна гума. Регацони пък отпадна, когато ускорителния кабел се откъсна. Скоро и Депайе напусна с повреда в двигателя, чийто проблем принуди и Джоунс по-късно да напусне.

Нилсон застигна Ройтеман, но аржентинеца се оказа труден за изпреварване, преди шведа да удари Ферари-то отзад. От удара Ройтеман влезе в бокса с разбито задно крило, докато Нилсон напусна състезанието, което изкачи Тамбей на трета позиция пред Шектър и Жабуй. За съжаление Рено-то на французина също напусна с счупено задно окачване в 39-та обиколка. Хентън се намира седми със своето Боро, преди да бъде дисквалифициран в 52-та обиколка заради асистенцията на маршалите в началната фаза на състезанието. Брайън продължи до 71-та обиколка, когато горивната помпа се разкъса, а Виторио Брамбила бе пратен към мантинелите след като влезе във въздушната струя на Волф-а на Шектър. Две обиколки преди финала Тамбей получи проблем в двигателя като с това остана без гориво, което даде шанс на Шектър и на Емерсон Фитипалди да изпреварят Инсайн-а.

Междувременно Лауда записа петнадесетата си победа в кариерата си като с това увеличи шансовете си да стане шампион още в следващото състезание в Монца. Лафит успя да намали преднината на австриеца, но не достатъчно за възможна атака и французина остана втори. Шектър успя да запази интригата в шампионата, завършвайки трети пред Фитипалди, Тамбей (който бе класиран пети от организаторите) и Ройтеман вземайки последната точка. Останалите пилоти които са класирани са Ханс-Йоахим Щук, Ханс Биндер, Брет Лънгър, Иън Шектър, Алекс Рибейро, Брамбила и Патрезе.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 11 Австрия Ники Лауда Ферари 75 1:41:45.93 4 9
2 26 Франция Жак Лафит Лижие-Матра 75 +1.89 2 6
3 20 1928 Джоди Шектър Волф-Форд 74 + 1 Об. 15 4
4 28 Бразилия Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 74 + 1 Об. 17 3
5 23 Франция Патрик Тамбе Инсайн-Форд 73 Без гориво 12 2
6 12 Аржентина Карлос Ройтеман Ферари 73 + 2 Об. 6 1
7 8 Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Щук Брабам-Алфа Ромео 73 + 2 Об. 19  
8 35 Австрия Ханс Биндер Пенске-Форд 73 + 2 Об. 18  
9 30 Съединени американски щати Брет Лънгър Макларън-Форд 73 + 2 Об. 20  
10 10 1928 Иън Шектър Марч-Форд 73 + 2 Об. 25  
11 9 Бразилия Алекс Рибейро Марч-Форд 72 + 3 Об. 24  
12 19 Италия Виторио Брамбила Съртис-Форд 67 Инцидент 22  
13 16 Италия Рикардо Патрезе Шадоу-Форд 67 Двигател 16  
ДКФ 38 Flag of the United Kingdom.svg Брайън Хентън Боро-Форд 52 Дисквалифициран 23  
Отп 15 Франция Жан-Пиер Жабуй Рено 39 Окачване 10  
Отп 6 Швеция Гунар Нилсон Лотус-Форд 34 Инцидент 5  
Отп 17 Австралия Алън Джоунс Шадоу-Форд 32 Двигател 13  
Отп 4 Франция Патрик Депайе Тирел-Форд 31 Двигател 11  
Отп 3 Швеция Рони Петерсон Тирел-Форд 18 Запалване 7  
Отп 22 Flag of Switzerland.svg Клей Регацони Инсайн-Форд 17 Дросел 9  
Отп 5 Съединени американски щати Марио Андрети Лотус-Форд 14 Двигател 1  
Отп 24 Flag of the United Kingdom.svg Рупърт Кийгън Хескет-Форд 8 Инцидент 26  
Отп 1 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт Макларън-Форд 5 Сблъсък 3  
Отп 34 Франция Жан-Пиер Жарие Пенске-Форд 4 Запалване 21  
Отп 7 Flag of the United Kingdom.svg Джон Уотсън Брабам-Алфа Ромео 2 Теч-масло 8  
Отп 2 Flag of Germany.svg Йохен Мас Макларън-Форд 0 Инцидент 14  
НКв 27 Белгия Патрик Неве Марч-Форд        
НКв 37 Италия Артуро Мерцарио Марч-Форд        
НКв 18 Австралия Верн Шупан Съртис-Форд        
НКв 39 Flag of the United Kingdom.svg Иън Ашли Хескет-Форд        
НКв 33 Flag of the Netherlands.svg Бой Хайе Марч-Форд        
НКв 25 Мексико Ектор Ребаке Хескет-Форд        
НКв 29 Белгия Теди Пилет БРМ        
НКв 32 Flag of the Netherlands.svg Михаел Блеекемолен Марч-Форд        

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Австрия Ники Лауда 63
2 1928 Джоди Шектър 42
3 Аржентина Карлос Ройтеман 35
4 Съединени американски щати Марио Андрети 32
5 Flag of the United Kingdom.svg Джеймс Хънт 22
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Италия Ферари 80 (82)
2 Flag of the United Kingdom.svg Лотус-Форд 47
3 Канада Волф-Форд 42
4 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Форд 35
5 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Алфа Ромео 27

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1977 Австрия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1977
Следващо състезание:
1977 Италия

Предходна година:
1976
Голяма награда на Нидерландия Следваща година:
1978